Р Е Ш Е Н И Е
гр. И, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Ивайло Йорданов
при секретаря А.Х., като разгледа
докладваното от съдията Йорданов НАХД № 352 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С
Наказателно постановление (НП) № 18-0274-000437 от 13.06.2018 г. на началник РУП към ОДМВР С., РУ гр.И на жалбоподателя А.К.Д., ЕГН **********,***,
са наложени административните наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4
от ЗДвП, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление
е обжалвано от А.К.Д. в законоустановения срок. Жалбоподателят моли
наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло. От
въззиваемото РУ гр. И. в придружителното писмо към жалбата е направено искане
същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му
представител – адв. К. поддържа
становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно. Иска се от съда да
отмени наложеното административо наказание, тъй като не са налице основания за
налагане на същото поради това, че
жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение за
които е санкциониран. Алтернативно и в случай, че съдът приеме, че
жалбоподателят е извършил нарушението за което е санкциониран, иска съдът на
намали наложеното наказание, поради несъответствие на тежестта на същото с
тежестта на допуснатото нарушение и липсата на мотиви за това защо
административно наказващият орган е наложил най-тежкото наказание.
За
въззиваемото РУ гр. И, редовно
призовано, в съдебно заседание не се явява представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка е изразено
становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с № 484/28.05.2018 г., за това, че на 21.05.2018 г., в 03.30 часа, в гр.
И, на ул. „И.В.” е управлявал личният си лек автомобил от Ауди А4, с рег. № …, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец
МВР, придружен със светлинен сигнал от служебен автомобил, не се подчинява, не спира и осуетява
полицейска проверка, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП. АУАН е съставен на 28.05.2018 г., в
присъствието на жалбоподателя, предявен
му е и е подписан от него без
възражения. Връчен му е екземпляр от АУАН на датата, на която е съставен. В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок не е
направено писмено възражение от жалбоподателя. Въз основа на съставеният АУАН е
издадено обжалваното НП
В
съдебно заседание проведено на .
г. са разпитани служителите на РУ гр. И Г.
М. – актосъставител, Д. Л. и А. Д. и двамата свидетели при установяване на
нарушението, и съставяне на АУАН, както и посочения от жалбоподателя свидетел П.
А.. Свидетелят Г.М. заявява, че е
съставил АУАН в сградата на РУ гр. И по докладна записка изготвена от
свидетелите очевидци, в присъствието на нарушителя, който е подписал акта без
възражения. Свидетелят не е присъствал
при установяване на нарушението. Свидетелят Д.Л. заявява, че не помни датата и
часа на нарушението. Заедно с А.Д. били
със служебен автомобил на ул. „И.В.” до пощата. Забелязали към тях да се движи
към тях л.а. „Ауди”, тъмно зелен на цвят. Свидетелят подал на автомобила сигнал
да спре със стоп палка по образец и
светлинен сигнал, но водача не се подчинил. Свидетелите последвали автомобила
по ул. „Ц.О.” до ул. „У.” където автомобила спрял, а водача избягал. За
случилото се написали докладна. Свидетелят А.Д.
завява, че не помни случая. Спомнял си само, че колегата му подал стоп
палка на ул. „И.В.” на тъмно АУДИ, но водачът не спрял. Веднага тръгнали по него,
но той спрял на задна улица и избягал. Според него сигналът бил подаден от
колегата му със стоп палка и фенерче. Познава лицето управлявало автомобила,
което се казвало А.. Колегата му написал докладна след това. Не си спомнял къде
е съставен АУАН. Свидетелят П.А. заявява, че познава жалбоподателя. Вечерта
били на заведение в центъра на гр. И. Било събота вечер около .. м., не помни
точна дата и час. А. се оплакал, че го дразни корема и предложил за си ходят.
Тръгнали си заедно като по улицата покрай съда и пощата, някъде при паркинга и
пощата се разминали с полицаите. А. погледнал в огледалото и казал „Полицаите
някой подгониха”. Те (полицаите) били пуснали маяците. Свидетелят и
жалбоподателя спрели с колата пред блока
и се качили в апартамента. По късно научил, че на А. ме е съставен АУАН.
По
делото са представени от въззиваемата страна копия на обжалваното наказателно
постановление, АУАН въз основа на който същото е издадено, Заповед № …. г. на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на дадено от съда указание от въззиваемата страна са представени:
писмо с изх. рег. № 274000-3398/26.10.2018 г., докладна записка с рег. № . г.,
докладна записка с рег. № . г., Сведение от А.К.Д. с № УРИ … г. и Справка за нарушител/водач за жалбоподателя.
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът
служебно констатира, че административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидените в ЗАНН срокове, а обжалваното НП в
рамките на 6-месечен срок от съставяне на АУАН. В този смисъл са спазени
преклузивните срокове, относно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид
представената по делото Заповед № … г.,
издадената от министъра на вътрешните работи на основание чл.186 и чл. 189,
ал.1 и ал.12 от ЗДвП, с която са
определени лицата, които могат да съставят АУАН и да
издават НП по ЗДвП, съдът приема, че в
настоящия случай АУАН и НП са
издадени от компетентен орган.
Съдът,
с оглед на правомощията си провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на АУАН и на обжалваното НП, и намира последното за
незаконосъобразно. Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място, и да изпълнява неговите указания. Текста на нормата
води до извода, че при указано място за спиране от страна на контролния орган,
водача следва да спре на него, а в случай на неуказване - в най-дясната част на
платното за движение. В АУАН обаче е
посочено, че „при подаден ясен сигнал за спиране със Стоп палка по образец МВР,
придружен със светлинен сигнал от служебен автомобил, водача не се подчинява,
не спира и осуетява полицейска проверка”, като извършеното е квалифицирано по
103 от ЗДвП. В АУАН не е посочено в коя
от двете хипотези на посочената правна норма е извършено административното
нарушение. Конкретизация не е направена при
изписване както на нарушението, така и
на правната му квалификация и в
НП, в описателната част на което са визирани и двете хипотези. Касае се за две
самостоятелни и алтернативно дадени хипотези, които не могат да бъдат
осъществени едновременно. Предвид на това е необходимо да се посочи конкретно
кое от въздигнатите от закона нарушения е извършено от страна на водача на
превозното средство. Неизпълнението на това води до непълнота във фактите, при
които е констатирано нарушението, и оттам ограничава възможността на
жалбоподателя да разбере срещу какви обстоятелства да се защитава и нарушава
правото му на защита. От друга страна съдът пък е поставен в невъзможност да
провери по същество законосъобразността на издаденото НП. Нарушаването на
правото на защита и лишаването на съда от възможността да осъществи контрол
върху законосъобразността на НП, представляват съществени процесуални
нарушения, които водят до порочност на
издаденото наказателно постановление. Тези нарушения са предпоставка за отмяна
на наказателното постановление на
формално основание, без дори да е необходимо разглеждането на спора по
същество.
Независимо от горното съдът намира,
че издаденото постановление е и
материално незаконосъобразно. С оглед на събраните по делото гласни
доказателства съдът намира, че от страна на наказващият орган не се доказа по
категоричен начин, че жалбоподателя е извършил това за което е ангажирана
отговорността му, а именно, че е отказал да изпълни нареждане на органите за
контрол да спре, тъй като не е безспорно установено, че е възприел подаването
на сигнал за спиране. Установява се, че опита за спиране на жалбоподателя е
извършен в тъмната част на денонощието, в 3.30 ч. Налице са противоречия в
показанията на полицейските служители и на посоченият от жалбоподателя
свидетел. В показанията си полицейските
служители твърдят, че служебният им автомобил е бил в покой на ул. „И.В.” до
пощата, както и че след като подали на водача сигнал да спре, същият отказал да
спре и продължил движението си, а те го последвали. Според свидетелят А.двата
автомобила са се разминали на ул. „И.В.”. Аналогични са и обясненията на
жалбоподателя дадени в писмен вид, при съставянето на АУАН. Същевременно в представената по делото
докладна записка с рег. № 274р-6744/23.05.2018 г., изготвена от свид. Д.Л.,
както и в докладна записка с рег. № 274р-6926/28.05.2018 г., изготвена от
актосъставителя Г.М. изрично е посочено, че автопатрула в състав от мл.
инспекторите Д.Л. и А.Д. ***, както и че след като водача не се е подчинил на
даденият му сигнал Л. и Д. не са последвали автомобила му. Налице е
противоречие и в показанията на свидетелите Л. и Д. относно средствата с което
бил подаден на водача сигнал да спре- със светлинен сигнал от полицейският
автомобил или с фенерче. Дори и да се приеме, че обясненията на жалбоподателя и
показанията на посоченият от него свидетел са израз на защитната му теза,
от показанията на свидетелите Л. и Д. и
от представените писмени доказателства не може да се направи еднозначен и
категоричен извод относно това по какъв начин и с какви средства полицейските
органи са подали на жалбоподателя сигнал да спре, как и какво са му указали,
както и дали и как той е възприел този сигнал.
С оглед на това напълно възможно е жалбоподателя да не е възприел
сигнала като подаден на него, а като подаден на друг автомобил, в какъвто смисъл
са показанията на свид. А. и обясненията на жалбаподателя.
Дори
да се приеме, че на жалбоподателя е бил подаден ясен сигнал да спре, който той
е възприел, в случая допуснатото
съществено процесуално нарушение е достатъчно самостоятелно основание за отмяна
на атакувания акт. Същевременно следва да се посочи, че то не е единственото
процесуално нарушение. В обжалваното НП изобщо липсват мотиви защо
административно наказващия орган е решил да наложи наказанията в
максималния предвиден в ЗДвП размер.
Нарушена е разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при
определяне размера на наказанието следва да се отчетат тежестта на извършеното
нарушение, подбудите за това, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
На практика липсата на мотиви поставя съда в
невъзможност да извърши проверката за законосъобразност на обжалваното
НП и за справедливост на определение с нето наказания.
За
да се ангажира административно наказателната отговорност на водача за нарушение
на правилата за движение по пътищата следва да се установи по безспорен начин
извършването на конкретно деяние, санкционирано от закона като нарушение, тъй като
административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана на базата на предположения. След като това не е сторено
се налага изводът, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административни
нарушения и няма основание да бъде наказан.
С
оглед гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № …… г. на началник РУП
към ОДМВР С., РУ гр.И, с което на А.К.Д., ЕГН **********,***, са наложени
административните наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)