Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.П., 18.06.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
П.И., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №992 по
описа на съда за 2013 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание
чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З.
№128, представлявана от изпълнителния директор В.Т., против С.Н.Н.,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 5 560,10 лева, от които сумата от
4 816,26 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2009 г. - 31.10.2012 г., и сумата от
743,84 лева, представляваща лихва за
забава за периода 03.02.2010 г. – 04.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №7231/2012 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца
въз основа на изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата –“Т.С.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Твърди се,
че жилището, находящо се в гр.П., ул.Ч. №13, ап.13, е
с абонатен №25103.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С
Определение на съда от 30.04.2013 г. на основание чл.219, ал.1 от ГПК по делото
е конституирано “Т.С.”
ЕООД С., като трето лице помагач на страната на ищеца.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с
предмет - признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ”Т.-П.” ЕАД гр.П.. В
производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищеца следва да докаже вземането си по основание и размер, като и
размера на претендираната лихва за забава.
От приложеното ч.гр.д. №7231/2012 г.
по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил
по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Съдът намира за безспорно
установен факта, че ответникът е бил
собственик на имота с аб. №25103, находящ
се в гр.П., ул.Ч. №13, ап.13, за процесният период.
Съдът намира за установен и факта, че С.Н. е потребител на топлинна енергия за
битови нужди, съобразно ЗЕ. Съдът намира за установен и факта на публичното
оповестяване от страна на ищеца “Т.- П.” ЕАД на общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребителите от гр.П., публикувано във в-к
”П.” на 13.12.2007г., брой 239.
От заключението на ВЛ по
назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е видно, че ответникът е
с абонатен № 25103, и е използвал доставената от Т.П. ЕАД топлинна енергия за
посочения период, като от дружеството-ищец, са издавали съответните данъчни
фактури. От заключението се установява също, че сумите за топлинна енергия са
начислявани от ищеца по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение и при ползване на водомер – на база показанията на
водомера. По делото е приложена справка, изготвена от третото лице помагач,
касаеща процесния период за ползвана топлинна енергия
от аб. № 25103. След направена справка в
счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че сумите за топлинна енергия
не са платени от ответника за посочения период. Размера на главницата за
периода 01.12.2009 г. - 31.10.2012 г е 4 816,26 лева, от които сума за
отопление в размер на 1489,15 лева, 730,55 лева сума за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, сума за битово
горещо водоснабдяване в размер на 2488,46 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 108,10 лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделните плащания за периода от 03.02.2010
г. до 04.12.2012 г. е 743,84 лева. Съдът кредитира заключението на ВЛ като
вярно, обективно и компетентно.
На
основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
като бъде признато за установено спрямо ответника съществуването на вземането, обективирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №7231/2012 г. на ПлРС.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него
разноски в размер на 131,45 лева за държавна такса и 100,00 лева за вещо лице. Направените в заповедното
производство разноски са присъдени с издадената заповед за изпълнение и за
същите ще бъде издаден изпълнителен лист въз основа на тази заповед, след
влизане в сила на настоящото решение, с което се установява претендираното от
ищеца вземане.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.Н.Н.,***,
ДЪЛЖИ НА „Т.П.” ЕАД гр.П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., И.И.З. №128,
представлявано от изпълнителния директор В.Т., сумата от 4 816,26 лева главница, представляваща стойността на
консумирана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.12.2009 г. - 31.10.2012 г.., както и сумата от 743,84 лева, представляваща лихва за забава за периода 03.02.2010
г. – 04.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 14.12.2012 г., до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7231/2012 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Н.Н.,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.П.” ЕАД гр.П., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.П., И.И.З. №128, представлявано от изпълнителния директор В.Т.,
направените деловодни разноски както следва - сумата от 131,45 лева
за държавна такса и 100,00 лева за вещо лице.
Решението е постановено при
участието на “Т.С.” ЕООД С., като трето лице – помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: