Р Е Ш Е Н И Е
№ 3100, 22.07.2019
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.06.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13434 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата С.Т., родена на *** г. в гр. ....,
.............., представлявана от пълномощника й адвокат С.Ц., твърди, че се запознала
със сина на М.М.А. по време на следването си в ................... и
впоследствие двамата решили да живеят заедно, като той й разказал, че в
апартамента на майка му имало пожар и й предложил вместо да купуват или наемат
имот да направят ремонт за сметка на ищцата, след което да заживеят в жилището,
с което предложение тя се съгласила и предоставяла на А. необходимите й за
ремонта средства. При извършването на ремонтните дейности освен наети от А.
работници участвал и бащата на ищцата с безвъзмезден труд, като след приключването
му тя заживяла със сина на ответницата в жилището на последна. Впоследствие приятелят
й заминал за ......, където се запознал с друго момиче и така се разделили. Непосредствено
след това ответницата поискала от ищцата да напусне апартамента, като се
споразумели, че ще е справедливо ответницата да й възстанови сумата от 5000
евро, за което подписала писмен документ на 18.09.2016 г., като част от тази
сума в размер на 2495 евро ответницата превела по банков път на 10.10.2016 г.,
но остатъкът от 2500 евро все още не е заплатен, поради което за това вземане ищцата се снабдила със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5710 по описа на Районен
съд - Пловдив, І бр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което с настоящата искова молба ищцата моли съда
да признае за установено, че ответницата й дължи сумата от 2500 евро.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата М.М.А.
с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника си адвокат Е.М., оспорва
предявения иск, като твърди, че представеното писмено волеизявление за поемане
на парично задължение е нищожно поради липса на основание и предмет; невярно е
твърдението на ищцата, че изцяло за своя сметка е извършила голям ремонт на
жилището й; ремонтът на апартамента след пожара е извършен лично от нея, с
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
2/12
оглед на което се наложило
до поеме и допълнителни договори за работа, да ползва заеми от трети лица, в т.
ч. заеми и помощи от ВСК и други; след раздялата със сина й тя изчакала 6
месеца ищцата да завърши учебната година и сесията, след което с SMS я
уведомила, че при създалата се непоносимост в отношенията им съжителството им е
неуместно, отговор на който не получила, но в началото на новата учебна година
– средата на месец септември, ищцата пристигнала с родителите си, като
последвали разговори помежду им, при които майката на Т. настоявала, че дъщеря
й трябва да остане да живее в жилището до края на следването й, тъй като синът
й й бил обещал това; от продължителните и трудни
разговори, които се водили изцяло на ......, който ответницата не владее добре,
станало ясно, че ищцата няма да се изнесе доброволно от дома й, било й
поставено условие, че за да напусне ищцата апартамента тя трябва да плати
определена от родителите й сума; дори и след постигане на споразумение между
ответницата и майката на ищцата дъщеря й да напусне след една година, баща й
изразил недоволство от това решение и демонстрирал гняв, поради което
ответницата се обърнала към майката на ищцата, че това са заплахи към нея; тя
не издържала на това изнудване и казала, че ще плати поисканата сума на две
вноски от по 2500 евро, първата от които на датата на напускане на жилището и
втората – година по късно, при условие, че апартаментът бъде освободен до
30.09.2016 г., за което подписала и процесната
разписка; на 10.10.2016 г. тя получила телефонно обаждане от ищцата с искане да
й преведе сумата от 2500 евро по сметката й, тъй като се е изнесла от жилището,
като й заявила, че след като преведе сумата ще предаде ключовете на
апартамента; на същата дата бил извършен превод на сумата от 2500 евро, но
ключовете не били предадени, като стаите обитавани от ищцата били заключени;
едва на 24.10.2016 г. съсед й казал, че в същия ден г-ца Т. е дошла и предала
ключовете за жилището; следователно, тъй като апартаментът е освободен на
24.10.2016 г., то не се е сбъднало посоченото в писмения документ условие
ищцата да напусне апартамента до 30.09.2016 г., поради което не се дължи
плащане на остатъка на сумата по него. По изложените съображения ответницата
моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства и в
тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 5710 по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с. за 2018 г. на 09.05.2018
г. е издадена Заповед № 4153 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.М.А. да заплати на кредитора С.Т. сумата
от 2500 евро, представляваща неизплатено задължение по силата на направено от
длъжника писмено волеизявление от 18.09.2016 г. ведно със законната лихва от
05.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лв. разноски
по производството, в това число 100 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
3/12
депозирано
възражение, поради което ищцата е предявила настоящата искова молба за
установяване на вземането си по заповедта.
Негов източник е частен
свидетелстващ ненаименуван документ, с дата 18.09.2016 г., в който като автор е
посочена ответницата М.А. и има следното съдържание : „Ще платя 2500 евро на С.Т.
при напускане на апартамента ми и още 2500 евро до 30.09.2017 г., ако напусне
до 30.09.2016 г. жилището ми.“
Ответницата не оспорва
обстоятелството, че е съставила и подписала документа в средата на месец
септември 2016 г., но твърди, че в нейната правна сфера не е възникнало
задължение да заплати посочените в него суми поради липса на основание и
предмет, като с оглед във връзка с тези правоизключващи
възражения по делото бяха разпитани свидетели, според показанията на които :
св. Е.Т. /по баща М./ – майка на ищцата :
„…Беше м. август на 2013 г. Бях на
вилата ни на ........., аз, А., нейният син А.. Бяхме там и предходни години.
През м. август 2013 г. ми се обадиха. За пожара разбрах като ми се обадиха по
телефона от България рано сутринта и й казаха, че апартаментът й е изгорял.
Всички се притеснихме. Съпругът ми взе колата с г-жа М., синът й и моята дъщеря
и тръгнаха да видят какво е станало. Когато пристигнаха ми се обадиха по
телефона и ми каза, че по-голямата част от апартамента е изгорял и ще остане,
няма да се върне в ......, защото нямаше в жилището, защото на мястото в
апартамента не е имало нито сестра, нито съсед, които да й помогнат и й е
казал, че няма да се върне и ще останат колкото е необходимо, за да съберат
остатъците след пожара. Защото жилището не беше обитаеммо,
те отидоха в апартамента, който дъщеря ми ползваше под наем, и останаха в този
апартамент докато се изчисти изгорялото жилище. Това продължи до около една
седмица. След това мъжът ми, дъщеря ми и синът на г-жа А. се върнаха в ......,
а госпожа А. остана тук, защото нямаше къде да живее й оставихме ключа от
апартамента на дъщеря ми, докато дъщеря ми се прибере в България за началото на
учебната година. Г-жа А. остана в апартамента още около месец и половина докато
се върне дъщеря ми. През това време С. плащаше всичко, а парите разбира се ги
давах аз. В деня, в който дойдоха, за да видят за първи път изгорелия
апартамент, мъжът ми се обади по телефона и ми каза, че ще остави на г-жа А.
500 евро за първа необходимост. Закупихме някои кърпи, одеяла и чаршафи и
разбира се синът им живееше в апартамента на С. без да плаща нищо. Ремонтът на
апартамента на г-жа А. започна на две части. Малката част, в която тя щеше да
живее започна първо него да ремонтира, защото трябваше да живее някъде. Аз не
знам какви са били средствата, но дъщеря ми ме уведоми, че щяла да вземе
някакъв малък заем от университета. Първо да ремонтира кухнята, една малка стая
и банята, за да живее, а в по-голямата си част остана така. След известно време
дъщеря ми ми каза, че синът на г-жа А. й е предложил, защото имаха връзка и
понеже с г-жа А. не имала пари, да дадем ние пари, за да се оправи остатъка от апартамента,
с уговорката, че дъщеря ми ще живее със сина й в ремонтираната
Продължение на
решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр. 4/12
част, докато тя завърши
образованието си. По два начина помогнахме за ремонта - и финансово и с лично
участие на съпруга ми. Идвахме тук и оставяхме пари на дъщеря ми, тя ги даваше
на г-жа А., която правеше ремонт, заедно със своя син и с моята дъщеря. Дали
сме 7500 евро. Съпругът ми сложи едни тенти на терасите, в едно складово
помещение постави обзавеждане по рафтовете и монтираше някакви мебели в холната
част, гардероби. Това беше през 2014 г. Всичко това се извърши от пролетта до
есента, когато вече беше завършена втората част на апартамента. Въпреки, че
уговорката беше дъщеря ми да остане до края на следването си, обаче синът й
прекрати връзката между тях през м. 02.2016 г., но въпреки това с уговорката,
че независимо, че те са разделени, С. ще остане да живее в апартамента и ние
останахме. През м. 07.2016 г. дойде едно съобщение на телефона на дъщеря ми от
г-жа А., в което се казваше, че сметките ни са уравнени, не ни дължи нищо и С.
трябва да напусне. Опитах се да говоря с нея, за да попитам защо си е променила
мнението, но не отговаряше нито синът й и така дойдохме в България. Това беше
през лятото. Дойдохме тримата аз, дъщеря ми и съпругът ми. Влязох в апартамента
на г-жа А. и й казах да видим как ще си уредим финансовата част за парите,
които ние сме дали при положение, че иска да си тръгнем от апартамента. Взехме
предвид наема, който тя би плащала, ако живееше под наем в този апартамент и се
получи една разлика от около 5500 евро. Тя каза, че може да плати до 5000 евро
и ми написа на един лист, че ще ми даде първите 2500 евро сега, а вторите 2500
евро до м. септември на следващата година с уговорката, че ние ще напуснем
апартамента до края на м. 09.2016 г. Тъй като беше поставила условие за срока,
за да получим остатъка от парите, до м. септември се организирахме, за да
намерим апартамент за С. до края на м. септември и да си тръгнем преди да
започне м. октомври. От наша страна си спазихме уговорката и на 20 - 23
септември дъщеря ми си беше тръгнала от апартамента. Аз опаковах нещата и
дъщеря ми щеше веднага да се изнася с помощта на нейна приятелка на 20 - 23
септември. Документът който г-жа А. подписа беше на .............. … По време
на извършване на ремонтите дейности от мъжа ми аз бях в апартамента, но с него
пътувахме и през пялото време сме били заедно. Аз бях в апартамента, когато се
сглобяваха гардеробите и други неща. Не бяхме заедно, а съпругът ми се обади по
телефона и ме уведоми, че ще даде 500 евро на г-жа А.. Тези 500 евро не са
предмет на претенции от наша страна. Ние й ги дадохме, защото искахме да й ги
дадем. Претенциите ни са за парите платени за ремонта на апартамента.
Апартаментът беше порутен - подова настилка, плочки, врати вътрешни, прозорци.
Тези пари ги дадохме от пролетта до есента на 2014 г. По време на извършване на
ремонтите дейности сме дали 7500 евро. Не, нямаме документи за това. Те бяха
заедно с дъщеря ми и всичко се купуваше и се пишеше на името на г-жа А.. Давала
съм на С. всичките пари. Не, не тръгнахме веднага. Първо се опитах да се свържа
с г-жа А. по телефона, за да разбера защо е сменила мнението си. Не ми отговаряше.
Опитах се да вляза в
Продължение на
решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр. 5/12
комуникация със сина на г-жа А. в ......, но не ми
отговаряше. Изпратих му даже един имейл, в който го питах защо не са спазили
обещанието си и в този имейл го уведомих, че ще отидем в България да се видим с
майка му и да намерим решение какво ще се случи и така стана. Уговорихме среща
в нейната част от апартамента, седнахме на масата и започнахме да пишем. Тази
среща беше в деня, в който се подписа тази бележка и започнахме да търсим
апартамент, защото тя беше сложила времево ограничение, а ние не искахме да
изгубим парите. Стояхме приблизително 10 дни, намерихме апартамент и започнахме
да се подготвяме. С. беше изнесла голямата част от багажа си с нейни приятели,
който аз бях опаковала. Остана нейното колело и някакви дребни неща в нейния
склад, който е складово помещение в самия апартамент. Когато отидохме да
предадем ключовете и да вземем последните остатъци видяхме, че апартаментът е
заключен и бравата е сменена на външната врата. Това беше към края на м.
септември. Там беше една съседка, но не си спомням името, г-н П., който ни даде
нашето колело и ни поиска извинение от името на цялата кооперация за
отношението на г-жа А.. След съставяне на бележката една събота и неделя
останахме на хотел. Следващите дни преди да освободим напълно апартамента
дъщеря ми живя при нейни приятелки. Ние дойдохме, за да се видим с нея, след
края на учебната година и С. си тръгна за лятото за ваканцията и след това
дойдохме цялото семейство заедно в деня, в който се подписа въпросната бележка.
Остана да спи в жилището в деня, в който прибрахме нещата. Само този ден,
защото след това вече нямахме чаршафи. С. се върна в ...... м. юни. През м. юли
получи SMS да напусне жилището от г-жа А..“
св. Н.П. – .......... в блока, включително и през
месеците септември и октомври 2016 г. : „Знам за пожара в жилището на г-жа А.
още в самото начало, когато стана пожара, по най-бързия начин се обадихме на
г-жа А. и бащата на С. я докарал с лека кола в Пловдив. Пожарът вече беше
потушен. На другия ден дойдоха при мен да им дам някакви инструменти да
почистят и ми направи силно впечатление, че бащата на С. не го познавах, но той
активно участваше в разчистване на пожара и след това, когато имаше ремонти
идваше за някакви дъсчици и помагаше там. С. ми е споделяла, че баща й е дал
5000 евро за ремонт. Това ми го сподели С., че баща й е дал 5000 евро за
ремонта. Мисля, че пожарът в апартамента на М.А. беше пролетно време през 2016
г. или 2015 г., но не мога да кажа с точност. Бащата на С. дойде на място.
Бащата на С. не съм го знаел. Тогава го
научих, когато дойде на същия ден, след пожара. Не се запознахме. Видях го
когато разчистваха. Аз също влизах като .......... в апартамента. Видях бащата
на С. в апартамента на М. от самият факт, че той участваше в разчистването на
апартамента. От него знам, че е баща й, защото са в близки отношения със С., с
майката. Той говори на английски. Аз говоря малко английски. Не знам точно как
разбрах, че това е бащата на С., но може би М. да ми е
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
6/12
казала,
че това е бащата на С.. С. живееше в блока. Преди пожара С. и А. идваха на
гости в жилището на г-жа А.. А. го познавам от дете. Той е син на г-жа А..
Виждали сме го не само ние, но и съседи са ги виждали. Водеха се под ръка със С.,
значи бяха двойка.“
св. А.Т. – колега на ответницата : „Познавам
г-жа М.А. от 1983 г. Знам, че в дома й възникна пожар през 2013 г. м. август.
Заедно с колегите, с които сме по-близки и имаме приятелски отношения с М.
посетихме дома й след нещастието и видяхме една тревожна атмосфера на бедствие.
Имаше счупена дограма, която беше напълно невъзможно за употреба. Апартаментът
беше пострадал много, но един прозорец беше особено пострада на южната страна и
беше тотално възстановен от сина на наша колежка П.К.. Входната врата беше
подарена чисто нова като ремонт и като материал от А.К. и нейния съпруг Р.К..
Плочките по коридора бяха поети като ангажимент от А.К. и А.К.. Аз ходих с нея
във ......... и оттам купихме плочки за банята. Преди това аз й станах
поръчител пред ВСК за заем на стойност 6000 лева. Понеже отиваме към парите за
ремонта спомням си, че веднага след нещастието М. подаде молба пред .........,
въз основа на която таксата на сина на М. бе редуцирана на половина, а парите,
които бяха приготвени за това, бяха използвани за ремонта. От ВСК бе отпусната
помощ от 310 лева. Аз съм в течение на нещата, защото ние сме един малък
колектив в ........., ...................... Освен това 660 лева й дадохме
колегите, които имахме участие в едни учебни помагала, които бяхме реализирали
като продажба за изучаване на български език. По онова време, както и досега,
на всички национални празници Нова година, Великден се даваха допълнителни
заплати на всеки служител. На самите плащания на майстори и работници не съм
присъствал, но съм запознат с етапите. Имаше двама майстори, които трябваше
всичко да мажат, но бяха недобросъвестни, и те отпаднаха и тя нае други
майстори. Освен М. в апартамента й съм виждал и с колеги сме ходили да помагаме
и веднъж сме се срещали с майстори там. Ремонтът продължи до следващата година.
Ремонтът започна през 2013 г. непосредствено след пожара и свърши в края на
2014 г. През този период съм посещавал М. поне 3 пъти. За ремонтните дейности,
че тъй като е влизала в заеми от колеги и приятели, й се наложи да тегли втори
заем от ВСК. Мисля, че около 20000 лева най-вероятно е платила, защото съм
сигурен съм за 12000 лева, а за всички други, които се кумулират
във времето, не мога да кажа точно. Аз бях поръчител на заема. Ремонтът
продължи повече от година и й е коствал може би около 15000 - 20000 лева. За
цяло обзавеждане за стая не мога да кажа дали й е дадено, но една колежка й
беше подарила шкафче, защото М. й беше направила рецензия на научен труд. Беше
направено измазване, възстановяване на всички стаи без терасата на източната
кухня, на всички останали помещения се смени дограмата изцяло. Измазване е
правено в половината, която съставлява двете южни стаи и шпакловане, а другите
двете северни стаи, тъй като бяха само опушени, предполагам, че е било само
боядисване. Жилището има две спални,
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
7/12
хол
и кухня. Това е жилището, което изгоря. Преди пожара жилището беше две спални,
хол и кухня, а след това беше жилището беше преустроено в две отделни жилища
северно и южно. Причината за това преустройство след ремонта от едно на две
жилища беше, че М. не можеше да си позволи да си го позволи наведнъж. Това
преустройство беше за да се направи едно жилище изцяло, за да може М. по-бързо
да се пренесе и да довърши другото. Междувременно тя живееше при монахини. След
цялостния ремонт там отиде да живее С., която е наша студентка, но не знам дали
е плащала наем. Аз помогнах на М., защото имах строителен предприемач близък
познат и това беше възможност тя да направи всичко анблок.
Той направи една цялостна оферта, в която беше упоменат всеки труд. М. ме
направи свидетел на тази оферта, но се оказа, че е много голяма сумата, някъде
около 8500 лева само за труд без материалите. Затова М. избра другия начин да
се прави на етапи стъпка по стъпка, защото по този начин можеше по-лесно да
покрие разходите. Освен това, за което Ви казах, освен тези 660 лева, които й
дадохме, личните заеми от приятели и тези бонуси, които получавахме всяка година
и тези 12000 лева заем от ВСК, тя дава също и уроци, беше в непрекъснати
професионални отношения с ПУ и с Техническия университет, защото й трябваха
повече пари основно за ремонта. Знам, защото ние сме малко общество, в което се
говорят тези неща. Тези пари отиваха за материали и за разходи по майстори.
Имам представа относно стойността на дограмата, защото аз съм правил такива
ремонти. Един голям прозорец на тераса с планки струва около 1000 лева. За
нейния случай не ми е известно, но ми се струва, че е така. Мисля, че С. живя в
апартамента на М. до около 2016 г., когато тя се изнесе, но точно кога не знам.
В жилището на М. съм ходил по време на ремонта, носил съм плочки на М.. Първия
пъп беше, когато видях щетите от пожара и след това един път, който беше
преходен, когато се обособяваха двете жилище, но точно кога беше не си спомням.
За стойността на ремонта, която посочих по-горе, съдя индиректно. Не съм виждал
бележки. Госпожа А. не ми е споделяла за общата сума на ремонта, но за отделни
неща ми и е споделяла.“
св. Р.Н. – ..... на ответницата : „Познавам
М.А. от 2008 г. Съседки сме врата срещу врата в един блок на ..... етаж.
Пожарът го знам и не искам да си го спомням, защото беше ужасна картината. Беше
през лятото на 2013 г. Ремонтът продължи около година, след пожара. Виждала съм
вратата на апартамента на М. отворена, влизат излизат майстори, внасят изнасят
материали, боклуци изхвърлят. Познавам С. и бях чувала за нея, но се запознах с
нея на абсолвентския бал на А. през м. 05.2013 г., когато той завършваше. По
време на ремонта не съм виждала нито С. нито баща й да помагат. Бяха само
майсторите. М. беше на работа и майсторите работеха сами. Аз й помогнах малко.
Тя търсеше най-различни майстори и аз й предложих един водопроводчик, но беше
много скъпа офертата. Моята помощ е скромна, че ми е неудобно да я спомена.
Дадох й 500 лева. Не ми е известно колко е струвал ремонта на жилището й. След
пожара, когато се обособиха двете самостоятелни жилища, след приключване на
ремонта С.
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
8/12
дойде
да живее с А. през есента на 2014 г., когато завърши ремонта, почистването и
обзавеждането на жилището. А. замина за ....... Може би една година живяха
заедно и след това той замина за ....... Така си спомням. С. остана да живее
там още една година, след като А. замина. Тя напусна жилището през м. октомври.
В началото на м. октомври М. ме
предупреди, че С. ще се изнася и понеже М. е целодневно на работа, ме помоли да
изчакам С. да ми донесе ключовете от жилището. С. ми донесе ключове някъде към
края на октомври. Помня и датата, защото това беше рожденият ден на сина ми и
някъде един два дни преди 25-ти октомври С. ми донесе два ключа. За период до
25.10.2016 г. не си спомням да съм виждала С. в жилището на г-жа А.. М. ми
каза, че С. ще ми предаде 3 ключа - 2 от жилището и 1 долу от входната врата,
но С. ми даде 2 ключа и като я попитах за третия ключ тя ми каза, че си е лично
неин, тя си го е платила и ще си го запази и ми даде 2 ключа. Преди 24-ти
октомври не съм виждала или не съм обърнала внимание С. да е изнасяла някакви
вещи от жилището. Тя ми каза, че напуска жилището и им дава ключовете да си
върна на М.. Вечерта най-вероятно съм предала ключовете на М., след като се е
върнала от работа. Може да се каже, че съм по цял ден вкъщи. Аз съм
пенсионерка. С ..........я заедно било поотделно било сме надничали, за да
видим докъде върви ремонта. Майстори имаше. Бащата на С. не го познавам. Със С.
сме се засичали на долната входна врата на блока, на асансьора, на изходната
врата на блока. Не съм имала лични контакти със С..“
Показанията на двете групи свидетели, че в жилището на
ответницата е имало пожар съответстват на съдържащата се информация в приетите
като доказателства Удостоверение № ........., издадено на 19.08.2013 г. от ...
РУ „Полиция“ – ........и заверен препис на Служебна бележка рег. №
../22.01.2014 г., че на 03.03.2013 г., в 06.22 ч. е получен сигнал за пожар в
апартамент на ул. ............. № ....., ет. .., ап. ..., гр. ....., собственик М.А..
Налице е, също така, пълно съответствие между
показанията на свидетелите на страните, че по време на пожара ответницата е
била на гости в ...... у родителите на ищцата, а след като е била информирана
за случилото се е била върната в България от бащата на ищцата, който е помогнал
за разчистване на апартамента след пожара /св. П. и св. М./.
Пак въз основа на показанията на свидетелите се
установява безпротиворечиво, че след пожара
ответницата започнала ремонтни дейности, които продължили до месец септември
2014 г., по време на които в жилището били обособени два относително самостоятелния
обекта, в единия от които след ремонта заживели на семейни начала ищцата и сина
на ответницата – А..
С оглед на голямата продължителност на ремонта – от
месец август 2013 г. до есента на 2014 г. и обстоятелството, че през този
период свидетелят Т. е посещавал дома на ответницата само 3 пъти, то съдът
приема, че показанията му не могат да бъдат сигурен източник за изясняване на
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
9/12
обстоятелствата
дали в посочения времеви отрязък бащата на ищцата е посещавал жилището на А. и
дали тя и семейството й са взели участие в ремонтните дейности в същия с пари и
труд.
Същевременно в показанията на св. Н. се съдържат
взаимоизключващите се обстоятелства : тя изключително сигурно заявява, че :
„…По време на ремонта не съм виждала нито С., нито баща й да помагат. Бяха само
майсторите.“, а впоследствие сочи, че : „…Бащата на С. не го познавам.“; освен
това тя свидетелства, че : „…С. ми донесе ключовете някъде към края на
октомври… някъде един два дни преди 25-ти октомври…“, а малко след това поднася
информация, че :“…Не съм имала лични контакти със С..“ Същевременно налице е и
противоречия между показанията на св. Н., от една страна, че в апартамента са
работили само майстори и от друга - показанията на св. П. и на св. Е. М. Т.,
според които освен в разчистването на апартамента непосредствено след пожара,
бащата на ответницата взел участие и в самия ремонт впоследствие. Ето защо
предвид напредналата възраст на свидетелката, която поставя под съмнение способността
й да дава толкова точни сведения за един доста отдалечен период от преди 5 – 6
години /тя си спомня точната дата на освобождаване на апартамента от ищцата, а
за сравнение свидетелят П. – на 86 г., който е на близка до нейната възраст –
84 г., няма бистър спомен за годината на пожара – според него пожарът бил през
пролетно време, някъде през 2015 г. или през 2016 г./, както и обстоятелствата,
че тя е ..... на ответницата и показанията й напълно препокриват защитната теза
наведена в отговора на исковата молба, а именно, че ответницата е извършила
ремонта в жилището си сама и ищцата е напуснала апартамента на 24.10.2016 г.,
настоящият състав не ги кредитира, тъй като ги намира за пристрастни, потиворечиви и предварително режисирани.
Вън от горното неотносими
към спора относно наличието на основание за поемане на задължението по процесния документ, на който ищцата основава исковата си
претенцията са обстоятелствата дали ответницата е получила финансова подкрепа
от трети лица, съответно е взела заемни средства и е работила допълнително за
извършване на ремонта в жилището си след пожара, тъй като сами по себе си те не
изключват възможността ищцата и семейството й да са подкрепили и финансово А.
за възстановяване на апартамента й, още повече, че към този период от време
ищцата и семейството й, от една страна и от друга - ответницата и синът й, са
били в доста близки отношения предвид наличните данни че последният и ищцата са
живеели на семейни начала. Ето защо съдът не ще обсъжда показанията на
свидетелите на ответницата за тези обстоятелства.
А данни, че ответницата е била подпомогната финансово
от семейството на ищцата за осъществяване на ремонта в жилището се съдържат в
показанията на св. Е. М. Т., които съдът, макар близката й родствена с ищцата,
няма основание да не кредитира, тъй като са абсолютно пълни, безпротиворечиви и последователни. На база на същите се
установява, че : свидетелката и съпругът й дали чрез дъщеря си на ответницата
за ремонта на
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
10/12
жилището
7500 евро, като имали уговорка срещу тези пари тя да остане да живее в жилището
до приключване на следването й; в началото на 2016 г., обаче, дъщеря й и синът
на ответницата се разделили и през месец юли 2016 г. последната изпратила
съобщение на телефона на С. да напусне жилището; в деня, в който е съставен
документът за плащане на сумата от 5000 евро свидетелката, съпругът й и дъщеря
им посетили ответницата, за да уредят финансовите си отношения и след направени
изчисления на дължимия наем за жилището и дадените пари за ремонта се получила
разлика около 5500 евро, като ответницата заявила, че може да плати 5000 евро,
за което съставила и процесния документ.
Или сумата, която тя се е задължила да заплати
посредством същия на ищцата е за дадените от последната и семейството й пари за
ремонта на жилището на А. и предвид неспазване на постигнатата помежду им
договореност срещу така дадените пари Т. да остане да живее в жилището до
семестриалното си завършване. Т. е. тези пари са дадени като предплата за
ползване на жилището от Т. за времето след приключване на ремонта на
апартамента през месец септември 2014 г. до семестриалното й завършване, като
предвид желанието на ответницата апартаментът да бъде освободен от нея в
по-ранен момент, то липсва основание за задържане на част от получената сума –
в противен случай би се стигнало до неоснователно разместване на имуществени
блага. Следователно в разрез с твърдението на ответната страна съдът приема, че
поетото от ответницата с процесния ненаименуван
документ задължение за плащане на сумата от 5000 евро не е лишено от основание.
И тъй като документът е автентичен и редовен от външна
страна, в същия се съдържа удостоверително изявление на ответницата, че ще
плати на ищцата 5000 евро при посочените в него условия, настоящият състав
приема, че той съставлява доказателство, че ответницата е поела задължение да
заплати на ищцата сумата от 2500 евро при напускане на апартамента, както и е поела
задължение да заплати на ищцата още 2500 евро до 30.09.2017 г., ако последната
напусне жилището до 30.09.2016 г.
Налице е и спор дали се е осъществило визираното в
документа условие за плащане на сумата от 2500 евро до 30.09.2017 г., а именно
ищцата да напусне жилището до 30.09.2016 г.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че съставът
не кредитира показанията на св. Н., в това число и в частта им относно момента
на освобождаване на жилището на ответницата от ищцата. Същевременно у свидетеля
Т. липсва знание за това обстоятелство, а според св. П. за месеците септември и
октомври 2016 г. ответницата А. платила такса за поддържане на общите части на
сградата, в която се намира жилището й, само за един човек, а в предходните
месеци плащала за двама. Освен това св. Е. М. Т. сочи, че : последно С.
нощувала в апартамента на ответницата в деня на съставяне на документа, след
което живяла у свои приятели и за около 10 дни й намерили друга квартира; тя
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр.
11/12
опаковала
багажите на дъщеря си, която с помощта на свои приятели ги изнесла за времето
от 20-ти до 23.09.2016 г., като останали само колелото й и дребни неща в склада
на жилището; в края на месец септември 2016 г. те отишли да предадат ключовете
и да вземат последните багажи, но бравата на външната врата била сменена.
Според Съвременен тълковен речник на българския език,
ІІІ-то изд. на „Gaberoff“ думата „напускам“ има следните значения : 1. пускам в голямо
количество, много. 2. изоставям, зарязвам; 3. излизам от някъде, отдалечавам
се, като на база на дадените разяснения за семантиката й, настоящият състав
приема, че в случая употребените в процесния документ
изрази „напускане на апартамента“ и „напусне … жилището ми“ следва да се
разбират като преустановяване на физическото пребиваване на ищцата в
апартамента, а не в смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ задължението
на наемателя да върне на наемодателя вещта – обект на договора за наем, в това
число да предаде и ключовете от жилището – нещо, което се претендира от
ответницата в подадения отговор, въпреки че данни за подобни договорености не
се установяват. Ето защо и предвид направените фактически констатации въз
основа на показанията на свидетелите, че последно ищцата е нощувала в жилището
на 18.09.2016 г., настоящият състав приема, че тя е напуснала жилището още на
19.09.2016 г. Впоследствие до 23.09.2016 г. тя е изнесла почти целия си багаж с
изключение на някои дребни неща от складовото помещение на жилището, като
причината да не може да ги вземе в края на месец септември е сменената брава на
външната врата на апартамента. Следователно настъпило е посоченото в документа
условие за плащане на още 2500 евро от ответницата на ищцата на 30.09.2017 г.,
поради което и тъй като денят за изпълнението на това задължение е изтекъл, а
не са ангажирани доказателства за погасяването му чрез плащане, то налице е
неизпълнение, поради което установителният иск за същото като доказан по
основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 897.60 лв. разноски по
производството, в това число 95.60 лв. довнесена държавна такса, 2 лв. банкова
такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и
сумата от 500 лв. разноски по заповедното производство, в това число 100 лв.
държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.А. с ЕГН **********,***, че дължи С.Т.,
родена на *** г. в гр. ...., .............., сумата от 2500 евро, за плащането
на която до 30.09.2017 г. се е задължила
Продължение
на решение по гр. д. № 13434/18 г. на РСПд – стр. 12/12
посредством
издаден от нея на 18.09.2016 г. ненаименуван документ при настъпване на
следното условие – напускане на жилището на А., находящо се в жилищна сграда с
административен адрес – гр. ......, ул. ..... № ..., вх. ..., ет. ..., до 30.09.2016 г.
ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Т.,
родена на *** г. в гр. ...., .............. : сумата от 897.60 лв. разноски по производството по гр. д. № 13434 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 500 лв.
разноски по производството по ч. гр. д. № 5710 по описа на Районен съд –
Пловдив, І бр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ