РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 14 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Наказателно постановление /НП/ № 18-0347-001122/15.11.2018 г., издадено
от началника на РУ Пирдоп към ОДМВР София, с което на основание чл.53 ЗАНН и
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП, изразяващо се
в това, че на 11.11.2018г. в 16.50 часа, на ГП I-6 199км.
управлява МПС от категория М1, л.а. Ауди А3, с ДК№ А6995НА лична собственост,
като: 1. Не спира за проверка МПС-то на ясно различим подаден сигнал от
контролен орган.
В
жалбата си Х.Д.Х. твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е
незаконосъобразно, неправилно и несправедливо и моли за неговата отмяна.
Съображенията му за това искане са няколко. На първо място, твърди, че не е
допуснал нарушението, посочено в наказателното постановление, тъй като описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната, доколкото не му е подаван
сигнал със стоп палка, за да спре или отбие от движението в най-дясната част от
платното за движение, не му е подаван сигнал за спиране и по друг начин. Описва
каква е била според него фактическата обстановка, а именно, че: се движел
спокойно в лентата за движение около 16.30 ч. докато не попаднал в колона от
спрели автомобили поради протест на пътя в началото на гр.Пирдоп, които дълго
не се движили, а той имал стомашни проблеми и изпитал сериозна нужда да отиде
до тоалетна. Сочи, че знаейки, че наблизо има бензиностанция, а пътната
маркировка е прекъсната и позволява пресичане, решил да навлезе в лявата лента,
в която нямало автомобили, като при достигане на пътна маркировка, непозволяваща
му да бъде в лентата за насрещно движение, се престроил в дясната лента, на
метри от бензиностанцията, а няколко метра по-напред, при подаден ясен и
разбираем сигнал от контролен орган, със стоп палка, отбил автомобила и следвал
указанията на младши автоконтрольор И.Т.Ч. ***, предоставил му документи,
обяснил му за стомашните си проблеми, при което той му казал да заключи
автомобила и да отиде до бензиностанцията, а след като се върнал видял, че на
мястото има втори патрулен автомобил. При приближаването си към полицай Ч. бил
уведомен, че той вече му е съставил акт с №043066 по чл.103 ЗДвП, въпреки че
той не е присъствал на предполагаемото нарушение. Двамата служители на реда,
които били неуниформени по смисъла на закона започнали да се държат грубо и да
го заплашват, че са взели мобилни номера от протестиращите хора и ще ги
използват срещу него ако обжалва съставящия му се АУАН. Свидетели по АУАН били
именно тези двама служители на реда – И.С.З. и К. Дечкова Ж.-Е.. От тях
разбрал, че те са се опитали да го спрат докато преминавал през тълпите
протестиращи хора, но твърди, че не ги е видял и не е разбрал за тяхното
намерение да го спрат, тъй като били слети с тълпата и не му подали ясен и
разбираем сигнал. Обяснил им, че по тези причини не е разбрал, че искат да го
спрат, при което бил запитан от полицай Ч. дали не е видял поне спрелия
полицейски автомобил на колегите му, при което те признали, че автомобилът им е
бил скрит и не се виждал от платното. Обяснил още, че не би предприел действия,
с които да уронва престижа и авторитета на системата на МВР или да нарушава
законите на Република България. Твърди, че възразил срещу съставения му АУАН
писмено в 3-дневен срок, а при самото връчване на акта никой от присъстващите
служители на реда не го информирал, че има право в момента да направи
възражения и дори не са го питали дали има такива. Жалбоподателят счита, че не
е нарушил чл.103 ЗДвП и не следва да носи отговорност за това, а освен това
счита, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че дори да се приеме от
страна на съда, че е извършил нарушението, наложените наказания са
несправедливи, тъй като са в среден размер и са несъразмерни на нарушението,
което е за първи път, като не е допускал каквито и да е други нарушения по
ЗДвП. Счита още, че нарушението представлява маловажен случай и са били налице
предпоставките за приложение на чл.28, б.“а“ ЗАНН, като в наказателното
постановление обаче липсват мотиви в тази връзка.
В
съдебните заседания жалбоподателят Х.Х. се явява лично и се представлява от
адв. С.Н. от САК, като и двамата поддържат жалбата. В хода по същество на
делото адв.Н. моли съда да уважи депозираната жалба и да отмени наказателното
постановление, като съображения черпи от жалбата и излага допълнителни такива.
Сочи, че от фактическа страна според АУАН и НП административният орган е
установил нарушение, свързано с опит на полицейски служители да спрат
доверителя му за проверка, но друго се е установило от събраните доказателства,
а именно: искали са да спрат лицето не са извършване на проверка, а във връзка
с определена временна организация на движение и наложена временна забрана за
движение, който състав намирал отражение в друга разпоредба – чл.175, ал.5 ЗДвП,
където е посочен санкционната част при нарушаване на тази забрана. На следващо
място адв.Н. сочи, че административно-наказващият орган не е положил никакви усилия
да разгледа института на маловажност, каквото задължение има и липсва
възможност за мълчалив отказ от прилагането му. Също така, адв.Н. моли съда да
обърне внимание, че направените от доверителя му възражение към момента на
съставяне на АУАН не са описани вътре и макар законът да гарантира възможност
да изложи възраженията си в писмен вид в 3-дневен срок, от която възможност се
е възползвал, не дава право на полицейския орган да ограничава нарушителя да
направи възражения още на момента. Депозираните писмени възражения пък не били
изобщо разгледани, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на
НП-то. На следващо място, адв.Н. моли съда да разгледа при какви обстоятелства
е бил направен опитът за спиране и че Х. не е целял нито осуетяване на
проверка, нито неизпълнение на полицейски разпореждания, доколкото няколко
метра след първия опит за спиране всъщност е спрял и е оказал пълно съдействие.
Именно поради изложеното, в съвкупност с острата физиологична нужда, която доверителят
му е изпитал, адв.Н. моли да се приеме, че този случай се отличава с много
по-ниска степен на опасност и поради това в най-лошия случай би следвало да се
приложи институтът на маловажност, а санкционирането на лицето е формализъм,
опасен за правосъдието. Адв.Н. коментира свидетелските показания, в които
намира противоречие и счита, че са дадени с цел влошаване положението на
неговия доверител. Счита, че от показанията се установява, че сигнал със „стоп
палка“ не е подаван, за разлика от записаното в АУАН и НП. Адв.Н. сочи още, че
от АУАН-а по никакъв начин не се установява дали нарушението е било възприето
лично от актосъставителя или не, тъй като има възможност за различни хипотези.
Обръща внимание на това, че в НП е посочено, че същото не подлежи на ожалване
на осн. чл.185, ал.5 ЗДвП, която разпоредба не касае казуса, след което
изречението е маркирано с течност, но е продължило да бъде видимо и така се
внася объркване.
Жалбоподателят
Х.Х. излага своята версия за процесните събития, според която не е могъл да
изчака в колоната от спрели автомобили, тъй като имал стомашни проблеми.
Твърди,ч е видял прекъснатата линия, дал ляв мигач и влязъл в лявата лента с
умерена скорост, за да се придвижи до близката бензиностанция. От дясната
страна била колоната от автомобили, а от ляво и дясно на автомобилите имало
тълпи от хора, които били излезли от автомобилите си. Когато полицай Ч. му
подал сигнал със стоп-палка той спрял. Полицаят му обяснил, че иска да извърши
проверка и му казал,ч е негови колеги метри по-рано са му дали сигнал да спре,
но твърди, че наистина не ги е видял. Сочи, че обяснил на полицая за
здравословния си проблем и му обяснил, че има нужда да отиде до тоалетна, а
когато се върнал видял втория патрулен автомобил и за пръв път тогава видял
двамата полицаи- свидетелите по акта. Твърди, че когато ги видял забелязал, че
светлоотразителните букви на униформите им били излющени, не носели
светлоотразителни жилетки, нито шапки и може би заради това и заради тълпите от
хора не ги е видял. Когато се върнал от бензиностанцията установил, че г-н Ч.
вече е започнал да съставя АУАН, като му обяснил за какво го съставя. Твърди,
че е обяснил, че има стомашни проблеми и че не ги е видял, но те не са го
питали конкретно дали има възражения, а направо са му връчили акта, изкарвайки
го от таблет. Твърди, че за първи път му съставят акт откакто е водач и нямал
представа, че може да поиска да впише възраженията си в акта. Обяснили му, че
може да подаде възражения в 3-дневен срок и той го направил.
Въззиваемата страна- РУ-Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
свои представители в съдебните заседания, които да вземат становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
11.11.2018г., в следобедните часове, в гр.Пирдоп от началото на града в посока
Бургас-София била въведена временна забрана за движение за автомобили във
връзка с организиран протест на цените на горивата, която забрана била
контролирана от полицейски служители към РУ-Пирдоп. Лицето Х. Атанасов Х.
пристигало от гр.Бургас с автомобил Ауди А3, ДК№ А6995НА, като при достигане
началото на гр.Пирдоп попаднало в колоната от спрели автомобили. Същият не
дочакал пускането на движението, тъй като му се налагало да използва тоалетна и
около 16.50 часа решил да се придвижи до най-близката бензиностанция, находяща се
на около 400-500 метра от началото на града, за която цел решил да излезе от
колоната и да се придвижва в лентата за насрещно движение, в която в този
момент нямало автомобили. Излизайки от колоната бил видян от двамата служители
на РУ-Пирдоп И.З. и К.Ж.-Е., които контролирали движението и следяли за
нарушения и които се намирали от двете страни на платното до колоната със
спрели автомобили. Двамата били униформени, а около тях имало и други хора,
слезли от своите спрени автомобили. Полицай З. подал знак с ръка на водача на
автомобила да спре, но същият не реагирал и продължил да се движи срещу
полицейските служители, което наложило двамата да се отместят от пътя, за да не
бъде застрашено здравето им и щом Х. ги подминал те незабавно се обадили на
своя колега- автоконтрольор И.Ч., който се намирал близо до бензиностанцията,
до която Х. целял да достигне. Там полицай Ч. подал знак със стоп палка на
движещия се автомобил и водачът отбил, спрял автомобила и предоставил
документите си, като същевременно помолил полицая да му позволи да отиде до
бензиностанцията, обяснявайки, че има стомашни проблеми. Получил такова
разрешение, а след като се върнал движението вече било пуснато и на мястото,
където бил спрян вече се намирали освен полицай Ч., още и полицаите, които се
опитали да спрат Х. – И.З. и К.Ж.-Е.. Обяснено му било защо е спрян и му бил
съставен АУАН за нарушение на чл.103 ЗДвП, който акт той подписал и получил
екземпляр. В 3-дневен срок депозирал пред РУ-Пирдоп възражение и обяснение към
него. На 15.11.2018г. било издадено от началника на РУ-Пирдоп НП №18-0347-001122
срещу Х.Д.Х. за това, че е нарушил чл.103 ЗДвП като „не спира плавно на
посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден
сигнал за спиране от контролен орган“.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите И.Т.Ч., И.С.З. и К.Ж.-Е., както и
АУАН № 043066/11.11.2018 г., издаден от И.Т.Ч.- мл.автоконтрольор, възражение и
обяснение на Х.Д.Х.; лабораторно изследване, издадено от Медико-диагностична
лаборатория „Кандиларов“; справка за нарушител/водач на името на Х.Д.Х..
От
АУАН се установява в най-общи рамки времето, мястото на деянието и че същото се
изразява в това, че лицето „не спира“ на подаден сигнал. Едва от свидетелските на
полицейските служители обаче се установява част от фактическата обстановка, а
именно: че на мястото на нарушението е имало въведена временна забрана за
движение на автомобили, във връзка с която служителите на реда са били там и че
жалбоподателят Х. не просто не е спрял за проверка, а не е спазил организацията
на движението, в следствие на което е направен опит да бъде спрян от
свидетелите З. и Е.. Установява се, че опитът за спиране е бил направен със
знак с ръка от полицейския служител З., а не със стоп палка и ръка, както е
записано в АУАН.
Разпитани
са като свидетели актосъставителят И.Т.Ч. и свидетелите по АУАН- И.С.З. и К.
Дечкова Ж.-Е.. Свидетелят Ч., който работи като младши автоконтрольор към
РУ-Пирдоп, разяснява, че събитията са се развили по време на протести във
връзка с високите цени на горивата, като разказва, че му се е обадил по
телефона колегата му И.З. и му казал, че на изхода на гр.Пирдоп са се опитали
да спрат лек автомобил „Ауди А3“, сив на цвят, с бургаска регистрация, а
водачът не се е подчинил и ако може той да го спре, което и сторил, намирайки
се на отстояние 400-500 метра от колегите си. Спирането сочи, че извършил със
сигнал със стоп палка, водачът спрял нормално, обяснена му била причината за
спирането, а той заявил, че му се ходи по „голяма нужда“, помолил да отиде до
тоалетна и полицаят му разрешил. Събитията са се развили в светлата част на
деня. Посочва, че при спирането водачът не е създавал опасност за движението,
не е правил опит да се отклонява от проверката, при която му били поискани и
документите. Свидетелят няма спомен при проверката за предишни нарушения да е
установил такива и да е връчвал фишове на лицето. Свидетелят Ч. знае от
колегите си, че се опитали да спрат водача със сигнал с вдигната ръка и
посочване къде да спре, но той не го е направил и за това нарушение лично му е
съставил АУАН и му е връчил екземпляр, но свидетелят няма спомен дали при
съставяне на акта водачът е имал конкретни възражения. Заявява, че колегите му
са дошли на мястото, когато движението вече е било пуснато, били са униформени
и в тяхно присъствие е съставил акта. На мястото те обяснили, че водачът изобщо
не е спрял на тения сигнал за спиране, а дори е подал газ. Спомня си, че е
имало някаква комуникация между нарушителя и колегите му, но не и арогантно
поведение от страна на Х.. Няма спомен водачът да е казвал, че не е видял
колегите му. Свидетелят е питан за обкръжаващата обстановка и той обяснява, че
при него е имало много хора, включително и такива със знамена, но не знае каква
точно е била обстановката при колегите му, като знамена в посока към тях не е
видял. Сигурен е обаче, че движението е било напълно спряно.
Другите
двама разпитани свидетели са присъствали на мястото на нарушението и именно по
техни данни е съставен АУАН-ът. Двамата са служители в „Охранителна полиция“
към РУ-Пирдоп и си спомнят ясно за случая, тъй като са се почувствали
застрашени. Свидетелят З. разказва, че са били изпратени да спират движението
на „Завод 8“ на края на гр.Пирдоп в посоката към гр.Бургас, тъй като имало
протести на кръстовището с ул. „Цар Освободител“ и ул. „Княз Момчил Пирдопски“.
Твърди, че цялото движение било спряно, като от колоната излязъл автомобил
„Ауди“ с бургаска регистрация, на който той подал ясен сигнал с ръка да спре,
но същият вместо това ускорил движението срещу него, поради което свидетелят се
отместил, след което се обадил на колегата си И.Ч., който бил на кръстовището
на около 300 метра, да го отбие. Свидетелят е категоричен, че няма как знакът,
даден от него да не е бил видян, тъй като е бил точен и ясен и няма как да не
ги е видял след като щял да ги блъсне. Заявява, че гражданите, които са били
наблизо са били много възмутени и искали да станат свидетели по акта. Сочи, че
на лицето в действителност е бил съставен АУАН от колегата му Ч., на когото се
е обадил, за да спре водача. Спомня си, че видял водача, когато пуснали
движението около 30 минути по-късно и те отишли при И.Ч.. Обяснението, което
нарушителят дал пред тях било, че му се ходело до тоалетна и в действителност
бил до тоалетна когато те отишли на мястото. И този свидетел потвърждава, че
жалбоподателят не е правил опити за бягство и е съдействал при съставяне на
акта. За обстановката този свидетел посочва, че дясната колона автомобили на
влизащите в гр.Пирдоп била спряна, като на кръстовището при колегата му Ч.
хората били извън автомобилите и стачкували. Знамена и плакати в колоната
нямало, тъй като тази колона била на преминаващите през града, а не на
протестиращите. Сочи, че маркировката на мястото на нарушението била
прекъсната. Подобни са и показанията на свидетелката К.Ж.-Е.. Тя също разказва
своите спомени, според които е имало организирани протести за горивата и
тяхната функция била да отбият движението и да го охраняват. Момчето /има
предвид жалбоподателя/ било със сиво Ауди в спряната колона и изведнъж решил,
че трябва да излезе от нея и да продължи в посока към протеста, а движението
било отбито и нямало реално как да премине. Сочи, че нейният колега И.З. му
подал сигнал с ръка да спре, а той вместо това ускорил и продължил натам, след
което те се обадили на колегата си И.Ч. да го отбие, тъй като същият не спрял
на подадения сигнал. Свидетелката твърди, че двамата с колегата са били
униформени, случката се е развила в светлата част на деня, а те са били на средата
на платното и не е имало как лицето да не ги види. Свидетелката определя
излизането на Х. от колоната като агресивно и нервно. Сочи, че след като било
пуснато движението, изчакали колите да се разминат, за да не стане някакво
напрежение и отишли при полицай Ч., като лицето го нямало там и го изчакали да
дойде, тъй като бил отишъл до тоалетна. Спомня си, че когато дошъл Х. започнал
да се извинява, заявил че има проблеми и обяснил, че не ги е видял и затова не
е спрял, но свидетелката счита, че това не е възможно, тъй като тя е била от
едната страна на платното, а полицай З. – от другата и цялата колона видяла
какво се случило и били изключително възмутени, че ще мине буквално през тях.
Сочи, че тя е била в средата на платното- на осевата линия, а колегата и бил от
другата страна – откъм автомобилите. Патрулният автомобил бил спрян на
отбивката от дясната страна на платното. Счита, че ако не се било отместили,
биха били застрашени. Когато нарушителят се появил му бил съставен АУАН от полицай
Ч., от който му бил връчен екземпляр. И според тази свидетелка Х. не е имал
арогантно поведение.
Съдът
кредитира свидетелските показания на всички свидетели, намирайки че са
добросъвестно изложени и съобразно възприетото от лицата. Те излагат
последователно и взаимосвързано фактите, които твърдят и показанията на всички си
кореспондират, освен в частта за субективни възприятия, каквито са възприятията
за разстояния и относно подробности, които не всички си спомнят /напр. дали
маркировката на местонарушението е била прекъсната/. Показанията на свидетелите
З. и Е. попадат в известно противоречие с изявленията на жалбоподателя що се
касае до факта дали той ги е видял, като свидетелите са убедени, че не е
възможно да не са били забелязани от него, но същите няма как да са убедени с
категоричност, при условие, че лицето не е дало никакви признаци да ги е
забелязало.
Видно е от депозираните срещу АУАН възражения от страна
на Х.Д.Х., че той е спазил тридневния срок за възражение и към възражението,
подадено още на следващия ден- 12.11.2018г. е направил и писмено обяснение,
което се припокрива с твърденията му, направени пред съда и включени в жалбата.
В подкрепа на становището си, че има стомашни проблеми,
жалбоподателят е ангажирал лабораторно изследване от 03.09.2018г., с което са
измерени стойностните показатели на два вида бактерии и видно от него показателят
на „helicobacter Pylori IgG“ е значително
по-завишен от нормалната стойност.
Видно от служебно изисканата справка за нарушител/водач
на името на Х.Д.Х., същият има свидетелство за управление на МПС от 2013г.,
като до датата на процесното нарушение не е имал нито едно извършено друго
нарушение по ЗДвП, за което да е бил санкциониран.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.01.2019 г., видно от разписката към
него, а жалбата е изпратена с отдалечен достъп на 21.01.2019 г.).
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери следното:
Компетентността
на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление началник на РУ
Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.1.3 от заповедта, да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор II-I степен“.
Именно такава длъжност заема актосъставителят И.Ч., за което няма спор по
делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началника на РУ-Пирдоп, а
според т.2.8 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. сред определените да
издават НП по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при ОДМВР- на
обслужващата територия.
Без
значение относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление е
обстоятелството, че актосъставителят не е бил пряк очевидец на извършване или
установяване на нарушението. Това е така, тъй като Законът за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, не поставя такова изискване към
актосъставителите. Чл.37, ал.1 ЗАНН определя, че актове могат да съставят
длъжностни лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или
определени от ръководителите на ведомствата и кметовете на общините, на които е
възложено приложение или контрол по приложението на съответните нормативни
актове. Министърът на вътрешните работи е ръководител на МВР и именно той е
определил кои категории длъжностни лица могат да съставят актове по ЗДвП, с
което изискването на чл.37 ЗАНН е изпълнено. Правните фигури на
„актосъставител“ и „свидетел на нарушението“ са различни, независещи една от
друга, като не съществува забрана актосъставителят да е и очевидец на
нарушението, но категорично не съществува и такова задължение.
В
АУАН са посочени двама свидетели, като и двамата са били едновременно и
свидетели на извършване на нарушението и свидетели при съставяне на акта. В
настоящия случай, с избраната конструкция относно свидетелите, включени като
такива в процесния АУАН, разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН е спазена, макар
правилният подход да е изисквал поне единият свидетел /предвид че се сочи, че е
имало множество очевидци/, да не е сред полицейските служители, тъй като те са служители
на административно-наказващия орган. Независимо, че това не е съобразено,
длъжностното качество на свидетелите е достатъчна гаранция за тяхната
обективност в излагане на фактите, като съдът приема за обективни и техните
показания, дадени в хода на процеса.
АУАН
е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради което
образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от
страна на наказващия орган, който се е произнесъл след изтичане на тридневния
срок за възражения от страна на нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН,
доколкото АУАН е съставен на 11.11.2018 г., а НП е от дата 15.11.2018 г.
Наказателното
постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било
издадено при спазване на основните изисквания на чл.57 ЗАНН и с реквизитите,
посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък съдържа
реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Въпреки това, от доказателствата, събрани в
процеса, се установиха нови релевантни факти, които са част от цялостната
фактическа обстановка, от която е следвало да се изведе и приложимата
санкционна норма. В действителност се установиха допълнителни обстоятелства от
фактическата обстановка, но съдът не може да се съгласи със становището на
адв.Соколов, че тя изменя основанието на отговорността. Правилно
наказващият орган е приел, че деянието на
водача Х. е нарушило именно разпоредбата на чл.103 ЗДвП, която се явява относимото правило за
поведение, доколкото съществува и друга подобна разпоредба, но тя се явява обща
– чл.6, т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че цитираните обстоятелства са могли и е следвало да повлияят
върху избора на санкционна разпоредба. Установи се, че
към процесната дата и час, на процесното място, е имало въведена временна
забрана за движение на автомобили, която именно жалбоподателят Х. е нарушил.
Свидетелите З., Е. и Ч. са били на мястото в качеството си на орган за контрол
и регулиране на движението именно поради въведената временна забрана за
движение, а не са се намирали на мястото, за да извършват рутинни проверки. Тъй
като отказът на лицето
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението е бил сторен при въведено временно спиране на движението,
то санкцията е следвало да се наложи на основание чл.175, ал.5 ЗДвП /както правилно отбеляза адв.Н./,
а не въз основа на по-благоприятната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от същия
закон, която предвижда наказание за същото деяние, но без квалифициращия признак „при временната
забрана за движение“. За прецизност административно-наказващият орган е
следвало да приложи санкцията на чл.175, ал.5 ЗДвП. Прилагайки чл.175, ал.1,
т.4 ЗДвП органът не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като
нарушението може да се подведе и под тази обща норма в привръзка с чл.103 ЗДвП,
а правата на административно наказаното лице не са засегнати по съществен
начин, дори напротив – спрямо него е приложена по-благоприятна разпоредба,
предвиждаща по-ниски административни наказания.
Установи
се от доказателствата, че при разговора си с тримата служители на реда, още
когато е бил спрян от автоконтрольор Червеков, а и след това – когато са дошли
другите двама полицейски служители, жалбоподателят е обяснил причините, които
са го накарали да излезе от колоната със спрели автомобили и да се придвижи до
мястото, където фактически е бил спрян. И тримата свидетели ясно си спомнят, че
Х. е заявил, че му се е налагало да използва тоалетна, поради стомашен
дискомфорт, а според свидетелката Е. той е заявил още, че не е ги е видял,
затова не е спрял на първия подаден му сигнал. Съдът счита, че така направените
от жалбоподателя заявления по същността си са представлявали обяснения и
възражения, които е следвало да намерят отражение в АУАН. Вместо това в АУАН е
записано „нямам възражения“. Именно същите съображения обаче е използвал Х., за
да мотивира последващото си възражение, депозирано пред РУ-Пирдоп на следващия
ден, както и настоящата жалба, което категорично показва, че още на мястото на
нарушението той е искал да бъдат взети предвид. Независимо дали е заявил това
си желание, съображенията са били изложени пред полицейските служители, чути са
ясно от тях и е следвало актосъставителят да ги впише в акта. Пропускът това да
бъде направено е процесуално нарушение, но същото не е до такава степен
съществено засегнало правата на лицето, сочено за нарушител, че да обоснове
отмяна на НП само на това основание. То не е съществено, доколкото същото лице
надлежно е упражнило законовата възможност на чл.44, ал.1 ЗАНН в 3-дневен срок
да изложи писмено своите възражения и обяснения. Те са получени от
административно-наказващия орган и той е бил запознат с тях, но очевидно не са
били намерени за съществени, тъй като независимо от тях, наказателно
постановление срещу Х. е издадено. В него липсват мотиви защо възраженията не
се уважават, а обясненията не се кредитират. В компетентността на
АНО е да прецени основателността на възражението, т.е. не е обвързан от изрично
произнасяне по това възражение. Никъде не е поставено
изискването тази преценка да се обективира писмено
/така напр. Решение №6523 от 10.11.2017г. по АНД №6386/2017 на Административен
съд- София/. Издавайки наказателното постановление органът е обективирал, че е
приел възраженията за неоснователни.
В настоящия случай, доколкото съдът намери, че в основни
линии са спазени процесуалните изисквания относно издаването на обжалваното НП
и не констатира пороци от формално естество, които да доведат до отмяната му
като незаконосъобразно, следва да даде отговор на въпроса по същество- доказано
ли е извършването на нарушението, дало повод за съставяне на АУАН и превърнало
се в основание за осъществяване на административното наказване.
Съдът намира за доказано, при преценка на доказателствата
в съвкупност, извършването от страна на Х.Х., на нарушението, което му е вменено
с АУАН-а и НП-то, а именно: че при подаден сигнал за спиране от контролен
орган, не е спрял. От показанията на
свидетелите З. и Е.
съдът приема за несъмнено установено, че жалбоподателят, като водач на МПС не
се е подчинил на подадения му сигнал с
ръка от униформен полицейски служител и не
е спрял управлявания от него автомобил. Показанията на двамата свидетели за
това обстоятелство са напълно еднопосочни, последователни и непротиворечиви и не
се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. Жалбоподателят и не твърди да е спрял, а излага
възражения, които евентуално да го оневинят. Без значение се явява
обстоятелството дали опитът на полицейските служители да спрат автомобила на Х.
се основава на желанието им да обезпечат спирането на движението, което са
контролирали, или да му извършат проверка. И в двата случая лицето не е
изпълнило разпореждането на контролния орган. Нещо повече- може да се приеме,
че целта на служителите е била едновременно и в двете насоки – да го спрат, за
да не се отклонява от временната забрана за движение, както и да го проверят,
което и е сторил автоконтрольор Ч..
В
АУАН, неясно защо, са вписани два начина за подаване на сигнала за спиране, на
който се твърди, че Х. не се е подчинил – със стоп палка и с ръка. Доказва се
от свидетелските показания на З. и Е., че сигналът всъщност е бил подаден само
с ръка, а стоп-палка не е използвана, т.е. в тази си част доказателствената
сила на АУАН, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, отпада и съдът
следва да счете, че този факт, вписан и в НП-то, не отговаря на обективната
истина. В останалата част обаче съдът приема, че фактите кореспондират с
описаното.
С
оглед възприетите факти,
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.103 ЗДвП. В цитираната разпоредба
е установено задължението на водачите да спрат при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, като водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Жалбоподателят не е предприел дължимото законово поведение,
с което е осъществил нарушение на посоченото правило - въпреки подадения му с ръка от униформен служител сигнал,
той не е спрял, а
е продължил движението си с управлявания от него автомобил. С това е осъществил
признаците на състава на нарушението от обективна страна.
Следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя, които
според него и процесуалния му представител представляват основание за отпадане
на административнонаказателната му отговорност. Твърдението му, че е имал
стомашен проблем, който се е явил и водещ негов мотив да напусне колоната със
спрели автомобили и да се придвижи въпреки видимо спряното движение, съдът
приема за истинно. В действителност жалбоподателят представи медицински
документ, отразяващ завишена стойност на бактерия, която свидетелства за
инфекция в коремните органи. Същевременно, самите действия на водача не биха
могли да намерят друго логично обяснение, освен че е бил подтикнат от някакъв
конкретен фактор, да не спази наложената временна забрана за движение, който
фактор в случая може да се приеме, че е именно изпитания от него дискомфорт,
което се потвърждава от факта, че веднага след като е бил спрян от полицай
Черенков и още преди да му бъде извършена проверката, е помоли да отиде до
близката бензиностанция, за да използва тоалетна. Това обстоятелство и
физиологичната нужда са явният фактор и лицето да не се концентрира внимателно
в следенето на пътната обстановка, включваща намиращите се на пътя полицейски
служители, на чието разпореждане не е спрял. Съдът е склонен да приеме, че в
това си състояние и предвид наличието и на излезли от автомобилите хора, Х.
може и да не е видял полицаи З. и Е.. Независимо от това обаче, той е бил
длъжен да се съобрази с временната организация и да потърси адекватен начин за
получаване на разрешение от органите на МВР да се придвижи, както и внимателно
да се огледа около себе си и да съобрази всички околни фактори, като в случай
че го бе сторил, неминуемо е щял да види двамата полицейски служители. Доказа
се, че двамата са били униформени, като независимо от твърдението, че някаква
част от светлоотразителните им знаци са били изтрити, полицейската униформа се
откроява и е строго специфична, различаваща се съществено от дрехите на
гражданите, които евентуално са били в близост до служителите. Спирането на
движението изцяло, освен това, е следвало да подскаже на водача, че органите,
които са осъществили спирането, не може да са далеч. Същият очевидно е
неглижирал пътната обстановка и въведените забрани, което е довело до
неизпълнение и на разпореждане на контролен орган за преустановяване на
движение. За осъществяване състава на
нарушението е без значение формата на вината- умисъл или непредпазливост, тъй
като чл.7 ЗАНН изрично закрепва и двете форми на вина при субективната страна
на деянито. Съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН, не се наказват само онези непредпазливи нарушения, за
които това е изрично предвидено. Нарушението на чл.103 ЗДвП обаче не е сред тях. Под „непредпазливост“ на вината в настоящия случай
следва да се разбира, че деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди./така
напр.
Решение № 3765 от 05.6.2018 г. по адм.д. № 3075/2018 г. на Административен съд
- София/. Същият
е правоспособен водач на МПС и е длъжен да знае и
да спазва правилата за движение по пътищата, като внимава и следи пътната обстановка.
Нарушението съдът не може да квалифицира като маловажен
случай, доколкото с поведението, независимо от причините за него, водачът е
застрашил живота и здравето на определени лица и е предизвикал сериозно
възмущение у множество граждани. Тези обстоятелства изключват преценка за ниска
степен на обществена опасност на деянието, а от там и приложимост на чл.28 ЗАНН.
С оглед на всичко изложено, съдът намери, че отговорността на Х.Д.Х. законосъобразно е
ангажирана по чл.175, ал.1,
т.4 ЗДвП,
независимо, че съществува по-тежко квалифицираща норма. Както бе обсъдено по-горе, ангажирането на отговорност
по по-благоприятната обща санкционна норма, не представлява порок, който може
да доведе до отмяна на наказателното постановление. За съда не съществува и
възможност да приложи квалифицираната разпоредба
на чл.175, ал.5 ЗДвП, поради принципа reformacio in pejus - забрана за влошаване
положението на жалбоподателя.
Съдът следва да възприеме санкционната норма, която административно-наказващият
орган е приложил, тъй като тя не е неправилна, а единствено е обща спрямо
специалната и по-благоприятна от специалната и е напълно приложима към
настоящия казус. Възприемайки тази санкционна разпоредба обаче, в рамките на
предвиденото в нея, съдът следва да направи преценка за индивидуализция на
наказанието. В случая, съдът счита, че прилагайки тази разпоредба, при
определяне на вида и размера на адм.наказание адм.наказващия орган не се е
съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.1 ЗАНН, като не е отчел
липсата на други адм.нарушения,
допускани до този момент от страна на Х. като водач. Фактът, че нарушението му
е било първо по ред по ЗДвП, е значимо обстоятелство по отношение преценката за
обществената опасност на дееца. Освен това, следвало е да се съобразят
причините, довели до конкретното нарушение и фактът, че впоследствие лицето е
съдействало на контролните органи. Наложените размери на глобата и лишаването
от правоуправление не са в минимален размер. Съдът счита,
че следва размера на наказанията да се намали до минимума, предвиден в приложената разпоредба, а именно: глобата да
се намали до размер от
50 лева, а лишаването от право да управлява
МПС – да се намали и да се наложи за
срок от един месец .
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0347-001122, издадено от началника на РУ-Пирдоп на 15.11.2018
г., в частта му, с която на Х.Д.Х.,
ЕГН: **********, адрес ***, за нарушение на чл.103 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба", като НАМАЛЯВА този размер от 100
/сто / лева на 50 /петдесет/ лева,
както и НАМАЛЯВА наказанието
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 /три/ месеца на 1 /един/ месец, на основание чл.175,ал.1,
т.4 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :