Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 07.03.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2171 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата М.М.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 27.11.2015 год. водачът С. Й. Б., при управление на лек автомобил „Шкода” с ДК № *******, при движение по околовръстен път на гр.София реализирал пътно-транспортно произшествие, при което блъснал намиращата се на пътното платно пешеходка Т.К.Б., нейна майка. Поддържа, че вследствие получените тежки телесни повреди, несъвместими с живота, майка й починала на 23.01.2016 год. Твърди, че нейната смърт й причинила силни болки и страдания, тъй като била единствената й дъщеря, били също така в изключително близки отношения, споделяли заедно добро и лошо, а след произшествието изпаднала в тежко депресивно и психическо състояние. Твърди, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка й в размер на 200 000 лева /съгласно допуснато увеличение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК/, както и имуществени вреди в размер на 1 400 лева, изразяващи се в заплатети разходи за лечение и погребение. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗАД „А.”, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която е предприела пресичане на необозначено за това място. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № К 997 от 27.11.2015 год., изготвен от дежурен ПТП-ОПП-СДВР, от който се установява, че на същата дата, около 10.50 ч. В гр.София, на „Околовръстен път“, на около 300 м. при ул. „Градина“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Шкода” с ДК № *******, управляван от С. Й. Б. и намиращия се на пътното платно пешеходец Т.К.Б..

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че причината за произшествието е движението на автомобила с по-висока от необходимото скорост и невъзприемането на пешеходката като опасност на пътното платно, както и навлизането на пешеходката на платното за движение с бърз ход на неопределено за това място. Вещото лице дава заключение, че на мястото, на което е предприела пресичането пешеходката няма хоризонтална или вертикална маркиравка, която да указва забрана за това. Дава също така заклъчение, че при посоченото движение на пешеходката – бърз ход, то удара е бил предотвратим за водача на автомобила.

По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, и от която се установява, че получените от Т.Б. тежки телесни увреди са в пряка причинно-следствена връзка със  станалото на 27.11.2015 год. произшествие. В показанията си пред съда заявява, че е налице и причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на пострадалата. Това е така, тъй като получените тежки травми са довели до залежаване и вследствие на това до измършавяване.

Представено е удостоверение за наследници № РСЛ16-УГО1-1082/04.02. 2016 год. на СО-Район Слатина, от което е видно, че Теодора Кнстантинова Бубева е починала на 23.01.2016 год. и е оставила за единствен наследник дъщеря М.М.С..

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищеца във връзка с проведеното лечение на пострадалата, наложило се вследствие на произшествието на обща стойност 500 лева, както и фактура за погребение за сумата от 900 лева.

Не се оспорва от ответната стана обстоятелството, че за лекия автомобил „Шкода” с ДК № ******* е била налице застрахователна полица по риска „гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието.

От разпита на свидетеля Е.Т., леля на ищцата се установява, че след престоя си в Пирогов, пострадалата отишла да живее при М., която си взела отпуск и започнала да я обгрижва, тъй като положението на сестра й било много тежко. Вследствие на произшествието бил засегнат мозъка и не била адекватна. Грижите за нея били изключително трудни, тъй като пострадалата не можело да бъде оставена сама и за една минута. От момента на изписване от болницата до момента на смъртта, състоянието на майката на ищцата непрекъснато се влошавало и на Коледа починала. Заявява също така, че тъй като за починалата трябвали 24 медицински грижи, преценили, че е по-добри да бъде настанена в хоспис, където могат да осъществят такива грижи. Майката на ищцата и сестра на свидетеля била настанена в такъв хоспис непосредствено преди смъртта си. Дава показания, че М. приела смъртта й изключително тежко. Били в отлични отношения, тъй като майката била най-близкия й човек, виждали се непрекъснато и отношенията им били като майка и дъщеря. Дава показания също така, че към момента М. не е преодоляла загубата. От тогава е много лабилна, чувства се сама, даже пропушила цигари. За М. майка й била единствения близък човет, тъй като не е женена, няма братя и сестри.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, че на 27.11.2015 год., водачът С. Й. Б., при управление на лек автомобил „Шкода” с ДК № ******* е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починала Т.Б.. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, която оборима презумпция не бе оборена от ответната страна в настоящето производство. В тази връзка съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата, като нейна дъщеря, са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – Б./ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил „Шкода” с ДК № *******, управляван от С. Й. Б. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД „А.” е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗАД „А.“, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 27.11.2015 год., майката на ищцата Т.Б. е починала. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, че в резултат на това същата е претърпяла значителни болки и страдания от загубата на починалия. Установи се, че отношенията между ищцата и майка й са били такива на близост, доверие и взаимопомощ. След инцинетта ищцата се е грижела за тежко пострадалато си майка. Обстоятелството, че пострадалата е била настанена в хоспис за последванат седмица от живота си по никакъв начин не може да омоловажи преживяните болки и страдания от страна на дъщерята. Това е така, тъй като в това заведение има на разположение 24 часови медицински грижи за пациентите, които не могат да бъдат положени в домашни условия. Установи се също така, че ищцата няма други близки освен починалата си майка и не може да преодолее загубата й. Следва да бъде отчетено също така и обстоятелството, че ищцата към момента на събитието е била в млада възраст, имаща нужда от морална подкрепа от майка. Каквото и обезщетение да бъде присъдено, то това надали ще компенсира загубата на майка и то починала в ранна възраст – 50 години.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат не се споделят от съда, тъй като от заключението на вещото лице автоексперт, категорично се установи, че в зоната в която пострадалата е предприела пресичане не е имало хоризонтална или вертикална маркировка, указваща забрана за това. Водача на автомобила е имал възможността пресичащата пешеходка и да види и предотврати настъпване на произшествието. Поради което съдът приема, че с действията си починалата не е допринесла за настъпване на произшествието и в тази връзка не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането, възрастта на починалата и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на майка й е необходима сума в размер на 180 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и погребение в размер на сумата от 1 400 лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи и в тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 27.11.2015 год. пътно-транспортно произшествие.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /27.11.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден за заплати на ищеца разноски в размер на 432 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 453 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника на 21 лева/. На следващо място, тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 7 256 лева. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на адв. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 5 972 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗАД „А.” с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д. сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева, обезщетение за имуществени вради, вследствие смъртта на Т.К.Б., починала вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 27.11.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.11.2015 год. до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 432 /четиристотин тридесет и два/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗАД „А.” с ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 7 256 /седем хиляди двеста петдесет и шест/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „А.” с ЕИК ******** да заплати на адвокат Я.Д. - САК с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 5 972 /пет хиляди деветстотин седемдесет и два/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: