№ 201
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
осъдил Т. Б. Б. да заплати по сметка по сметка на НБПП гр. С. сумата от 1380
лв. разноски направени за служебен защитник по досъдебното и съдебното
производство.
Недоволен останал жалбоподателят и обжалвал Определението.
Поискал жалбата му да бъде уважена с мотиви, че служебния защитник при
осъществяване на защитата не е помогнал на осъдения.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждането й по същество.
За да постанови обжалваното Определение, Окръжният съд е приел за
установено следното:
С Присъда № 69/18.08.2020г. по нохд № 478/20г. на Окръжен съд
Пловдив Т. Б. Б. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.199
НК. В хода на досъдебното и съдебното производство подсъдимият е бил
1
защитаван от служебен защитник адв. Т.Я. от АК П..
С Решение № ПВ-4413-3064/2022 от 04.03.2022г. на НБПП гр. С. на
участвалия в досъдебното производство служебен защитник било присъдено
възнаграждение в размер на 1380 лв.
Съдът като съобразил, че подсъдимият е бил признат за виновен го
осъдил да заплати така направените от НБПП гр. С. разноски за служебния
защитник.
Изводът на Окръжния съд е обоснован и е в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК. След като осъденият Б. е бил признат за
виновен, то първата инстанция не е разполагала с друга възможност, освен да
постанови разноските направени от НБПП гр. С. за служебен защитник да
бъдат заплатени от него.
С назначаването на служебен защитник правото на защита на осъдения,
гарантирано от българското законодателство и ЕКЗПЧОС е било обезпечено
в максимална степен. Определения от закона процесуален ред за разглеждане
на делото е бил спазен и в тази връзка възражението, че служебния защитник
не е осъществил възложената му защита е несъстоятелно.
При цялостната проверка на материалите по делото и изхождайки от
горепосоченото, въззивната инстанция стига до единствено възможния извод,
че обжалваното Определение е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и
решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция. Съдът в
определението си неправилно е посочил, че осъденият Б. е бил признат за
виновен с присъда № 63, а не с присъда № 69, който номер се явява
действителния. Това се дължи на техническа грешка от първата инстанция и
не променя по никакъв начин предмета на делото.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260038/11.05.2022г. по нохд
478/20г. на Окръжен съд Пловдив.
2
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3