РЕШЕНИЕ
Гр.София, 04. 05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№
3997 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и следв ГПК.
С решение № 20004626 от 07.01.2021 г.
по гр.д.№ 46660 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 125-ти състав ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.П.Ж. и К.Н.Ж., против С.К.Ш. и Ц.Г.Г. искове: иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване за установено, че е допусната
грешка при заснемането на границата между имоти с № 02659.2194.969 и № 02659.2194.
43 в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД – 15-88/10.7.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, като реална част с площ 192,50 кв.м.,
защрихована в червено на комбинирана скица, издадена от „Г. К.“ ЕООД/, на лист
100 от делото, приподписана от съда/, при съседи на реалната част – имоти с
номера 02659.2194.969, 02659.2194.1806 , 02659.2194.287 и която реална част е заснета в имот №
02659.2194. 43, собствен на С.К.Ш. и Ц.Г.Г.; иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че А.П.Ж.
и К.Н.Ж., са собственици въз основа договор за покупко – продажба, обективиран
в н.а.№ 38,т.VІІІ, н.д.№ 1464/2011г., на
реална част с площ 192,50кв.м., защрихована в червено на комбинирана
скица, издадена от „Г. К.“ ЕООД, на лист
100 от делото и осъждане на С.К.Ш. и Ц.Г.Г. да
предадат на А.П.Ж. и К.Н.Ж., владението
върху реалната част, както и искането по
реда на чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на н.а. №,т.ІV, рег.№ , н.д.№ /2018г. за спорната реална част.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от А.П.Ж. и К.Н.Ж.,
ищци пред СРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
така постановеното от първоинстанционния съд, решение.Изводите на съда не
съответствали на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на
съдебно-техническата експертиза. Сочат, че ищцата А.П.Ж. била придобила
собствеността върху спорната по делото част в хода на съдебното производство по
силата на доброволна делба с ищеца К.Н.Ж.. Тази част по буквите НГДЕМ възлизала
на 192,50 кв.м., а не както СРС бил приел 142,50 кв.м. Същата погрешно била
заснета в имота на ответниците. Следвало да се приложи пар.5, ал.1 ПЗР на ЗКИР.
От допълнителното заключение на вещото лице се установило, че имота на
ответниците попада в парцел с отреждане за Лесопарк и за него няма отреден
самостоятелен УПИ. Това означавало, че имотът заснет в КККР с идентификатор
02659.2194.969 и площ 844 кв.м. с южна граница по букви МН не бил отразен в
съотвествие с действителните граници по документа за собственост. Налице била
непълнота или грешка по смисъла на пар.1, т.16 от ДР на ЗКИР. Затова считат, че
претенциите им по чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК са доказани.
Правните изводи на СРС били в противоречие с приложението на чл.200 ЗУТ вр. с чл.19 ЗУТ и чл.17 ЗУТ. Ищците били
придобили собствеността върху ПИ с планоснимачен № 1263, който бил отразен в
действащия преди одобряването на КККР кадастрален план от 1998 г. по имотните
му граници. В този смисъл СРС неправилно бил приложил изключението по чл.200,
ал.2 ЗУТ. Недопусимо било придобиването по давност на спорната реална част от
имота. Тази спорна част не отговаряла на изискванията на чл.19 ЗУТ и затова
било без значение дали ответниците са упражнявали фактическа власт върху същата
повече от 10 години. В хода на производството не бил изследван и въпроса дали
тази част отговаря на изискванията за лице по чл.19 ЗУТ. Освен това не било
доказано намерението на ответниците за своене на тази част като собствена. От
разпита на свидетелите се установило само къде е поставена оградата. Тази
ограда, обаче, не била поставена съобразно регулационното отреждане по
действащия план. От показанията на свидетелите не се доказало и
необезпокояваното владение за посочения период. Един от свидетелите твърдал за
воден разговор за закупуване от ответниците на спорната реална част, което
опровергавало тезата на ответниците за необезпокоявано владение. Считат, че
снабдяването с констативен нот.акт за собственост през 2018 г. по погрешно
отразените граници в КККР не било основание да се счита, че ответниците са
доказали намерение за своене на спорната реална част.
Иска се решението да бъде отменено и
претенцията на ищците-уважени. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответнците /пред СРС/-С.К.Ш. и Ц.Г.Г.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Считат, че от първоинстанционния съд не
са допуснати сочените от въззивниците, нарушения на материалния и процесуален
закон. Сочат, че нот. им акт с който се легитимират за собственици на процесната
част бил съставен въз основа на нот.акт за дарение на идеална част от недвижим
имот, № 134, дело 441/27.12.2012 г. и нот.акт за пордажба № 31, рег.№ 26501,
дело № 418/29.06.2006 г. В последния изрично било посочено, че се закупува
недвижим имот с площ от 1710 кв.м. С този нот.акт С.Ш. била закупила имота от
„Софстой“ АД. Праводателят се легитимирал като собственик с нот.акт № 76, дело
№ 73/2002 г. В този нот.акт имотът също бил описан с площ от 1710 кв.м. В този
нот. акт били цитиран и АКТ № 945/1994 г., който бил приложен по делото от
страна на ответниците въз основа на издаденото им от съда удостоверение.
Считат, че от разпита на свидетелите по безспорен начин се установило наличие
на изтекла придобивна давност. От показанията на свидетелите Р. Г. и В.И.се
установило, че при покупката на имота през 2006 г. същият бил ограден с телена
ограда, която била заменена от ответницата С.Ш. със зелена строителна ограда.
Свидетелите сочели, че през годините тази ограда не била местена, а само била
подновявана с нова телена ограда, по старите колове, когато се била прокъсала.
Установило се, че ответниците са се грижели за имота. Показанията на
свидетелите съответствали на събраните по делото писмени доказателства. Считат,
че възражението на въззивниците, че е недопустимо придобаването на процесната
част от имота по давност, за неоснователно. Правилно СРС се бил позовал на
чл.200 ЗУТ. Осващата част от имота отговаряла на изискванията на чл.19 ЗУТ
защото била с площ от 844 кв.м. Цитираната от въззивниците съдебна практика
била неприложима за случая, защото и двата имота – този на ищците и този на
ответниците не били урегулирани поземлени имоти. Във всички нот.актове на
ответниците имотът им бил посочен като неурегулиран поземлен имот. Това се
отнасяло и до имота на ищците. По този начин имотът им бил описан в договора за
доброволна делба, където било посочено, че се придобива поземлен имот.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били
уведомени на 07.01.2021 г. /по електронна поща/.
Въззивната жалба е подадена на 21. 01.2021 г.
С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените от въззивниците
/ищци / искове по чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.108 ЗС, чл.537, ал.2 ГПК не са били уважени,
затова съдът счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните
жалби:
Съдът е сезиран с искове по чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.108 ЗС,
чл.537, ал.2 ГПК.
Ищците твърдят, че са придобилив режим на СИО
поземлен имот с планоснимачен № 1263 по плана на гр.Банкя, който съгласно
документите за придобиване – нот.акт № 38, дело 1464/2011 г. бил с площ от 1106
кв.м. След развода им прец 2014 г. останали съсобственици на имота. През 2012
г. били одобрени кадастралните карти и кадастралните регистри на територията на
гр.Банкя. Твърдят, че била налице непълнота и грешка по отношение на имота им,
вкл. за югоизточната им граница, представляваща граница с поземлен имот пл.№
1266, кв.121 по плана на гр.Банкя. Твърдят, че при закупуването на имота тази
граница била материализирана с ограда от двете страни съобразно правото им на
собственост. С одобряването на КККР през 2012 г. тази граница не била
съобразена с правото им на собственост. По КККР имотът им бил отразен с
идентификатор 02659.2194.969. Югоизточната им граница с имот с идентификатор 02659.2194.43
/собственост на ответниците/ не била отразена съобразно правото им на
собственост и навлизала в имота им, който погрешо се намалявал със 192,5 кв.м.
Твърдят, че през 2019 г. ответниците били заменили старата ограда и поставили
нова, която била в съотватствие с грешната граница по ЗККР.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС като
се е позовал на документите за собственост на които страните се позовават и
заключенията на съдебно-техническата експертиза /основно и допълнително/ е
приел, че заснемането на парелите по предходния план като имоти в следващия
сочи на приложена предходна регулация. Това било косвено доказателства за
влизане в сила на заповедта за изменение на ЗРП от 1998 г. От тук следвал
извода, че ищците са доказали твърдението си, че имотът, заснет в КК и КР с №
969 и площ 844 кв.м. с южна граница по букви МН не е заснет в съответствие с
действителните граници на имота по документите за собственост. Разликата възлизала
на 142,50 кв.м., изчислена графично от вещото лице, по букви НГДЕМ. Тази част
била заснета в имота на ответниците. Относно титула за собственост на
ответниците е прието, че в него имотът им е описан по предходен, неодобрен
кадастрален план от 1984 г. Изложеното относно приложението на регулацията не
се отнасяло до имот № 43 /собсвеност на ответниците/, тъй като от
допълнителното заключение на вещото лице се установило, че този имот няма
предходен регулационен статут, защото попада в парцел Първи с отреждане за
Лесопарк; за него нямало отреден УПИ, а КП от 1984 г. бил неодобрен. Това се
установявало и от забележката в АЧОС от 2001 г., представен от ответниците,
където имотът им бил отбелязан като неурегулиран. Следователно основанието за
заснемането на спорните 142,50 кв.м. в имота на ответниците не било доказано.
Така СРС е достигнал до извода, че е налице допусната грешка в одобрената КК и
КР със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, относно имот с
идентифиатор 02659.2194.969, при заснемането на 192,50 кв.м. в имота на
ответниците.
Относно придобивната давност по отношение на спорната част, СРС е приел, че от показанията на
свидетелите Р. Г. и В.И.се установило, че при покупката на имота през 2006 г.
същият бил ограден с телена ограда, която била заменена от ответницата С.Ш. със
зелена строителна ограда. Свидетелите сочели, че през годините тази ограда не
била местена, а само била подновявана с нова телена ограда, по старите колове,
когато се била прокъсала. Установило се, че ответниците са се грижели за имота.
До 2012 г. никой не безпокоил ответниците във връзка със собствеността, когато
с Ц. се свързал един мъж, който се представил за близък на ищците и посочил, че
имали претенции към имота; предложил на свидетелката И. да предаде на С. и Ц.
да платят на К. и съпругата му 200 000 евро, за да нямат претенции за това
място. Свидетелят Б.Л.сочел, че познава имота на ищците от 2015 г. През
м.02.2019 г. установил, че оградата е преместева навътре в парцела, така че
вече няма излаз на улица. СРС е приел, че показанията на свидетелите са логични
и последователни и съответстват на писмените доказателства по делото. От тези
показания се установявало, че оградата на имота на ответниците е поставена през
2006 г. и не е местена до 2019 г. През този период ответниците стопанисвали
имота заедно със спорната част, която принадлежала на ищците. Ответниците
своила тази част през годините. Преместването на оградата през 2019 г. , както
сочел свидетеляЛ., не се подкрепяло от другите доказателства по делото.
СвидетелятЛ. познавал имота от 2015 г. поради което не можел да посочи къде е
била оградата преди 2015 г. При тези си мотиви съдът е приел, че за периода
2006 г. до 2016 г. ответниците са владели необезпокоявано спорната реална част
като своя, без ищците да са прекъсвали владението им. Действително,
свидетелката И. сочела, че през 2012 г. лице, което се представила за близък на
ищците, е предложило на ищците да се заплати парична сума, но нямало събрани
доказателства, респ.твърдения за плащането й, за да се приемело, че е налице
извънсъдебно признание на правата на ищците, на действия, които да демонстрират
пред ответниците, че спорната реална част е техна преди заявяването за
изменение на КК и КР през 2019 г., което съвпадало с преместването на оградата,
според показанията на свидетеляЛ.. Това означавало, че спорната реална част е
придобита от ответниците по давностно владение, като била присъединена към
техния имот. Затова и исковете на ищците били неоснователни и като такива
следвало да бъдат отхвърлени изцяло. СРС не е споделил доводите на защитата на
ищците, че е забранено придобиване на реална част от имот. За да достигне до
този извод, СРС се е позовал на чл.200 ЗУТ във връзка с чл.19 ЗУТ. Последната
разпоредба допускала възможност да бъде придобита по давност реална част от
имот и ако се касае за присъединяване на такава реална част към съседен имот
при условията на чл.17 ЗУТ, като оставащата част следвало да отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ или също се присъединява към съседен имот. В случая,
видно от площта на останалия имот, същата била 844 кв.м. поради което
отговаряла на втората, посочена от съда хипотеза на чл.200 ЗУТ и затова
възражението било неоснователно. При това положение и искането по чл.537, ал.2 ГПК се явявало неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След извършена проверка въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
Съгласно чл.54 ЗКИР (1) Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може
да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана
скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Спорът за материално право се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към
съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в
съседен имот.
Съгласно указанията в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 23.02.2016 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 8/2014 Г., ОСГК НА ВКС:
4. Иск за собственост на реална част от поземлен
имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за
поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В производството по иска за собственост съдът
изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
5. Производството по предявен иск с правно
основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.
54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
за производството по предявен иск за собственост на същия имот.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри трябва да отразяват вярно правото на собственост и да
бъдат поддържани в актуално състояние, арг. и от чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота
или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване
съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР.
Съгласно указанията в ТР 8/2016-2914 на ОСГК, т.4
установяването на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване
на това право се извършва към момента на предявяване на иска, респ. при
приключване на съдебното дирене като се вземат предвид и настъпилите или
установени след одобряването на КК и КР юридически факти, които имат значение
за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Въззивната инстанция като
взе предвид заключенията /основно и допълнително/ на допуснатата по делото
/пред СРС/ съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и като обсъди същите ведно със
събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
Относно регулационния статут на имота,
собственост на ищците:
От основното заключение на СТЕ е видно, че имота
на ищците представлява поземлен имот № 1263, кв.121 по плана на
гр.Банкя, одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. с площ по графични
данни 1106 кв.м. Същият е отразен на скици с № № 2 и 3 към заключението на
вещото лице /л.101 и л.102/. Като вещото лице инж.А. констатира , че на скицата, издадена в полза на
праводателите на ищците не е отразено отреждането „за лесопарк“.
Границите на имот пл.№ 1263 съществуват в
одобрения и действащ преди КК кадастрален и регулационен план от 1977 г.,
одобрен със заповед № 4200/26.07.1977 г. /скици № № 2 и 4/. Кадастралният план
върху който е изработен регулационния план е от около 1950 г. Тези граници са
отразени в процесната КК като южната граница на имота към имот № 43 е отразена
по черната линия МН, при което вещото лице достига до извода, че тази южна
граница не съвпада съгласно кад.план по линията ГДЕМ /комбинирана скица № 1 и
скица № 2/.
Имот № 969 по КК /за ищците/ не бил отразен в
регулационния план на гр.Банкя от 1977 г., тъй като същият бил заснет в КК,
одобрен през 2012 г.
Със заповед на СО № РД-09-50-578 от 20.10.1998 г.
е одобрено частично изменение на ЗРП за създаване на парцел Х-1263, кв.121
/скица № 4, л.103 по делото пред СРС/. Според вещото лице имот пл.№ 1263 е
съгласно кад.план от около 1950 г. като южната му граница е с имот пл.№ 1266 /а
по КК – имот № 43/, съгласно скици № № 1 и 4/л.100 и л.103/.
По одобрената за гр.Банкя кадастрална карта със
заповед № РД-18-13 от 17.01.2012 г., имотът на ищците е под № 969 с площ от 8
44 кв.м. и южната му граница по черната линия МН, която се обжалва от ищците,
попада в парцел Х-1263. За същия имот била издадена скица от 22.02.2012 г. на
името на ищеца за имот пл.№ 1263 от кв.121, с площ от 1106 кв.м. като в същата
не е отразено образуването на парцел Х-1263, кв.121 със заповед на СО №
РД-09-50-578 от 20.10.1998 г. Това е видно от скици с № 3 и 4 и с.21 по делото
/пред СРС/.
С оглед изявлението на вещото лице при
изслушването на основното заключение в публичното съдебно заседание, състояло
се на 30.01.2020 г./л.107 пред СРС/, действащия кадастрален план е този на
скица № 4 /т.е. по заповедта от 1998 г./ в която границите на имот 1263 и
границите на УПИ съвпадат.
Преди издаването на заповедта от 1998 г. не е
имало парцел, защото целият квартал /121/ е с отреждане „за лесопарк“.
Относно регулационния статут на имота,
собственост на ответниците:
Съгласно нот.акт № 31, дело № 418/2006 г.
ответницата С.Ш. е собственик на УПИ пл.№ 965 по плана на в.з. Банкя с
площ от 1710 кв.м. По силата на нот.акт № 54, дело № 596 от 2018 г.
/констативен/ и нот.акт № 134, дело №
441 от 2002 г. ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор №
02659.2194.43 със стар кадастрален номер 965, с площ от 1713
кв.м. по плана на гр.Банкя.
В предходните одобрени от 1950 г. до настоящия
момент кадастрални и регулационни планове имот № 43 по КК /този отреден
за ответниците/ е отразен в регулационния план на гр.Банкя за кв.121 под
пл.№ 1266. Това се установява и от скица № 3, л.102.
Обстоятелството, че имота на ответниците е отразен
в регулационния план на гр.Банкя от 1977 г. за кв.121 под пл.№ 1266 се
потвърждава и от допълнителното заключение на вещото лице, л.114 по делото пред
СРС. Вещото лице е констатирало, че имотът е извън вилната зона на гр.Банкя.
Всичко това потвърждава извода, че имота на ответниците също е урегулиран
независимо,че в нот.акт с който се легитимират ответниците е посочено, че
имотът попада във вилна зона. В този смисъл съдът не споделя соченото от вещото
лице в допълнителното заключение по т.Б.3, че ПИ № 43 по КК няма регулационен
статут защото в нот.акт било посочено, че попада във вилна зона. Самото вещо
лице си противоречи,тъй като във второто изречение по същата точка Б.3, сочи,
че имота е в регулационния план на гр.Банкя, кв.121, парцел Първи, отреден за
„лесопарк“.
В кадастралния план емисия 1984 г., кад.лист А-2-9-Б имотът на ответниците е отразен под № 965, као част
от северната му граница със имот пл.№ 969 /този на ищците/ е отразена по
линията МН /скица л.115/.
В кад.план емисия „преди 1960 г.“ същата част от границата му с имот пл.№
1263 /на ищците/ е по линията ГД/скица л.116/, а имотът е отразен под пл.№ 1266 /скица № 4/,
т.е. границата по линията ГД по кад.план преди 60 г. е отразена по кад.план от
1984 г. по линията МН, която е отразена по процесната КК.
Относно спорната реална част за която ищците твърдят да е с площ от 192,50
кв.м.7 /въпрос № 2 по основното
заключение/:
В процесния КККР тази част е отразена като част
от поземлен имот с идентификатор № 43 /на ответниците/.
Същата е отразена на комбинираната скица / №
1, л.100/ по линиите МНГДЕМ, червено защрихована. Площта й е 142,50
кв.м. с оглед направената от вещото лице поправка, а не 192,50 кв.м., както
се твърди от ищците, виж изявлението на вещото лице при изслушването на
основното заключение в публичното съдебно заседание, състояло се на 30.01.2020
г./л.107 пред СРС/.
Съгласно КК южната граница между имота на ищците
и този на ответниците съвпада с материализираната на място ограда с телена
мрежа и железни колове по линията МН.
Според вещото лице действителната южна граница на
парцел Х-1263 следва да бъде по линиите ГДЕЖ.
Относно местоположението на оградата между имоти № 43 и № 969:
Местоположението на оградата между имоти № 43 и №
969 е отразено от вещото лице на изготвената от него комбинирана скица № 1 и
скица № 5 и същата е по линията МН, т.е. тази по неодобрения кад. план от 1984
г. въз основа на който ответниците са закупили имота си.
При извършения оглед на място вещото лице е
констатирало, че южната граница, отразена в КК по черната линия МН,
на място е материализирана с телена мрежа и железни колове /скица № 1 и
скица № 5/.
Според вещото лице инж.А. границите в КК
отразяват оградите, които съществуват на място по време на създаването й. В КК
не била отразена регулационната граница на парцел Х-1263, т.к. според вещото
лице не е съществувала ограда. Не било съобразено изискването границите по КК
да са в съответствие с регулационните планове.
При това положение правилен е извода на СРС, че кадастралните
карта и регистри в случая не отразяват реално южната граница между имота на
ищците и този на ответниците; правилен е извода, че е налице грешка в
кадастралните карта и регистри.
По възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците:
За да е основание за придобиване на един имот /в случая реална част от имот/ по давност, владението следва
да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Обективният елемент на владението - упражняването
на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.
69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова,
за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност.
Въззивната инстанция счита за правилен извода на
СРС, че от показанията на свидетелите Р. Г. и В.И.се установява, че при
покупката на имота през 2006 г. същият е бил ограден с телена ограда, която
била заменена от ответницата С.Ш. със зелена строителна ограда. Свидетелите,
разпитани на страната на ответниците, сочат, че през годините тази ограда не е била
местена, а само е била подновявана с нова телена ограда, по старите колове,
когато се била прокъсала. Новата ограда се намира на мястото на старата ограда.
Пак от тези показания се установява, че ответниците са стопанисвали и са се
грижели за имота- изрязали са изсъхналите дървета като преди това са взели
разрешение от Общината за това. През периода от закупуването на имота – 2006 г.
до 2019 г., когато е предявена исковата претенция, ответниците стопанисвали
имота заедно със спорната част, която се твърди да принадлежи на ищците. Видно
от показанията на свидетелката И. след 2006 г., когато ответниците са закупили
имота, няма промяна в границите нито в техния, нито в този на ищците.
Показанията на свидетелите са логични и
последователни и съответстват на писмените доказателства по делото, както и
отразяват преки впечатления на свидетелите.
Ето защо правилно са кредитирани от
първоинстанция съд, кредитират се и от въззивния.
Действително, свидетелят Б.Л.сочи че оградата е
преместена навътре в парцела, така че вече няма излаз на улица, но това
противоречи както на събраните по делото писмени доказателства, така и на
констатираното от вещото лице инж.А. при извършения оглед /заключението е
депозирано в съда на 22.01.2020 г./ във връзка с изготвяне на основното му
заключение. Следва да отбележим и, че свидетелятЛ. познава имота от 2015 г.
поради което не може да посочи къде е била оградата преди 2015 г.
Ето защо въззивната инстанция намира, че правилно
СРС е приел, че за периода 2006 г. до 2016 г., т.е. в продължение на 10 години,
ответниците са владели необезпокоявано спорната реална част като своя, без
ищците да са прекъсвали владението им.
Действително, свидетелката И. сочи, че през 2012
г. с Ц. /ответника/ се бил свързал един мъж, който се представил за близък на
ищците и посочил, че имали претенции към имота; предложил на свидетелката И. да
предаде на С. и Ц. да платят на К. и съпругата му 200 000 евро, за да
нямат претенции за това място.
По делото, обаче, липсват категорични данни за
това дали този мъж, наистина е бил близък на ищците, респ. те да са го
изпращали при ответниците, за да им защити правата. Видно от отразеното в
съдебния протокол, съставен за о.с.з. на 20.02.2020 г., когато е разпитана
свидетелката И., ищците не са заели позиция по това твърдение на свидетелката,
нито са поискали събиране на доказателства.
Действително, както е приел СРС, няма събрани
доказателства, респ.твърдения за плащането на сумата в размер на 200 000
евро, за да се приеме, че е налице извънсъдебно признание на правата на ищците,
на действия, които да демонстрират пред ответниците, че спорната реална част е
техна преди заявяването за изменение на КК и КР през 2019 г.
Самите ищци в обстоятелствената част на исковата
молба сочат, че искането им за изменение на кадастралната крата и кадастралните
регистри е направено през 2019 г. А това се установява и от доказателствата,
представени с исковата молба на л.16-20 от делото пред СРС. Адм.д.№ 9142 по
описа на АССГ , Второ отд., 50 състав /л.145/ е образувано през 2019 г.
Действително, ищците са представили по делото
договор за доброволна делба /л.136/, но това не променя изхода на спора, първо
защто същият е съставен на 30.04.2020 г., т.е. след датата на която съдът прие,
че в полза на ответниците вече е била настъпила придобивната давност и второ,
защото договорът е съставен въз основа на оспорената от самите тях КК. Още
повече, че в този договор за доброволна делба, ПИ с идентификатор
02659.2194.969 /този на ищците/ е посочен с площ от 844 кв.м., т.е. без
спорната по настоящето дело реална част /виж л.138 по делото пред СРС/.
Това налага извод, че спорната реална част е
придобита от ответниците по давностно владение, като е била присъединена към
техния имот.
Относно чл.200 ЗУТ:
Съгласно чл. 200. (1) ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19.
В ал.2 на същият чл.200 ЗУТ е предвидено
изключение, съгласно което правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот.
В конкретния случай СРС се е позовал на
изключението на чл.200, ал.2 ЗУТ.
За пълнота на изложението ще посочим, че след
присъединяването на спорната част към имота на ответниците, ПИ с идентификатор
02659.2194.969 /този на ищците/ остава с площ от 844 кв.м. Видно от
комбинираната скица № 1 /л.100 по делото пред СРС/ ПИ с идентификатор
02659.2194.969 /този на ищците/ остава с излаз /лице/ към улица
„Републиканска“. Не съществува изискване в ЗУТ поземлените имоти да имат две
лица /излаз на две улици/. Действително,
въпросът за това дали ПИ с идентификатор 02659.2194.969 отговаря на
изискванията по чл.19 ЗУТ относно изискването за лице не е бил обсъждан, но
този въпрос и въобще не е бил повдиган.
В случая преценката
за съответствие с изискванията на чл.19 ЗУТ би била не за присъединяващата
се част, в който смисъл са доводите на въззивниците, а за оставащата част, т.е. за техния
имот с кратък № 969.
Първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, допуснал е и
събрал релевантни за изясняване на спора от фактическа и правна страна
доказателства и доказателствени средства.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, така постановеното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора разноски на
въззивниците не се следват.
Въззиваемите
претендират разноски и такива са сторени в размер общо на
2000 евро или 3911,66 лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК
е основателно:
Искът по чл.54,ал.2 ЗКИР е неоценяем, поради което на основание чл.7,ал.1,
т.4 НМРАВ, се дължи минимално възнаграждение от 600 лева, а за иска по чл.108
ЗС, съгласно чл.7,ал.5 НМРАВ, се дължи възнаграждение от минимум 600 лева. По
делото е проведено едно публично съдебно заседание, доказателства не са били
събирани.
При това положение на въззиваемите се следва адв. възнаграждание
в размер на 2400 лв.
ВОДИМ
ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
20004626 от 07.01.2021 г. по гр.д.№ 46660 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 125-ти
състав, изцяло.
ОСЪЖДА А.П.Ж.,
ЕГН ********** и К.Н.Ж., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***,
съдебен адрес:***, партер, адвокатска кантора – адв.Е.А.-ВАК, да заплатят на С.К.Ш., ЕГН ********** и Ц.Г.Г.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***- адв.В.В., сумата в размер
на 2400 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: