№ 111
гр. Габрово, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500477 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г. от гр. Е., чрез адв. К. Т. от АК- Велико
Търново против решение постановено по гр.д. № 531/2023 г. на Районен съд – Велико
Търново.
С посоченото решение съдът отхвърлил предявения иск от ищцата Д. Х. Г. от гр. Е.
против „Енерго Про Продажби“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 250,00
лв.- частичен иск от 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултата от неправомерно поведение на пълномощника на
ответника, злоупотреба с процесуално право, по гр.д. № 1970/2021 г. на РС- Горна
Оряховица и по гр.д. № 475/2022 г. на РС – Свищов, изразяващи си в подаване на
просрочени и нередовни въззивни жалби срещу постановените по съществото на правния
спор актове, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата недопустимост и неправилност,
поради съществено нарушение на материалния закон по изложените в мотивационната му
част правни изводи, така и поради съществено нарушаване на логическите и емпиричните
правила за изграждане на съжденията при извършен несистемен анализ на доказателствата
от първоинстанционния съд, който не отразява действителното правно положение между
страните. Сочи, че недопустимостта на съдебното решение се изразява в нарушение на
принципа на диспозитивното начало- правото на страната да получи желаното съдебно
решение. Съдът служебно не е прекратил производството по делото и не го е изпратил на
РС- Елена, а е приел че делото му е местно подсъдно и го е разгледал. Като е приел, че искът
1
не е предявен от потребител е не спазил разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Постановеното
решение е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на основание за спиране по чл.
229, ал.1, т. 4 от ГПК. В мотивите си съдът е установил, че гр.д. № 465/2022 г. на РС-
Свищов не е приключило, поради образувано в.гр.д. № 126/2023 г. на ОС – Велико Търново
по подадена въззивна жалба. Относно неправилността на съдебното решение, въззивния
жалбоподател сочи липса в мотивите на оценка на събраните гласни доказателства на
допуснатия до разпит свидетел. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи
предявения иск за претендираната сума от 1250,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
злоупотреба с процесуални права. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения. Моли да се остави
въззивната жалба без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред Окръжен съд –Велико Търново е подадена искова молба от Д. Х. Г. против
„Енерго про Продажби“ АД с искане да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
1 250,00 лв. по предявен частичен иск от пълния му размер от 6 000,00 лв., представляващ
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на злоупотребата с
процесуални права на представителя му по пълномощие по гр.д. № 1970/2021 г. на РС-
Горна Оряховица и по гр.д. № 465/2022 г. на РС- Свищов, изразяващо се в подаване на
просрочени и нередовни въззивни жалби срещу постановените актове по съществото на
правния спор, ведно със законната лихва върху претендираната сума на основание чл. 86, ал.
1 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
С определение № 8 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. № 893/2022 г. по описа на
ОС – Велико Търново е прекратил производството и го е препратил по компетентност на
РС- Варна. С определение № 877 от 20.01.2023 г. по гр.д. № 591/2023 г. на РС – Варна е
повдигнат спор за подсъдност и делото е изпратено на Апелативен съд- Варна по
компетентност. С определение № 73 от 03.02.2023 г. по ч.гр.д. № 34/2023 г. на Апелативен
съд – Варна, делото е върнато на ОС- Велико Търново. В мотивите си апелативния съд е
приел, че правилно е определена родовата подсъдност по делото, за която съдът следи
служебно, но неправилно е определена местната подсъдност при липса на възражение от
страна на ответника по делото. Посочил е, че правомощията на Великотърновския окръжен
съд е да изпрати делото за разглеждане от районен съд в съдебния район на
Великотърновския окръжен съд, като родово компетентен. Следва да извърши преценка на
кой от районните съдилища в района му следда изпрати делото, като евентуално укаже на
ищцата да посочи пред кой съд предявява претенцията си.
С разпореждане № 94 от 09.02.2023 г. по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд –
Велико Търново е дадена възможност на ищцата да посочи пред кой районен съд от
съдебния район на Окръжен съд- Велико Търново иска да предяви претенцията си. С молба
2
от 10.02.2023 г., адв. Т. е посочил делото да се разгледа пред РС – Велико Търново. С
разпореждане № 106 от 14.02.2023 г., делото по предявената искова молба с вх. № 10699 от
29.12.2022 г. е изпратено за разглеждане на Районен съд – Велико Търново. От писмо изх.№
704 от 14.02.2023 г. делото е изпратено на РС- Велико Търново, съгласно разпореждане №
106 от 14.02.2023 г., ведно с цялото производство по компетентност по предявената искова
молба с вх. № 10699829.12.2022 г., намираща се в гр.д. № 893/2022 г. на ВтОС.
Образувано е гр.д. № 531/2023 г. по описа на РС- Велико Търново и с разпореждане
№ 850 от 23.02.2023 г. е извършена размяна на книжа.
В указания срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск като неоснователен. Сочи, че за да е налице злоупотреба с право, същото
следва да е упражнено недобросъвестно и обективно да не съответства с предназначението
му и като следствие на тази му употреба да е настъпил противоправен резултат – обективно
да бъдат увредени права и законни интереси. Счита, че такива не са накърнени, тъй като не е
допуснат противоправен резултат, който да е настъпил като последица от евентуално
недобросъвестно упражнено право, още повече настъпването на неимуществени вреди.
Излага твърдения, че не всяко увреждане е релевантно, а само това което се характеризира с
продължителност и интензитет. Не всяка имуществена вреда се обезщетява, а само тази
която е пряка и непосредствена последица. Счита, че искът се явява неоснователн, тъй като
не е извършена злоупотреба с права ,довела до „морални болки и страдания“, тъй като към
момента е налице отпаднал правен интерес на ищеца, поради удовлетворяването му въз
основа на съдебно признатото. Във връзка с горното не е допуснато настъпване на
неправомерно и последици от РС –Горна Оряховица по гр.д. № 1790/2022 г.
По отношение на гр.д. № 465/2022 г. на РС- Свищов, че подадената въззивна жалба
срещу постановеното решение не е просрочена, тъй като е подадена в срок чрез лицензиран
пощенски оператор.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е квалифицирал
предявения иск по реда на чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Приел е, че страни по делата
пред РС – Горна Оряховица и пред РС – Свищов, са били идентични с тези по настоящото
дело. С оглед на разпределената доказателствена тежест на ищцата да докаже наличието на
злоупотреба с процесуални права от страна на служители по пълномощие на ответника,
съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
направи обоснован извод, че при подаване на процесните жалби същите са действали
недобросъвестно с намерението да увредят ищцата. Приел е, че ответното дружество е
упражнило свои процесуални права да обжалва постановените решения. Установените
нередовности са били отстранени за законния срок и само по себе си подаването на
нередовна въззивна жалба не може да се квалифицира като злоупотреба с право. Приел е, че
въззивата жалба подадена срещу решението на РС – Горна Оряховица е била просрочена с
един ден, но за това ответникът е понесъл санкция за това, като жалбата му била върната от
съда като просрочена. Приел е, че по делото не е установено по никакъв начин жалбата
съзнателно е била подадена след срока за обжалване и то с единствена цел да се увреди
ищцата. Подаването на жалбата, без значение дали ще бъде приета за основателна или не
може да бъде определено като злоупотреба с право.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към
мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства,
фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
3
Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
В отговор на поставения пред него въпрос, с Решение № 53 от 04.04.2018 г.
постановено по гр.д. № 1913/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС дава следния отговор: Носителят на
едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не
го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с
право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да
бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 от Конституцията/, но също и
в противоречие с интересите на обществото /чл.8 ал.2 ЗЗД/. Подаването на жалба до
съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е
налице и практика на ВКС /реш.№.758/11.02.11 по г.д.№.1243/09, IV ГО, реш.
№.245/05.11.14 по г.д.№.1734/14, ІІІ ГО/, която настоящият състав напълно споделя.
С подаването на въззивната жалба срещу постановените решение на РС- Свищов и на
РС – Горна Оряховица, ответникът по предявения иск е добросъвестен, дори и когато
посочените във въззивната жалба обстоятелства не бъдат установени. По делото не е
доказано, че въззивните жалби са подадени с цел да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. Доказването
е в тежест на ищеца в първоинстанционното производство, тъй като недобросъвестността не
се предполага и този който я твърди следва да я докаже, поради което от събраните по
делото доказателства не е установено да е налице недобросъвестно упражняване на правото
да се подаде въззивна жалба.
По отношение на възражението за местна подсъдност, същото се явява
неоснователно като ирелевантно по делото. Определението, с което съдът е приел, че делото
му е подсъдно, като необжалвано е влязло в сила. Предявеният иск е разгледан и е
постановено решение, което е предмет на настоящото производство.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на ответника по въззивната жалба се дължат разноски по
реда на чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК, в полза на ответното дружество се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100,00 лв.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 992 от 04.08.2023 г. постановено по гр. д. № 531 по
4
описа за 2023 г. на Районен съд – град Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. Е., ул. „К.“ ** да заплати на
„Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, Варна-Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата от 100,00 лв. /сто лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5