Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 08.09.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
четиринадесети юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 7845 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството са три иска с пр. основание чл. 284, ал.3, т.2 от КЗ(отм.) вр.
чл. 45, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД, както и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при обективно и субективно съединяване.
С искова молба вх.рег.№8 от 04.01.2016г.
по описа на СРС, Ф.Ю.Б. ЕГН **********, лично и като законен представител на Г.А.Б.
ЕГН ********** и двете с адрес за
призоваване: гр.Казанлък ул.“******, чрез пълнмощника
адв.П.К. са предявили срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ субективно и обективно съединени искове с пр. основание
чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД, за осъждане
на ответника, да заплати на всяка от ищците сумата от по 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Б.при ПТП на
18.08.2011г. настъпило в гр.Русийон, Република Франция, претендирани частично
от глобална сума от 200 000 лв., както и сумата 100.00 лв. претърпени от малолетния
ищец Г.А.Б. имуществени вреди, претендирана частично
от глобална сума в размер на 39 200 лв.,
представляващи загуба на издръжка от бащата А. А.Б.за 196 месеца /по 200 лв.
месечно/ от 18.08.2011 г. - датата на ПТП, до датата на навършване на
пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на
непозволеното увреждане -18.08.2011 г., до тяхното окончателно изплащане. Ищците
претендират присъждане на направените разноски.
Твърди се, че
ищците са наследници на починалия вследствие на ПТП А. Б., като първата е
негова съпруга, а втората е негова дъщеря.
Изложено е, че
на 18.08.2011 г. около 21:00 часа в гр. Русийон 38150, ул. „Емил Зола“,
Франция, е настъпил пътен инцидент със скутер PIAGGIО 125, per. № ****, френско
превозно средство, с френска регистрация, управляван от българския гражданин К.В.
и пътник А. Б.. Водачът на скутера загубил контрол и причинил ПТП, в резултат
на което А. Б.починал на мястото на инцидента, а водачът К.В. е откаран с
хеликоптер за лечение. Твърди се, че по случая се води разследване във Франция,
за което няма данни да е приключило.
Твърди се в
исковата молба, че относно увреждащия
скутер PIAGGIО 125, per. № ****, МПС с
френска регистрация, не може да се определи застрахователя на виновния водач и
не е ясно дали има задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Наведен е довод, че пострадалият
А. Б.е
български гражданин, произшествието е от МПС, което обичайно се намира на
територията на Франция, поради което са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника НББАЗ.
Ищците поддържат,
че починалия А. Б.бил млад и работоспособен мъж, който се намирал във Франция
за осигуряване издръжката на семейството си, като поддържал постоянна връзка с тях. Сочи се, че ищцата Ф.Б. в една много млада
възраст е останала без подкрепата и обичта на съпруга си. След загубата му ищцата
страдала много, плачела, чувствала се самотна и нещастна. Сочи се още, че втората ищца Г.Б. била едва на
1 година и 7 месеца, когато загубила баща си. На тази крехка възраст детето
останало без бащина грижа и подкрепа. Наведен е довод, че претърпените
неимуществени вреди средва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите са резултат от
виновното поведение на водача на увреждащия скутер.
Твърди се, че малолетната Г.Б. е
лишена от издръжка за период от 196 месеца /по 200 лв. месечно/, считано от
18.08.2011 г. - датата на ПТП, до датата на навършване на пълнолетие, с което е
обоснован правния интерес от предявения иск за обезщетение на имуществени
вреди.
Ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З.”
чрез пълномощника си адв.Т. Я.- САК, в
срока по чл.131 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. В отговора са оспорени обстоятелствата сочени от
ищците във връзка с процесното ПТП. Твърди се, че липсват безспорни доказателства
за противоправното поведение на твърдения водач К.В.. Ответното сдружение сочи,
че са налице противоречиви данни относно
това кой е управлявал МПС, към момента на произшествието. Поддържа, че в
случай, че водач на процесното МПС е бил пострадалия А. Б.и ПТП е настъпило по
негова вина, то липсва основание за обезщетяване на неговите наследници, за
претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди.
При евентуалност в случай, че се установи, че водач е г-н К.В. е реливирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице. Твърди се, че и двете лица са консумирали
алкохол непосредствено преди да се качат на мотора. Сочи се, че пострадалият
сам се е поставил в риск, тъй като се е качил на МПС в нетрезво състояние и
съзнавайки, че водачът също е консумирал алкохол. Твърди се, че по делото
липсват факти, установяващи факта на смъртта и причинната връзка с процесното
ПТП. Оспорена е и акцесорната претенция за лихва, като погасена поради изтичане
на тригодишна давност съгласно чл.111, буква „в“ от ЗЗД.
В открито съдебното
заседание, състояло се по гр.д.№ 14/2016г. на СРС, II ГО,
58 състав на 05.06.2017г. ищците са поискали увеличение на всяка една от
първоначално заявените претенции до размер на сумата от по 200 000 лв. за обещетенията
за неимуществени вреди и до 39 200лв. за имуществени вреди. По реда на чл.214,
ал.1 ГПК с протоколно определение в о.с.з. на 05.06.2017г. районният съд е допуснал поисканото увеличение на размера на исковете до сумата от по
200 000 лв. за обещетенията за неимуществени вреди за всяка ищца, както и до 39
200лв. за имуществени вреди претендирани от малолетната Г.Б., производството по гр.д.№
14/2016г. по описа на СРС, II ГО, 58 с-в е прекратено и делото е изпратено
подсъдност на СГС.
В о.с.з. пред СГС ищците чрез адв.К. и адв.Б. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски и писмена защита.
Възраженията на ответника се поддържат в
открито съдебно заседание от адв.Б. Н.. Ответникът представя списък на разноски
по чл.80 ГПК и писмена защита.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І -7 състав, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, като се
установява и от прието удостоверение за наследници на А. А.Б.ЕГН **********,
издадено на 19.08.2016г. от Община Казанлък, че ищците са негови наследници по
закон, като Ф.Ю.Б. е съпруга на починалия, а Г.А.Б. е негова дъщеря./л.50
от приложеното гр.д.№ 14/2016г. на СРС, ІІ ГО 58 състав/
Видно е от приетото Препис – извлечение от
Акт за смърт №053/ 16.09.2011г. издадено от Община Казанлък, че А. А.Б.ЕГН **********
е починал на 18.08.2011г. във Франция, гр.Русийон. Като причина за смъртта е
посочено – други неуточнени травми на главата, мотоциклетист пострадал при
сбъскване с МПС на две колела. /л.53 от приложеното гр.д.№
14/2016г. на СРС, ІІ ГО 58 състав/
По делото е представен в превод от
френски на български език и Смъртен акт №50/23.08.2011г. издаден от длъжностно
лице по гражданско състояние на Кметство Русийон, в който е отразено, че А. Б.роден
на 12 юни 1988г. е починал на 18.08.2011г.
в 21.55ч. на обществено място, на ул.Емил Зола в гр. Русийон, департамент Изер.
По механизма на настъпване на ПТП:
По реда на
Регламент №1206/2001г. на Съвета от 28 май 2001г. от компетентния съдебен орган във Франция /Triunal
de Grande Instans de Vienne/, е изискана преписката от полицейското
производство водено по повод ПТП със смъртен случай от 18.08.2011г. в гр.Русийон, департамент Изер, Република Франция,
включително и данни на какъв етап е производството или ако е приключило – с
какъв акт.
По делото са изпратени и приложени в
превод всички материали от полицейско производство, водено на територията на Р.
Франция, под №12072-45 на Национална жандармерия Рона–Алпи, Департамент Изер, а
това са Транспортен протокол, констации и взети мерки, фотоалбум, ситуационен
план, сведения мястото на произшествието, сведения за транспортното средство,
разпити на свидетели очевидци – А.М., А.Л., Д.М., както и на К.В., Протокол за
изследване на кръв взета от А. Б., с установено наличие на алкохол в кръвта
1,49 %0. /л.350- л.505, том 1 от делото/
В писмо изх.№00001/2019г. на окръжния прокурор на гр.Виен, Департамент Изер, с което е изпратена като
изпълнена съдебната поръчка, се сочи, че наказателното производство относно ПТП
със смъртен изход, настъпило на 18.08.2011 г.
на територията на Община
Русийон, имащо №12072-45, е прекратено поради недоказаност на
престъпно деяние./л.349, том 1 от делото/
В проведеното
полицейско производство е изготвен Транспортен протокол за ПТП със смъртен
случай от 19.08.2011г., с констатации и взети мерки, съставен от подофицер Д.М.–длъжностно
лице от съдебна полиция в гр. Русийон. От протокола се установява, че на 18 август
2011г. в 20 ч. и 50 мин. в полицията е постъпило оплакване от лицето Абди Килинг, че
двама българи са му откраднали скутер с контролен номер ****, като в същото
време постъпила информация за ПТП на улица „Емил Зола“, гр. Русийон, на която описания
скутер самокатострофирал и имало двама ранени. Отразено е в транспортния
протокол, че в 21 ч., местопроизшествието е посетено от полицейски служители,
констатирано е, че скутера на А.К.лежи на земята, а под скутера се намират две
лица, които са тежко ранени. За едното от двете лица е установено, че се казва К.В.,
като същия бил тежко ранен в областта на главата. Второто лице /в което нямало документ
за самоличност/, по данни на свидетеля А.К.се казвало А. Б.- същият е бил тежко
ранен, което е и причина да се извика хеликоптер на Бърза помощ. Същият е поет
от Бърза помощ, поради влошаване на състоянието му се е пристъпило към сърдечен
масаж, който се оказал безрезултатен. Отразено е, че А. Б., мотоциклетист е
починал от раните си в 21 часа и 55 минути на 18.08.2011г.. Хеликоптерът на
Бърза помощ е поел г-н В. и го е транспортирал до болница в гр.Лион. /л.355
–л.356, том 1 от делото/
В материалите на наказателното производство
се съдържат показанията на свидетели очевидци – А.М., А.Л., Д.М., според които
скутерът се движел с висока скорст и водачът загубил контрол над превозното
средство, чул се шум от приплъзване и моторът се ударил в стена и
самокатострофирал. В протокол №02158 от 4 септември 2011г., относно обвинение
кмалифицирано като убийство по непредпазливост от водач на МПС и управление на
превозно средство с несъобразена скорост, е отразено, че поради различните
сведения, разследващите не са във възможност категорично да потвърдят дали г-н В.
или г-н Б.е управлявал мотопеда. Разрешено е тялото на А. Б.да бъде репатрирано в страната му по
произход, предвид искането на семейството му и липсата на жалба. Отразено е
още, че А.К.е направил фалшива декларациия за кражба
на мотопеда, тъй като е използвал жертвите като работна сила, без да декларира
това, а преди няколко седмици е дал скутера на А. Б., за да отива с него на
работния обект. /л.361 –л.362, том 1 от делото/
В сведения за транспортното средство е отразено, че скутер PIAGGIО 125 с
рег. номер ****, претъпял пътна злополука на 18.08.2011г. е собственост
на А.К., като за превозното средство застраховка не е представена.
Разпитаният в о.с.з. на
25.09.2018г. свидетел К.В. , посочи в показанията си, че А. му е братовчед,
като същата вечер той говорил с шефа си по телефона и искал да се срещне с
него. Според свид.В., въпреки, че бил пил алкохол А. Б.се
качил на мотора, за да отиде до дома на работодателя си. Свид. В. сочи, че той
също тръгнал с А., за да не е сам братовчед му. Отишли до къщата на шефа, А.
скочил вътре, обаче жената на шефа му излезнала. А. се уплашил, скочил назад,
сложил си каската и с бясна скорост тръгнали към квартирата, като А. бил с
каска, а свидетелят В. без каска. При взимане на завой, А. ударил скутера в
стената, свидетелят В. се ударил, паднал на земята и не помни, какво е станало
след това. Сочи, ме моторът бил
120-кубиков. Шефът на А. му дал мотора да го ползва за работа. Свидетелят К.В.
категорично сочи, че при настъпване на произшествието водач е бил А. Б..
Пояснява, че той самият е останал във Франция три години след произшествието,
като е претъпял няколко операции, като в този период не е търсен от съд.
Показанията на свидетелят К.В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед възможната заинтерсованост, като
относно настъпване на ПТП след употреба на алкохол ги кредитира, доколкото
кореспондират на данните от приетото полицейско производство №12072-45, както и
относно високата скорост на скутера и механизма на ПТП.
От приетата, като обективно и професионално изготвена КМАТЕ се
установяват изходни данни, че процесното ПТП е настъпило на 18.08.2011г. в
21:00ч. на улица „Емил Зола“, гр. Русийон, двупосочен път , асфалтиран в добро състояние,
трасе – ляв завой, описани следи: поднасяне, леки следи от триене видими по повърхността,
участници К.В.- водач/пътник, 21 години, с установено съдържание на алкохол 0,21 промила, А. Б.-водач/пътник, 23
години, с
установено съдържание на алкохол 1,49 промила. Вещото лице описва МПС, с което
е настъпило ПТП, като мотоциклет: PIAGGIО
125, държавен контролен номер 368 ВСС 83 -регистрация: френско МПС
-първа регистрация:06.10.2006г. Вещото лице доц.инж.А. П. А. е локализирало
мястото на ПТП, използвайки схемата от протокола за оглед, снимка на ул.Емил
Зола от фотоалбума на ПТП, извадка от Гугъл – карти, като е изготвило мащабна
схема на ПТП./л.727 –л.728, том 2 от делото/ В.л. доц. А. е
изчислил критичната скорост на движение на мотоциклета в завоя на 76,06 км/ч.,
позовал се е на свидетелските показания, че мотоциклетът се е ударил в стената
и направил извод, че вероятната скорост на движение на мотоциклета е била около
80 км/ч, надхвърляща критичната. Предполагаем механизъм е показан в графичен
вид на фиг.2 и фиг.3./л.729 том
2 от делото/ Според приетото
заключение на КМАТЕ причините за настъпване на процесното ПТП са движение с
висока скорост и управление на МПС с алкохол, вероятно при движение в завой.
На въпроса кой е най-вероятния
водач на процесното МПС - скутер, Пиаджо 125, рег. № 368 ВСС 83 и съответно
пътник, предвид механизма и мястото на падане на телата, в.л. доц.А. сочи, че само
по технически път не може да се определи кой е водачът, а показанията на
свидетелите са противоречиви.
В.л. доц. д-р М.Г. сочи в
медицинската част на заключението, че отговор какви са били травматичните
увреди получени от А. Б., може да се даде единствено въз основа на медицинска
документация въз основа на данните от извършена аутопсия, каквато липсват данни
да е извършвана. Обосновава, че за евентуалните травматични увреждания може да
се твърди, че са резултат от удар върху терена.
В проведеното на 14.07.2020 г. в.л. инж. А.
допълва, че в заключението е дал разположение на две човешки тела и мотоциклет,
като едното тяло е след мотоциклета, а другото е преди мотоциклета, но не може да
отговори кое тяло на кого е. На едната
от снимките от фотоалбума на ПТП се вижда мотоциклета и след него се вижда
паднал човек и няколко други лица, които явно му помагат. На едната от снимките
има петно от кръв и това е дало основание на в.л. да разположи едното тялото
преди мотоциклета.
Вещото лице доц.д-р Г. сочи в обяснениятя си в о.з. 14.07.2020 г, че смъртта
на починалия Б.е най-вероятно вследствие на инцидента. Сочи, че европейска и
световна практика е след такива транспортни произшествия да се извършва
аутопсия, като за съжаление в случая не са приложени такива документи. Пояснява,
че по трамвите евентуално може да се съди дали е бил водач или е бил пътник, а
показанията на свидетелите са изключително противоречиви.
За установяване на неимуществени вреди на ищците
в хода на делото в о.с.з. проведено на 08.02.2017 г. /пред СРС/ са разпитани
свидетелите Р.Б.и М.И..
Свидетелката Баклова, сочи, че познава семейството на загиналия А. и ищцата
от 8-9 години като семейни приятели. Ф.и А. са били приятели 2-3 години, след
това са се оженили и са заживяли в кв. Изток бл. 15. Живели са около 2 години и
половина заедно с неговите родите, като след една година се е родила дъщеря им Г..
А. е работел като строител в Казанлък, но не са им стигали парите и е решил да
замине за Франция. Работил е там няколко месец, след което се е върнал в България
взел е жена си и дъщеричката им и са стояли 2 месеца във Франция. Докато е бил
във Франция всяка седмица им е пращал по 600 евро. Постоянно им е звънял по
скайп, като свидетелката е присъствала лично на такива разговори. След като са
били там цялото семейство, Ф.се е върнала в България заедно с Г., а А. е отишъл
сам във Франция, като на 18.08.2011 г. е починал, с мотор, като шофьорът е
останал жив. Детето на А. постоянно говорело и питало за баща си. Ф.е приела
много тежко случилото се. Постоянно е плакала, било й е тежко.Сочи, че Ф.спряла
да работи, за да може са се грижи за детето. Преди това е работела в Арсенал
АД. А. е бил много добър човек, винаги е работел, заминал е за Франция, за да
събере пари да си купят апартамент. Имали са много добри отношения със Ф., бил
е любящ баща, много е обичал дъщеричката си. Започнал е да ходи във Франция
след като са се оженили, като е ходил за по 2-3 месеца и се е прибирил в
България.
В показанията си свидетелката И., сочи, че познава Ф.и А. от 15 години.
Семейството е много добро, А. също е бил много добър, гледал си е семейството.
Започнал е да учи в мебелното училище в гр. Стара Загора, но не го е завършил,
тъй като е тръгнал да работи, защото родителите му са били безработни и да
помага на семейството с пари. А. се е оженил на 20-21, заживяли са с ищцата
като семейство в жилището на неговите родители. Преди да се оженят са били
заедно от година и половина и Ф.е била бременна в третия месец на абитуриенсткия
си бал. Били са младо семейство, всичко е било наред. А. е ходил три пъти във
Франция, втория път е взел и семейството си и са били там заедно 2 месеца. След
това всички са се върнали заедно. А. *** и след това юни или юли е заминал,
поработил е 1 месец и тогава станала катастрофата. Трагедията се е отразила
много зле на семейството, почти 20 дена не са били мигнали. Ф.е била в тежко състояние,
няколко дни е била неадекватна на лекарства.
По реда на чл.15, ал.6 от Закона за
закрила на детето е изискан социален доклад относно детето Г.А.Б.. В постъпилия с писмо вх.№55033
от19.04.2018г. Социале доклад на ДСП Казанлък, се сочи, че детето Г. няма
спомен за биологичния си баща, защото е била на 1 г. и 7 мес., когато починал.
Поради ранната си възраст Г. не е
преживяла травма от загубата на баща си, няма симптоми на страх и треважност. Сочи се, че майката Ф.Б. е поела
пълната отговорност, след смъртта на съпруга си за отглеждането на детето.
Отразено е, че всички основни потребности на детето Г. се задоволяват
качествено от нейната майка. /л.30-л.31, том 1 от делото/
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр. кв. чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.); и чл. 86 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 2
от КЗ (отм.); сочи, че НББАЗ в качеството си на Компенсационен орган заплаща
обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България и когато в
двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка,
различна от Република България, не може да се определи застрахователят на
виновния водач. В процесния случай, с оглед установеното, че събитието е
настъпило на територията на Република Франция и е причинено от водач на МПС, за
което липсва сключен застрахователен договор ГО, съдът намира за приложима
именно горната разпоредба. Заявена е претенция от наследници на увредено лице
пребиваващо в Република България. Допустимостта на производството не е
ограничена от възможността увредените лица да претендират обезщетение от
органа, който дължи обезщетение, аналогично на претенциите срещу Гаранционен
фонд, в хипотезата на липса на сключена застраховка Гражданска отговорност, по
аргумент на чл. 286, ал. 2, т. 1 от КЗ (отм.); , сочеща на възможност при
удовлетворяване на правата на пострадалия встъпване в правата на удовлетворения
кредитор от страна на компенсационния орган срещу институцията, натоварена да
извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 КЗ
(отм.); , в държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно
средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят.
Ето защо настоящия състав приема,
в хипотезата на несключена застраховка ГО от виновния водач и при горните
предпоставки НББАЗ да е пасивно легитимиран по заявената претенция. С оглед
тълкуването дадено с Определение № 469/01.06.2016 г., постановено по гр. д. №
276/2015 г. на ВКС, І т. о. / се налага извод, че предвид функциите на
Компенсационния орган по чл. 285, ал. 6 КЗ (отм.); отговорността на НББАЗ може
да се ограничи само в случаите при определено и изплатено обезщетение от
застрахователя или от неговия представител. В конкретния случай сочената
хипотеза не е налице.
С оглед установената понастоящем практика на СЕС постановена по
преюдициално запитване относно тълкуване на чл. 4, параграф 1 на Регламент ЕО №
864/2007 г. на Европейски парламент и Съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II). и сочещ приложимото право на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт
и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този
факт, съдът намира, че в конкретния казус следва да намери приложение правота
на държавата, в която е настъпила вредата- смърт при ПТП. В този смисъл съдът
съобрази и решение постановено по дело С-350/2014 год. на СЕС, в което се
приема тълкуването относно определяне на приложимото право към извъндоговорни
задължения в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило в държава
членка и относно вредите, претърпени от близки роднини с местопребиваване в
друга държава членка, че същите трябва да се квалифицират като "непреки
последици" от произшествието по смисъла на посочената разпоредба.
С оглед приложимото френско
право относно действащите нормативни разпоредби относно застраховката
гражданска отговорност към датата на деликта 18.08.2011 год., по реда на чл.43
от КМЧП, чрез съдебна поръчка до Република Франция е представена извадка от
съдържанието на френското право.
Приложимия френски нормативен акт, уреждащ гражданската
отговорност за непозволено увреждане, настъпило при пътно-транспортно
произшествие, е чл. 1382 и чл. 2270 -1
от Френския граждански кодекс, както и Закон №85- 667 от 5 юли 1985г. за
подобряване ситуацията на пострадалите от пътнотранспортни произшествия и
ускоряване на процедурите за обезщетения.
В нормата на чл.1382 от Френския
граждански кодекс, е уреден институтът на непозволеното увреждане. Съгл. чл.1382 от Гражданския кодекс на
Франция “Всяко човешко действие, причинило вреда другиму, задължава този, който
е причинил вредата да я поправи.”
Съгласно чл. 3 от Закон №85- 667 от 5
юли 1985г. за подобряване ситуацията на пострадалите от пътнотранспортни
произшествия и ускоряване на процедурите за обезщетения, пострадалите, с изключение на водачите на наземнии моторни
превозни средства , биват обезщетени за нанесените им неимуществени вреди,
без да може да им бъде противопоставена собствената вина, с изключение на тяхна
неизвинима вина, ако тя е била изключителна причина за инцидента.
В съответствие с чл. 2226, ал.1 от Френския
граждански кодекс, давностният срок за
предявяване на иск за отговорност от събитие довело до телесна повреда, подаден
от прякото или косвено пострадало лице е 10 години и започва да тече от момента на настъпване на вредата ( в случая момента на
ПТП). Ето защо, съдът намира че възражението на ответника че упражняване на
правото на иска на ищците е погасено по давност е неоснователно.
С доклада приет по реда на чл.146 ГПК на
ищците е указано, че носят доказателствена тежест да докажат твърденията си за
обстоятелствата при които е настъпило ПТП с наследодателят им, вкл. и че
скутера е бил управляван от соченото в исковата молба лице – К.В.. В
доказателствена тежест на ищците е и установяването на имуществените и
неимуществените вреди, както и причинната им връзка с произшествието.
По главните искове с правно основание
чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.);, при които ответникът действа като
Компенсационен орган и заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не
може да се определи застрахователят на виновния водач.
Основателността на иска предполага
наличието на всички елементи от посочения фактически състав:
- застрахователното събитие да е
настъпило и увреденото лице да пребивава в Република България;
- в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България не
могло да се определи застрахователят;
- деянието на застрахования водач да е
виновно извършено и да осъществява деликтния състав по чл.1382 от Френския
граждански кодекс.
В случая, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност обосновават извод, за недоказаност на
твърдението, че водач на увреждащия скутер е сочения от ищците К.В., както и
недоказаност, че същия поведението си е осъществил деликтния състав, поради
което главните искове, са недоказани и подлежат на отхвърляне. В
хода на настоящото производство се събраха относими и годни гласни
доказателства, опровергаващи твърдението на ищците, че А. Б.е бил пътник на
мотоциклета. Разпитаният в качеството му на свидетел К.В. (в с.з., проведено на
25.09.2018 г.) категорично и безпротиворечиво потвърди, че при настъпване на
произшествието водач е бил А. Б., при това след употреба на алкохол, което се
потвърждава и от кръвните изследвания извършени в хода на полицейското производство.
Не се установи и
причинно следствената връзка между действията на Кр.В.
с настъпилите за ищците вреди и затова не са налице кумулативните предпоставки,
при които възниква отговорността на ответника в качеството му на Компенсационен
орган по Кодекса за застраховане. Ето защо, предявените главни искове следва да
се отхвърлят изцяло като недоказани и съдът не следва да разглежда направените
евентуални възражения за намаляване на размера на обезщетението за вреди, тъй
като такова не се дължи от ответника.
Неоснователността на главните искове
влече неоснователност и на акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, ищците следва
да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените в настоящата
инстанция деловодни разноски. Съобразно представения списък на разноските, същите
са в размер на 29 001 лева, в т.ч. адвокатско възнаграждение 24 000лв., 50лв.
депозит свидетел, 200 лв. депозит КСМАЕ, за езиков превод 4 751,48 лв.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, като намалява адвокатското възнаграждение от 24 000 лв. с ДДС
до нормативно определения минимум съгласно Наредба № 4/2001 г. от 12 376.80 лв.
с ДДС. Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 5001, 48 лв.
разноски за водене на делото.
Водим от горното, Софийски градски съд,
ГО, І -7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ф.Ю.Б. ЕГН **********, лично и като законен представител на Г.А.Б. ЕГН ********** и двете с адрес за
призоваване: гр.Казанлък ул.“******, чрез пълномощника адв.П.К.
против Сдружение „Н.Б.Б.А.З."
с адрес гр. София, ул.******, искове с пр.
основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.), за присъждане на сумите от по
200 000 лв. за всяка ищца, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на А. Б.при ПТП на 18.08.2011г. настъпило в гр.Русийон, Република
Франция, както и сумата 39 200 лв. претърпени от малолетната Г.А.Б. имуществени
вреди, представляващи загуба на издръжка от бащата А. А.Б.за 196 месеца /по 200
лв. месечно/ от 18.08.2011 г. - датата на ПТП, до датата на навършване на
пълнолетие, ведно със законната
лихва върху всяка една от главниците, считано от увреждането - 18.08.2011г. до
тяхното окончателно изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Ф.Ю.Б. ЕГН **********, лично и като законен представител на Г.А.Б. ЕГН ********** и двете с адрес за
призоваване: гр.Казанлък ул.“******, да
заплатят на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ сумата от 12 376.80 лв. с ДДС разноски за
адвокатско възнаграждение и сумата от 5
001,48 лв. разноски за водене на
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: