Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260460
гр. Кюстендил,18.10.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 847/2021 год. КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,бул.“Цариградско шосе“159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,чрез
адв.Р.Д.,САК,съдебен адрес-***№ 6, е предявило против П.К.Х.,ЕГН ********** ***,искове
да бъде признато за установено по отношение на ответникът ,с електроснабден
имот находящ се в ******* ,че дължи
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение следните суми: 309.75
/триста и девет и седемдесет и пет/,главница за използвана и незаплатена
електр.енергия за периода от 17.07.2020 год. до 15.08.2020 год.,ведно със
законната лихва върху същата,считано от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 11.62 / единадесет и шестдесет и
два/лв.-законна лихва за забава,считано от 10.09.2020 год. до 15.12.2020
год.Претендира се присъждане и на разноските от производствата.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не е
взел становище по исковете и обстоятелствата на които се основават,като преди
първото по делото заседание представя доказателства,че е платил изцяло исковите
суми на ищеца.
Ищцовото ТД преди второто по делото заседание признава
горното обстоятелство.
КРС, след като обсъди събраните по делото
доказателства, при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено
следното:
Между страните няма спор по това,че ответникът е бил
потребител на електрическа енегия,доставяна от ищцовото ТД в дома му на адрес-
с.Грамаждано,ул.“Здравец“№ 5,ИТН 210036015948 ,което е станало по искане на
ответника в писмена форма въз основа на негово заявление вх.№
**********/05.01.2016 год.Ищцовото ТД е доставчик на електрическа енергия като
притежава валидна лицензия Л-409-17/17.01.2013 год./л.14/ и отношенията му с
клиентите се уреждат от Общи условия /л.12-13/,за които не се спори между
страните ,че са надлежно обнародвани.Няма спор между страните и по това,че
количеството доставяна и потребена в дома на ответника електиречска етнергия е
било отчитано чрез надлежно въведено техническо средство за
измерване-електромер,като за исковия период-17.07.2020 год. до 15.08.2020
год.задължението на ответника възлизало на сумата от 309.75 лева,за която сума
била изготвена фактура № **********/27.08.2020 год./л.8/,но поради това,че не
била платена ищецът депозирал на 23.12.2020 год. пред КРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,което било уважено с издаването на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260435/30.12.2020
год. по ч.гр.д.№ 2463/2020 год. по описа на КРС /приложено в цялост към
настоящото,като при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК ищецът предявава искове за
установяване съществуване на вземанията си.В хода на настоящото производство
ответникът представя доказателства /л.42-43/,че е платил сумите от заповедното
производство и разноските за двете,по което ищецът не спори.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема
следното:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2463/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е
била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.1 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо,
тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода
на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно между страните и това,
че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция, както и че продажбата на електрическа енергия е уредена при
Общи условия, приложени по делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Не е спорно и бе доказано от писмените доказателства и това,че между
страните е възниткнала и съществувала валидна облигационна връзка,основаваща се
на Закона за енергетиката,по силата на която и на приети и обнародвани от
ищецът ОУ,последният доставил и отчел по надлежният ред на ответника
електрическа енергия,стойността на която последният не заплатил,което
обусловило интереса на доставчика да потърси правата си по реда на чл.410 ГПК,а
в последствие по реда на чл.415,ал.1,т.2 ГПК и чрез предявяване на настоящите
искове.Плащането на едно задължение е начин за изпълнението му, при това
основен,при което отговорността на потребителят ответник отпада.В процеса се
установи безспорно,че едва преди датата на първото по делото заседение
ответникът е изплатил всичко дължимо на ищцовото ТД,включително главницата от
заповедното производство и сторените в същото и в настоящото разноски,за което
се представиха доказателства и което обстоятелство,неизгодно за ищеца, се
признава от процесуалните му представители.
С оглед на горното исковете ще се отхвърлят,а разноски на ответникът,няма
да се присъждат, тъй като не се следват-ответникът с поведението си е станал
причина за образуване на заповедното производство,а отделно същият и не доказва
да е сторил разноски и не претендира присъждането на такива.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-гр.София,бул.“Цариградско шосе“159,бл.Бенч
Марк,Бизнес център,чрез адв.Р.Д.,САК,съдебен адрес-***№ 6,против П.К.Х.,ЕГН **********
***,искове да бъде признато за установено по отношение на ответникът ,с
електроснабден имот находящ се в ************ ,че дължи
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2463/2020
год. по описа на РС-Кюстендил следните суми: 309.75 /триста и девет и
седемдесет и пет/лева ,главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия за периода от 17.07.2020 год. до 15.08.2020 год.,ведно със законната
лихва върху същата,считано от 23.12.2020 год. до окончателното изплащане на
главницата; сумата от 11.62 / единадесет и шестдесет и два/лв.-законна лихва за
забава,считано от 10.09.2020 год. до 15.12.2020 год.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чмрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: