№ 2723
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря А.Щ.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20211110217126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК: ..........., срещу наказателно
постановление (НП) № 22-007008 от 08.10.2020 година, издадено от
директора на Д „ИТ“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна. В депозираната жалба се излагат възражения за неправилност на
обжалваното наказателно постановление, основаваща се на неправилно
установени фактически положения, допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
представлява. Депозира молба с приложени към нея писмени съображения.
Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендират се разноски за
1
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна директорът на дирекция „ИТ“ София , редовно
уведомена се представлява от юрк. П.. Иска от съда да потвърди обжалвания
акт. Твърди, че същият е постановен в съответствие с процесуалния и
материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
В периода 12.08.2020 г. до 27.08.2020 г. била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от екип на ДИТ – гр. София, част от
който бил и св. Л.Л. – ст. инспектор, в обект на контрол ресторант „Спагети
къмпани“ с местонахождение в гр. София, бул. „Витоша“ № 150, стопанисван
от „Д.” ЕООД.
В рамките на проверката бил представен трудов договор № 25 от
10.08.2020г. за назначаване на Д.М.Д., ЕГН ********** в „Д.” ЕООД, ЕИК
........... на длъжност „помощник кухня“.
В представения пред контролните органи трудов договор в графа
„работодател“ липсвал положен подпис. От справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда било установено, че
работодателят е регистрирал в НАП трудов договор № 25 от 10.08.2020 г. на
Д.М.Д., ЕГН ********** към 19:17:27 часа на 12.08.2020 година.
Отчитайки горните обстоятелства, св. Л. съставил срещу дружеството –
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение бл. № 22-
007008/27.08.2020 година за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното наказателно постановление № 22-
007008 от 08.10.2020 година, с което директора на Д „ИТ“ – София е наложил
на „Д.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Л., приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка; трудов
2
договор № 025/10.08.2020 година, справка за приети и отхвърлени
уведомления № 22388203356263/12.08.2020 година, декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от Кодекс на труда, заповед за компетентност.
Настоящият съдебен състав се доверява изцяло на показанията на св. Л.
в цялост като логични, последователни и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства. Съдът не констатира съществени
противоречия във възпроизведените от страна на свидетеля факти около
извършената проверка и констатациите в същата, съпоставени към
приложения по делото протокол от извършена проверка и другите писмени
доказателства. Извод за основните обстоятелства от предмета на доказване
съдът изгради, въз основа на представените документи и преди всичко от
представения „трудов договор № 025/10.08.2020 г.“ по време на проверката,
от който несъмнено се установява, че не е подписан от работодателя, а и в
основните графи и от работника.
Съдът не кредитира представения с жалбата трудов договор със същия
номер и дата, доколкото същият е подписан след съставяне на АУАН, като
следва да се отбележи и забележимата разлика в подписите на работника Д.,
сравнени с тези от представените документи при проверката. Същият не е
представен при съставянето на АУАН, както и в срока за възражения срещу
него, поради което и посочената в него дата не би могло да се установи, дали
е достоверна. Изложеното, наред с допуснатите идентични нарушения
относно други работници в обекта, сочи, че представените документи в ДИТ
София са антидатирани, създадени с оглед на проверката и изложените в тях
обстоятелства не отговарят на фактическото положение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), същата съдържа предвидените от
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
3
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно заповед
№ З-0058/11.02.2014 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.
Нарушението е описано ясно и непротиворечиво, като му е дадена и
съответната правна квалификация. В НП са посочени датата и мястото на
извършването му и кога е установено. Правилно наказващият орган е прел, че
към датата на установяване на нарушението /датата на проверката 12.08.2020
г./, Д. Д. е полагал труд, без с него да има сключен двустранно подписан
трудов договор в писмена форма. Липсата на посочени дата и място на
нарушението в АУАН в действителност представляват нарушение на чл. 42, т.
3 ЗАНН, но съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказващият орган е оправомощен
да издаде НП и при допусната нередовност в АУАН, когато са несъмнено
установени нарушението и нарушителят. Именно съобразно тези си
правомощия наказващият орган е отстранил нередовността в акта, като е
посочил кога приема за извършено нарушението. По този начин правото на
защита на дружеството е осигурено, като му е било разяснено при какви
обстоятелства се твърди да е реализирано процесното нарушение.
В случая съдът приема, че правилно наказващият орган е определил
датата и мястото на нарушението, тъй като към момента на постъпване на
работа на лицето, то е следвало да има валиден трудов писмен договор.
Правилно не е посочена датата 10.08.2020 г., тъй като тази дата е отразена в
„проекта за трудов договор“, но тъй като същият не е подписан от двете
страни, не може датата да бъде приета за достоверна.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ въвежда задължение за двете
равнопоставени страни по трудовото правоотношение (работник и
работодател) да сключат трудов договор преди постъпването на работника на
работа. Съдът приема, че настоящият случай касае трудово правоотношение,
което не е уредено според императивните изисквания на Кодекса на труда.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал.1 от КТ отношенията при предоставянето
4
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на
длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително
възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Тези
основни характеристики на трудовия договор са включени и в представения
документ – „трудов договор № 025/10.08.2020 г.“, макар и да не отговарят на
декларираните на 12.08.2020 г. от Д. длъжност и трудово възнаграждение. За
да се приеме обаче, че е сключен един договор следва да има съвпадение на
волята на двете страни, което при задължителната писмена форма се изразява
чрез полагане на подпис върху писмен документ.
Основният спорен по делото въпрос се съсредоточава в това дали този
документ е подписан от работодателя, тоест дали има валиден писмен
договор. В случая несъмнено се установява от самия документ, представен в
хода на проверката от наказаното дружество, че законен или упълномощен
представител на работодателя не се е подписал на специално предвиденото за
това място, нито в която и да е графа от договора. Същият носи единствено
един подпис на служителя Д., за поемане на задължението да постъпи на
работа на 10.08.2020 г., което също не е достатъчно, но все пак удостоверява
нейната воля. По друг начин представеният документ не би могъл да се
свърже с жалбоподателя, доколкото липсва подпис на лице, което да го
представлява. Формата за валидност на трудовите договори е писмена, което
несъмнено включва не само изписване на клаузите на договора, но и
подписването му от двете страни. В противен случай не се установява
съвпадение на волята на двете страни по договора и той би могъл да се
приеме за едностранно волеизявление или „проект на договор“.
Обстоятелството, че за същия е подадено уведомление по чл. 62 КТ, не
замества липсващата писмена форма, още повече, че това е направено
единствено във връзка с изненадващата проверка. И представянето на
документите по преписката от дружеството, също не замества липсващия
подпис за работодател в договора. При установената липса на подпис за
работодател в договора, дружеството не е обвързано с неговите клаузи и не е
нормативно задължено да изпълнява посочените там задължения,
включително и за заплащане на трудово възнаграждение.
5
Легално определение на понятието „работодател“ се съдържа в § 1, т.1 от
ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че
жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй
като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява,
че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово
правоотношение и има качеството „работодател” по смисъла на цитираната
разпоредба.Този извод се потвърждава несъмнено и от представения по-
късно с жалбата надлежно подписан трудов договор с работника.
Д. Д. е престирал труд на 12.08.2020 г. по време на извършената проверка
от служители на ДИТ София, в полза на жалбоподателя – работодател, което
обстоятелство се доказва от посоченото в попълнената от него декларация и
съставения протокол, както и декларирането от работодателя на такова
правоотношение пред НАП същия ден. Налице са присъщите на трудовото
правоотношение характеристики – установено работно време,
периодичност/трайност на работата, полагането на труд в обект на
работодателя, при предоставени от него суровини и материали, срещу
заплащане. Но въпреки това работодателят „Д.“ ЕООД не е сключил към
12.08.2020 г. с Д. писмен трудов договор, доколкото негов представител не е
подписал проекта за договор. Съдът намира, че това е било целенасочено,
доколкото никой от представените документи пред ДИТ София не е подписан
от работодателя.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
жалбоподателя, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е
конкретното физическо лице, което има вина за извършването на деянието. В
случая работодателят е юридическо лице и като такова „Д.“ ЕООД е следвало
да сключи трудов договор с Д., който да бъде надлежно подписан от двете
страни, поради което и самото дружество като отделен правен субект носи
отговорност за неизпълнение на това си задължение.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е изключена от приложението на
6
привилегирования състав по чл. 415в, ал.1 от КТ за маловажен случай по
силата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Не са налице основания за определяне на
нарушението като маловажно според чл. 28 от ЗАНН поради изключително
важното значение на задължението за сключване на трудов договор с
работниците, от който момент възникват и трудовите права на
работника/служителя.
За нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ
предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
до 15 000 лева. В НП на „Д.Ф.” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева, която съдът не намира за прекомерна с оглед на данните
и за други идентични нарушения на дружеството спрямо установените в
обекта четирима работника. Освен това съдът отчете, че и за четиримата не е
имало подадени преди проверката уведомления до НАП, съответно и
посочената дата на проекта за трудов договор е недостоверна.
Предвид регламентираните правила за налагане на административно
наказание, установени в ЗАНН и в съдебната практика, наложеното наказание
следва да се съобрази с тежестта на нарушението, данните за нарушителя и
доказателствата по делото. След задълбочена преценка на тези обстоятелства
и характера и значението на отношенията, които чрез бездействието си
жалбоподателят е нарушил, както и с оглед посочените по-горе
обстоятелства, настоящият състав счита, че имуществена санкция под
средния, но над минималния предвиден от закона размер, а именно
наложения размер от 5000 лева, се явява справедлива и би спомогнала за
постигане целите на чл. 12 от ЗАНН и преди всичко да се поправи и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на ДИТ - София за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. След изменението на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът допуска присъждането на
разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на
въззиваемата страна в проведеното съдебно заседание е участвал
7
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 120 лева. Съдът намира, че в
случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
поради което и следва да се присъди на ДИТ - София минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-007008 от
08.10.2020 година, издадено от директора на Д „ИТ“ – София, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Д.“ ЕООД,
ЕИК: ..........., е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК ........... ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ София
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8