Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Перник, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава
Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова КАНД № 795 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Г.Л.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение №
529/31.10.2019 г., постановено по АНД № 00698/2019 г. на Районен съд – Перник,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-1158-003694/17.10.2018
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник , с което на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, са му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Касаторът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени, както
и да отмени потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът Г.Л.Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Г.С.,
който заявява, че поддържа касационната жалба, пледира за отмяна на първоинстанционното
решение и на наказателното постановление.
В съдебно заседание
ответникът по касационната жалба ОД на МВР-Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда
да остави в сила решението на районния съд. Не ангажира становище по
оспорването.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира същата за неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Перник с Решение № 529/31.10.2019
г., постановено по АНД № 00698/2019 г., е потвърдил НП №
18-1158-003694/17.10.2018 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Перник , с което, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
касатора Г.Л.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок
от дванадесет месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Санкцията е наложена за това, че на
22.08.2018 г., около 18.25 часа, Г.Л.Р. е управлявал МПС – лек автомобил ****с
рег. № ****, негова собственост, движейки се по автомагистрала А-6 в посока от
гр. София към град Дупница, под въздействие на алкохол. Това било установено
след спирането му за проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР – Перник, в
района на ПВ „Даскалово“, в хода на която последните констатирали мирис на
алкохол, а след изпробването му с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабричен
№ ARBB-0017, уредът отчел
съдържание на алкохол в кръвта 1,01 на хиляда.
За установеното нарушение, със съставянето на АУАН №
0643574/22.08.2018 г. е образувано
административнонаказателно производство, в хода на което е издадено и
оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. С последното
административнонаказващият орган е приел, че Р. е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда вкл., с което виновно е
нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева и го лишил от
право да управлява МПС за 12 месеца.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано
по безспорен начин, а при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да дадат основание за отмяна на
НП.
Пред настоящата
касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Съобразно чл. 218
от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220
от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства. Същият правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора и е направил извод, че
административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, който
извод се споделя напълно и от настоящия касационен състав.
Нарушението е
правилно квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
и правилно са определени вида и размера на наложеното наказание, което е във фиксиран
от закона размер, поради което няма възможност за неговото намаляване.
По съществото на
спора правилно е установено, че Г.Л.Р. е осъществил нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
с който е въведена забрана за водачите на ППС да управляват пътно превозно
средство под въздействие на алкохол. Нарушението е установено по определения
ред - съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г./, сега НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). В
чл.6, ал.3 от същата /ред. ДВ, бр.61/2017г./ императивно е разписано, че в
случаите по ал. 1 - съставен акт за установяване на административно нарушение
за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и
попълнен талон за изследване,
предоставен на водача, лицето собственоръчно вписва в талона дали приема
показанията на техническото средство. Установяване с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване не се извършва, когато
лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва
екземпляр от талона за изследване, в която хипотеза е установено настоящото
нарушение.
Предвид изложеното
съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 529 от 31.10.2019 година,
постановено по АНД № 00698 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/