Решение по дело №41/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 66
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Костадин Живков
Дело: 20221600600041
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. М., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221600600041 по описа за 2022 година
Производството е по чл.325 и сл. от НПК.
С присъда № 260022,постановена на 9.ХІ.2021 г. по НЧХД № 491по
описа му за 2021 г. Районен съд-гр.М. е признал за виновна В.Х. от гр.Б. в
това,че на 23.ХІІ.2020 г. в гр.М. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на П.П. от гр. М. в негово присъствие,като го нарекла с думите
„ХХХ“, „малоумен“,“глупак“,“тъпунгер“,нещастник“ и др.,поради което и на
основание чл.146,ал.1 във вр. с чл.78а от НК я е освободил от наказателна
отговорност,като й наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв.
Недоволна от така постановената присъда В.Х. я обжалва с въззивна
жалба,в която релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и
искане на тези основания да бъде отененаи вместо това се постанови нова
присъда с оправдателен диспозитив,като алтернативно искане да бъде
върнато за ново разглеждане от решаващия съд.
В съдебно заседание жалбоподателката В.Х. и въззиваемият П.П.
редовно призовани не се явяват лично,вместо тях се явяват процесуалните им
представители съответно защитник и повереник-упълномощени
адвокати,като първият поддържа жалбата по изложените в нея доводи,докато
вторият поддържа становище за неоснователност на жалбата.
В хода на въззивното производство не са събрани нови
доказателства,различни от приобщените на съдебното следствие,като при
техния анализ в цялост и логическо единство,както и във връзка със
становищата на страните се установява,че жалбата е подадена в срок и от
оправомощено лице с правен интерес за обжалване,поради което е
1
процесуално допстима,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
При разглеждане на делото решаващият съд е изпълнил процесуалното
си задължение да прецени представените от страните доказателства,като
вследствие на това е изяснена безпротиворечиво и обективно фактическа
обстановка,съответно са достигнати законосъобразните правни изводи- за
виновност на жалбоподателката в насктоящото производство В.Х. по
предявеното й обвинение което предполага определяне на наказание,а то е
съответстващо на тежестта на деянието като дори е освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“,а
това наказание е по-благоприятно от предвиденото „лишаване от
свобода“.Възражението в жалбата се базира основно на твърдението,че
съдържащото инкриминираните обидни изявления изказване на Х. е
направила в разговор по мобилния телефон с бившия й съпруг П.,който
неправомерно е бил записан,което накърнявало правото на неприкосновеност
на този вид комуникация и поради това е недопустимо като
доказателство.Това твърдение е категорично необосновано,тъй като в случая
същественото е дали наистина е изрекла многобройните обидни думи,а не
дали са спазени правата на подсъдимата.Достатъчно за реализиране и
установяване на престъплението е,че П. ги е възприел и,естествено се е
почувствал обиден,със засегнати чест и достойнство,като неговите
свидетелски показания,макар и не основно доказателство,но в съчетание с
останалите такива,са достатъчни,както бе посочено,за да установят
възведените с частното обвинение обстоятелства.Оплакванията на
жалбоподателката са в насока,че едва ли не като са записани
противозаконните й названия,с които е накърнила честта и достойнсството на
П.,тя е била подложена на незаконно подслушване,каквото
несъмнено,отсъства в случая.
С оглед на така изложеното,жалбата се явява неоснователна по
изтъкнатите в нея доводи и като такава следва да бъде оставена без
уважение,а атакуваната чрез нея присъда след проверката за обща
законосъобразност по правилото на чл.313 от НПК не бяха установени
основания за изменяването или отмяната и следва да бъде потвърдена,поради
което и на основание чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от НПК Окръжен съд-М.
РЕШИ:
присъда № 260022,постановена на 9.ХІ.2021 г. по НЧХД № 491по описа му за
2021 г. Районен съд-гр.М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3