Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Д. П. Б., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], против Заповед № 251з-7287/19.12.2023 г., издадена от комисар З. П. – главен разследващ полицай, началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, в качеството  на разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ - Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, както и е предупредена служителката, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед поради противоречие с материалния закон. Не се споделят изводите на ДНО за неизпълнение от страна на жалбоподателката на указанията на прокурора по воденото ДП, като са изложени подробни доводи в тази насока. Възразява се и че по досъдебното производство не са настъпили вредни последици. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, се явява лично, като поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – главен разследващ полицай, началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, комисар З. П., не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразността на издадената заповед.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2022 г. в РУ - Несебър, със съставяне на протокола, материализиращ първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие, е било образувано ДП № 141/2022 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НК, за това, че на 15.04.2022 г., в [населено място], общ. Несебър, умишлено е бил умъртвен Т. Т. С., роден на [дата]. в [населено място], общ. Чирпан, обл. Стара Загора - престъпление по чл. 115 от НК. Разследването по ДП било възложено на Д. Б. – мл. разследващ полицай в РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас.

От датата на образуването на досъдебното производство (15.04.2022 г.) до 27.09.2023 г., когато с постановление инспектор Байлова е отстранена от разследването по досъдебното производство, срокът за разследване по ДП № 141/2022 г. бил удължаван неколкократно, след изготвени мотивирани предложения от инсп. Байлова съответно с peг. № 304000-8597/13.06.2022 г. (л. 66), рег.№ 304000- 12081/04.08.2022 г. (л. 70), peг. № 304000-16658/29.09.2022 г. (л. 73), рег. № 304000-21837/12.12.2022 г. (л. 74), рег.№ 304000-5695/10.04.2023 г. (л. 80), рег. № 304000-8409/02.06.2023 г. (л. 83) и рег. № 304000-12798/02.08.2023 г. (л. 84). В изготвените от инспектор Байлова предложения за удължаване на срока на разследването, същата е докладвала за извършените от нея до момента действия и е искала удължаване на срока, като е посочвала и какви действия следва да бъдат извършени.

Във връзка с изготвените предложения, наблюдаващият прокурор по ДП - Д. Х., изготвил искания до административния ръководител на Окръжна прокуратура [населено място] с изх.№ 2813/22 от 10.08.2022 г. (л. 71), изх.№ 2813/22 от 04.10.2022 г. (л. 68), изх.№ 2813/22 от 15.12.2022 г. (л. 75), искане изх.№ 2813/22 от 02.02.2023 г. (л. 78), изх.№ 2813/22 от 12.04.2023 г. (л. 81) и изх.№ 2813/22 от 07.08.2023 г. (л. 85) за удължаване на срока за разследване по досъдебно производство № 141/2022 г. (по описа на РУ - Несебър), като с Постановления с изх.№ 2813/22 от 11.08.2022 г. (л. 72), изх.№ 2813/22 от 06.10.2022 г. (л. 69), изх.№ 2813/22 от 16.12.2022 г. (л. 77), изх. № 2813/22 от 06.02.2023 г. (л. 79), изх.№ 2813/22 от 13.04.2023 г. (л. 82) и изх.№ 2813/22 от 08.08.2023 г. на административен ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас, срокът за разследване по досъдебното производство бил многократно удължаван. Срокът за разследване бил удължен и с Постановление изх. № 2813/2022 от 15.06.2022 г., издадено от наблюдаващия прокурор – Д. Х. (л. 67).

От данните по делото се установява, че в хода на ДП инсп. Байлова е предприела следните действия :

1. с писмо № 304р-13361/16.06.2022 г., инсп. Байлова е изпратила до началника на 08 РУ – СДВР Постановление за възлагане действия по разследване по делегация – разпит на свидетеля Т. Т. С. (л. 88-89);

2. с писмо № 304р-27201/03.10.2022 г. инсп. Байлова е изпратила до началника на РУ – Ямбол Постановление за съдействие от орган на МВР за обявяване за ОДИ на лицето Д. Г. (л. 90-91).

На 02.03.2023 г., с Постановление № 2813-2022 (л. 59), прокурор Д. Х. посочил, че в хода на разследването по ДП № 141/2022 до момента били извършени следните процесуални действия и други действия по разследването (оглед на местопроизшествие; изготвен фотоалбум, оглед на труп (аутопсия), назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, приобщени по надлежния ред относими към предмета на разследването документи и справки, назначена и изготвена фоноскопска експертиза, обявяване за ОДИ на свидетел.

Въпреки извършените гореописани действия, прокурор Х. изразил и своето неудовлетворение от извършените действия от инспектор Байлова, като посочил, че към настоящия момент не са били извършени всички действия за разкриване на обективната истина по случая. Според прокурор Х. разследването било забавено поради опущения при водене на разследването от страна на разследващия полицай, което от своя страна е основание за дирене на дисциплинарна отговорност с оглед разпоредбите на ЗМВР, както и основание за отвеждането му по реда предвиден в чл. 196, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Посочено е още, че по делото не са били изискани от съответните компетентни органи акт за смърт на лицето и удостоверение за наследници. Не били разпитани всички лица, които имат отношение към сложния фактически състав за разкриване на обективната истина по случая.

В постановлението прокурор Х. указал на инспектор Байлова да извърши и следните действия по разследването :

- да се изискат от компетентните органи писмени доказателства (акт за смърт на лицето Т. С., както и удостоверение за наследници);

- да се разпитат в качеството на свидетел всички установени наследници на починалото лице Т. Т. С. (изрично е посочено, че по делото има данни за родител, който живее в [населено място]);

- да се разпита в качеството на свидетел лицето подало сигнала Д. Г..

В заключение в постановлението прокурор Х. указва на водещия разследването, да предприеме незабавни действия по изпълнение на дадените указания по разследването, както и стриктно да спазва процесуалните срокове по разследването.

В тази връзка, инсп. Байлова предприела следните действия :

1. с писмо № 304р-7027/21.03.2023 г. изпратила до началника на РУ – Ч. П. за възлагане действия по разследване по делегация – разпит на свидетеля И. Т. Т. (л. 94-95);

2. с писмо № 304р-7028/21.03.2023 г. изпратила до началника на РУ – Ч. П. за възлагане действия по разследване по делегация – разпит на свидетеля З. Т. С. (л. 96-97);

3. с писмо № 304000-4556/21.03.2023 г. поискала от Кмета на О. Ч. да й бъде изпратен заверен препис от Акт за смърт и актуално удостоверение за наследници на лицето Т. С. (л. 92);

4. с писмо рег.№ 304000-4555/21.03.2023 г. (непредставено по делото) поискала от Кмета на О. Н. да й бъде изпратен заверен препис от Акт за смърт, като с писмо изх. № Н1-ГР-1265-001/27.03.2023 г. на началник отдел „ГРАО“ при О. Н., жалбоподателката била уведомена, че на територията на Община Несебър няма съставен акт за смърт на лицето Т. С. (л. 98).

След изпратено напомнително писмо с № 304000-7888/23.05.2023 г. (непредставено по делото), с писмо- отговор с изх.№ 66-07-89-001 от 31.05.2023 г., кметът на О. Ч. уведомил инспектор Байлова, че след извършена проверка в Национална база данни се е установило, че към 30.05.2023 г. лицето Т. Т. С. се води живо и няма съставен акт за смърт (л. 93).

След като ДП постъпило в Окръжна прокуратура – Бургас на доклад по реда на чл. 226, ал. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор издал Постановление изх. № 2813/2022 от 10.07.2023 г. (л. 60). В същото посочил, че след като се е запознал с доказателствената съвкупност е установил, че към момента не са били извършени всички действия за разкриване на обективната истина по случая. Изразил мнение, че разследването било забавено поради опущения при водене на разследването от страна на разследващия полицай, което от своя страна е основание за дирене на дисциплинарна отговорност с оглед разпоредбите на ЗМВР, както и основание за отвеждането му по реда предвиден в чл. 196, ал.2 вр. ал.1, т.5 от НПК.

В горепосоченото постановление прокурор Х. констатирал и че по делото не са били приложени акт за смърт и удостоверение за наследници на Т. Т. С..

Отбелязал е, че лично е провел телефонен разговор с ГРАО - София и с д-р Г. М. - началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас АД, с оглед осъществяване на действия свързани с издаване на съобщение за смърт, акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия Т. С..

С постановлението прокурор Х. указал на инспектор Байлова да извърши следните действия :

- да се яви лично при д-р Г. М. - началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас АД, за да се снабди със съобщение за смърт, издадено на името на Т. С.;

- след получаването на съобщение за смърт за лицето Т. С., да изпрати същото, ведно с копия от уведомление за образуване на досъдебното производство, копие на фиш за спешна медицинска помощ издаден от ФСМП - Несебър от 15.04.2022 г. за посетен адрес по сигнал на [тел. номер], копие на постановление за назначаване за съдебномедицинска експертиза, копие на съдебномедицинска експертиза на труп № 66/2022г. на лицето Т. Т. С., на Община Несебър, която от своя страна да осъществи правомощията си по издаване на акт за смърт на Т. Т. С.;

- след снабдяване с акт за смърт, издаден на лицето Т. Т. С., разследващият орган да изиска от Община Чирпан, удостоверение за наследници на С., с оглед нуждите на досъдебното производство;

- да бъдат разпитани в качеството им на свидетели и пострадали лица установените нови наследници, както и да бъде установено, дали близките ще се ангажират с погребението на трупа на Т. Т. С..

В заключение в постановлението прокурор Х. указал на водещия разследването, да предприеме незабавни действия по изпълнение на дадените указания по разследването, както и стриктно да спазва процесуалните срокове по разследването.

С Постановление рег. № 30400-15303/29.08.2023 г. (л. 102), на основание чл. 159 от НПК, гл. инсп. Пеева, възложила на изпълнителния директор на УМБАЛ-Бургас АД или упълномощен от него служител, да издаде съобщение за смърт на починалото лице Т. Т. С., което да бъде предоставено срещу подпис на водещия разследването по досъдебното производство - инспектор Д. Б..

С писмо № 304000-15305/29.08.2023 г. (л. 99), главен инспектор Р. П. изискала от кмета на О. Ч. да бъде предоставена справка за наследници (за гражданско състояние) на лицето Т. Т. С. (л. 99). В тази връзка, с писмо изх. № 66-07-133-001/07.09.2023 г. (л. 100) от О. Ч. било отговорено, че доколкото за лицето Т. С. няма съставен акт за смърт за него не може да се издаде удостоверение за наследници, с оглед на което била изпратена разпечатка от НБД с данни на роднини на лицето.

На 13.09.2023 г. инсп. Байлова получила от отделението по съдебна медицина към УМБАЛ - Бургас съобщението за смърт на лицето Т. С., видно от представеното с жалбата копие от регистъра за издадените и получени съобщения за смърт от 2023 г. от УМБАЛ – Бургас (л. 13).

В тази връзка, с писмо рег. № 304000-16923/16.09.2023 г. (л. 104) инсп. Байлова, на основание чл. 159 от НПК, отново изискала да бъдат предоставени заверен препис от акт за смърт и актуално Удостоверение за наследници за лицето Т. Т. С.. В тази връзка от Община Чирпан, с писмо вх. № 17782/28.09.2023 г., били предоставени препис-извлечение от акт за смърт (акт за смърт № 103/15.09.2023 г.) на Т. Т. С. и Удостоверение за наследници на посоченото лице (л.105-107).

След като ДП постъпило в Окръжна прокуратура – Бургас на доклад по реда на чл. 226, ал. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор издал Постановление изх. № 2813/2022 от 27.09.2023 г. (л. 62). В същото посочил, че след като се е запознал с доказателствената съвкупност е установил, че към момента не са били извършени всички действия за разкриване на обективната истина по случая. Посочено е, че по делото липсва удостоверение за наследници. С постановлението било указано да се изискат от компетентните органи съответните писмени доказателства, като водещият разследването следва да предприеме незабавни действия по изпълнение на дадените указания.

На 27.09.2023 г. прокурор Д. Х. издал Постановление изх. № 2813/2022 от 27.09.2023 г. (л. 61), с което отстранил от разследването инспектор Байлова, като изложил мотиви, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като се касае за лице починало от съпровождащи заболявания, с установена самоличност, като за извършване на служебно погребение е необходимо снабдяване с необходимите документи. Б. изложени доводи, че след образуване на досъдебното производство не са били провеждани регулярно и ритмично действия по разследването и разследващия орган не е изпълнил задълженията си по чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Посочил и че въпреки, че с постановления от 02.03.2023 г. и 10.07.2023 г. е дал конкретни указания на водещия разследването и дори в качеството си на наблюдаващ прокурор е ангажирал време и ресурс, провел е разговори с компетентни органи и вещи лица, синхронизирал е действията, които би следвало да бъдат извършени и е дал подробни указания в нарочни актове, същите не са били изпълнени.

В заключение прокурор Х. посочил, че процесуалната пасивност и бездействие на водещият разследването налага извода, че е налице хипотезата на чл. 196, ал. 1, т. 4 от НПК - разследващият орган е допуснал нарушение на закона и не може да осигури правилното провеждане на разследването, поради което същият следва да бъде отстранен, а делото да бъде иззето и предадено на друг разследващ орган, определен от Г. разследващ полицай при ОДМВР - Бургас, както и че спрямо водещия разследването следва да се предприемат дисциплинарни действия, предвидени в ЗМВР.

Във връзка с гореизложеното, прокурор Х. постановил, че отстранява инспектор Д. Б. от досъдебното производство, изземва делото от служителката и възлага същото на друг разследващ полицай, определен от Г. разследващ полицай при ОДМВР - Бургас.

На 04.10.2023 г. главен разследващ полицай комисар З. П. – началник отдел „Разследване“, изготвил докладна записка рег. № 251р-42231/04.10.2023 г. (л. 38),с която уведомил директора на ОД на МВР – Бургас, че с Постановление от 27.09.2023 г. по ДП № 141/2022, наблюдаващият прокурор е отстранил разследващия орган – инсп. Д. Б., като посочил и мотивите за отстраняването. Изложил становище, че следва да бъде извършена дисциплинарна проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.

За изясняване на данните, съдържащи се в Постановление от 27.09.2023 г., със заповед рег. № 251з-5700/11.10.2023 г. (л. 41), издадена от главен разследващ полицай комисар З. П. – началник отдел „Разследване“, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г., било разпоредено извършване на проверка. В заповедта било посочено, че са налице данни за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения, регламентирани в типова длъжностна характеристика с рег.№ 3286р-3407/22.01.2018 г. за длъжността „Младши разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ“ в сектор „Разследване - РУ“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР, утвърдена със заповед на директора на ГДНП - МВР с peг. № 3286р-332/23.01.2018 г., а именно „да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследванията по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК, както и при осъществяване на дейността си се ръководи от ... указанията на прокурора“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Определена била комисия, която да извърши проверката и да изготви справка в срок до 10.12.2023 г. Заповедта била връчена на жалбоподателката на 23.10.2023 г.

На същата дата на жалбоподателката била връчена покана рег. № 251р-45918/23.10.2023 г. за даване на писмени обяснения пред назначената за проверката комисия (л. 43).

С писмо рег. № 251000-21273/24.10.2023 г. председателят на комисията поискал разрешение от прокурор Д. Х. комисията да се запознае с материалите по ДП № 141/2022 г. по описа на ОП – Бургас (л. 57), което било разрешено с Постановление изх. № 2813/2022 от 24.10.2023 г., издадено от прокурор Х.(л. 58).

На 01.11.2023 г. инсп. Байлова депозирала обяснение рег. № 304р-33920/01.11.2023 г. (л. 44), в които подробно описала, извършените от същата действия по ДП № 141/2022, като посочила, че е извършвала системно и периодично действия по ДП. Периодите между отделните действия били предопределяни от служебната й ангажираност, както и от ползваните годишни отпуски и болничен. По повод дадените прокурорски указания обяснила, че при посещения на ОСМ при УМБАЛ Бургас неколкократно е разговаряла с д-р Г. М. по повод съобщението за смърт, като същата я е уведомявала, че за да бъде издадено съобщение за смърт, трябва трупът да бъде освободен от отделението по съдебна медицина. Доколкото нямало произнасяне на наблюдаващия прокурор по повод освобождаване на трупа, същият нямало как да бъде освободен и съответно нямало как да има съобщение за смърт. Посочва, че без издадено съобщение за смърт лицето в регистрите на населението се води живо и не би могло да бъдат издадени акт за смърт респ. удостоверение за наследници.

На 26.10.2023 г. гл. инсп. Р. П. – главен разследващ полицай, началник на сектор „Разследване РУ Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Бургас, депозирала сведение рег. № 304р-33223/26.10.2023 г. (л. 47), в които посочила, че през месец август 2023 г. е получила обаждане от прокурор Д. Х. от Окръжна прокуратура - Бургас (наблюдаващ прокурор по досъдебното производство), който заявил, че инспектор Байлова не се справяла дори с най-елементарни негови указания, а именно за снабдяване на делото с акт за смърт и удостоверение за наследници на починалото лице. Прокурор Х. заявил, че инспектор Байлова е приложила по делото справка от БДС, което не било достатъчно и трябвало да има приложено удостоверение за наследници. Х. заявил, че инспектор Байлова трудно разбирала какво й обяснява и защо иска да бъде приложено удостоверението за наследници. Разбирайки за проблемната ситуация, главен инспектор Пеева поискала разрешение да се запознае с ДП. В последствие поискала делото от инспектор Байлова и я попитала дали среща трудности във връзка с това разследване. Служителката заявила, че не се нуждае от помощ и споделила, че е получила отговор от О. Ч., че не могат да издадат удостоверение за наследници на починалото лице, тъй като нямало издаден акт за смърт. След запознаването с досъдебното производство главен инспектор Пеева се уверила, че отговорът от О. Ч. действително е такъв. След това главен инспектор Пеева се запознала подробно с постановлението на прокурор Х. и установила, че той действително е възложил на инспектор Байлова към делото да бъде приложено удостоверение за наследници. С цел да установи поради каква причина няма издадено съобщение за смърт за починалото лице, главен инспектор Пеева провела разговори по телефона с д-р Милева от ОСМ при УМБАЛ — Бургас. В разговора д-р Милева споделила, че в случая следва близки и роднини на починалото лице до поискат да бъде издадено съобщение за смърт, въз основа на което в общината ще издадат и акт за смърт, но до момента никой от близките и роднините на починалото лице не се е заинтересувал. Тогава главен инспектор Пеева заявила на д-р Милева, че служебно със постановление по чл. 159 от НПК ще изиска от директора на УМБАЛ - Бургас да бъде издадено съобщение за смърт, което след като бъде предоставено ще бъде изпратено в Община Бургас за служебно издаване на акт за смърт, след което отново ще бъде проведена кореспонденция с Община Чирпан. Г. инспектор Пеева заявила, че лично е изготвила посоченото постановление, което следвало да е приложено по делото. За да не се бави разследването по делото, главен инспектор Пеева изготвила писмо и до община Чирпан, с което изискала да бъде предоставена справка за гражданско състояние и справка за близки и роднини на починалото лице, с цел установяване в максимална степен на тези лица и ако са налице такива, които до момента не са били разпитани, то същите да бъдат разпитани. След това главен инспектор Пеева твърди, че е върнала делото на инспектор Байлова и й указала, че когато бъде издадено съобщението за смърт, тя трябва да отиде да го получи в УМБАЛ - Бургас лично срещу подпис. Според главен инспектор Пеева, известно време след това тя е попитала инспектор Байлова дали е взела от УМБАЛ - Бургас съобщението за смърт и тя отговорила, че го е взела, занесла го е в Общината и вече имало издаден акт за смърт на лицето. Тогава главен инспектор Пеева обяснила на инспектор Байлова, че след като е събрала необходимите документи трябва да изготви предложение за служебно погребение. Отделно от това главен инспектор Пеева изпратила ново писмо до Община Чирпан с искане за предоставяне на удостоверение за наследници. Според главен инспектор Пеева по същото това време в РУ - Несебър било получено Постановление с изх. № 2813/22/ 27.09.2023 г. (по описа на ОП - Бургас), вх. № 304000-17924/29.09.2023 г. (по описа на РУ - Несебър), от което същата установила, че прокурор Х. е отстранил инспектор Байлова от воденото разследване, а самото постановление преди постъпването в РУ - Несебър било изпратено в ОД на МВР - Бургас на началника на отдел „Разследване“. В тази връзка и в изпълнение на поставена резолюция на началника на отдел „Разследване“ върху самото постановление, главен инспектор Пеева с резолюция от 03.10.2023 г. възложила работата по досъдебното производство на инспектор Д. С. - старши разследващ полицай в сектор „Разследване РУ - Несебър“.

На 27.10.2023 г. била изготвена кадрова справка за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на Дафина, съгласно която служителката е била награждавана веднъж с „индивидуална парична награда“ и няма наложени дисциплинарни наказания (л. 51).

На 04.12.2023 г. д-р С. Ш. – извършила аутопсията на лицето Т. С., депозирала сведение, в което посочила, че във връзка с издаването на съобщение за смърт на лицето Т. С. е разговаряла по телефона с Д. Б., като в разговора й е обяснила какъв е реда за издаването му - да бъде издадено постановление, в което да бъде посочено нейното име, като лице което да завери съобщението за смърт на С., след което Байлова да го получи и да го предостави на общината за съставянето на акт за смърт на лицето. Д-р Шкетиева посочила, че имало издадено постановление от разследващ полицай Р. П., но няма спомен кой и кога е отишъл в отделението, за да получи съобщението за смърт.

В хода на съдебното производство ответникът представя и типова длъжностна характеристика на длъжността Младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване-РУ“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР (л. 54).

Назначената да извърши проверка комисия е установила фактите по случая, които са обобщени в съставена подробна справка рег. № 251р-54160/08.12.2023 г. (л. 24). В нея бил направен подробен анализ на доказателствата, събрани от комисията, като същата достигнала до заключение, че за времето от месец март 2023 г. до 27.09.2023 г., инспектор Байлова не е изпълнила свои служебни задължения, вменени й с типова длъжностна характеристика с peг. № 3286р-3407/22.01.2008 г. за длъжност „Младши разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ“ в сектор „Разследване - РУ “ към отдел „Разследване“ при ОДМВР, утвърдена със заповед на директора на ГДНП - МВР с peг. № 3286р-332/23.01.2018 г., а именно: да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследванията по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК….., както и при осъществяване на дейността си се ръководи от ... указанията на прокурора.

Комисията приела, че с действията си инсп. Байлова е нарушила служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“ - „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

На 08.12.2023 г. на жалбоподателката била надлежно връчена покана с рег. № 251р-54164/08.12.2023 г. за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения пред дисциплинарноразследващия орган (л. 115).

Инсп. Байлова била запозната със справката на комисията на 11.12.2023 г. в 10:30 ч., видно от извършеното върху същата отбелязване.

На 12.12.2023 г. инсп. Байлова депозирала обяснения рег. № 251р-54654/12.12.2023 г. (л. 37), в които посочила, че няма възражения по направените в справката изводи, като в бъдеще ще се старае да бъде по-стриктна в изпълнението на служебните си задължения, касаещи срочното приключване на ДП и да не допуска грешки.

На 14.12.2023 г. д-р Г. М. – УМБАЛ – Бургас, депозирала сведение №251000-24533/14.12.2023 г. (л. 114), в което посочила, че аутопсията на лицето Т. С. била извършена на 16.04.2023 г. от д-р Шкетиева, като по данни на разследващите, близките на починалия са отказали да получат трупа му и да организират погребение. В тази връзка разследващ полицай Д. Б. няколко пъти е разговаряла с нея и с д-р Шкетиева по телефона, като темата на разговор била начина за освобождаване на трупа и организиране на служебно погребение на С.. Д-р Милева посочва, че на Байлова многократно е било обяснено начина и реда за освобождаване на тялото, а именно да бъде издадено съобщение за смърт от отделението за съдебна медицина към УМБАЛ - Бургас, което да бъде получено от близките на починалия. Допълва, че тъй като в конкретния случай, близките не са проявили интерес и не са се ангажирали с това, е следвало Байлова като разследващ орган да постанови издаването му с акт и лично да отиде и получи съобщението за смърт, за да го предостави на общината за последващото издаване на акт за смърт, след което да докладва на наблюдаващия прокурор, за да бъде задействана процедурата по служебно погребение на тялото. В сведението д-р Милева посочва, че въпреки дадените обяснения, в продължителен период от време не е била задействана необходимата процедура, което е наложило тялото на починалия С. да престои месеци в камерите на отделението по „Съдебна медицина“ към УМБАЛ — Бургас. Д-р Милева сочи, че след няколко месеца е провела разговор по телефона и с разследващ полицай Р. П., която също я е попитала какъв е реда за издаване на съобщение за смърт на лицето Т. С.. Д-р Милева отново обяснила, че след като близките не се ангажират с получаването му, това може да стане и с постановление на разследващ орган. Сочи се, че след този разговор било издадено такова постановление и д-р Шкетиева е издала съобщение за смърт на лицето Т. С..

Изготвената от комисията справка била сведена до знанието на ДНО на 18.12.2023 г.

Въз основа на обстоятелствата установени от комисията и обобщени в изготвената от нея Справка № 251р-54160/08.12.2023 г., главен разследващ полицай, началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, комисар З. П., издал процесната заповед № 251з-7287/19.12.2023 г. (л. 18), с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, на жалбоподателката - младши инспектор Д. П. Б. – разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ - Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, както и е предупредена служителката, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Заповедта била връчена на Байлова срещу подпис на 20.12.2023 г., която я оспорила пред Административен съд – Бургас, с жалба вх. № 106/04.01.2024 г. (л. 2), по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Ответникът е представил по делото и Удостоверение рег. № 251р-7044/13.02.2024 г. (л. 127), видно от което З. П. е служител в МВР, като считано от 03.12.2014 г. същият заема длъжността „Н. на отдел (Г. разследващ полицай)“ „Разследване“ към ОД на МВР – Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателката мл. инспектор Д. Б. е заемала длъжността разследващ полицай в сектор "Разследване РУ Несебър" към отдел "Разследване" при ОД на МВР - Бургас.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.

Със заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи /обнародвана в ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от 01.02.2017 г. / относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от МВР, /редакция съгласно изм. и доп., ДВ бр. 37 от 2021 г., в сила от 19.04.2021 г. / в Приложение 1, А – Държавни служители с висше образование, IX. 2 – Отдел „Разследване“, в т. 1, длъжността "началник на отдел" е класифицирана като "ръководна" длъжност, поради което процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката, издадена от главен инспектор З. П., е издадена от компетентен орган - началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, съобразно правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР.

Процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено всяко нарушение, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Съдът намира, че при провеждане на дисциплинарното производство не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната й на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Спазена е процедурата по Глава осма „Дисциплинарни наказания“ от ЗМВР и от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В случая е извършена проверка, чиито резултати са обективирани в справка рег. № 251р-54160 от 08.12.2023 г., която е сведена до знанието на ДНО на 18.12.2023 г. Съдът счита, че това е датата на откриване на нарушението по смисъла на чл. 196, ал. 1 ЗМВР. В справката се установява извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Лицето, спрямо което се води дисциплинарното производство, се е запознало със справката на 11.12.2023 г. (л. 36). Оспорената заповед е издадена след като е дадена възможност на служителката Байлова да представи своите обяснения и възражения в писмен вид, в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР по отношение на индивидуализацията на извършителя. Същата е мотивирана, като дисциплинарно наказващият орган е изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради следните съображения:

Според настоящия съдебен състав в случая са налице приетите от органа основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, доколкото е установено обективно несъответствие между фактически осъщественото поведение и задълженията по служба, а именно: да провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове; да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; да събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина, както и при осъществяване на дейността си се ръководи от …….указанията на прокурора.

От доказателствата по делото се установява фактическия състав на деянието, за което жалбоподателката е била наказана. Съдът намира, че въз основа на събраните доказателства следва еднозначния извод, че в периода март 2023 г. – 27.09.2023 г. жалбоподателката не е предприела необходимите процесуални действия по събиране на доказателства по реда на НПК за разкриване на обективната истина. Не са изпълнени и дадените й от ОП задължителни указания в цялост. В случая без правно значение е становището на жалбоподателката дали обективно е имало нужда да извършва указаните процесуално-следствени действия. Прокурорът е ръководно-решаващият орган в хода на досъдебното производство (чл. 46, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 52, ал. 3 във вр. с чл. 196, ал. 1, т. 3 от НПК), той определя какво е необходимо за разкриване на обективната истината – за установяване на обективните и субективни предели на престъплението, повдигане и поддържане на обвинението, като в крайна сметка указанията му за водене на разследването са задължителни съгласно чл. 197 НПК. Посоченото деяние съдът намира, че правилно е подведено под нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР – налице е неизпълнение на служебни задължения.

От доказателствата по делото се установява, че за периода от 15.04.2022 г. до 27.09.2023 г., през месец март 2023 г. и през месец май 2023 г. Байлова е изготвила писма, адресирани до отдел „Гражданско състояние“ към Община Чирпан, с искане да й бъде предоставен заверен препис от акт за смърт и актуално „Удостоверение за наследници“ за лицето Т. С.. Във връзка с това е получила отговори, че след извършена проверка в Националната база данни е установено, че С. се води жив, тъй като липсват данни за издаден акт за смърт. На направено от инсп. Байлова запитване до О. Н. през месец март 2023 г., същата е получила отговор, че на територията на общината няма съставен акт за смърт на лицето Т. С.. Въпреки това, жалбоподателката не е проверила какъв е реда за издаване на акт за смърт и удостоверение за наследници на починало лице и не е установила, че по воденото от нея дело не е било изискано или предоставено съобщение за смърт на лицето С., документ без който не е възможно издаването на последващите акт за смърт и удостоверение за наследници. В тази връзка инспектор Байлова не е предприела и действия за възлагането на Директора на УМБАЛ - Бургас служебно да издаде съобщение за смърт на Т. Т. С., което е довело до невъзможност своевременно да бъде издадено съобщение за смърт за лицето, а в последствие да бъдат издадени акт за смърт и удостоверение за наследници. Това е станало чак в края на месец август 2023 г. след намесата на главен инспектор Пеева, която лично е изготвила постановление по чл. 159 от НПК за издаване на съобщение за смърт. С непредприемането на гореописаните действия, включително и неявяването й при д-р Г. М. - началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ - Бургас, инспектор Байлова не е изпълнила указанията, дадени й от наблюдаващия прокурор по воденото от нея ДП № 141/2022 г. по описа на РУ - Несебър, делото да бъде окомплектовано с акт за смърт и удостоверение за наследници.

От данните по делото се установява, че редът за получаване на акт за смърт е бил неколкократно разясняван на жалбоподателката от различни лица – д-р Шкетиева, д-р Милева и прекия ръководител на жалбоподателката. Въпреки това, видно от събраните в хода на проверката доказателства се установява, че Байлова се е явила в УМБАЛ – Бургас за получаване на съобщението за смърт повече от 2 месеца след дадените на 10.07.2023 г. указания на наблюдаващия прокурор с Постановление № 2813/2022 от 10.07.2023 г., въпреки, че в постановлението изрично е било посочено тези действия да се предприемат незабавно. Респ. със същото забавяне са и последващите действия по представяне на съобщението в О. Н. за съставяне на акт за смърт и получаване на удостоверение за наследници от Община Чирпан, доколкото посочените действия са опосредени от получаването на съобщението за смърт като абсолютна предпоставка за издаването им.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че наблюдаващият прокурор е дал указания, които не могат да бъдат изпълнени, доколкото по делото няма данни инсп. Байлова да е предприела действия по изпълнението им респ. да е била възпрепятствана по някакъв начин от твърдяната невъзможност. Няма данни да е констатирала такава невъзможност и да я е обсъдила с прекия си ръководител или наблюдаващия прокурор. Неизпълнението на служебните задължения, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност е именно липсата на предприети действия във връзка с изпълнения на прокурорските указания и воденото ДП.

С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че установеното нарушение на служебните задължения, извършено под формата на бездействие, е доказано по несъмнен начин. Налице е неизпълнение на служебни задължения от страна на жалбоподателката – инспектор Байлова, в качеството й на разследващ полицай, поради което законосъобразно й е наложено предвиденото в разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание", във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от с. з. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, т. е. държавен служител в МВР отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателката Байлова от обективна и субективна страна е осъществила състава на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като формата на вината няма съмнение, че е умисъл, било то и косвен такъв. Правната квалификация на деянието е напълно адекватно на фактите, установени при издаването на процесната заповед.

Административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарно наказващият орган правилно е възприел, че така извършените от жалбоподателката нарушения не попадат в категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел тя да не извършва занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху останалите служители, й е наложено наказание в минималния размер.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила, при напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателката нарушение. Поради това заповедта се явява мотивирана и постановена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, XXV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Б., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], против Заповед № 251з-7287/19.12.2023 г., издадена от началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, в качеството  на разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ - Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Бургас, както и е предупреден служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.