Р
Е Ш Е
Н И Е №293
гр.Кюстендил, 20.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Начев
ЧЛЕНОВЕ: Пенка Братанова
Веселина Джонев
след като разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№461/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалбата на И.М.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против разноските по изпълнението, определени
като дължими по изп.д.№20187420400989 по описа на ЧСИ В.АЛ., с рег.№742, с
район на действие ОС-Кюстендил, съдържащи се в съобщение за образувано
изпълнително дело с изх.№17/02.01.2019г.
В жалбата се оспорва определения от съдебния
изпълнител размер на подлежащи на заплащане разноски, в това число: 500.00 лева
за адвокатско възнаграждение и общо 198.69 лева – такси и разноски по
изпълнението, като се излагат аргументи в подкрепа на разбиране за недължимост
на същите, евентуално за прекомерност на адвокатския хонорар, и се претендира ревизията
им от съда.
Ответникът по жалбата – взискател по изпълнителното
производство – „*******“ ООД, е депозирал становище, в което излага доводи за
допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Съдебният изпълнител не е депозирал мотиви по чл.436
ал.3 изр.2 от ГПК. Представил е справка относно компонентите на таксите и
разноските, чиито размер е посочен в поканата за доброволно изпълнение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото и взе предвид доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството по изп.д.№20187420400989 по описа на
ЧСИ В.АЛ., с рег.№742, с район на действие ОС-Кюстендил е образувано на 22.11.2018
г. по писмена молба с вх.№4695 на „*******“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в ********************************************,
представлявано от управителя ХР.Й., чрез пълномощника адв.КР.Б., срещу И.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист от
05.10.2016г., издаден от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№1168/2016г. по описа
на същия съд за заплащане на следните суми: 19.90 лева – главница, дължима по
фактура №********** по договор №DE00130270612001/27.06.2012г.; 5.80 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 17.08.2013г. до 29.06.2016г.,
ведно със законната лихва от датата 04.07.2016г. до изплащане на сумата, както
и разноски: 25.00 лева – платена държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Изпълнителният лист е приложен към молбата за образуване на
делото.
С молбата взискателят „*******“ ООД е поискал от ЧСИ
да предприеме действия срещу длъжника както следва: 1/ да връчи съобщение за
образуване на изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение, както и
подлежащия на изпълнение акт; 2/ да направи справки във всички ТД на НАП и в
НОИ за длъжника; 3/ да наложи запор върху всякакви открити възнаграждения и
вземания на длъжника; 4/ да извърши справка в Регистъра на банковите сметки и
сейфове за всички съществуващи банкови сметки, по които длъжникът е титуляр; 5/
да наложи запор на разкритите банкови сметки на длъжника и 6/ да бъде насрочен
опис на движимите вещи на длъжника, които се намират в дома му.
Към молбата са приложени: пълномощно, по силата на
което адв.КР.Б. от АК-София, да образува от името на дружеството изпълнително
дело срещу Ил.И. и да представлява дружеството по него, както и договор за
правна защита и съдействие от 20.11.2018г., съгласно който уговореното и
платено възнаграждение на адвоката на взискателя е в размер на 500.00 лева - за
образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита,
съдействие и извършване на действия по изпълнението.
По молбата на 22.11.2018г. е образувано изпълнителното
дело. Взискателят „*******“ ООД е внесъл авансово по сметка на ЧСИ сумата от
54.00 лева, представляваща общ размер на такси по т.1, т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ, с
ДДС.
На 26.11.2018г. ЧСИ е изискал от ТД на НАП гр.София,
офис Кюстендил справка за имуществото, декларирано на името на И.М.И., в т.ч.:
банковите сметки, МПС, недвижими имоти, декларирани доходи за последната
изтекла данъчна година, данни за работодатели за размер на основното трудово
възнаграждение на длъжника. На 10.12.2018г. е постъпила по делото исканата
справка.
На същата дата ЧСИ е изпратил до НАП уведомление за
започнатото принудително изпълнение срещу И.И. и искане на информация за
размера на публичните задължения на длъжника ако има такива, за наложени
обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение. НАП, ТД – София е
изпратило по делото удостоверение от 04.12.2018г.
На 02.01.2019г. е направена електронна справка в БНБ,
Регистъра на банковите сметки и сейфове относно длъжника И., при която е
установено, че относно последната липсват данни за банкови сметки и сейфове.
На 02.01.2019г. на длъжника Ил.И. е изпратено съобщение
за образуване на изпълнително дело, към което е приложен препис от подлежащия
на принудително изпълнение акт. В съобщението е посочено, че задължението по
изп.д.№20187420400989 е както следва: олихвяема сума за главница в размер на
19.90 лева, ведно със законовата лихва от 04.07.2016г., която към момента на
извеждане на съобщението възлиза на 5.05 лева; лихва за забава в размер на 5.80
лева; присъдени разноски в размер на 325.00 лева; адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева; такса за образуване на изпълнително дело в размер на
54.00 лева; такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 96.00 лева,
както и дължима сума по т.26 в размер на 102.69 лева, или общо дължима сума в
размер на 1 108.44 лева към датата на извеждане на съобщението, както и
всички следващи такси и разноски, направени в хода на изпълнителното
производство. На И. е съобщено, че е наложен запор върху банковите й сметки и
МПС – лек автомобил „***********“, с рег.№ *********. Насрочен е опис на
движими вещи в дома на И. за 31.01.2019г.
Съобщението за
образувано изпълнително дело е връчено на длъжника на 04.01.2019г. На
07.01.2019г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР е получено изпратено от ЧСИ
В.Ал. запорно съобщение от
02.01.2019г. за наложен запор върху горепосоченото МПС.
На 11.01.2019г. е подадена жалба от И. срещу част от
определените разноски по изпълнението, посочени в съобщението, а именно срещу
сумата от 500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 198.69 лева – такси и разноски. В жалбата е
посочено, че адвокатското възнаграждение за изпълнителния процес е прекомерно,
предвид материалния интерес, възлизащ на 19.90 лева; оспорено е въобще
правомощието на съдебния изпълнител да „присъжда“ разноски; възразено е срещу
начисляването на такси и разноски за действия, които не са осъществени от
съдебния изпълнител, както и срещу определяне на такса по т.26 при включване на
такси и разноски, които са несъразмеримо големи.
Посочената жалба е предмет на настоящото разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба против
част от разноските по изпълнението, определени от ЧСИ в съобщение по чл.428
ал.1 изр.3 от ГПК, връчено на длъжник в изпълнителното производство, а именно –
в частта, в която са определени разноски в тежест на длъжника – за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева, такси и разноски по изпълнителното дело
в размер на 96.00 лева, както и дължима сума по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
102.69 лева, които според жалбоподателката са недължими, а евентуално тези за
адвокатско възнаграждение – прекомерни.
Жалбата е допустима, като подадена в едноседмичния
срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от лице, което има право и интерес от обжалване –
длъжника в изпълнителното производство, и срещу подлежащ на атакуване акт на
съдебния изпълнител, в който, по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, са
определени разноски по изпълнението. В този смисъл са и задължителните
разяснения, съдържащи се в т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по
тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, поради следното:
Съгласно нормата на чл.79 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се
прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда и 3. разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени. От тази норма следва, че
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в
изброените в същата хипотези. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът
е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. В конкретния случай не се твърди, а и не се
установява в хода на изпълнителното дело да е било извършено погасяване на
задължението чрез плащане.
Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител ( в този смисъл е т.11 на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид посоченото, доводите в жалбата за недължимост
на такси и разноски по изпълнението, съдът намира за неоснователни, както и
счита, че съдебният изпълнител е орган, който не само може, но и следва да
определя размера на дължимите разноски в изпълнителното производство. След като
длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на
изпълнителното дело, същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия,
съгласно предписанието на чл.78 ал.1 от ЗЧСИ.
Установява се по делото, че взискателят е платил
авансово такси, както следва: по т.1, т.3 и т.5 от ТТРЗЧСИ, които са в общ
размер на 54.00 лева, с включен ДДС и са за: по т.1 - образуване на
изпълнително дело; по т.3 - извършване на една справка за длъжника и неговото
имущество и по т.5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов
служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа. Несъмнено
е, че по конкретното дело тези действия са извършени от съдебния изпълнител и
длъжникът не оспорва, че сумата от 54.00 лева е дължима.
Оспорва се дължимостта на сумата от 94.00 лева,
определена като такси и разноски по изпълнителното дело. Според представената
от ЧСИ справка, която в тази й част не е детайлна с посочване на конкретни
действия и размери на таксите за извършването им, в сумата от 96.00 лева се
включват обикновени такси по т.3, т.4, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ и т.31 допълнителни
разноски, които се дължат от длъжника до окончателното приключване на делото,
включват съобщения за прекратяване, вдигане на наложени запори и същите не
зависят от размера на вземането на взискателя.
Според съда, тази сума следва да се редуцира, по
причина, че към даден момент длъжникът дължи заплащане на такси само за реално
извършените от ЧСИ изпълнителни и/или други действия. В този смисъл следва да се има предвид и
практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 251/04.09.2012 г. по гр.д.№ 517/2011 г. на ІV г.о. и др., съгласно която ако взискателят е
поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са
необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо
удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни
действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за таксите и разноските по
същите.
По процесното изпълнително дело, ЧСИ е извършил две
справки – в НАП и електронна в БНБ. Едната е заплатена авансово и няма спор за
дължимостта й, дължима е такса за втората и същата, е в размера по т.3 от
ТТРЗЧСИ – 6.00 лева, с включен ДДС. До НАП, ТД на НАП-София, офис Кюстендил е
изпратено уведомление по чл.458 от ГПК, за което действие по т.4 от Тарифата се
дължи такса в размер на 12.00 лева, с включен ДДС. Извършено е и още едно
действие – наложен е запор върху МПС, собственост на длъжника, за което, на
основание т.9 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 18.00 лева, с ДДС, а до
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР е изпратено запорно съобщение, за което
действие също се дължи такса по т.4 от ТТРЗЧСИ, в размер на 12.00 лева. Или –
за извършените по делото изпълнителни и други действия, са дължими обикновени
такси в общ размер на 48.00 лева, с ДДС, за които длъжникът И.И. следва да
отговаря. Над този размер до вменените в
тежест на длъжника 96.00 лева, липсват основания за начисляване. Такси за
бъдещи действия, които ще бъдат извършени до приключване на изпълнителното
производство, ще следва да бъдат определени допълнително, тъй като до момента
на определяне на оспорените разноски – който момент е релевантният към който
съдът извършва преценка за дължимост – такива действия още не са били
извършени.
Горното очертава основателността на жалбата за сума за
обикновени такси и разноски по изпълнението, които не са внесени авансово от
взискателя и са в размер, надхвърлящ 48.00 лева.
Таксата по
чл.26 от ТТРЗЧСИ е пропорционална такса. Същата се събира върху събраната сума
и представлява такса по изпълнението по смисъла на чл.78 ал.2 от ЗЧСИ, поради
което на основание чл.80 от ЗЧСИ се събира авансово. Казаното очертава
възможността още в съобщението по чл.428 ал.1 изр.3 от ГПК таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ да бъде начислена и възложена в тежест на длъжника. Интерес представлява
въпросът какви суми следва да се включат в понятието „събрана сума“. Според
забележка в т.4 към т.26 от Тарифата, в размера
на паричното вземане не се включват авансовите такси. Според преобладаващото
разбиране в съдебната практика, споделяно и от настоящия състав, в размера,
служещ за база при изчисляване на пропорционалната такса, не следва да се
включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист. В този смисъл е например
застъпеното разбиране в решение №517/28.06.2010г. по гр.д.№1249/2009г. на ВКС,
ІІІ г.о. В понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет на
изпълнението, тъй като противното би довело до събиране на такси върху
разноските, което не отговаря на законодателната идея. Следователно
материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която е присъдена
с изпълнителния лист, в случая – 355.75 лева общо. Така определено,
задължението на И. предполага определяне на такса по т.26 б.„б“ от ТТРЗЧСИ – за
парично вземане в размер от 100 до 1000 лева - 10 лева + 10 на сто за горницата
над 100 лева, или– 42.70 лева, с ДДС. За разликата над посочената сума от 42.70
лева до сумата 102.69 лева, определянето на разноските за пропорционална такса
от ЧСИ се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така определени, таксите по изпълнението, които са в
тежест на жалбоподателката, следва да са: 54.00 лева – авансово внесени от
взискателя, които не се оспорват с настоящата жалба; 48.00 лева – такси за
извършени до момента на определяне на разноските изпълнителни и други действия
и 42.70 лева – пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, или общо – 144.70 лева.
Този общ сбор на таксите по изпълнението до момента, отговаря на максимално
допустимия по чл.73а т.4 от ГПК и не следва да се редуцира, на основание тази
норма.
Частично основателна е жалбата срещу определянето на
размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, което следва
да се възложи в тежест на длъжника – 500.00 лева.
Взискателят е
бил представляван от адвокат, ангажиран с договор за правна защита и съдействие
от 20.11.2018г. за извършване на действия по образуване на изпълнително дело и
по процесуално представителство, защита, съдействие и извършване на действия по
изпълнението, за което дружеството е заплатило на адв.Бояджиев възнаграждение в
размер на 500.00 лева. Длъжникът в изпълнителното производство на общо
основание следва да понесе в своя тежест направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая, освен оплаквания за недължимост въобще,
които са несъстоятелни, се прави и възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което следва да се разгледа.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Тази разпоредба се намира в
гл. VІІІ „Такси и разноски“" от Част Първа „Общи правила“ от ГПК, поради
което е приложима за всички уредени в ГПК производства в т.ч. и за
изпълнителното производство, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в ГПК общи правила. Уважаването на искането
за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето
на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и с правния интерес, за защита
на който е ползвана правната помощ на адвокат. При наличието на посочените
предпоставки, възнаграждението може да бъде намалено до предвидения в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В
чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева, а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от възнагражденията по чл.7 ал.2, който пък определя
възнаграждението в размер според материалния интерес. В този смисъл е била
нормата в действалата редакция към момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие и към момента на образуване на изпълнителното дело. В
настоящия случай съдът счита, че разноски по изпълнението се дължат на
взискателя, тъй като длъжникът не е погасил задължението си по изпълнителния
лист. Доколкото по образуваното изпълнително дело от страна на съдебния
изпълнител са предприети действия - налагане на запор, изискване на справки,
насрочване на опис, то съдът намира, че в случая са приложими нормите, както на
т.1, така и на т.2 от Наредбата. В случая, интересът е 355.75 лева, т. е.
адвокатското възнаграждение по т.2 се определя по реда на чл.7 ал.2 т.1 –
150.00 лева, представляващи половината от 300.00 лева.
Същевременно, съдът намира, че изпълнителното дело не
се отличава, нито с фактическа, нито с правна сложност, с оглед развитието на
производството, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от 500.00
лева, надхвърлящо минимума от 350.00 лева, се явява прекомерно и следва да се
намали до минималния размер.
По изложените съображения, жалбата срещу разноските по
изпълнението се явява частично основателна и по отношение на адвокатското
възнаграждение, което следва да се редуцира до сума в размер на 350.00 лева.
В останалата й част жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски следва да бъде оставено без уважение, с оглед спецификата на
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл.435 от ГПК), е съдебният изпълнител, който обаче не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и
общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК в случая
е неприложим.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
О
Т М Е Н Я
по жалба на длъжника И.М.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, акта на ЧСИ В.АЛ.,
с рег.№742, с район на действие ОС-Кюстендил по изп.д.№20187420400989, с който
са определени разноските по изпълнението, съдържащ се в съобщение за образувано
изпълнително дело с изх.№17/02.01.2019г., в
частта, в която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнението,
както следва: адвокатско възнаграждение
за разликата над сумата от 350.00 лева
до размера от 500.00 лева; такси и разноски по изпълнителното дело за разликата
над сумата от 48.00 лева до размера
от 96.00 лева, както и пропорционална такса, дължима сума по т.26 от ТТРЗЧСИ
за разликата над сумата от 42.70 лева
до размера от 102.69 лева.
О
С Т А В Я Б Е З У В А Ж Е Н И Е жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.