№ 34653
гр. София, 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110139197 по описа за 2022 година
Предявени са искове от С. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.НД бл.127,
вх.Д, ап.82, чрез адв.П., със съдебен адрес гр.София, ул.“ЦА“ № 79, ет.2, ап.5, против
„ЕОСМс“ ЕООД, ЕИК 11, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.МД ул.“ПРК“
№ 4-6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
следните суми по договор за предоставяне на потребителски кредит № LD
**********/04.08.2004 г., сключен с „ООБ“ АД, вземането по който е прехвърлено с
договор за цесия от 10.12.2017 г. на „ЕОС ФФ“ ООД, а то от своя страна на ответника с
договор за цесия от 29.02.2016 г., а именно: главница от 1400.00 лв., лихва от 394.58 лв. и
разноски от 100.00 лв., за които е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е
образувано изп.дело № 11129/2006 г. по описа на ДСИ при СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба са представени договор за предоставяне на потребителски кредит
от 04.08.2004 г., жалба от ищцата до Софийска районна прокуратура от 18.12.2020 г.,
съобщение от ДСИ при СРС по изп.дело № 11129/2006 г., постановление от 18.01.2021 г. на
прокурор при СРП с отказ за образуване на досъдебно производство.
Прави се искане за изискване и прилагане на изп.дело № 11129/2006 г. по описа на
ДСИ при СРС, на пр.пр.№ 43572/2020 г. по описа на СРП, както и за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмено доказателство представя споразумение от
01.11.2017 г. за встъпване в дълг и разсрочване на парични задължения.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат
1
приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея
документи като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за изискване на изп.дело и пр.преписка следва да бъдат уважени с
цел изясняване на спора от фактическа страна. С оглед на това и на наведените с молбата от
12.12.2022 г. доводи от ищеца, следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна
експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от С.
К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.НД бл.127, вх.Д, ап.82, чрез адв.П., със
съдебен адрес гр.София, ул.“ЦА“ № 79, ет.2, ап.5, против „ЕОСМс“ ЕООД, ЕИК 11, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.МД ул.“ПРК“ № 4-6, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми по договор за
предоставяне на потребителски кредит № LD **********/04.08.2004 г., сключен с „ООБ“
АД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 10.12.2017 г. на „ЕОС ФФ“
ООД, а то от своя страна на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., а именно:
главница от 1400.00 лв., лихва от 394.58 лв. и разноски от 100.00 лв., за които е издаден
изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.дело № 11129/2006 г. по описа на
ДСИ при СРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че ищцата е сключила с „ООБ“ АД на 04.08.2004 г.
договор за кредит, не е обслужвала редовно, поради което на 05.06.2006 г. задължението е
станало предсрочно изискуемо. Според ищцата, след това банката се е снабдила с изп.лист и
е образувала срещу нея изп.дело № 11129/2006 г. по описа на ДСИ при СРС, прекратено на
21.01.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Навеждат се доводи, че вземането на
„ОББ“ АД е прехвърлено пред 2007 г. на „ЕОС ФФ“ ООД, а от своя страна то го е продало
на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г.
В исковата молба се обяснява, че ищцата е извършвала периодична плащания по
процесния договор, като последното е от 30.11.2016 г., но от края на м.март, началото на
м.април 2020 г., лица, представящи се за служители на ответника са започнали да й звънят
по телефона и да изискват плащане. За това ищцата е сигнализирала Софийска районна
прокуратура, която е отказала да образува досъдебно производство. В хода на проверката
обаче ответникът „ЕОСМс“ ЕООД е представило справка, в която е посочило, че ищцата
има задължения от 1894.58 лв., като е направила плащания в общ размер на 7158.30 лв.
Ищцата се позовава на настъпила погасителна давност за така посочените от
ответника задължения, доколкото са изтекли повече от 5 години от последното извършено
от нея плащане на 30.11.2016 г., като твърди, че след този момент ответникът не е
предприемал действия, които са в състояние да спрат или прекъснат давността. Освен това,
във връзка с представено от ответника споразумение от 01.11.2017 г. за встъпване в дълг и
разсрочване на парични задължения, ищцата твърди, че към датата на сключването му тя е
изплатила изцяло, дори надплатила задълженията си. По същество оспорва споразумението
с мотив, че същото не е подписано от нея на всяка страница и ответникът не е доказал, че
първите две страници са част именно от този документ, подписан от С. А. на стр.3. Ищцата
се позовава и на чл.113 от ЗЗД при аргументиране на становището си, че валиден отказ от
субективното право на погасителната давност, може да се направи само след изтичането й,
което условие на е било налице към 01.11.2017 г.
По тези съображения ищцата иска съдът да признае за установено, че не дължи на
ответното дружество процесните вземания по договора за кредит с „ОББ“ АД от 04.08.2004
г. като погасени по давност.
2
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че на 01.11.2017 г. между страните е подписано споразумение за встъпване в дълг и
разсрочване на парични задължения във връзка с процесния договор за кредит. Позовава се
на чл.8 от споразумението, с който ищцата изрично е декларирала, че се отказва да упржни
правото си по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, възинкнало към датата на подписване на
споразумението. Освен това, ответникът обръща внимание на чл.5 от споразумението, в
който е уговорен срок за изплащане на зъдълженията на ищцата, а именно на 25 месечни
вноски, последната от които с падеж 27.11.2019 г. С оглед на това аргументира становище,
че потасителната давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба, по
която е образувано настоящето производство.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира липсата на задължения към ответното дружество поради погасяването
им по давност;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават – наличието на сключен договор за
кредит между ищцата и „ООБ“ АД, вземането по който към момента е прехвърлено на
ответника;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – наличието на сключен договор
за кредит между ищцата и „ООБ“ АД, вземането по който към момента е прехвърлено на
ответника;
- разпределение на доказателствената тежест – ответникът трябва да докаже, че е
кредитор на ищцата, както и че действия, с които е претендирал своите вземания от ищцата
в изп.производство или по друг ред, по който е прекъсната давността за тях;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за предоставяне на
потребителски кредит от 04.08.2004 г., жалба от ищцата до Софийска районна прокуратура
от 18.12.2020 г., съобщение от ДСИ при СРС по изп.дело № 11129/2006 г., постановление от
18.01.2021 г. на прокурор при СРП с отказ за образуване на досъдебно производство,
споразумение от 01.11.2017 г. за встъпване в дълг и разсрочване на парични задължения.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ДСИ при СРС, отд.2, участък 10 изп.дело № 11129/2006 г. по
описа на ДСИ при СРС, както и от Софийска районна прокуратура пр.пр.№ 43572/2020 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице СС, която
като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, вкл. и по изп.дело
№ 11129/2006 г. по описа на ДСИ при СРС, да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, като в табличен вид определи всяко едно от задълженията по вид, размер,
падеж на плащане и момент на погасяване /ако е извършено такова/.
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350.00 лв., вносими от ищеца в 1-
седмиченн срок от получаване на препис от настоящето определение.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
3
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, на ищеца да се
връчи препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4