Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
06 февруари 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело
№ 2129, по описа на ВОС за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, и е образувано въззивна жалба на Х.К.П., ЕГН ********** против Решение №
4080 от 08.10.2019 година, постановено по гр.дело № 9992/2019 година, по описа
на ВРС, с което е бил отхвърлен иска й за осъждане на „Агенция
за социално подпомагане“ на РБ, учреждение на бюджетна издръжка със
седалище в гр.София, за сумата 5 000.00 / пет хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени
страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното
състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно отношение от служители на
ответника, при и по повод неоснователното обжалване на ЛКК протокол
№1309/06.11.2014г. към подадено от ищцата заявление от 07.11.2014г. за
получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства, като се твърди още тяхното превратно тълкуване и оттам
неправилен извод.Излага се, че в съдебното решение е направен обширен коментар
на събития от живота на самата ищца, неотносими към процеса, без да се излагат
аргументи по съществото на спора.Твърди се, че тя е била поставена в неблагоприятно
положение от други лица и че е жертва на Началника на отдела на Агенцията.
Също в жалбата си тя твърди, че е представила цялата
налична и изискуема документация, която следва да е налице за осигуряване на
търсената социална услуга, но че не е срещнала разбиране от служителите на
ответника.В жалбата си още, въззивницата поставя въпроса по каква причина е бил
обжалван именно нейния ЛКК протокол, като твърди, че на този въпрос и до
момента не е получила ясен и категоричен, а най – вече обоснован отговор.Въззивницата
намира, че е дискриминирана, т.к. с поведението не е дала основание да се
счита, че следва да бъде поставена в списъка на т.нар.“заподозрени“, за да бъде
обжалван и нейния ЛКК.Излага още, че е претърпяла болки и страдания и че те са
доказани в това производство.Настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен и
исковата й претенция бъде уважена, като и се присъди исканото обезщетение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на
Агенцията за социално подпомагане, с което се оспорва жалбата и се настоява
решението да бъде потвърдено.Излага се, че аргументите на въззивницата са
неверни и не обуславят виновно поведение от тяхна страна.Твърди се още, че в
съдебния акт се съдържат мотиви и те обясняват надлежно по какви причини съдът е
приел липсата на дискриминационно отношение.По същество се настоява решението
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззивницата Х.К.П., редовно
призована, се явява лично и поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемата страна – Агенция за социално подпомагане – град София, чрез
ю.к.Т. приема, че жалбата е неоснователна, оспорва я и моли съдът да потвърди
решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция са били
предявени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.3 , вр.чл.4 от ЗЗкр.Д от
страна на Х.К.П. против Агенцията за социално подпомагане – София, а именно за
установяване на дискриминационното му третиране на признак „лично положение“,
изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с
другите лица, както и за осъждане на Агенцията за социално подпомагане - учреждение на бюджетна издръжка със седалище
в гр. София, за сумата 5 000.00 /пет
хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени
страдания, унижение, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното
състояние, и които вреди са резултат от понесено тенденциозно и дискриминационно
отношение от служители на ответника, при и по повод неоснователното обжалване
на ЛКК протокол №1309/06.11.2014г. към подадено от ищцата заявление от
07.11.2014г. за получаване на целева помощ за закупуване на ортопедични обувки,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.06.2015г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба пред ВРС, ищцата твърди,
че от дълги години боледува от „Захарен диабет“, съпътстван от „Диабетна
полиневропатия“.Излага още, че е била освидетелствана от ЛКК на
06.11.2014 година, където е изразено становище, че следва да получи зимни
ортопедични обувки.Когато обаче се обърнала по тази причина към Агенцията за
социално подпомагане й е било разяснено, че нейния Протокол ще бъде
обжалван.Ищцата намира, че това обжалване е необосновано и е довело до забавяне
на търсената социална услуга, както и че без видима причина спрямо нея е
демонстрирано тенденциозно
и дискриминационно лично отношение.По фактите ищцата сочи още, че с Решение от
03.02.2015 година на ТЕЛК обжалваното ЛКК било потвърдено, а на 16.03.2015 година
ищцата получила новата заповед на ДСП, с която било решено отпускането на
полагаемата се помощ. Сумата е била преведена на 01.04.2015 година, но по
сметка в Банка „ДСК“ АД, а не както тя е поискала в „Алфа Банк“ АД. Сумата е
постъпила по нейна сметка в „Алфа Банк“ АД на 30.04.2015 година.Според ищцата е
налице тенденциозно и дискриминационно лично отношение към нея - чрез
обжалването само нейния Протокола на ЛКК, но не и на нейни познати и/ или
приятели, които отдавна се сдобили с търсената социална услуга; че е била
поставена в неравностойно положение и невъзможност през зимния сезон на 2014 година
-2015 година да може да се придвижва самостоятелно. Твърди , че се е превърнала
в неволен затворник в собствения си дом и е разчитала само на приятели и
познати, които от ноември 2014 година до месец април 2015 година, я
подпомагали - закупували храни и лекарства.Наред с горното
тя излага, че именно в резултат на това, се е влошило и здравето й, като по
пръстите и петите на двата й крака се образували рани.На базата на изложеното, Х.П.
твърди, че е търпяла страдания,
унижение, неудобство, невъзможност за придвижване и влошаване на здравословното
състояние, пряк резултат от дискриминационното поведение на ответника – личен
признак, поради което се претендира обезщетение за това я исковия размер.
Пред първата съдебна инстанция е била
установено от фактическа страна, че в влязло в сила решение на ВнАдмС
искът по чл.1 ЗОДОВ е отхвърлен.От преписа на Експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ „ Света
Марина“гр. Варна от 23.01.2014 г. става
ясно, че за периода до 01.01.2017 година на ищцата е определена инвалидност от
92 % поради неинсулинозависим захарен диабет с усложнение
/ л.10 от гр. д. № 7084/15 г. на ВРС/.
Видно е от Медицински протокол на ЛКК от
06.11.2014 година е, че е дадено становище за отпускане на помощни средства на ищцата
– зимни и летни ортопедични обувки /л. 7 от делото на ВРС / .
Също не е спорно, че на 07.11.2014 година
тя е подала заявление до Дирекция „Социално подпомагане„ гр. Варна за отпускане
на целева помощ за изработване на ортопедични обувки , в която е
посочила желание за превеждане на сумата по нейна банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД
гр. Варна / л. 41-42 от делото на ВРС/.Също не е спорно, че против Протокола от
ЛКК и на основание чл.112 ал.1 от ЗЗ е била подадена жалба от Агенцията и по
повод на това ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна със свое Експертно
решение от 03.02.2015 година го е потвърдил / л. 11 от делото на ВРС/. Препис
от решението на ТЕЛК е било изпратено на Дирекцията.Хронологически
фактите се подреждат по следния начин: Заявлението на П. е било разгледано на 06.03.2015
година, като съответния социален работник е дал становище за уважаване на молбата,
като на 16.03.2015 година Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Варна е издал заповед за отпускане за отпускане на целева помощ от
446 /четиристотин четиридесет и шест/ лева за ортопедични обувки за диабетно
стъпало на основание чл. 42, ал.2 от ППЗИХУ . Тази заповед е била връчена на П.
в деня на нейното издаване / л. 12 от делото на ВРС/.
На 02.04.2015 г. ДСП-Варна е превела по
446 лв. по банковата сметка на ищцата към банка „ДСК „ ЕАД, която е изтеглена
от титуляра на 29.04.2015 г. и на 30.04.2015 г. ищцата е закупила два броя
ортопедични обувки / л. 13-14 от делото на ВРС/.
С писмена молба на 12.01.2015г. ищцата е
уведомила директора на ДСП гр.Варна за своя открита банкова сметка ***
„Алфа Банк“ гр. Варна, с цел превеждане на полагащи
й интеграционни добавки / л. 26 от делото/.
Пред ВРС са били изслушани и свидетели за
спорещите страни, като в полза на ищовата са били свидетелките Г.В., В.К.и С.Я..Според
тези показания ищцата живее сама, и именно поради липсата на
ортопедични обувки същата не е напускала жилището си, като е била в
невъзможност да се снабдява с храни и лекарства.по тази причина тя се е
обръщала към приятели и познати, които й оказвали нужното
съдействие.Свидетелите излагат, че ищцата е получила рани по краката-охлузвания
по петите и първите два пръста на краката, и които е мажела с нужните мазила.те
сочат още, че тя е била напрегната, чувствала се е зле и с покачена кръвна
захар.Конкретно първия свидетел сочи,че тя е шофьор и че пътува често извън
страната.
За ответната страна са били разпитани
свидетелите И.и Н.– съседи на П., които обаче излагат, че през сочения период
от време ищцата е пазарувала самостоятелно; че също самостоятелно се е
придвижвала извън жилището си, както и че закупила по – качествен и нов
л.а.Свидетеля Н.пък определено заявява, че тя не ползва личния си лек автомобил
през зимата; че не е виждал някой да я снабдява с хранителни продукти, нито да
върви затруднено.
По делото са налични и писмени
доказателства, според които на 22.06.2015 година, Х.П. е подала частна тъжба до
Варненския районен съд против Д.Р.и в. „Телеграф“ поради извършено престъпление
по чл. 148, ал.2 от НК - разпространена клевета чрез печатно
издание с публикуване на статия, озаглавена „Тарикати с мерцедеси на
опашка за помощ“. В тъжбата се сочи, че през юли 2014 г. ищцата е била в
Белгия, а от 01.08.2014 г. до 29.10.2014 г. е била в Москва и Санкт Петербург,
но на разноски на свои познати, но в резултат на статията са се обострили нейни
болежки, получила е световъртеж, високо кръвно налагане, повръщане,
хипертонична криза и умерено тежък депресивен синдром.
Също пред ВРС е била изслушана и
неоспорена Съдебно медицинска експертиза, съобразно заключението на която става
ясно, че през процесия период от време ищцата е боледувала от „Захарен диабет и
хипертонична болест“, като е провела медикаментозна терапия с препарата „NovoMix“ в доза от 60
Е /дневно и „Сиофор“ в доза 2550 мг/ ден 3 пъти дневно, а
според информацията от приложените към делото амбулаторни листи за същия период
лечението с посочения лекарствен препарат е с непроменени количества и
концентрация.Експертите разяснили, че обездвижването при наличие на захарен
диабет може да доведе до увеличаване на телесната маса, която от своя страна
има травмиращ ефект спрямо ходилата и това влошава статуса
на диабетното стъпало. Дали предписания за провеждането
на профилактика, включително и под формата на ползване на ортопедични обувки.Също
експертите сочат обаче, че заболяването на П. не изисква носенето на
ортопедични обувки през зимата, т.к те имат само предпазваща функция .
Съдържанието на представените по делото
заверени за вярност копия на писма на изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане изх. № 9100-163/26.08.2009 г. и
9100-162/12.07.2013 г. сочи за дадено указание по задължително обжалване на
решения на ЛКК при видимо несъответствие между здравословното състояние на
лицата и назначаваното от органа по експертиза помощно средство или медицинско
изделие , както и препоръка за обжалване и на решенията на ТЕЛК на следваща
инстанция /л. 133-137 от дело на ВнАдмС/.
Видно от приетото на л.27 от дело на
ВнАдмС удостоверение от РЗОК на гр. Варна, в периода от 01.10.2014г. до 31.07.2015
година са били обжалвани от страна на ответника, чрез ДСП-Варна, общо 77 боря протоколи на ЛКК на
правоимащи техни адресати и пациенти.
Виждането
на настоящата инстанция е следното:
Закона за защита от дискриминацията е в сила от
01.01.2004 година и в него не се съдържа легална дефиниция на родовото понятие,
но от законовите разпоредби следва извод, че законодателят разглежда като
дискриминация несправедливото /по-неблагоприятното/ отношение към един или
повече членове на определена група в сравнение с други хора по определени
критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е
извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, имуществено състояние или на други признаци, установени в закон
или в международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба са дадени
дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и непряка.Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране въз основа на изброените
по-горе защитени признаци, доколкото се третира и е било третирано друго лице
при сходни обстоятелства.Предвид изложеното, съдът приема, че за да е налице
нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е по-неблагоприятно
третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа
на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или международен договор,
по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1 т.7 от ЗЗДискр., неблагоприятно
третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права и законни интереси.Освен горното обаче е редно да се посочи и друго - Закона
за защита от дискриминация е специален закон по отношение на защитаваните с
него права и законни интереси и предписания режим.От друга страна - спазването
на правата на човека и зачитането на личното достойнство са обект на правна
защита в редица международноправни актове, по които Република България е
страна, като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
като те са основна ценност на правовата държава. Така в преамбюла на
Конституцията на Р България правата на личността и нейното достойнство са
издигнати във върховен принцип.В конкретния случай, от твърденията в исковата и допълнителни молби, може
да се направи извод, че ищецът счита, че е по-неблагоприятно третиран спрямо други
лица, в подобно положение въз основа на признаците "лично и обществено
положение". Доказателствената тежест е за страната, която претендира
проявеното дискриминационно отношение.Разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. обръща
доказателствената тежест едва тогава, когато страната, която твърди, че е
жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация.Съобразно константната практика на ВКС - Решение № 231 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 204/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева, от значение при установяването на дискриминация е
обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на
дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона форми на нежелано или по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания.Дискриминационния закон цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна.Също ВКС
сочи, че именно това по – неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.4 следва да се преценява в сравнение с начина, по който се
третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.Това, което е относимо за едно лице, е относимо и за всички лица
от определена група с оглед личностните им качества.
Както съдът посочи по – горе, в нормата на § 7 от ДР
на ЗЗДискр е дадено легално определение на понятието "неблагоприятно
третиране". Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други
лица.Нормите на ал.2 и ал.4 на чл.4 от Закона съдържат определения на понятията
"пряка дискриминация" и "непряка дискриминация".Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците
по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да
са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.И
в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от
признаците по чл.4, следва да се направи сравнение между начина, по който
лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или
сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни
обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се
изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран
подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан
именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи
неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се
докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл.4, като следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички
случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4.От значение за
установяване на дискриминация по някои от признаците по чл.4 е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка и
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. От съществено значение е да се
доказва дискриминация при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени
лицата.
На база на установените факти, и предвид
въведеното основание за налично дискриминационно отношение – личен признак и
положение, съдът приема, че ищцовата страна не е била дискриминирана.Основния
въпрос, които тя поставя във въззивната си жалба е свързан с намерението на
Агенцията за социално подпомагане да обжалва именно нейния ЛКК, като според П.
това е израз имено на дискриминационен подход.По този повод и за да отговори на
нейното запитване, изразено във въззивната жалба, ВОС приема, че Закона за
социалното подпомагане е този, които урежда обществените отношения, свързани
именно с вида, характера, условията и получаването на тези услуги.Не е
случайно, че с нормата на чл.1 от ЗСП се сочи, че този закон урежда обществените
отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република
България на социално подпомагане чрез социални помощи, като неговите цели са 1.
подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват
своите основни жизнени потребности;2. укрепване и развитие на обществената
солидарност в трудни житейски ситуации; 3. подкрепа за социално включване на
лицата, които получават социални помощи;4. подпомагане на трудовата заетост на
безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни
социални помощи.Изрично е указано също, че социалното подпомагане се предоставя
по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на
социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на
потребностите на лицата и семействата.Отделно от това то /социалното
подпомагане/ се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в
натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато
това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.Съобразно
нормата на чл.3 от ЗСП при предоставяне на социални помощи не се допуска пряка
или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.А за изпълнение на
тази държавна политика се създава и Агенция за социално подпомагане към Министъра
на труда и социалната политика.Закона е недвусмислен, ясен и не създава
предпоставки за неговото различно тълкуване.В разпоредбата на чл.6 от ЗСП също
така е посочено, че Агенцията за
социално подпомагане: 1. изпълнява държавната политика за социално подпомагане;2.осъществява
дейност по предоставяне на социални помощи; 3.разработва единна система за
оценка и контрол на дейностите на дирекциите "Социално подпомагане" и
осъществява специализиран контрол върху тях чрез инспектората на Агенцията за
социално подпомагане;4. събира, обработва, систематизира, съхранява и използва
информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в интегрирана
информационна система;5 изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността
в областта на социалните помощи, които представя на министъра на труда и
социалната политика;6 участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в
областта на социалните помощи и други.Структурата обаче, уредените права и
задължения на Агенцията за социална помощ, дават основание да се заключи, че
съобразно разпоредбата на чл.112 от Закона за здравето /ЗЗ/ обжалванията и
възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните,
осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с
увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се
правят:1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването
им пред лекарската консултативна комисия;2. срещу решенията на ЛКК и центровете
за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;3.
срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;4.
срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира
постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК.Следователно
на база на изброеното до тук, ВОС
намира, че отговора на поставения от въззивницата въпрос – по каква причина е
атакуван Решението на нейния ЛКК Протокол се крие в самия закон.Агенцията за
социално подпомагане разполага с правото и възможността да обжалва подобни
решения.Само по себе си това не обуславя дискриминационно отношение, както
твърди ищцата, а почива на законова разпоредба, така както самата ищца
разполага с възможността да търси съответната социална услуга.Да се твърди, че
упражнявайки правото си на жалба по установения от закона ред, Агенцията е
допуснала дискриминационно отношение, е неуместно.Нещо повече – факт е, при това доказан с наличните
доказателства, че в процесния период от време същата Агенция е атакувала по реда на чл.112 от ЗЗ още общо 77 броя Протоколи от ЛКК на
правоимащи – вж.л.27 дело на ВнАдмС.Т.е.критериите, по които
се прави това са основно медицински и почиват на анализ от страна на
съответните социални служби, израз на чиято компетентност е и правото им да ги
атакуват по определения от закона ред.Ето защо, базата за сравнение, изразена
във въззивната жалба, а и преди това в исковата молба според която единствената
причина за подобно обжалване е личното положение на П. и личното
дискриминационно отношение към нея, не се доказва.Вярно е обаче, че с нарочна
молба от януари 2015 година, П. е уведомила Агенцията, че въпросната сума от
търсената социална услуга, следва да постъпил в „Алфа Банк“ ЕАД, а не в Банка
„ДСК“, както първоначално е посочила.Също е факт, че сумата е постъпила в Банка
„ДСК“, въпреки нейното нежелание за това, но това само по себе си също не
обуславя дискриминационно отношение, а по скоро недотам добро /стриктно/
изпълнение на задълженията на съответния социален работник, което е и основание
за обръщане на внимание, но не и Дискриминация.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., в
производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е
жертва на дискриминация, наведе факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателката е да докаже
факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В
съответствие със задълженията си сезираният държавен орган – Агенцията за
социално подпомагане, е осигурила пълно и всестранно разкриване на
обстоятелствата в образуваното пред ВРС производство – наличието на други 77 Протокола, атакувани по реда на чл.112 от
ЗЗ ЛКК, след което е постановил решението си при липса на доказани твърдения на
П. и при добре обоснована защитна теза на ответника. Правомерността на
действията му правилно е изведена от разпоредбата на чл.7 ал.1 т.2 от ЗЗДискр.,
съгласно която не представлява дискриминация различното третиране на лица на
основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4 ал.1, когато тази
характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или
условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за
постигането й.
Разглеждайки въпроса по същество, и
съпоставяйки дадените от свидетелите показания, настоящия съд също не намира,
че са изпълнени и условията за присъждане на обезщетение.Свидетелските
показания са разнопосочни и не обуславят непременно извода, че през посочения
период от време въззивницата П. е била възпрепятствана да напуска жилището
си.Макар такива твърдения да се съдържат в показанията на разпитаните в нейна
полза свидетели, то останалите доказателства – конкретно разпитите на
свидетелите И.и Н.– съседи на П., указват и подчертават, различни факти.Според
последните П. не е била възпрепятствана да напуска жилището си, напротив – правила
е това редовно, по свое желание и като израз на свободната си воля.Също те
посочват, че преките им наблюдения не обуславят наличието на накуцване и / или
провлачване на долен крайник, а обръщат внимание на свободното й, безпроблемно
придвижване.Касае се за свидетели – очевидци, които притежават качеството на
преки наблюдатели и в чиято обективност съдът няма основание да се
съмнява.Отделно от това експертите сочат, че заболяването на П. не изисква
носенето на ортопедични обувки през зимата, т.к те имат само предпазваща функция.
В обобщение на изложеното дотук, ВОС
намира, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на
специалния ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата правна норма, както от обективна, така и от
субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или
определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този
смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено
лице, а е необходимо да се докаже във всеки конкретен случай, че това
неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците,
очертани в чл.4, като бъде установена и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за
него по някой от признаците по чл. 4.В случая не е установено по никакъв начин
дали е налице неправомерно действие от Агенцията за социално подпомагане или на
служител от администрацията.Обжалването на Протокола от ЛКК не съставлява
закононарушение, а отделно от това не е доказано по никакъв начин, че то е
насочено именно към П. и че това обжалване е упражнено с цел неравно третиране
на това лице по приетия признак "лично положение".
При тези данни, ВОС намира решението на
първата инстанция за правилно и съобразено, както със закона, така и с
наличните доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4080 от
08.10.2019 година, постановено по гр.дело № 9992/2019 година, по описа на ВРС, девети
състав.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: