№ 10443
гр. София, 08.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110169606 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба с вх. № 102005/06.12.2021 г., П. ИВ. М. е предявила срещу В. Б. М.,
два обективносъединени иска с правна квалификация чл. 150 СК, вр. 143, ал. 2 от Семейния
кодекс (СК).
В хода на преценка допустимостта на предявеният иск, съдът установи
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, т.е. носителят на материалното право е детето.
Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените
действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. (чл. 28, ал. 2 ГПК).
Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си
представители - родители или настойници (чл. 28, ал. 4 ГПК)
Според, чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд.
В настоящия случай липсва законоустановена възможност родителят от свое име в
лично качество да предяви искове по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, тъй като процесуално
легитимиран да предяви посочения иск е детето – в случая непълнолетният Филип Миланов,
действащ лично и със съгласието на своята майка П.М. и малолетният К.М. действащ чрез
своята майка и законен представител П.М..
Действително, чл. 101, ал. 1 ГПК, изисква съдът да следи служебно за надлежното
извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои
нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определя срок за поправката. Но случаят не е такъв – исковете не са
предявени от лице, което има право на иск, без законна представителна власт, а обратното –
1
от родителя в лично качество, който е ненадлежна страна, поради това съдът не следва да
указва възможността по чл. 101, ал. 1 ГПК.
Детето разполага с процесуална легитимация да предяви такъв иск от свое име
(лично) и и със съгласието на своя родител, когато е непълнолетно и от свое име (лично)
чрез своя родител и законен представител, когато е малолетно, а не неговия родител в лично
качество. Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка,
обуславяща възникването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Предвид
липсата на процесуална легитимация на П. ИВ. М., предявените два обективно съединени
иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК се явяват недопустими, поради което
исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 102005/06.12.2021 г., на П. ИВ. М., с която е
предявила срещу В. Б. М., два обективно съединени иска с правна квалификация чл. 150 СК,
вр. 143, ал. 2 СК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 69606/2021 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2