Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........17.07........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..............................двадесет и трети...юни……….................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 296

по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.А.А. *** против решение № 110/19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3891/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е осъдил на основание чл.220, ал.1 КТ М.А.А., ЕГН ********** да заплати на “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД гр. Ямбол сумата от 540,25 лв. обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК да заплати на “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД сумата от 450 лв. – разноски по делото.

Иска се отмяна на това решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ. Счита се, че съдът не е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички събрани доказателства, не е обсъдил доводите на въззивника, поради което е достигнал до постановяване на неправилен, необоснован и незаконосъобразен акт. Налице е разминаване в правните изводи и диспозитива на решението, тъй като в мотивите съдът е изписал правното основание на иска като чл.200 от КТ, а в диспозитива чл.220 ал.1 от КТ, каквото е предявеното обезщетение. Жалбоподателят счита, че не дължи присъденото в полза на работодателя обезщетение за предизвестие, тъй като предвид хронологията на сключване на трудовия договор и запознаване с длъжностната характеристика, той като работник е преценил, че не би могъл да изпълнява възложената му работа след като е бил запознат с длъжностната характеристика при сключване на договора, а не преди това. Подписвайки заявлението за прекратяване на трудовия договор и прекратяването му в същия ден е преценено от въззивника като прекратяване по взаимно съгласие, не по негово желание. Според него трудовият договор не е започнал действието си, тъй като той не отговаря на условията по длъжностна характеристика, с която не е бил запознат предварително. Счита се и че неправилно е осъден да заплати разноски на ищеца-работодател след като по силата на чл.539 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците.

В законоустановения срок ищецът по делото “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД гр. Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Няма разминаване в правните изводи и диспозитива на съда относно изписване на правното основание, а е допусната техническа грешка. Жалбоподателят сам е подписал саявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 от КТ, не е оспорил подписа си и не следва да се приема, че е смятал прекратяването на договора да е станало по взаимно съгласие. Няма законово основание за въззивника да счита, че трудовия договор не е започнал действието си след като след няколко дни след подписването му е преценил, че не отговаря на длъжностната характеристика. Без значение за претендираното от работодателя обезщетение е момента, в който работника се е запознал с трудовата си характеристика, а заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326 от КТ е влязла в сила. Разноските за ищеца работодател са присъдени правилно и същите не попадат в хипотезата, при която работникът е освободен от заплащането им.

В съдебно заседание страните са редовно призовани като чрез представителите си заявяват, че поддържа въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД, с която се иска съдът да осъди ответника М.А.А. да заплати на ищеца сумата от 540,26 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 от КТ, законна лихва от датата на исковата молба и разноски в производството. Ищецът твърди, че страните са имали сключен трудов договор, прекратен на основание чл. 326,ал.1 от КТ, считано от 07.08.2019 г., без да бъде спазено от страна на работника договореното предизвестие. Същото било определено в заповедта за прекратяване на ТПО в размер 560 лв. На 18.09.2019 г. ищецът поканил работника да му заплати сумата от 540,26 лв. /след приспадане размера на  дължимито обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/, но плащане не последвало.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска сато счита, че трудовото правоотношение е прекратено преждевременно - в деня на предизвестието, а не на следващия така, както е предвидено в закона, поради което и липсвало основание за начисляването му. Претендира отхвърляне на иска и заплащане на разноски.

Пред първата инстанция е представен трудов договор № 2552/05.08.2019 г., сключен между “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД като работодател и М.А.А. като работник за изпълняване от последния на длъжността „заварчик“. Договорът е сключен за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца – чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ. Срокът на предизвестие за прекратяване е посочено, че е 30 дни при безсрочен трудов договор. Договорено е основно месечно трудово възнаграждение 560 лв. при 8 часов работен ден и допълнително месечно възнаграждение 1104 лв. – при индивидуален принос за качествено и в срок изпълнени задачи. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 6.08.2019 г. и на тази дата е отразено, че е получил оригинал от трудовия договор, копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ и длъжностна характеристика, както и че е постъпил на работа. Пред съда е представена справка от НАП за заверено на 5.08.2019 г. уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен договор с М.А.А. и длъжностна характеристика за заварчик, подписана от А. на 6.08.2019 г.

Със заявление от 07.08.2019 г. М.А. на основание чл.326 ал.1 от КТ е заявил желание пред работодателя си трудовият му договор да бъде прекратен, считано от 7.08.2019 г., както и че му е известно, че съгласно трудовия договор дължи предизвестие на “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД от 30 дни, както и обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ при неспазването му. В заявлението А. е изразил съгласие дължимото от него обезщетение да бъде прихванато/удържано от полагащото му се трудово възнаграждение.

Трудовото правоотношение е било прекратено на 07.08.2019 г., видно от заповед № 3600/7.08.2019 г. на основание чл. 326 ал.1 от КТ по отправено предизвестие от страна на работника. В заповедта е отразено, че работникът дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ /от 30 дни/ - 560 лв.

На 18.09.2019 г. ищецът е изпратил до А. покана за доброволно изпълнение, като му е предоставил 7- дневен срок за доброволно заплащане на обезщетението в размер 540,25 лв. Видно от приложеното известие за доставяне пратката е получена лично на 20.09.2019 г.

По делото е назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението за неспазено предизвестие по процесния трудов договор е 540,25 лв. Брутният размер на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е 560 лв., формирани от основна заплата /среднодневно – 25,45 лв. на отработен ден/ х 22 работни дни – 560 лв. Нетната сума за получаване за м.август 2019 г. в размер на 19.75 лв. не е изплатена на ответника и е удържана за погасяване за погасяване на част от задължението за неспазено предизвестие.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.220 ал.1 КТ, според която разпоредба страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Безспорно е, че искът е предявен и разгледан с правно основание чл.220 ал.1 от КТ, поради което съдът приема за техническа грешка изписаното на едно място в мотивите на решението, а не в диспозитива правно основание чл.200 от КТ.

Трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало въз основа на трудов договор № 2552/05.08.2019 г. и е със заверено от НАП на 5.08.2019 г. уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключен договор. Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за това, че трудовият договор не е започнал действието си поради късното му запознаване с длъжностната характеристика. Действително съгласно чл.62 ал.6 от КТ при сключването на трудов договор работодателят запознава работника с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. В случая връчването на длъжностната характеристика на работника е станало при постъпването му на работа, което е на следващия ден след сключване на трудовия договор. Съгласно чл.63 ал.4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника на работа, което се удостоверява писмено. Въззивникът А. е положил подпис върху трудовия договор, че се е явил на работа на 6.08.2019 г., с което съдът приема, че е изпълнено условието на чл.63 ал.4 от КТ и е започнало изпълнението на трудовия договор. Обстоятелството, че длъжностната характеристика е връчена на работника в деня на постъпване на работа, а не в предходния ден на сключване на трудовия договор няма отношение към започване действието на трудовия договор. Връчването на длъжностната характеристика е основание за работника да прецени, че не би могъл да изпълнява трудовите функции, но пред него стои изборът да иска прекратяване на трудовия договор като отработи или не уговореното време на предизвестието. От представеното заявление от А. до работодателя, че желае прекратяване на трудовия договор и няма да отработва месеца предизвестие, а ще дължи обезщетение за това, за съда е безспорно, че той е изразил изрично волята си относно отработване или не на предизвестието. Както и районният съд е констатирал, заявлението по чл.326 ал.1 от КТ е подписано от А. и той не е оспорил този факт, поради което не може да бъде направен друг извод освен този, че желанието му е било да не отработва срока на предизвестието и сумата да бъде удържана от възнаграждението му.

Първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение като е уважил претенцията на “ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ“ ООД и е осъдил въззивника да заплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в претендирания размер.

Възражението на въззивника, че не следва да заплаща такси и разноски, тъй като делото е трудово, а той е работник, е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.359 от КТ за освобождаване на тази категория страни по трудовите дела от заплащане на такси и разноски касае случаите, в които те са ищци, а не ответници. В случая е налице хипотезата на чл.78 ал.3 от ГПК за осъждане на ответника за разноски, когато искът срещу него е уважен, поради което първоинстанционният съд е осъдил А. да заплати разноски на ищеца.

Независимо от това, че жалбата на въззивника не е уважена, разноски на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани, тъй като липсват доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                         РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3891/2019 г. по описа на ЯРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.