Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Ст*** разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8515 по описа на ВРС за 2016 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу „С.С.К.и Е.Х.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, к.к.
„св. Св. К. и Е***“, административна сграда, М.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, М.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, Т.Й.С., ЕГН ********** с адрес: ***, пл. „С***“ № 7В, ап.41, К.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „С***“ № 7В, ап.61 и Г.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** по чл.34 от ЗН за делба на следния недвижим имот: имот
с идентификатор 10135.***.*** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес:
гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „С*** С*** К. и Е***”, с площ от 16198 кв.м. с граници: имоти №№
10135.***.117, 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.***и
10135.***.***, при следните квоти: за П.Н.К. – 566.66/16198 кв.м. ид.ч.; за М.А.К., М.А.К., Т.Й.С. и К.Й.С. – общо 233.33/16198
кв.м. ид.ч.; за
Г.П.К. – 233.33/16198 кв.м. ид.ч. и за „С.С.К.и Е.Х.” АД – 14931.35/16198 кв.м. ид.ч.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
съсобственици на процесния имот с идентификатор 10135.***.*** по КК и КР на гр.
Варна. Твърди се, че ищецът и ответниците физически лица имат общ наследодател
– П. П*** К. ***, починал 1953г., който с нот. акт №
186, том III, дело № 832/1943г. бил признат
за собственик по давност на имота, тогава описан като хавра
с площ от 2700 кв.м. с посочени в нотариалния акт граници. С решение от
03.12.1997г. по адм.д. № 702а/1993г. на ВОС било
отменено Решение № 1678/06.04.1993г. на Кмета на Община Варна за изричен отказ,
както и Заповед № 926/15.04.1977г. на Председател на ГНС в частта за
отчуждаване на 700 кв.м. от имота за мероприятие „Балнеоложки комплекс”. Към
този момент посочените 700 кв.м. попадали в имоти пл. № 992 и 995 в м. „Св. К.”.
Възстановяването било проведено в полза на наследниците на П. П*** К..С решение
от 26.11.2001г. по адм.д. № 600/1998г. на ВОС било
отменено друго отчуждаване на част от имота и била възстановена на ищеца
собствеността до размер на неговата собствена по наследяване ид.ч. от отчуждените 2000 кв.м. Така ищецът по силата на
реституция по ЗВСОНИ и в качеството си на наследник на общия наследодател бил
собственик на 1/3 ид.ч. от 700 кв.м. и 1/6 ид.ч. от 2000 кв.м. от бившата „хавра”
с площ от 2700 кв.м., попадаща в УПИ III-117,148 в
кв.15 по ПУП-ПРЗ на к.к. „Св.св.
К. ***, представляващи част от бивши имоти пл. № 992 и 995. Същият УПИ по
действащата кадастрална карта бил част от сегашен имот с идентификатор 10135.***.***
с площ от 16188 кв.м., записан в регистъра към к.к.
като собствен на ответното дружество.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника „С.С.К.и Е.Х.” АД, с който се
оспорват предявения иск като недопустима и неоснователна. Счита, че за ищеца липсва
активна процесуална легитимация, а за ответниците физически лица липсва пасивна
процесуална легитимация. Оспорва се правото на собственост на ищеца и
останалите ответници. Твърди се, че посочените от ищеца съдебни решения не са
вписани в Книгите по вписванията, както и че същите не обвързват дружеството,
което не е било страна в процеса. Наведено е възражение срещу реституционната
процедура, като незавършена предвид, че няма доказателства за връщане на
паричното обезщетение, изплатено на бившия собственик във връзка с
отчуждаването. Отделно от това, се сочи, че възстановените имоти, не са
обособени като самостоятелни обекти на собственост. Оспорва се имотът на ищеца
да е част от техния имот. Сочи се, че производството по адм.д.
№ 600/1998г. е прекратено по отношение на другите наследници, с изключение на П.Н.К.,
като за тях отмяната на реституцията не
е настъпила и те не могат да се легитимират като собственици ма
процесните имоти. Твърди се още, че е налице обстоятелство по чл.1, ал.1 от
ЗВСОНИ, а именно поземленият имот е част от к.к. „Св.
Св. К. и Е***” гр. Варна, като същият е с национално значение, предвид което е
налице изпълнение на мероприятието. Твърди се, че ответното дружество е
собственик на целия процесен имот с площ от 16128
кв.м. по силата на нот. акт № 17, том II, рег. № 3011, дело № 196 от 13.04.2006г. на нотариус
С*** Д*** и нот. акт № 104, том II, рег. № 3835, дело № 279 от 10.05.2006г. на нотариус
С*** Д***. Същият имот ответното дружество придобило от „З***” АД, а последното
дружество го придобило, както следва: имотът бил внесен от „З*** пясъци” АД я
качеството му на съдружник в „Г*** с***” ООД като апортна
вноска в капитала на последното дружество, а впоследствие всички дялове в
капитала на дружеството са придобити от съдружника „З***” АД и е осъществено
вливане на „Г*** с***” ООД, преименувано на „Г*** с***” ЕООД, в „З***” АД. На
13.04.2006г. и на 10.05.2006г. ответното дружество придобива чрез замяна целия процесен недвижим имот от „З***” АД, като владението върху
целия имот им е предадено на 10.05.2006г. От този момент нататък до подаване на
исковата молба на 21.07.2016г. се твърди, че ответното дружество е владяло
необезпокоявано имота, предвид което навежда възражение за изрекла придобивна давност. Твърди, че е добросъвестен владелец, за
който е приложима кратката 5-годишна давност. В условията на евентуалност в
случай, че бъде допусната делбата, ответникът оспорва посочените от ищеца квоти
в съсобствеността. Счита, че ищецът се легитимира като собственик само на
333,33/16198 кв.м. ид.ч., а останалите физически лица
нямат участие в съсобствеността.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е подаден и от
ответницата Г.П.К., с която заявява, че не оспорва същата.
Останалите ответници в законоустановения срок не са
депозирали писмени отговори.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника „Св. Св. К. и Еолдън Х***“АД
поддържа отговора и оспорва исковата молба.
Останалите
ответници не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 186, том III, регистър 1906, дело №
832/1943г. на нотариус при Варненски областен съд С*** К***, П. Поп Г*** К. е
признат за собственик на следния недвижим имот: хавра
във Варненските лозя в местността „Св. К.“ от 2,7 декара при граници: от
североизток общинско место на Манастир св. К., от юг Старозагорската популярна
банка и път трасиран. Ищецът е представил и заверен от Служба по вписванията
гр. Варна заверен препис от оригинала на нотариалния акт.
С решение от 03.12.1997г. по адм.д. № 702-А/1993г. по
описа на Варненски окръжен съд е отменено Решение № 1678/06.04.1993г. на кмета
на Община Варна и заповед № 926/15.04.1977г. на председателя на ИК на ОНС Варна
само в частта досежно 700 кв.м. и мероприятие Балнеоложки комплекс в КК „Д***“
и са възстановени на наследниците на П. Г*** К.: П.Н.К., Е*** Н*** К., М. Ал. Г***,
М. Ал. К., П*** В*** К., Й*** Д*** С., Т.Й.С. и К.Й.С., 700 кв.м. от имот пл.
№ 992 и 995 в м. „Св.К.“ при граници: на запад – улица, на юг и изток – гараж на Балкантурист,
на север – имот на „М***“.
С решение от 26.11.2001г. по адм.д. № 600/1998г.
по описа на Варненски окръжен съд е отменено Решение № 1678/06.04.1993г. на
кмета на Община Варна в частта, с която е отказано отмяна на отчуждаването и
възстановяване на собствеността върху имот пл. № 992 и 995 в м. „Св.К.“ с площ
от 2000 кв.м., отчуждени за „Гараж и балнеоложки комплекс в к.к. „Д***“ до размер на притежаваната част от П.Н.К., като
наследник на съсобственика Н*** П*** К., на основание чл.2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБлНМ, ЗДИ и ЗС и вместо него е постановено
отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху имот пл. № 992 и 995 в м. „Св. К.“ с площ 2000 кв.м.,
отчужден със заповед № 926/15.04.1977г. по чл.38 от ЗТСУ за „Гараж и
балнеоложки комплекс в к.к. „Д***“ до размер на
притежаваната част от П.Н.К., като наследник на съсобственика Н*** П*** К., на
основание чл.2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБлНМ, ЗДИ и
ЗС. Отхвърлено е жалбата по отношение ан искането за
реституция на имота в останалата му част, до размер на 2000 кв.м. като
неоснователна.
Видно от удостоверение за наследници от 28.03.2016г.
на П. Г*** К. същият е починал на
23.11.1953г. и е оставил за наследници следните лица: И*** К*** К*** (съпруга), починала на
25.01.1975г., Н*** П*** К. (дъщеря),
починала на 26.09.1963г., Н*** П*** К.
(син), починал на 20.07.1983г. и В*** П***
К. (син), починал на 02.06.1988г.
Н*** П***а К. е оставила за наследници А*** М*** К.
(съпруг), починал на 21.03.1977г., М.А.К. (дъщеря), М.А.К. (син) и И*** А. С***
(дъщеря), починала на 16.05.1993г. И*** А. С*** от своя страна е оставила за
наследници Й*** Д*** С. (съпруг), починал на 25.10.2010г., Т.Й.С. (син) и К.Й.С.
(син).
Н*** П*** К. е оставил за наследници П.Н.К. (син) и Е***
Н*** К. (дъщеря), починала на 02.01.2007г. и наследена от своя брат П.Н.К..
В*** П*** К. е оставил за наследници М*** П.К.
(съпруга), починала на 07.08.1989г., П*** В*** К. (син), починал на 31.03.2008г.,
който от своя страна е оставил за наследник дъщеря си Г.П.К. (дъщеря).
Съгласно дружествен договор на търговско дружество „Г***
С***“ ООД от 30.03.2001г. съдружникът „З*** пясъци“ АД е направил непарична
вноска в капитала на дружеството, част от която е и недвижим имот,
представляващ УПИ III-117, 148, квартал 15 по ЗРП на
курортен комплекс „св. Св. К. и Е***“, съставляващ застроено място с площ от
16128 кв.м.
С решение от 09.08.2002г. по ф.д. № 2259/2001г. на ВОС е постановено вписване по партидата на търг.
дружество „Г*** с***“ ООД в търговския регистър на промени в свързаните с
дружеството обсто1телства, част от които са нов съдружник „З***“ АД и
непаричната вноска, направена от съдружника „З*** пясъци“ АД, включваща и недвижим
имот, представляващ УПИ III-117, 148,
квартал 15 по ЗРП на курортен комплекс „св. Св. К. и Е***“, съставляващ
застроено място с площ от 16128 кв.м.
С решение от 10.01.2003г. по ф.д. № 2259/2001г. на ВОС
е постановено вписване по партидата на търг. дружество „Г*** с***“ ООД, част от
което е промяна в наименованието от „Г***
с***“ ООД на „Г*** с***“ ЕООД и промяна в разпределението на капитала, като
едноличен собственик на капитала става „З***“ АД.
С решение от 15.01.2003г. по ф.д. № 15175/1999г. на СГС
са вписани в регистъра на „З***“ АД промени, изразяващи се във вливане на „Г***
С***“ ЕООД в „З***“ АД и прекратяване без ликвидация на „Г*** С***“ ЕООД чрез
вливането му в „З***“ АД при условията на универсално правоприемство.
Видно от нотариален акт за замяна на недвижим имот № 17, том II, рег. № 3011, дело №
196/2006г. на нотариус С*** Д*** с рег. № 363 в НК на 13.04.2006г. е сключен
договор за замяна между „З***“ АД гр. София и „С.С.К.и
Е.х.“ АД ***, по силата на който „З***“ АД е прехвърлило на „С.С.К.и Е.х.“ АД правото на собственост върху 5 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „С*** С*** К. и Е***“,
представляващ УПИ III-117, 148, квартал 15, с площ по
документ за собственост 16128 кв.м., а по скица 16189 кв.м., а „С.С.К.и Е.х.“ АД е прехвърлило на „З***“ АД собствеността си
върху преместваем павильон с площ от 4.30 кв.м. с инв.
№ 93090.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 104, том II,
рег. № 3835, дело № 270/2006г. на
нотариус С*** Д*** с рег. № 363 в НК на 10.05.2006г. е сключен договор за покупко-продажба
между „З***“ АД гр. София и „С.С.К.и Е.х.“ АД ***, по силата на който „З***“ АД е продал на съсобственика си „С.С.К.и Е.х.“ АД следния свой собствен недвижим имот: земя с
площ от 16184 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, к.к. „С*** С***
К. и Е***“, представляващ УПИ III-117, 148,
квартал 15, с площ по документ за собственост 16128 кв.м., а по скица 16189
кв.м.
Представено е удостоверение от 22.01.2018г., издадено
от Областния управител на Област Варна, съгласно което поземлен имот с
идентификатор 10135.***.*** с площ от 16197 кв.м., находящ се в гр. Варна,
район „Приморски“, к.к. „Св. Св. К. и Е***“ и
представляващ УПИ III-117,148 в кв.15 по плана на
к.к. „Св.Св. К. и Е***“ с
площ по документ за собственост 16128 кв.м., а по скица 16189 кв.м.. попада в
територия, за която има съставен Акт за държавна собственост № 11938/03.04.1972г. на ГНС-Варна, който е съставен за сгради с обща
застроена площ от 1919,5 кв.м. и за земя с площ 31732 кв.м., предоставени за
оперативно управление и стопанисване на ТК „Балкантурист“, филиал „Учебно
промишлено предприятие“, м. „З*** пясъци“.
Акт за държавна собственост №
11938/03.04.1972г. на ГНС-Варна е приобщен към доказателствения материал по делото.
Представена от ищеца е покана от същия до ответното
дружество, получена на 13.01.2015г., с която иска в седемдневен срок да му бъде
осигурен достъп до имот с идентификатор 10135.***.*** по к.к.
на гр. Варна, в който претендира, че е съсобственик. С уведомително писмо от
15.01.2015г. „Св. Св. К. и Е*** Х***“ АД са изпратили отговор на ищеца, в който
заявяват, че са собственици на имота и не считат, че е налице съсобственост.
Видно от представени съдебни решения, а и служебно
известно на съда е, че между страните се е водило производство по гр.д. № 2602/2006г. по описа на ВРС за делба на процесния имот, което е
приключило с определение за прекратяване на производството, поради
недопустимост на иска за делба като преждевременно заявен и оттегляне на
насрещния установителен иск за собственост от страна
на „Св. Св. К. и Е*** Х***“ АД.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Е*** М*** и двама
свидетели на страната на ответника – Л*** Т*** и С*** М***. Съгласно
показанията на св. М***, същата се познавала от 1973г. с ищеца и съпругата му и
знаела, че ищецът има имот в „Св.Св. К. и Е***“,
който лично й е показал. Докато учела в гр. Варна по негова молба посещавала
имота и пр***а снимки, а и след това, защото често
пътувала до Варна. Имотът на ищеца бил в долната част на големия парцел и до
2016г. винаги бил празен. Едва през 2017г. свидетелката видяла, че имало тента
и надпис „платен паркинг“, лека ограда и няколко паркирани коли. Съгласно
показанията на св. Т*** имотът познат като „А***“ се намирал зад „Г*** Хотел
Варна“, на който е била изпълнителен директор. Същият бил на „З*** пясъци“ и
след 2006г. бил продаден на „Св. Св. К. и Е***“ и от тогава се стопанисвал от
ответното дружество, имало е сгради, които били съборили в по-голямата си част,
а към момента имало само останки от сгради. От тогава теренът бил заравнен и се
ползвал като паркинг и зе*** площ, работници на „Св.Св. К. и Е***“ го поддържали. Сочи, че имотът винаги е бил
ограден с ограда. Св. М***, която е била изпълнителен директор в курортния
комплекс, сочи, че имотът, познат като „А***“, първоначално е бил собственост
на „З*** пясъци“ и след 2006г. на „Св.Св. К. и Е***“.
Имало е някакви елементарни постройки, които били съборени. Свидетелката живее
в комплекса и заявява, че имотът се поддържа от служители на „Св. Св. К. и Е***“,
почиства се от тях, от няколко години бил ограден като платен паркинг. И двете
свидетелки не са чували трето лице да е предявявало претенции към имота.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено се установява
следното:
В Нот.акт №186/13.04.1943г(л.6) е описан недвижим имот в собственост на П.
П*** К., представляващ „хавра" с площ 2,700
дка, находящ се във варненските лозя, м."Св.К.", при
граници/съседи: на север и изток - общинско място на манастир
„Св.К.''; на юг - старозагорска популярна банка; и път Действалият план
за територията към момента на съставяне на този акт е бил КРП/1936г. Със заповед
№926/15.04.1977г.
на председателя на ИК на ГНС-Варна -
от н-ци на П. П*** К. е отчужден в полза на
Държавата, недвижим имот находящ се в к.к. "Д***"
с пл.№992 и 995, при граници/съседи: не са посочени. Действалият
план за територията към момента на издаване на тази заповед е бил КП/1956г.
От горното следва, че идентичност между горните имоти може да се търси само в
изработена комбинирана скица между двата плана КРП/1936г и КП/1956г. От комбинирана
скица № 1 към
експертизата се установява, че в кадастралната съставка на КРП/1936г. е отразен
ПИ-60 (оранжев цвят), находящ се в м."Св.К.", който има площ 3205м2 и граници/съседи: на
запад - път; на север - общински терен в незатворен контур без кад.№; на изток - същия терен в незатворен контур
без кад.№ и имот 63 (за план на русенски ст.гимназии); и на юг — същия имот 63 (записан на русенски ст.гимназии). От
същата комбинирана скица № 1 към експертизата се установява още, че в
регулационната съставка на КРП/1936г е отразен УПИ 1-60 (цианов цвят), находящ
се в м."Св.К.", който има площ 3018м2 по измерване от скицата и граници/съседи: на запад
-път; на север – УПИ II -общ;
на изток - същия УПИ II-общ;
и на юг — същия имот 63 (записан на русенски ст.гимназии). От комбинирана скица № 1 и комбинирана скица № 2 към
експертизата се установява още, че в КП/1956г. са отразени два съседни имота 992 и 995 (кафяв цвят) с обща площ 1759+1081 = 2840м2 и с общи външни граници/съседи: на запад
- път; на север-имот993 (с
неустановен собственик); на изток — същия имот 993 (с неустановен собственик) и имот 994 (с неустановен собственик) ; и на
юг — имот 996 (с неустановен
собственик). От комбинирана скица № 1 се установява че, между площта от 3205м2 на
ПИ-60 (оранжев цвят) по
КП/1936г. и общата площ от 2840м2
на двата имота 992 и 995(кафяв цвят)
по КП/1956г. е налице частична идентичност с площ на
препокриване между тях от 1642+774 = 2416м2. От същата комбинирана
скица № 1 се установява още че, между площта от 3018м2
на УПИ I-60 (цианов цвят) по
КП/1936г. и общата площ от 2840м2
на двата имота 992 и 995 (кафяв
цвят) поКП/1956г. е налице също частична
идентичност с площ на препокриване между тях от 1746+712 = 2458м2. Въз основа на гореописаното, считам че
имота описан в Нот.акт №186/1943г. отговаря на УПИ 1-60 (цианов цвят) по РП/1936г, предвид
еднаквото им местоположение (м. Св.К.)
и съвпадащите им три техни граници (от две страни парцел II-общ и път). След анализ на гореописаното и отразеното в комбинирани
скици № 1 и
№ 2, вещото лице е направило извод, че между имота,
описан в нот. акт №186/1943г. (отговарящ по местоположение и три граници
на УПИ I-60 (цианов цвят) с площ 3018m2 по отразяването му в PП/1936г.)
и общата площ от 2840м2 на двата имота 992 и 995 (кафяв цвят) по КП/1956г., които са в предмета на отчуждаването /1977г., е налице частична
идентичност, с площ на препокриване между тях от 2458м2.
Идентичност между имота по н.а.№186/1943г и по двете съд.решения може
да се търси само в изработени комбинирани скици с отразените в тях
относими имоти по плановете КРП/1936г, КП/1956г и КП/1990г.От отразяването в комбинирани
скици №1,
№2 и №3 към експертизата се установява,
че отразените в КРП/1956г. два имота 992 и 995 (кафяв цвят) имат обща площ 1759+1081=2840м2
и външни граници/съседи: на запад - път; на север - имот
993 (с неустановен собственик); на изток - същия имот 993 (с неустановен
собственик) и имот 994 (с неустановен собственик);и на юг—имот 996 (с
неустановен собственик). Именно тези два имота или части от тях (кафяв цвят) са в
предмета на двете съдебни решения.
След анализ на отразеното в комбинирани Скици №2 и
№3, вещото лице е направило следните изводи: а) Че, между имота
описан в Нот.акт № 186/1943г. (отговарящ
по местоположение и три граници на УПИ I-60 (цианов цвят) с площ
3018м2 по РП/1936г.) и частта от 700м2 (кафяви хоризонтални черти), описана
в първото съдебно решение
от 03.12.1997г. по адм.д.№702А/1993г на ВОС е налице частична
идентичност, с площ на препокриване между тях от 700м2, т.е
цялата площ на втория (кафяви
хоризонтални черти) попада в границите на първия имот(цианов цвят); Б) Че, между имота описан в Нот.акт
№186/1943г. (отговарящ по
местоположение и три граници на УПИ I-60 (цианов цвят) с площ
3018м2 по РП/1936г.) и частта от 2000м2 (кафяви
вертикални черти) по
второто съд.решение от 28.11.2001г по адм.д.№
600/1998г на ВОС е налице частична идентичност, с площ на
препокриване между тях от 1757м2.
От отразяването в комбинирани скици №1 и №6 към
експертизата и аналитично измерване по тях вещото лице прави извод, че между
имота описан в Нот.акт № 186/1943г. (отговарящ
по местоположение и три граници на УПИ I-60 (цианов цвят) с площ 3018м2
по РП/1936г.) и процесния
ПИ-***.*** (лилав цвят) по
КККР-настоящ вид е налице частична
идентичност с площ на препокриване между тях от 2678м2, т.е.
с такава своя площ първия имот (цианов цвят), попада в границите на втория (лилав цвят).
Процесния имот с идентификатор 10135.***.*** по КККР на
гр.Варна, попада в границите на курортен комплекс "Св.Св.К.
и Е***" и респективно същия имот е част от парковата среда на курортния
комплекс.
От комбинирана скица №6 към експертизата
е видно, че в процесния ПИ-10135.***.***(лилав цвят) по КККР-настоящ вид са
отразени пет сгради, а именно: Сграда ***.1 –
едноетажна, със застроена площ ***м2 и с функционално
предназначение „за друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда"; Сграда ***.2 – едноетажна,
със застроена площ 60м2 и също с функционално предназначение „за
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда"; Сграда ***.3 –
а едноетажна, със застроена площ 76 м2 също с функционално предназначение
„за друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда"; Сграда ***.4
– едноетажна, със застроена площ 111 м2 и също с функционално
предназначение „за друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда"; Сграда ***.5 – едноетажна, също със застроена площ 111м2
и също с функционално предназначение „за друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда". От огледа
на място(на дата 13.12.2017г) вещото лице е установило че,
сграда №***.1 - не
съществува на терена и че, останалите четири сгради ***.2, ***.3, ***.4 и ***.5 –
съществуват на терена със същото си отразено в КККР местоположение и с горепосочените
им параметри.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лица
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Ищецът се легитимира
като собственик на имота по силата на реституция и наследствено правоприемство.
Установи се, че наследодателят П. Г*** К. е собственик
на хавра във Варненските лозя в местността „Св. К.“ от 2,7 декара при граници:
от североизток общинско место на Манастир св. К., от юг Старозагорската
популярна банка и път трасиран, като правото по силата на давностно
владение, констатирано с нотариален № 186, том III, регистър 1906, дело № 832/1943г. на нотариус при
Варненски областен съд С*** К***. Нотариалният е вписан в Службата по
вписванията. Ответникът е оспорил констативния нотариален акт, но не е
ангажирал доказателства във връзка с оспорването. Съгласно Тълкувателно решение
№ 11/2013г. по тълк.д. № 11/2012г. при оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В този
смисъл съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че наследодателят му е придобил имотът, представляващ хавра във Варненските
лозя в местността „Св. К.“ от 2,7 декара.
Установи се, че с влязло в
сила решение от 03.12.1997г. по адм.д. № 702-А/1993г. по описа на Варненски окръжен съд е
отменена заповед № 926/15.04.1977г. на председателя на ИК на ОНС Варна за
отчуждаване в частта досежно 700 кв.м. и мероприятие Балнеоложки комплекс в КК
„Д***“ и са възстановени на наследниците на П. Г*** К.: П.Н.К., Е*** Н*** К., М.
Ал. Г***, М. Ал. К., П*** В*** К., Й*** Д*** С., Т.Й.С. и К.Й.С., 700 кв.м. от
имот пл. № 992 и 995 в м. „Св.К.“, а с решение от 26.11.2001г. по адм.д. № 600/1998г. по описа на Варненски окръжен съд е
постановена отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху имот
пл. № 992 и 995 в м. „Св. К.“ с площ
2000 кв.м., отчужден със заповед № 926/15.04.1977г. по чл.38 от ЗТСУ за „Гараж
и балнеоложки комплекс в к.к. „Д***“ до размер на
притежаваната част от П.Н.К., като наследник на съсобственика Н*** П*** К., на
основание чл.2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБлНМ, ЗДИ и
ЗС.
По отношение идентичността на имота предмет на
нотариалния акт от 1943г., отчуждаването, възстановяването и процесния имот
съдът намира, че същата е установена от заключението на съдебно-техническата
експертиза. Установява се от СТЕ и от комбинираните скици към нея, че имотът по
нотариален акт от 1943г. изцяло попада в границите на процесния имот с
идентификатор 10135.***.*** по КККР.
Между страните не е спорен въпросът за отчуждаването
на имота за мероприятие по ЗТСУ. Оспорена от ответника е реституционната
процедура по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но не по същество на
предпоставките за възстановяване, а поради липса на доказателства за връщане на
обезщетението, получено при отчуждаването. В този смисъл съдът намира, че не е
необходимо да изследва отново подробно предпоставките за реституцията. Така или
иначе, безспорно мероприятието „гараж и балнеоложки комплекс“ не е проведено. По отношение на връщането на
обезщетението, доказателства не са ангажирани от страна на ищеца, въпреки
изричното му изявление, че ще ангажира такива. Съгласно чл.6, ал.1 от закона, когато
на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на
отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично
обезщетение. Следователно, за да породи действие отмяната на отчуждаването следва
да е възстановено полученото обезщетение. По своя
характер реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС съставлява сложен юридически факт, включващ в състава си като
елемент решението за отмяна на отчуждаването (при вземането на което
се преценява дали са налице предпоставките по чл. 1, чл. 2 и чл. 3), чието
вещно-правно действие настъпва под отлагателно условие – да се
възстанови в патримониума на Държавата (Общината)
дадено имотно / парично обезщетение. Едва при сбъдване на отлагателното
условие настъпва реституцията върху отчуждения по благоустройствените закони
имот (в този смисъл Решение № 91/19.07.2016г. по гр.д. № 706/2016г. по описа на
ВКС, II
г.о.). В настоящия случай липсва
доказателство за възстановяване на обезщетението, с оглед на което не може да
се приеме за завършен фактическия състав на реституцията.
По изложените съображения не може да се приеме, че
ищецът и ответниците-физически лица са съсобственици в процесния имот.
За пълнота съдът намира, че следва да обсъди и
легитимацията на ответника като собственик на процесния имот.
Ответникът се легитимира като собственик на целия процесен имот по силата на договор за дарение и договор за
покупко-продажба, съответно от 13.04.2006г. и от 10.05.2006г.,
сключени между ответното дружество и „З***“ АД. В условията на евентуалност
ответникът е н*** възражение за изтекла придобивна
давност. Не е спорно, че след сключване на сделките владението на имота е
предадено на „Св. СВ. К. и Е*** Х***“ АД, в който смисъл са и показанията на
св. Т*** и св. М***. Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като и
двете са работили много години в к.к. „Св. Св. К. и Е***“,
а св. М*** понастоящем и живее там, и имат непосредствени и дълготрайни
наблюдения. Съгласно показанията на двете свидетелки след 2006г., когато
имотът, известен като „А***“ е придобит от ответника, служители на ответното
дружество са го поддържали, теренът е бил заравнен, имотът е бил ограден, а
впоследствие е използван и за паркинг от ответника. И двете свидетелки не са
чували за претенции на трети лица към имота, нито са виждали такива в него. От
придобиването на имота до подаване на исковата молба по настоящото производство
на 21.07.2016г. са изтекли повече от 10 години. В този смисъл дори и да се приеме
ответника като недобросъвестен владелец е изтекъл период от време, който е
достатъчен за придобиване собствеността върху имота по давност при наличие на
останалите предпоставки и в случай, че не е налице спиране/прекъсване на
давността. Още през 2006г. наследници на П.Н.К. са з***и иск за делба на
процесния недвижим имот срещу „З***“ АД и „Св. Св. К. и Е*** Х***“ АД, в който
са заявили правата си на реституирани собственици. По иска е образувано гр.д. №
2602/2006г. по описа на ВРС, като в частта по делбата делото е прекратено
поради недопустимост на иска. В този смисъл действието на подаване на исковата
молба е заличено и не прекъсва придобивната давност.
Впоследствие единствени ангажирани доказателства за смущаване на упражняването
от ответника владение от страна на ищеца е покана до ответника да му осигури
достъп до имота, на която ответното дружество е отговорило, че няма да осигури
достъп, тъй като ищецът не е собственик. Въпросното писмо покана не съставлява
действие от такъв характер, който да смути владението на ответника. Други
по-съществени действия ищецът не е предприел в рамките на десет години, а и
изобщо след отмяната на отчуждаването през 2001г. – не е водил други съдебни
дела, освен прекратени такива, нито други административни производства, касаещи
претенциите му за собственост, не е правил нищо в имота. Ангажираният от ищеца
свидетел – Е*** М***, единствено сочи, че ищецът я е помолил когато е във Варна
да проверява състоянието на имота и да прави снимки. Тези действия освен, че са осъществени от
трето лице, изобщо нямат характер на такива, които смущават упражняваното от ответника
владение. Предвид изложеното съдът намира, че ответното дружество в период от
10 години непрекъснато и несмущавано е упражнявало владение върху имота. В този
смисъл дори и да се приеме, че реституционната процедура е завършена и е годна
да направи ищецът собственик, то ответното дружество се явява едноличен
собственик на целия имот, поради придобиването му по давност, включително в
частта на ищеца и ответниците-физически лица.
По гореизложените съображения съдът намира, че не е
налице съсобственост между страните по делото, с оглед на което искът за делба
следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.К., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу „С.С.К.и Е.Х.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, к.к. „св. Св. К. и Е***“,
административна сграда, М.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, М.А.К., ЕГН ********** с адрес: ***, Т.Й.С., ЕГН ********** с адрес: ***, пл. „С***“ № 7В, ап.41, К.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „С***“ № 7В, ап.61 и Г.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск за делба на следния недвижим имот: имот с
идентификатор 10135.***.*** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес:
гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „С*** С*** К. и Е***”, с площ от 16198 кв.м. с граници: имоти №№
10135.***.117, 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.***, 10135.***.***и
10135.***.***, при следните квоти: за П.Н.К. – 566.66/16198 кв.м. ид.ч.; за М.А.К., М.А.К., Т.Й.С. и К.Й.С. – общо
233.33/16198 кв.м. ид.ч.; за Г.П.К. – 233.33/16198 кв.м. ид.ч. и за „С.С.К.и Е.Х.” АД –
14931.35/16198 кв.м. ид.ч.,
на основание чл.34, ал.1 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: