№ 12687
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110155088 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Б. П.,
в която се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Западен парк“, бл. 117, вх. А,
ап. 3, аб. № 293390, поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1305,74 лева, която
ответницата не е заплатила, поради което и изпаднала в забава и дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 176,12 лева за
периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г. Развиват се съображения, че
ответникът му дължал и сума за главница за услугата дялово разпределение в
размер на 40,79 лева за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на законната лихва на стойност 7,37 лева за периода от
01.07.2018 г. до 21.05.2021 г., както и законната лихва от предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г., до окончателното изплащане.
Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените
суми. Претендира се присъждането на сторените съдебни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата
молба, с който не оспорва предявените искове. Твърди, че няма финансовата
възможност да заплати претендираните суми и моли да й бъдат опростени.
Третото лице – помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не е взело
становище.
С определение от 11.06.2023 г. на основание чл. 227 от ГПК като
ответници на мястото на починалата на 26.10.2022 г. Е. Б. П. са били
конституирани нейните законни наследници И. Н. П. и Б. Н. П..
1
В открито съдебно заседание, на който е бил даден ход на устните
състезания, ищецът и ответниците са били представлявани от процесуални
представители. Процесуалният представител на ищеца е преповторил
накратко исканията си към съда. Особеният представител на ответниците е
направил искане за постановяване на решение съобразно доказателствата по
делото, като е инвокирал и възражение за погасяване по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 13970/15.06.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите. В срок е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. На 24.08.2021 г. заявителят е
получил указания за подаване на искова молба и в едномесечния срок, в който
срок е постъпила и исковата молба по настоящото дело. Следва да се посочи,
че в петитума на исковата молба е направено искане за признаване за
установена дължимостта на сумата в размер на 40,79 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., а съгласно
заповедта началният период е бил от 01.05.2018 г., но това разминаване е
било отстранено с молба с вх. № 72865/16.03.2023 г.
По делото е представена заповед за настаняване от 15.02.2002 г. в
процесния имот на починалата в хода на процеса ответница, както видно от
писмо от Столична община – район „Красна поляна“ на л. 27 към 17.05.2021
г. е продължавала да живее на адреса. Предвид представените писмени
доказателства съдът счита, че е доказано, че ответницата е била ползвател на
процесния обект през исковия период.
Видно от удостоверение за наследници на л. 79 от делото Е. Б. П. е
починала на 26.10.2022 г., като същата е оставила за наследници двамата си
сина – И. Н. П. и Б. Н. П., конституирани по делото като ответници, като
предвид наличието на доказателства или възражение в противен смисъл
следва да се приеме, че същите са наследили починалата при равни квоти от
по ½.
С Договор от 01.11.2007 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
От представеното по делото копие от Договор от 18.12.2001 г. между
третото лице – помагач и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София,
жк. Западен парк, бл. 117, вх. А и Б, става ясно, че на дружеството е било
възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода в сградата.
Видно от представените от третото лице – помагач писмени материали
за отоплителните периоди 2017-2018 г., 2018 – 2019 г. и 2019 – 2020 г. е бил
осигурен достъп до имота за извършване на реален отчет.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
2
процесния период до имота са доставяни претендираните количества
топлинна енергия. От представените общи фактури и индивидуални справки
се установява, че калкулираната сума за цена на топлинна енергия с оглед
това количество доставена топлинна енергия е както следва: за 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. в размер на 495,66 лева, за 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г. в размер
на 732,71 лева, за 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в размер на 589,38 лева. В
документите е налице отбелязване за плащане на сумата в общ размер на
281,54 лева – за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в размер на 230,96 лева,
и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 50,58 лева.
Доколкото същите са издадени от ищеца, съдът счита, че следва да ги преценя
като извънсъдебно признание на неизгоден факт. Предвид изложеното
дължимата сума за исковия период възлиза на 1536,21 лева.
Видно от справката на л. 24 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
главницата за дялово разпределение възлиза в размер на 37,71 лева. По
делото не се излагат твърдения за плащане и не се представят доказателства в
тази насока.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че е клиент на топлинна енергия. В настоящия
случай предвид представените от ищеца писмени доказателства с исковата
молба се установява, че починалата ответница се явява ползвател за исковия
3
период. Следователно като наследници на същата конституираните в хода на
процеса нейни синове следва да отговарят за задълженията при квоти от по
½.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
За задълженията за главница за топлинна енергия за исковия период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са приложими Общите условия на ищцовото
дружество от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата
фактура.
С оглед представените писмени доказателства и изложеното по-горе,
както и доколкото се претендира по-малка сума от установената като
дължима, съдът счита за доказан главния иск за главница за топлинна енергия
в претендирания размер и за исковия период. Що се отнася до инвокираното
възражение за погасителна давност, съдът счита същото за преклудирано,
предвид етапа на производството, в който е заявено за първи път.
Обстоятелството, че синовете на починалата ответница са били
конституирани по-късно в процеса, не санира пропуска ответницата
своевременно да заяви възражението за настъпила погасителна давност.
Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване с оглед
основателността на иска за присъждане на главница за топлинна енергия за
претендираните суми за топлинна енергия. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от
Общите условия на ищеца, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура. На основание чл. 162 от
ГПК мораторната лихва възлиза в размер на 229,35 лева за исковия период, но
доколкото се претендира сума в по-малък размер, искът следва да се уважи в
цялост. Следователно искът спрямо всеки от ответниците следва да бъде
уважен в претендирания размер и за исковия период.
Доказана се явява и претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за сумата в размер
на 37,71 лева, като за остатъка до пълния претендиран размер от 40,79 лева
искът следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
4
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,37 лева следва да се
отхвърли изцяло като недължима.
Като законна последица от уважаване на исковите за главници следва да
се присъди и търсената законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение –15.06.2021 г., до окончателно изплащане на
вземанията.
С оглед уважаване на исковите претенции на страните се дължат
разноски. Ответниците не са претендирали такива. На основание чл. 78, ал. 8
от ГПК следва да се определи юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в полза на ищеца в размер на 100,00 лева, предвид фактическата
и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в общ размер на 707,00
лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедното
производство, депозит за особен представител и такса за съдебно
удостоверение, съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът
служебно констатира, че е била надвнесена държавна такса в размер на 128,94
лева, която не подлежи на разпределяне, а на връщане на ищеца при изрично
направена в този смисъл молба до съда и посочена банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и по
чл. 86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ......................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И.
Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Илинден, бл. 13, ет. 8, ап. 5, и
Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Западен парк, бл. 117, вх. А,
ет. 1, ап. 3, (като правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на починалата
в хода на процеса ответница Е. Б. П., ЕГН **********), че И. Н. П., ЕГН
**********, и Б. Н. П., ЕГН **********, дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ......................., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк. Западен парк, бл. 117, вх. А, ап. 3, аб. № 293390, при квоти от по
½ следните суми: сумата в размер на 1305,74 лева, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.06.2021 г., до окончателно изплащане, сумата в размер на
176,12 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., сумата в размер на
5
37,71 лева – главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.06.2021 г., до
окончателно изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34127 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и по чл. 86 от ЗЗД от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. Илинден, бл. 13, ет. 8, ап. 5, и Б. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Западен парк, бл. 117, вх. А, ет. 1, ап.
3, (като правоприемници на основание чл. 227 от ГПК на починалата в хода
на процеса ответница Е. Б. П., ЕГН **********), за признаване за установено,
че И. Н. П., ЕГН **********, и Б. Н. П., ЕГН **********, дължат на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ......................., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк. Западен парк, бл. 117, вх. А, ап. 3, аб. №
293390, при квоти от по ½ сумата за главница за цена за услугата дялово
разпределение над уважения размер от 37,71 лева до пълния претендиран
размер от 40,79 лева и сумата в размер на 7,37 лева – мораторна лихва върху
главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 21.05.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 34127 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА И. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Илинден,
бл. 13, ет. 8, ап. 5, и Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Западен
парк, бл. 117, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ......................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
707,00 лева, представляваща сбор от разноски за държавна такса за
първоинстанционното исково и заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедното
производство, депозит за особен представител и такса за съдебно
удостоверение, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6