Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 04.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4325
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид4325ното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** против Ц.В.Ф. ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д.2500/16г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.09.2012г-29.02.2016г. топлинна
енергия в размер на 4179,26лв, от която 3549,39 лв. представляваща главница и
сумата 629,87 лв лихва за забава за периода 02.11.2012г.- 30.03.2016г. и не е
погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице
помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 3485,18 лв, от която 3023,19 лв. представляваща
главница за периода 01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 461,99 лв лихва за забава
за периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който заявява че признава частично предявения иск, за сумите
които не са погасени по давност.Прави възражение за давност. Оспорва искането
за заплащане на разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 25000/16 по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г
на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на
ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно
чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна
енергия между ***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик
или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. По делото не се спори, че ответникът е
абонат на ищцовото дружество.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „Топлофикация- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са
заплатени от ответника.В писмения отговор е направено възражение за давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания. Съдът намира, че цитираната
по- горе разпоредба е приложима и в конкретния случай, доколкото месечните
задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните
дружества са периодични плащания и същите се погасяват с изтичането на кратката
тригодишна давност. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3023,19
лв представляваща главница за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016 г и
сумата 461,99лв представляваща лихва за
забава за периода 02.04.2013г.- 30.03.2016г
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От представения по делото
списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото производство
за юрисконсулт- 360 лв, 12 лв за държавна такса. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и сумата 120 лв държавна
такса.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 225 лв. представляваща направени разноски в
заповедното производство съобразно претендираната сума в исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че *** с ЕГН ********** ***, дължи на кредитора "Топлофикация-***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** сумата 3023,19 лв
представляваща главница за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016 г и сумата
461,99лв представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013г.-
30.03.2016г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2016г.-
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2500/2016г по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК *** с ЕГН ********** *** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 120 лв за държавна такса
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК *** с ЕГН ********** *** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 225 лв представляваща деловодни разноски направени в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: