Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  11.01.2017г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На дванадесети декември                                Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                                

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1752 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Ищецът М.Ю.Й. твърди в исковата си молба, че с ответницата са родители на Ю. М. Й., роден на ***год. и М. М.а Й., родена на ***год. Живели на съпружески начала от г. до г. когато ответницата го напуснала, оставяйки двете деца сами в дома им. В последствие установил, че тя е заживяла на съпружески начала със съседът им С. И. С. Много пъти правил опити да разговаря с ответницата да се върне в семейството и заедно да се грижат за децата. В резултат на това през юли  г. тя се върнала в дома им и отново заживели заедно. Това продължило около десетина дни след което в негово отсъствие ответницата отново го напуснала и заживяла със съседа им С.И. И този път превъзмогнал гордостта си и отново направил опити да се помири с ответницата и да я върне в семейството, но срещнал категоричният й отказ. Твърди, че след второто бягство на ищцата въпреки, че майката и децата се виждат всеки ден, децата не търсят контакт с майка си и майката не проявява никакъв интерес към децата.

Моли съда да предостави на него упражняването на родителските права спрямо децата Ю. М. Й., роден на ***год. и М. М.а Й., родена на *** г., да постанови децата да живеят при него в гр. М., , да определи на ответницата режим на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя. Моли съда да осъди ответницата да заплаща за детето Ю. Й. издръжка от 120 лв. месечно, считано от една година от датата на завеждане на исковата молба и до настъпване на основания за изменение или прекратяването й в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й. Моли съда да осъди ответницата да заплаща за детето М. Й. издръжка от 110 лв. месечно, считано от една година от датата на завеждане на исковата молба и до настъпване на основания за изменение или прекратяването й в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й. Претендира ответницата да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Р. Д. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

Ответницата Н.И.С. в срока по чл.131 от ГПК не взема становище по предявените искове. В съдебно заседание ответницата се явява лично и заявява, че иска да взема децата по нейно желание от баща им, като тя ще помага за отглеждането им с лекарства, храна и дрехи, но не желае да заплаща издръжка.

 

Д. „С.п.“ – М. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е изготвен и приет социален доклад относно защита правата и интересите на децата Ю. М. Й. и М. М.а Й..

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа и правна обстановка:

 

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. на Община К., се установява, че  Ю. М. Й., с ЕГН **********, е роден на *** *** от майка Н.И.С. и баща М.Ю.Й. /лист 4 от делото/.

 От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № г. на Община Казанлък, се установява, че  М. М.а Й., с ЕГН **********, е роден на *** *** от майка Н.И.С. и баща М.Ю.Й. /лист 5 от делото/.

 

По делото е представено удостоверение № г. , издадено от Директора на Основно училище „Х.Б.в“ – М. от което се установява, че Ю. М. Й. е ученик в дневна форма на обучение в  клас през учебната г. /лист 6 от делото/.

По делото е представена служебна бележка, изх. № г., издадена от Директора на Обединено детско заведение „К.“ – М., от което се установява, че М. М.а Й. е записана в детското заведение и редовно посещава занятията /лист 7 от делото/.

 

Във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателствау чрез разпит на свидетелите Г.И. И., И.Ф. Ч. и М. М. С.

 

От показанията на свидетеля Г. И. се установява, че познава М. от много години, а Н. познавал „ откакто се ожениха“. Знаел, че от г. М. и Н. са разделени. След раздялата децата останали при М.. Голямото дете ходело на училище, а малкото на градина в гр. М. На М., за децата, му помагала майка му. Заявява, че майката не е търсила след раздялата децата и не е давала никакви средства.

 

Свидетелят И. Ч.познава М. от дете, а Н. познавал „откакто се ожениха с М.“. Знаел, че им се родили две деца – момче и момиче. Твърди, че от месец март  г. „са разведени“. Оттогава двете деца ги гледал М.. На М. му помагала само майка му, като той полагал грижи за децата – „дрехи, облекло, градини плаща, за училището, облича децата“. Според него М. се грижел много добре за децата си, като Н. не е търсила децата си след раздялата.

 

Свидетелката М. С. твърди, че след раздялата Н. е търсила децата си, но „той не ѝ позволяваше да ги взема“. Сочи, че М. и Н. не живеят заедно „от около година и нещо“. От Н. знаела, че е давала пари за децата си на майката на М., като парите не ги е давала срещу разписка. „Давала е на малката за градината ,на сина си за училището, за обувки, закуски.“ След раздялата им децата живеели при бащата, а Н. *** „със сегашния си приятел“.

 

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и подкрепени с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Славейкова в частта им, относно твърдението, че ответницата е заплащала издръжка на децата си. В тази им част, показанията на свидетелката не се подкрепят както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства.

 

От представения по делото социален доклад, изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – М. се установява, че след раздялата на родителите на децата, основните грижи по възпитанието и отглеждането на децата са поети от бащата и бабата на децата по бащина линия. Посочено е, че децата живеят при баща си, баба си и дядо си по бащина линия, като жилището представлява масивна постройка на два етажа. В жилището има седем стаи. За децата има обособена стая, като битовите условия са много добри и жилището е обзаведено с всички мебели, необходими за домакинството. Посочено е, че децата са в добро здравословно състояние. Ю. и М. са добре социализирани и интегрирани. От социалния доклад се установява още, че съществува емоционална връзка между децата и техните родители, като и двете деца са силно привързани към баба си по бащина линия. В заключението на социалния доклад е посочено, че бащата на децата разполага с добри жилищни условия и полага адекватни грижи и за двете деца, като в основните грижи за отглеждането на децата може да разчита на помощта на майка си. Посочено е, че майката няма възможност да приеме децата в новото си семейство, като е необходимо да се възстанови връзката между нея и децата.

 

При така установеното от фактическа  страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс СК/, когато родителите, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живият децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на тях,  режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така, защото живеенето  с родителя  е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като  текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.

                       

По делото се установи, че от раздялата на страните през  г. до приключване на устните състезания само ищецът, за разлика от ответницата е полагал лични и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата Ю. и М., помощ за което е получавал  от  своята майка.

  

При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живеят  децата, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи, изключително от интересите на децата, преценени  с оглед на редица обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.

 

С оглед възрастта на децата и  посоченото в социалния доклад, че Ю. и М. изразяват по – голяма привързаност  към баща си и баба си по бащина  линия,   съдът намира, че децата следва да останат да живеят при ищецът. По делото не е установено ищецът да е имал или да има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен негов облик и лош пример за тези деца. Не е и установено и социалната среда, в която живее същият да е неподходяща за децата на страните.  Жилището, в което живеят децата с баща си и баба си и дядо си по бащина линия разполага със  стаи, като за децата има обособена  стая. Битовите условия са много добри, жилището разполага с всички удобства. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че от данните в социалния доклад се установява, че майката на децата  живее заедно със съжителя си  в една стая от къщата, която обитават, като не разполагат с достатъчно пространство за приемане на двете деца. Всички тези обстоятелства в съчетание със  становището на Дирекция „Социална подпомагане – М. налагат само извода, че в интерес на тези  деца е на  ищеца  по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху тях, тъй като той очевидно е по – пригоден от ответницата да ги отглежда и възпитава / Р. II от ППВС №1/1974г./. По този въпрос между страните по делото не следва да има спор,  доколкото ответницата  не възразява упражняването на родителските права  спрямо Ю. и М. да бъдат предоставени на бащата

 

При това положение съдът следва да определи и мерки на лични отношения на  ответницата с децата и издръжката на същите. Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на децата, те следва да осъществяват лични контакти със своята майка. В конкретния случай съдът намира, че след като децата се отглеждат от бащата, респ. родителските права върху тях се упражняват от него, майката следва да има възможност да ги вижда и да контактува с тях. Съдът счита, че с оглед установяване на  емоционалната връзка между майката и децата следва да бъде определен режим на свиждане,  който да се осъществява  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден  до 17.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване, 15 дни през лятото, което време да не съвпада с отпуска на бащата.  По делото липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че режима на лични контакти между майката и децата следва да бъде ограничен.

 

При решаване на въпроса за дължимата се на децата издръжка съдът съобрази от една страна нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и възможностите на родителите им да осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация. От друга страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на децата си, като размера на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК.

            Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 460 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 115 лева.

От данните изложени в социалния доклад се установява, че двамата родители са трудоспособни, като ищецът получава доходи от трудова заетост в размер на 700 – 800 лева, ежемесечно. Ответницата работи по трудово правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение в размер 430 лева.

 

По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо  нуждата на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържал до момента или който иска да поддържа.

По изложените съображения, съдът намира, че с оглед нуждите на децата, тяхното правилно отглеждане и възпитание е необходимо майката да заплаща издръжка, в размер на 120 лева за детето Ю., а за детето М. 115 лева /законноустановения минимум на размера на издръжката – чл.142, ал.2 от СК/, като останалите необходими средства за отглеждането на децата, заедно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им да се поемат от бащата.

 

Съдът счита обаче, че издръжката следва да бъде присъдена за една година назад, считано от предявяване на исковата молба в съда. По делото липсват доказателства за този период ответницата да е давала издръжка на малолетните си деца в пари или в натура.

 

По отношение на претендираните от разноски, съдът възприема следното :

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски  се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 425 лева представляващи платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

   Следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК  да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 338.40 лева, представляващи дължима държавна такса върху размера на присъдените издръжки.

  

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ю.  М. Й., с  ЕГН ********** на бащата М.Ю.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, като определя местоживеенето  на детето при бащата.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.а Й., с ЕГН ********** на бащата М.Ю.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, като определя местоживеенето  на детето при бащата.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** с детето Ю.  М. Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден  до 17.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване и 15 дни през лятото, което време да не съвпада с отпуска на бащата.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** с детето М. М.а Й. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден  до 17.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване и 15 дни през лятото, което време да не съвпада с отпуска на бащата.

 

ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете Ю.  М. Й., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Ю.Й., с ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 120  /сто и двадесет лева / лева, считано от 08.09.2015г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на малолетното си дете М. М.а Й., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Ю.Й., с ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 115  /сто и петнадесет лева / лева, считано от 08.09.2015г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Ю.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 425 лева, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Н.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета  на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък държавна такса в размер на 338.40 лева  върху  присъдения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          

 

                                                                   

 

 

 

                                                             Районен съдия :