Определение по дело №33/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 26
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Тоничка Димитрова Кисьова
Дело: 20235400500033
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Смолян, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20235400500033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.83 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 2987/09.11.2022г. от М. С. Х. с ЕГН **********,
лично и като майка и законен представител на Д.К. Х. с ЕГН ********** чрез пълномощника й
адв. П.К. срещу Определение № 201/24.10.2022г., постановено по гр.д.№ 287/2022г. по описа на
Районен съд-Девин, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна
такса и разноски по делото като неоснователна. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е
приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като ищцата разполагала с
достатъчно средства, за да заплати дължимата по делото ДТ в размер на 330 лв. и разноски.Съдът
не е взел предвид, че размерът на получаваните доходи на четиричленното семейство е бруто в
размер на общо 710 лв., от които се правят отчисления за осигуровки и т.н., както и че ищцата е с
влошено здравословно състояние след ПТП, не притежава недвижимо и движимо имущество, няма
други доходи и следва да издържа две непълнолетни деца, едното на 8г., а другото на 6 г. Съдът не
е взел предвид, че по данни на КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на
тричленно домакинство през юни е 2282 лв., но вследствие голямата инфлация този размер е по-
висок размер. Посоченият размер на средства е за посрещане разходите на тричленно семейство,
а в случая семейството е четиричленно, за което е необходима по-висока сума. Твърди се, че
ищцата не разполага с доходи, с които да заплати ДТ за предявения иск за неимуществени вреди в
настоящото производство, тъй като ако бъде задължена да заплати ДТ и разноски по делото, ще
бъде принудена да живее под границата на бедността, с изключително ограничени средства. При
доходи под необходимите минимални средства за живот, неправилно районният съд е оставил без
уважение молбата й за освобождаване от държавни такси и разноски по делото за обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ПТП, които се очаква да бъдат значителни. Следва да се
отчете,че искът е предявен като частичен и като бъде увеличен до пълния размер, държавната
такса ще е значителна, както и разноските за експертизи и др., поради което на ищцата ще бъде
възпрепятстван достъпа до правосъдие и за да плати дължимата държавна такса и разноски ще
бъде принудена месеци наред да живее без никакви доходи. В този смисъл е и съдебната практика
1
(Определение № 155/07.04.2020г. по ч.т.д.№ 173/20 г. на ВКС, II т.о.; Определение №
603/25.05.2014 г. по ч.т.д.№ 2139/14 г. на ВКС, II т.о. и др.), в която се приема, че при произнасяне
по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ТПК, съдът след
изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с
пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащането й. От представените доказателства по делото категорично се установява,
че липсват достатъчно средства, с които ищцата по делото би имала възможност да заплати
определената от съда държавна такса и разноски, поради което моли да бъде отменено
обжалваното определение и ищцата бъде освободена от заплащането на държавна такса и
разноски по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след
преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
От приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние се
установява, че ищцата е омъжена и има две деца на 8 години и на 6 години. Същата е декларирала,
че тя и съпругът й не притежават недвижимо имущество и МПС, нямат влогове на тяхно име, не
получават наеми и ренти от земеделски земи, не са еднолични търговци и не получават дивиденти
от акционерни дружество и от дялово участие в други търговски дружества, не получават пенсии и
единственият източник за издръжка на семейството са получаваните от ищцата и съпруга й
заплати в размер на по 710 лева,т.е минимална работна заплата към момента на предявяване на
иска-16.06.2022г. Ищцата е декларирала още, че здравословното й състояние е влошено след
претърпяното ПТП.От представените по делото 3 броя болнични листове е видно, че е била в
отпуск по болест от 08.11.2021г. до 11.01.2022г. с диагноза Счупване на палеца на ходилото
(счупване на метатарзална кост)“. Ищцата е на навършени 46 години
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 573/12.07.2011 г. по
ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о., Определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на
ВКС, II т. о., Определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 155/07.04.2020г. по ч.т.д.№ 173/2020г. на ВКС, ІІ т.о., Определение №
603/02.10.2014. по ч.т.д.№ 2139/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално
състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът следва да ги съпостави с цената
на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени
дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата
държавна такса или част от нея и разноските по делото.
В конкретния случай съпоставяйки общото материално състояние на ищцата с пълния
размер на дължимата държавна такса и разноски по производството Въззивният съд счита, че
неправилно районният съд е приел, че молбата е неоснователна и я е оставил без уважение, като е
2
задължил ищцата да внесе държавна такса в размер на общо 330 лева по предявените искове.
Ищцата от свое име е предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
на причинените й телесни увреждания от ПТП на 08.22.2021г. в размер на 5000 лева, като частичен
от 30 000 лева и за имуществени вреди в размер на 181,25 лева, а в качеството си на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря Д. Х. е предявила иск за обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на причинените й телесни увреждания от ПТП на 08.22.2021г. ,в
размер на 2000 лева, като частичен от 20 000 лева.
За предявените частични искове за неимуществени вреди и за имуществени вреди ищцата
дължи държавна такса общо в размер на 330 лева ( 5000х4% + 2000х4% + 181,25 х4%), а за пълния
размер на предявените искове дължи държавна такса в общ размер на 2050 лева (30 000 х4% +
20 000х4%+181,25х 4%).
Като съобрази размера на получавания от ищцата и съпругът й доход в размер на МРЗ за
страната или общо 1420 лева за двамата към момента на предявяване на иска, както и искането за
освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по делото и като взе предвид, че с тази
сума следва да се издържа четиричленното семейство с две деца на 8г. и на 6г., както и като взе
предвид, че определената от Министерския съвет линия на бедност в страната е в размер на 413
лева за 2021г. и в размер на 504 лева за 2023г.,съдът счита, че ищцата не разполага с достатъчно
средства за заплащане на пълната дължима държавна такса и разноски по делото, като
невъзможността за заплащането й не следва да се явява значителна пречка за страната да упражни
своевременно правата си и да поиска съдебна защита на нарушеното й материално право.
Поради това настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.83,ал.2 от ГПК за
освобождаване на частния жалбоподател М. С. Х. от заплащането на държавна такса и разноски по
делото.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и ще следва да
бъде постановено друго, с което ищцата-частен жалбоподател в настоящето производство да бъде
освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото.
Мотивиран о горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 201/24.10.2022г., постановено по гр.д.№ 287/2022г. по описа на
Районен съд-Девин и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА М. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес, с.Б.,ул.“С.“ №
11А,със съдебен адрес: грК., ул. С.“ № 6, ет.4,офис 10 -адв.П.К. от заплащане на държавна такса и
разноски по гр.д.№ 287/2022г. по описа на Районен съд –Девин на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4