№ 159
гр. Ловеч, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
П. ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500065 по описа за 2023 година
Образувано е по частна жалба №816/26.01.2023 г. от „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния
представител на дружеството юрисконсулт Р. И. И., срещу Разпореждане на
Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1810/22 г., получено на
18.01.2023 г., което е атакувано изцяло. Посочва се, че съдът неправилно е
отхвърлил искането по чл. 410 от ГПК.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „съдът
разглрежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение , освен когато искането противоречи на добрите нрави или се
основава на неравноправна клауза на договора. Посочва се, че заповедния
съд е превишил правомощията си като е обсъждал валидността на сделката.
Изтъква се, че районния съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145,а
л.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цена и
възнаграждение.Заявява, че съгласно чл.12.3 от Общите услория към
Договора за потребителски кредит № 30037678196 : „В случай, че клиентът
длъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомленние", е уговорена предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че
в случаите, в които заема е предоставен от небанкова финансова институция,
клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при
настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заема, не противоречи на свободата на
договаряне (чл.9 от ЗЗД), като с тази уговорка длъжникът губи
преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на
изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. Намира, че в
1
процесния случай „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпратил на
длъжника по договора уведомително писмо с обратна разписка преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по л. 410 от
ГПК. Изтъква, че„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е уведомил длъжника за
предсрочната изискуемост на вземането, като е изпратил уведомително писмо
с обратна разписка до посочения в процесния договор от самия длъжник
адрес. Посочва, че видно от представената обратна разписка по делото е, че
уведомителното писмо не е е потърсено от длъжника. Заявява, че кредитора
няма как да носи вина, че Росица Кочева не е потърсила изпратеното
уведомление. Твърди, че уведомителното писмо два пъти е изпратено до
длъжника, без да бъде потърсено от него. Изтъква се в частната жалба ,че на
основание императивната разпоредба на чл. 60,ал.2 от ЗКИ дружеството е
задължено да уведоми клиента на договора за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят изтъква,че неправилно
съдът е приел неуведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. Твърди се , че посочената от заявителя дата на предсрочна
изискуемост е в интерес на длъжника , тъй като към същата е начислено и
дължимото договорно възнаграждение за ползване на отпусната сума по
процесния договор,, като такава не се е начислява след цитираната дата.
Заявява, че заповедното производство е уредено като строго формално,
с него се цели бърза съдебна защита, като преценката на съда в
производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от
заявителя факти, като съответствието на твърдените факти с действителното
правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в
случай, че длъжникът оспори вземането. Намира, че като се е произнесъл по
валидността на процесните клаузи съдът е превишил своите правомощия,
като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на
заповедното производство.
Моли съда да да отмени атакуваното разпореждане по Разпореждане на
Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1810/22 г., получено на
18.01.2023 г., и да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение против Росица Кочева и присъдени разноски.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
частната жалба е подадена на 25.01.2023 г. по куриер, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 18.01.2023г.
Подадено е заявление № 231119/28.10.2022 г. по чл. 410 от ГПК от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *** с адрес гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение против
П. К. П., за сумите 500.00 лева – главница, 186.38 лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.01.2020 г. до 03.02.2021 г., 150.00
лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 450.00 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 30.00 лева –такси по Тарифа за
2
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.01.2020 г., 79.97 лева –
лихва за забава от 16.01.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
03.02.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 225.71 лева – лихва за забава,
дължима от 03.02.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 27.10.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до
изплащане на вземанeто. Твърди се, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит „Профи кредит България“ № 30041134985/06.12.2019 г.
без да е посочена сумата на кредита за срок от 24месеца с месечни вноски в
размер на 55.86 лв. с падежна дата всяко 15 число на месеца, посочено в т. VІ
на Договора. Позовава се на Общите условия,съобразно които длъжника
дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на
сумата 186.38 лева за периода от 15.01.2020 г. до 03.02.2021 г. Обсъжда се
дължимост на сумата 150лева неплатено възнаграждение за услугата „фаст“ и
сумата 450 лева-за услугата „флекси“. Посочва се,че длъжникът е направил 0
погасителни вноски и е изпаднал в забава, поради което и съгласно ОУ към
ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на
заявителя.Твърди,че кредитът е станал предсрочно изискуем на 03.02.2021 г.,
за което длъжникът е уведомен с писмо.
Постановено е разпореждане № 2662/22.12.2022 г. са дадени на
заявителя указания в 3-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи какъв е
размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от претендираните
вземания, включително как са изчислени лихвите за забава, като се посочи
поотделно размера им върху претендираната главница по кредита и върху
възнаграждението за допълнителни услуги, да се посочи също извършвал ли е
длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания, както и
кога и по какъв начин е уведомен длъжника за твърдяната предсрочна
изискуемост.
Подадена е писмена молба от „Профи кредит България“ ЕООД
№198/10.01.2023 г., в която е посочил, че длъжникът не изпълнявал точно
поетите задължения и не заплатил нито една вноска. Конкретизирано са
задълженията по размер и начин на определяне. Изтъква се, че за обявената
предсрочна изискуемост, е изпратено уведомителното писмо с обратна
разписка на адреса на длъжника.Твърди ,че адресът е идентичен с този,
посочен на всички документи в договора, но писмото е върнато по причина
„непотърсен“, което било видно от представената обратна разписка.
С Разпореждане № 96/16.01.2023 г. по гр.д. №1810/22 г. на ЛРС,
районният съд, на основание чл. 410 от ГПК е отказал да издаде заповед за
изпълнение в полза на заявителя-жалбоподател, като е посочил, че не е
доказано уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът съобрази, че между страните подписан договор
30041134985/06.12.2019 г. за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“
за сумата 500 лева, срок от 24 месеца и вноска от 30.86 лева при погасителен
3
план, който е неразделна част от договора. Ловешки окръжен приема, че не
се установява факта на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост
на дълга, тъй като е вложено копие на писмо до Пл. П., с отбелязване
„непотърсена“ и дата 01.03.21 г., от което не може да се направи извод какъв
документ е изпратен. Към представена в делото обратна разписката липсва
конкретизиране на приложеното уведомително писмо, както и отбелязване
относно доставката и дата. От друга страна при съпоставка на приложеното
писмо по 04.02.2021 г. за 1796.71 лева и сумите по заявлението за 1622.06
лева, не установява съответствие между тях,вкл. търсена непогасена
главница.Договорна лихва, неплатено възнаграждение по услуги „флекс„ и
„факси“ въобще липсват като суми по писмото.Следователно съдът приема,
че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно
сумата 1622.06 лева ,главница и акцесорни вземания е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за неплатено договорно възнаграждение от
186.38 лева /по заявление/,неплатено възнаграждение за услуги „фаст“-
възлизащо на 150 лева и „флекси“ - 450 лева с оглед неизправността на
длъжника по договора за заем. Доколкото се претендира вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира,
че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на
закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и
съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи,
тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на
член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/
ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011
г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-
/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о.,
ТК.При недължимост на главницата е неоснователно и искането за заплащане
на договорно възнаграждение в размер на сумата 186.38 лева. Съдът приема,
че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите
„Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр.
с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1
ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите.
Включването им в Общите условия на договора, предполага, че потребителя
няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и
на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава
добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните и с включването им задължението към
кредитора нараства в двоен размер.
4
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 79.97 лева –
обезщетение за забавено изпълнение съдът намира, че тя е неоснователна.
Касае се до акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за
присъждане сумата 500 лева-главница не се следва да заплаща, тъй като
произтича от основателност на главното задължение.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 96/16.01.2023 г. по гр.д. №1810/22 г. на ЛРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане №
96/16.01.2023 г. по гр.д. №1810/22 г. на ЛРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5