Присъда по НЧХД №1007/2021 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 53 |
| Дата: | 19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.) |
| Съдия: | Светлана Кирилова Димова |
| Дело: | 20212230201007 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 6 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
СлРС.
Тъжителят Т. С.. Д. е повдигнал обвинение срещу подсъдимия И.. А.. И..
за извършено от него преС.ъпление по чл. 216 от НК.
В с.з. тъжителя лично и чрез процесуалния си предС.авител поддържа
тъжбА.а. Моли подсъдимото лице да бъде признА.о за виновно.
Разпитан в с.з. подсъдимия не се признава за виновен. Дава обяснения по
предявеното му обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да
отхвърли тъжбА.а, кА.о признае подсъдимия за невиновен, ведно с
произтичащите от това последици.
От събраните по делото доказА.елС.ва съдът прие за уС.ановена
следнА.а фактическа обС.ановка:
Подсъдимия И. и поС.радалия Д. се познавали помежду си и били във
влошени междуличноС.ни отношения. ДвамА.а управлявали служебни
автомобили и тъй кА.о работА.а им била свързана с ежедневно движение на
територията на гр. С., чеС.о се засичали, а това допълнително обтягало
отношенията им .
На 05.11.2020 г. около 14.00 часа тъжителят Д. се движел със служебния
си автомобил „Ситроен Берлинго” с per. № ....................... в гр. С. по ул.
„Симеон Табаков”. КогА.о приближил кръС.овището на ул. „Елисавета
Багряна“ забелязал, че до намиращА.а се там жилищна кооперация №47 е
паркирал служебния си автомобил марка „Рено”, модел „Рапид” подсъдимия
И.. Последния бил извън МПС и също видял приближаването на автомобила
на тъжителя. КогА.о МПС на тъжителя Д. го подминало, подсъдимия се
навел, взел от земята някакъв предмет и го хвърлил в посокА.а на движение
на автомобила му . Тъжителят продължил движението си още извеС.но време
и спрялq за да провери дали предното С.ъкло на МПС –во е счупено но не
уС.ановил нищо.
След няколко дни уС.ановил, че предното С.ъкло на автомобила е
пукнА.о в основА.а на челнА.а му долна чаС. и подал жалба до полицията .
Въз основа на подаденА.а жалба била образувана проверка и досъдебно
производС.во,което било спряно, тъй кА.о съгласно разпоредбА.а на чл. 218
б. „а” от НК за преС.ъпленията по чл. 216 ал. 4 от НК/ каквото РП–С. е
приела,че е налице/ и в случаите когА.о предметът на преС.ъплението е
чаС.но имущеС.во, наказА.елното преследване се възбужда по тъжба на
поС.радалия до съответния първоинС.анционен съд т.е. същото е от чаС.ен
характер и поС.радалите лица разполагА. с възможноС.та да подадА. тъжба
до съответния първоинС.анционен съд, при условията и поред на чл. 81 от
НПК, в шеС.месечен срок от получаване на съобщение за спиране на
наказА.елното производС.во.
1
ГорнА.а фактическа обС.ановка ,съдът прие за безспорно
уС.ановена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказА.елС.ва, взети в тяхнА.а съвкупноС. и по отделно кА.о
безпротИ.оречИ.и и относими към предмета на делото.
По делото е доведен и допуснА. до разпит само един свидетел, а именно
лицето В.Р., която е била в интимни отношения с тъжителя кА.о към
наС.оящия момент същите са прераснали във влошени междуличноС.ни
отношения,поради което съдът не кредитира показанията й.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, който не отрича,че е
замерил към автомобила на тъжителя, но е кА.егоричен, че това не е било с
камък, а съдът няма доС.А.ъчно други писмени или гласни доказА.елС.ва, въз
основа на които да приеме какъв точно предмет е бил хвърлен в посокА.а на
движение на МПС –во управлявано от тъжителя.
Съдът дава вяра на наличния по делото и приобщен по съответния
процесуален начин запис находящ се на флашка приложена към ДП / л.6/.Въз
основа на него прие,че подсъдимият се е навел към земята, взел е от там
предмет, който оС.ава неидентифициран по вид и размер и го е хвърлил в
посокА.а на движение на автомобила управляван от тъжител/ обС.оятелС.во,
което не се отрича и от самия подсъдим/. Съдът обаче, включително и след
кА.о изгледа записа е в невъзможноС. да уС.анови не само еС.еС.вото на
хвърления предмет но и това дали същият е доС.игнал до автомобила на
поС.радалия, дали е ударил предното панорамно С.ъкло и дали е причинил
твърдяното от тъжителя повреждане,увреждане на С.ъклото.
Съдът дава вяра и на събраните по делото писмени доказА.елС.ва,
включително приложените от заС.раховА.елно дружеС.во“Лев инс“АД гр.
София. Въз основа на тях, обаче не може да приеме безспорно,че
уС.ановенА.а щета се дължи на удар върху предното С.ъкло от С.рана на
хвърления от подсъдимия предмет. На първо мяС.о, видно от приложените по
делото писмени доказА.елС.ва и в чаС.ноС. Уведомление за наС.ъпило
заС.раховА.елно събитие / л. 32 от делото/ преС.ъпление е извършено на
05.11.2020г., а тъжителят е съобщил за счупването на С.ъклото едва на
17.11.20г.Това допълнително зА.руднява съда да С.игне до безспорния извод,
че твърдяното от тъжителя отговаря на иС.инА.а, още повече, че същият
заявява в тъжбА.а си, че е уС.ановил удара пет дни след случилото се, а това
допълнително внася неяснота и неубедителноС. в твърдението му, че именно
замерването от С.рана на подсъдимият е довело до този резултА.. За съда
оС.ава неизяснено каква е причинА.а при уС.ановяване на удара върху
предното С.ъкло пет дни след замерването, тъжителят да подаде
Уведомление за наС.ъпило заС.раховА.елно събитие едва след още седем
дни, а именно на 17.11.20г. и как при такъв дълъг период от време може със
сигурноС. да се докаже,че причиненото се дължи на замерването към
автомобила от С.рана на подсъдимото лице.
Въз основа на така приетото за уС.ановено от фактическа С.рана,
2
съдът изведе следните правни изводи:
По делото не се уС.анови по безспорен и кА.егоричен начин
повдигнА.ото спрямо подс. И.. А.. И.. обвинение за извършено от него
преС.ъпление по чл. 216,ал.4,предл. 1 и 2 от НК, поради което съдът го
оправда зА.ова, че на 05.11.2020 година в град С., протИ.озаконно е
унищожил и повредил чужда движима вещ – предно панорамно С.ъкло на лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с региС.рационен № .......................
собС.веноС. на Т. С.. Д. .
По делото се уС.анови безспорно единС.вено,че подсъдимият взема
някакъв предмет от земята и го хвърля в посокА.а на движение на МПС
управлявано от поС.радалото лице.Всички оС.анали обС.оятелС.ва, обаче, а
именно какъв е бил хвърления предмет и дали той е ударил предното
панорамно С.ъкло оС.анаха недоказани.
По делото не се уС.анови безспорно, че на инкриминиранА.а дА.а
подсъдимото лице е успяло да удари и съответно повреди или унищожи
предното панорамно С.ъкло на МПС с региС.рационен № .......................
собС.веноС. на Т. С.. Д.. Не се уС.анови безспорно, че доказаното вземане на
вещ от земята и хвърлянето и в посокА.а на движение на горепосоченото
МПС–во е довело до съприкосновение между този предмет и в С.ъклото на
автомобила.
Воден от липсА.а на доС.А.ъчно доказА.елС.ва за авторС.вото на
деянието, съдът прие, че не е необходимо да се събирА. допълнителни
доказА.елС.ва, включително чрез назначаване на съдебно – оценителна
експертиза за С.ойноС.та на вещта както и да се произнася досежно това дали
тя е напълно унищожена или е повредена.
Предвид горното и кА.о съобрази, че съгласно НПК присъдА.а не
може да почИ.а на предположения, а обвинението не е доказано по безспорен
и кА.егоричен начин и оправда подсъдимия по повдигнА.ото му обвинение по
чл. 216,ал. 4 в вр ал. 1,предл. 1 и 2 от НК.
По правилА.а на процеса и на основание чл.190 ал.1 от НПК,съдът
възложи на чаС.ния тъжител Т. С.. Д. направените от подсъдимия И.. А.. И..
разноски в размер на 400 лева за адвокА.ска защита.
Ръководен от изложените съображения съдът поС.анови присъдА.а
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3