РЕШЕНИЕ
№ 979
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Д. ХР. К.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110217504 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Х. К.” АД, представлявано от М. Р. С. - Изпълнителен директор, чрез адв.Ф. е
обжалвало наказателно постановление /НП/ №38-123/02.11.2021г. на Председателя на
Държавна агенция ”Национална сигурност” /ДАНС/, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че при установяване на нарушението и съставяне на АУАН е
допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като при проверката по
установяване на нарушението е присъствал един свидетел, а не няколко, както
повеляват разпоредбите, а актът е съставен в присъствието на други свидетели, които
обаче не са присъствали на установяване на нарушението. Намира, че няма събрани
доказателства за извършване на нарушение на чл.54, ал.1 от ЗМИП, защото
дружеството е извършило предварителна проверка на клиента АС Т.......... в официален
публичен регистър на държавата - членка на ЕС. Освен това чуждестранното лице,
което е кредитополучател било собственост на физическо лице и по смисъла на
държавата на регистрация субектът бил ЕТ, а не юридическо лице, поради което
данните са попълнени в полето за физически, а не юридически лица. В случай, че съдът
не се съгласи с изложените съображения, при евентуалност моли, случая да бъде
оценен като маловажен и да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Отпуснатият кредит бил
потребителски на физическо лице, за което няма данни да е извършило престъпления,
чрез български адвокат - адв.Филев. Дружеството е направило предварителна проверка
и е идентифицирало кредитополучателя, преди да встъпи в търговски отношения, както
е извършена и проверка на представителя. Счита изложените в НП мотиви, с които е
1
отхвърлена хипотезата на чл.28 от ЗАНН за формални, без да се коментират наличните
многобройни смекчаващи обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Ф. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по изложените в същата съображения, като незаконосъобразно.
Допълва, че дадените предписания за отстраняване на нарушението са изпълнение от
дружеството, още пред съставяне на АУАН, а за същото нарушение жалбоподателят е
наказан с друго НП, което също е обжалвано и е образувано НАХД №16888/2021г. на
СРС, НО, 99-ти състав. Посочва също, че по сходен въпрос СРС, НО, 111-ти състав се е
произнесъл, като е отменил НП. Мали за присъждане на разноски по предоставен
списък, като заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, чрез Хараланова - държавен служител с юридическо
образование, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Депозира писмени бележки, в които изцяло се повтарят
съображенията и структурата на НП, без анализ на доказателства и правни изводи. В
съдебно заседание, излага доводи за спазване на процесуалните правила при издаване
на АУАН и НП. Противопоставя се да се взимат предвид решения на други състав на
СРС, НО, тъй като са по други случаи. Намира, че не са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен, поради високата степен на обществена
опасност на защитените от ЗМИП обществени отношения. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 400 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „Х.К..............” АД е наложена имуществена санкция, в
размер на 5000лв., за това, че на 20.05.2020г. в качеството на финансова институция и
задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, не е идентифицирало клиента си, който е
чуждестранно юридическо лице AS Trading /АС Т........../, преди установяване на
делови взаимоотношения, съгласно изискванията на чл.54, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от
ЗМИП, а е сключен индивидуален договор за потребителски кредит №202005200063 на
20.05.2020г. в гр.С., чрез официалната интернет страница на дружеството, в размер на
9000 лева, които са изплатени на кредитополучателя същия ден с РКО
№11/20.05.2020г., като в договора, в полето за физическо лице, е попълнена
информация за юридическо - нарушение по чл.54, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №ФР-10-
5049/11.08.2021г. и констативен протокол с рег.№ФР-10-5042/11.08.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложените към жалбата и представени в съдебно заседание от
2
процес. представител на жалбоподателя писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите М. Г. М. - актосъставител и Р. АЛ. Т. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които въз
основа на заповед на Директора на тяхната дирекция в ДАНС извършили проверка по
спазване на разпоредбите на ЗМИП на задължените лица по чл.4, т.3 от закона. Такова
било и дружеството-жалбоподател, което при изискване на цялата документация по
предоставените кредите на физически и юридически лица, оказало пълно съдействие.
Установило се, че дружеството като финансова институция е сключило договор за
потребителски кредит с чуждестранно юридическо лице - АС Трейдинг, без преди това
да извърши идентифициране на клиента си. До края на проверката - 11.08.2020г. не се
представили такива документи, поради което на тази дата съставили АУАН за
нарушение на чл.54, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП, в присъствие на представител на
дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП не откри
нередовности при съставянето му. Актът има необходимото и предписано в чл.42 от
ЗАНН съдържание. Спазени са разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН,
съответно за съставяне и неговото връчване. Касаещо възраженията на жалбоподателя
за свидетелите, които са участвали при извършване на проверката и тези при съставяне
на акта, трябва да се каже, че със Заповед №ФР-9-30/04.03.2021г. на Директора на САД
ФР при ДАНС са определени Т. и Д. да извършат проверката на жалбоподателя, като
със Заповед №СФ-9-66/28.04.2021г. на Директора на САД ФР при ДАНС, Додов е
заменен с М.. Самата проверка е извършена на 11.08.2021г., видно от констативния
протокол. От друга страна, неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
относно свидетелите, в присъствието, на които се съставя АУАН не е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не засяга правото на защита на
жалбоподателя. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, предвид вече
посочената горе Заповед №СФ-9-66/28.04.2021г. на Директора на САД ФР при ДАНС.
Тук е мястото да се каже, че дадените препоръки за изпълнение с констативния
протокол, не означават, че на датата на сключване на договора, дружеството не е
извършило нарушението. Дали препоръките са изпълнени или не, това е предмет на
различен случай, защото ЗМИП изисква предварително идентифициране на клиентите
и бездействието не може да се санира, чрез последващо изпълнение, което ще има
отношение само към обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на размер
на санкцията.
3
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
Същото е издадено от компетентен орган и има предписаното по чл.57, ал.1 от ЗАНН
съдържание.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на свидетелите, които
съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания са потвърдени от
събраните по делото писмени доказателства. Всъщност жалбоподателят не оспорва, че
не е правил проверка на чуждестранно лице като юридическо - AS Trading /АС Т..../,
преди установяване на делови взаимоотношения, съгласно изискванията на чл.54, ал.1,
вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП, а е сключен индивидуален договор за потребителски кредит
№202005200063 на 20.05.2020г. в гр.София, чрез официалната интернет страница на
дружеството, в размер на 9000 лева, които са изплатени на кредитополучателя същия
ден с РКО №11/20.05.2020г., като в договора, в полето за физическо лице, е попълнена
информация за юридическо.
Спорът между страните е, клиентът по кредита чуждестранното лице - AS
T.......... /АС Т................/физическо или юридическо лице е. Чл.15, ал.1 от ЗМИП
предписва мерките за комплексна проверка на клиентите по чл.10, т.1 и 2, които да се
прилагат преди установяването на делови взаимоотношения. Става въпрос за
идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на
документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници по
чл.10, т.1 от ЗМИП и идентифициране на действителния собственик и предприемане на
подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава
достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния
собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата
на собственост и контрол на клиента по чл.10.т.2 от ЗМИП.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗМИП, идентифицирането на юридически лица и други
правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално
заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им
състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг
документ, необходим за установяване на данните по ал.4 - 1. наименованието; 2.
правноорганизационната форма; 3. седалището; 4. адреса на управление; 5. адреса за
кореспонденция; 6. актуалния предмет на дейност и целта и характера на деловите
взаимоотношения или на случайната операция, или сделка; 7. срока на съществуване;
8. контролните органи, органите на управление и представителство; 9. вида и състава
на колективния орган на управление; 10. основното място на търговска дейност.
Според ал.5 на същата разпоредба, когато в документите по ал.1 не се съдържат
данните по ал.4, събирането им се извършва чрез представяне на други официални
документи.
Според чл.53, ал.1 до ал.7 от ЗМИП, идентифицирането на физическите лица се
4
извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие
от него, като се събират данни за:1. имената;2. датата и мястото на раждане; 3.
официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за
установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност,
чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента; 4. всяко
гражданство, което лицето притежава;5. държава на постоянно пребиваване и адрес
(номер на пощенска кутия не е достатъчен). При встъпване в делови взаимоотношения
се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на
участието на лицето в деловите взаимоотношения чрез използване на документи,
данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник
или по друг подходящ начин. Когато в официалния документ за самоличност не се
съдържат всички данни по ал.2, събирането на липсващите данни се извършва чрез
представяне на други официални документи за самоличност или други официални
лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на
клиента, и снемане на копие от тях. При липса на друга възможност събирането на
данните по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални
документи или документи от надежден и независим източник. Когато
идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация
физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие
на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните
идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал. 2 - При установяване на
делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез
електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга
форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка на събраните
идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите по ал. 1.
Съдът цитира тези разпоредби, от закона, за да онагледи, че мерките за
идентифициране на клиенти са различни, според вида на клиента - юридическите лица
и правните образования или физическите лица. Жалбоподателят твърди и настоява, че
клиент по сключения договор за потребителски кредит №202005200063 на 20.05.2020г.
в гр.София, не е юридическо лице, а е ЕТ, според представена справка за актуално
състояние от държавата на регистрация, поради което е извършвал идентифицирането
не на юридическо лице, а на физическо.
Това не отговаря на обективната реалност, според приобщените по делото
доказателства, нареченият от жалбоподател ЕТ, всъщност не е съвсем такъв, защото
по-долу в представената от дружеството справка се вижда, че има неограничено
отговорен съдружник, т.е. става въпрос за вид правно образование, според
терминологията на чл.54, ал.1 от ЗМИП. Още повече, че видно от официалната
справка, представена в съдебно заседание, името на физическото лице – неограничено
отговорен съдружник е различно от наименованието на субекта. Дори и да се приеме,
5
че това е ЕТ, то пак и по смисъла на българския ТЗ няма пълно покритие с физическото
лице, което е негов собственик. Така, че изискванията за ЕТ са такива, каквито са за
юридическите лице, защото те по смисъла на чл.54, ал.1 от ЗМИП са правни
образувания.
То и самият закон прави разлика при идентифицирането на юридическите лица и
правни образования по чл.54 и физическите лица по чл.53 от ЗМИП. Дори и
жалбоподателят да е приел, че AS T.............. /АС Т.........../ е ЕТ и да го е приравнил на
физическо лице, видно от констативния протокол и описаните документи, а също и
твърденията в съдебно заседание от адвоката на дружеството, не са изисквани и
съответно налични официални документи, както и документ за самоличност, за да се
идентифицира физическото лице A. S. което според представената справка от
централния бизнес регистър на Д. е неограничено отговорен съдружник.
По отношение на изложеното в жалбата, че е направена идентификация на
адвоката, който е представлявал чуждестранното лице - клиент по договора за
потребителски кредит, това щеше да е изпълнение на задължение, но ако клиента е
физическо лице, съгласно изискванията на чл.53 от ЗМИП. Когато обаче, клиентът е
юридическо лице или правно формирование, такава идентификация не се прави за
представителя и не покрива изискванията на чл.54, ал.1, вр.ал.4 от ЗМИП.
При тези съображения, съдът категорично намира, че дружеството е извършило
нарушението, за което е наказано.
Правилно, наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.116,
ал.1, т.3 от ЗМИП, както и е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН за
определяне на минималното наказание - имуществена санкция от 5000 лева. Тук трябва
да се има предвид, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
В конкретиката на казуса, с констативния протокол са установени множество
нарушения на ЗМИП, като няма данни, даже и към датата на приключване на
съдебното следствие по делото, дружеството да е изпълнило препоръката, касаещо
лицето AS T.......... /АС Т.........../. При това положение, нарушението се явява първо,
защото няма влязло в сила НП за такова нарушение по ЗМИП, но за съдът е очевидна
упоритостта на дружеството де не съобразява поведението си с изискванията на закона
и контролните органи. Затова, съдът приема, че случая не е маловажен по смисъла на
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като неизпълнението на задължение от юридическо лице
към държавата не е с незначителни вредни последици, както и не се откриха
смекчаващи обстоятелства, които да наведат на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Що се касае до възраженията на жалбоподателят, че при констатираните
нарушения от проверката на 11.08.2021г. са издадени както настоящото НП, така и още
6
други НП за едно и също нарушение, съдът не може да се съгласи. Без значение дали
деянието е квалифицирано с една и съща правна квалификация, то при различните
обстоятелства, се явя отделно нарушение и съответно подлежи на отделно наказание, с
отделно НП.
При изложените съображения НП, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията - ДАНС,
чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН,
тъй като са били защитавани от служител с юридическо образование, приравняващ се
на юрисконсулт. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание и извършените от служител
Хараланова действия, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде
осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление
/НП/ №38-123/02.11.2021г. на Председателя на Държавна агенция ”Национална
сигурност” като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Х. К.” АД с ЕИК ********* да заплати на ДАНС
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7