МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
С частна тъжба Л.Д.И. *** е повдигнал обвинение срещу С.М.Г. *** и
същата е предадена на съд за престъпление по 130, ал. 1 от НК за това, че
на 24.08.2020г. в гр.
Видин е причинила на Л.Д.И.
*** разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – временно разстройство на здравето , не
опасно за живота , изразяващо се в масивно кръвонасядане на горно – вътрешната
част на лявото бедро.
По делото са приети за съвместно разглеждане и
граждански иск от тъжителят против подсъдимата в размер на 2000 лв.,
претендиран като обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение с
тъжбата. Претендират се и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание частният тъжител не се явява лично и Представлява
се от упълномощения от него повереник –
адв. С.М. ***, която поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за
признаване на подсъдимата за виновна, както и за уважаване на гражданския иск в
пълен размер. Претендира направените по делото разноски.
Подсъдимата не се явява лично в съдебно заседание. Представлява
от адв. Г.Г. ***, който излага съображения за недоказаност на обвиненията. Моли
съда признае подзащитната му за невиновна. Моли съда да отхвърли и предявените
граждански искове, алтернативно моли за приложението на чл.12 от НК или
института на реторсия.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г. и тъжителя И. са съседи – и двамата живеят в блок
08 на ж.к.“Гео Милев“ гр.Видин, като тъжителя живее на втория етаж , а
подсъдимата на последния етаж.
На 24.08.20г. тъжителя си бил вкъщи и си почивал. Около 20.00
часа бил повикан от дъщерята на подсъдимата – св. М Л – за да премести
автомобила си , който бил паркиран от другата страна на
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
улицата срещу гаражите
, на им пречел да вкарат техния автомобил в гаража, тъй като разстоянието било
малко. И. слязъл пред входа на блока. Между него и подсъдимата започнал словесен конфликт, обективна изява на
влошените съседски отношения и ескалирал във физически сблъсък. Свидетелите Л – дъщеря на подсъдимата и И и К Ц , които
били в жилището на подсъдимата и ремонтирали щора твърдят, че тъжителя ударил
подсъдимата в областта на
лицето.Междувременно св.Любенова , която живее в същия вход на 1 етаж
чула пререканията и слязла пред входа. Започнала да ги убеждава да преустановят
скандала, като била застанала с лице към тъжителя и с гръб към подсъдимата.
Докато разговаряла с И. , подсъдимата се приближила и ритнала тъжителя с крак в
областта на слабините. И. се свил , влязъл в автомобила си , преместил го и се
прибрал в апартамента си.
Тъй като го заболяло силно И. потърсил лекарска помощ,изписали
му лекарства , а по – късно бил освидетелстван и от съдебен лекар, който констатирал обширно
мораво кръвонасядане с площ 27/28 см. на горно вътрешната част на лявото бедро,
болезнено при пипане и движение.В следствие на удара тъжителя не можел да се
движи нормално, изпитвал болка при движение, притеснявал се от това да няма и
други последици от нараняването с оглед близостта до слабините.
От приобщеното по делото
Съдебно медицинско свидетелство №28/ 27.08.20г. на д-р А. Иванова – нач. Отдел
Съдебна медицина при МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин е видно , че на И. е причинено
болка и страдание с временно разстройство на здравето , не опасно за живота,
изразяващо се в масивно кръвонасядане на горно вътрешната част на ляво бедро ,
което нараняване добре отговаря да е причинено по начина и времето, съобщени от
пострадалия. Свидетелите Р В и Д Д също описват пред съда , че И. е имал
огромна синина на мястото на удара, изпитвал е затруднения и болки при
движение.
За да приеме за установена посочената по-горе фактическа
обстановка съдът се позовава на показанията на св.Р В, Д Д и отчасти на св. И Ц,
К Ц и М Л, така също на приобщените писмени доказателства,
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
касаещи здравословното
състояние на И. приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Свидетелските показания очертават две противоположни тези – от
една страна на св.Р В, Д Д с показанията си потвърждават обстоятелствата,
изнесени в тъжбата, от друга страна им противостоят показанията на свидетеля св.
И Ц, К Ц и М Л, които по същество не отричат , че подсъдимата е нанесла удар с
крак в областта на слабините на И., но твърдят, че същия е предизвикал скандала
и пръв е посегнал и ударил подсъдимата в областта на лицето.
Редно е съдът да посочи
първо защо кредитира показанията на първите свидетели. И дете свидетелки
твърдят, че сканадала е предизвикан от подсъдимата и че тъжителя не е нанасял
удар на същата. В е възприела непосредствено случващото се , тъй като била на
място между тъжителя и подсъдимата, а св. Д е наблюдавала случая от прозорец
втория етаж. Установи се, че Д се намира в роднински отношения с тъжителя –
дъщеря на същия. Това обаче не разколебава съда да кредитира именно нейните и
на св. В твърдения, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви
с другите събрани по делото доказателства
, като съобщеното от тях за нанесен удар с крак от подсъдимата и обстоятелството , че е В е възприела
непосредствено нанасянето на удара , а в последствие и двете са видели
последиците от същия изцяло се подкрепя от находките, обективирани в издаденото
Съдебно медицинско свидетелство №28/ 27.08.20г. на д-р А. Иванова – нач. Отдел
Съдебна медицина при МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин. И двете свидетелки твърдят ,
че тъжителя не е бил употребил алкохол, тъй като е трябвало да ходи на работа в
22.00 часа, както и , че не са видели тъжителя да е ударил подсъдимата в
областта на лицето.
И напротив - категоричното отричане на свидетеля Марияна
Сандова, както и от самия подсъдим да е удрял тъжителката на инкриминираната
дата, се опровергават именно от отразеното в медицинските документи.
От друга страна, свид.И Ц и К Ц в показанията си заявяват , че
са наблюдавали инцидента от прозорец в жилището на подсъдимата , което се
намира на последния етаж в блока – на височина от
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
около 9 до 12 метра.
Както и самите те заявяват, било е привечер. С оглед на това Съдът не възприема
за достоверни дадените от тях показания за случилото се , касаещи подробности ,
които свидетелите не биха могли да видят. Така например и двамата свидетели
заявяват, че тъжителя е ударил подсъдимата в областта на лицето, , при което тя
се „стъписала“ и се е опитала да „се издърпа назад“, но И. продължил да се
движи след нея и Г. за това го е ритнала.
Св. Ц в показанията си дори заявява , че „от горе не се вижда толкова
ясно“ , „ видях , че той посегна, но какво направи, шамар ли и удари не знам“.
По натам отново заявява , че е видял удар в областта на лицето на подсъдимата ,
но „не помни“ с отворена ръка ли я е ударил тъжителя или с юмрук , нито от коя
страна на лицето била ударена. Именно поради мястото и с оглед времето на инцидента
съдът не кредитира с доверие и твърденията на св. Ц относно това , че тъжителя
е бил във видимо нетрезво състояние. Относно показанията на св. М Л Съдът като
констатира , че тези показания противоречат на всички други събрани по делото
такива , както и на житейската логика и като взе предвид , че тази свидетелка -
М Л е дъщеря на подсъдимата, намира показанията й за заинтересовани поради това
обстоятелство и не ги кредитира в частта им относно авторството и начина на извършване
на деянието.
Не на последно място следва да се отбележи , че нито един
свидетел / с изключение на М Л / не заяви да е видял по лицето на подсъдимата
следи от нанесен удар.
Безспорно се доказва от всички събрани гласни
доказателства, че на посочената в тъжбата дата – 24.08.2020г. в гр. Видин
подсъдимата Г. и тъжителя са влезли в конфликт при което подсъдимата е нанесла
удар с крак в областта на слабините на тъжителя с което му причинила болка и
страдание с временно разстройство на здравето , не опасно за живота , видно от
Съдебно – медицинско свидетелство№28/20г. По
делото липсват достоверни доказателства тъжителят да е предприел някакви
действия спрямо подсъдимия, които да бъдат определени като нападение. Няма и
медицинска документация в тази насока.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
намира, че от правна страна, с деянието си подсъдимата С.Г. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 24.08.2020г. в гр. Видин , е
причинила на Л.И. лека телесна повреда – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и 129 от НК.
От обективна страна – с действията си подсъдимата е реализирала
съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като с
активни действия – удар с крак в областта на слабините е причинила на тъжителя
телесна повреда, изразяваща се в масивно кръвонасядане на горно вътрешната част
на ляво бедро. Това травматично
увреждане според съдебния експерт е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК. Установява се по делото както от събраните
гласни доказателства, така и от писмените такива, че причиненото на тъжителя
травматично увреждане е пряка и непосредствена последица от нанесения удар от подс. Г. на инкриминираната дата.
Според задължителната съдебна практика /Постановление №
3/27.09.1979г. по н.д. 6/1979г. на ПВС/, разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК касае всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно и
временно опасно за живота. Касае се до кратковременно разстройство на организма
или тъканите, както и до леки изменения във физиологичните функции извън
болката и страданието /т.15 от ППВС/.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването
на общественоопасните му последици.
Що си
отнася до претендираната от защитника подсъдимата реторсия Съдът намира , че по делото не са събрани
безспорни данни за нанесено на същата телесно увреждане. Ако подсъдимата
наистина е имала телесни увреждания ,то същата е можела да посети лекар , който
да отрази това обстоятелство . На второ място, дори и да се приеме , че тъжителя
е нанесъл удар в областта на лицето на подсъдимата , то причиненото увреждане
би било болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
В Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н.д.
№ 41/89г, ОСНК, Върховният съд, общо събрание на наказателните колегии приема,
че съдът може да приложи чл.130 ал.3 НК и да освободи тези, които са си
причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, тоест
когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без
разстройство на здравето. Това е така, защото в чл.130 ал.1 и 2 НК законът
предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и същ вид -
леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни признаци и за
тях са предвидени различни наказания. Такъв извод налага и граматическото
тълкуване на чл.130 ал. 3 НК, в който се посочва, че повредата, с която
нападнатият е отговорил, трябва да бъде „такава”. Ето защо, когато се установи,
че с деянието на нападателя е причинена лека телесна повреда, която е с болка и
страдание без разстройство на здравето, а пострадалият е отвърнал с лека
телесна повреда с разстройство на здравето, реторсията не може да се приложи,
тъй като е несправедливо да се освободи този, който също е причинил по-тежко
увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза. Това би
противоречало на чл.35 НК, който изисква съразмерност на наказанието със
степента на обществената опасност на извършеното престъпление.
Относно исканото от защитата приложение
на чл.12 от НК :На първо място
Съдът отново следва да отбележи , че безспорно са установени по делото гореописаните травматични
увреждания, причинени на тъжителя от подсъдимата от медицинското свидетелство и
свидетелските показания. Същевременно липсват медицински документи и /или дори
показания , които да удостоверяват причинени на инкриминираната дата увреждания
на подсъдимата.. От друга страна при неизбежната отбрана е налице
НАПАДЕНИЕ. Нападението е активно човешко действие, като най-често то е волеви
акт на вменяемо лице. Нападението трябва да е „непосредствено”. Това означава,
че с него е започнало увреждането на интересите или са налице условия за
близко, предстоящо увреждане на интересите. Във всички случаи обаче нападението
трябва да е „налично”, т. е. да е започнало и все още да продължава към момента
на отбраната. Невъзможна е неизбежна отбрана спрямо бъдещо или прекратено
нападение. В този смисъл дори да се приеме , че пострадалия е нанесъл на
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
подсъдимата удар в областта на лицето, към момента на причиняване на
телесната му повреда от страна на подсъдимата, нападението вече е било
преустановено – видно е от доказателствата по делото, че св. В е слязла от
жилището си , разговаряла е с И. и едва тогава Г. е нанесла удара с крак в
областта на слабините на пострадалия. Ерго – подсъдимата не е действала с цел
да предотврати реална и непосредствена опасност за животът и здравето си, а да
нанесе телесно увреждане на пост. И.. Т.е дори и да се приеме , че пострадалият
е реализирал предшестващо нападение спрямо подсъдимата, то към момента на
нанасяне на удара от страна на подсъдимата Г. , нападението на И. е било
окончателно приключило. Ето защо, действията на подсъдимата не изпълват
критериите, за да бъдат разпознати като „неизбежна отбрана”. При това положение
не може да се обсъжда приложение на чл. 12 ал. 4 НК, според който деецът не се
наказва, когато деянието е извършено при превишаване на пределите на
неизбежната отбрана и ако това се дължи на уплаха или смущение, тъй като в
случая неизбежна отбрана няма.
ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНОТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 130, АЛ.1 ОТ НК
Съдът като направи
цялостна преценка на обстоятелствата , следващи да бъдат взети предвид при
индивидуализиране на наказанието , определящи конкретната тежест на извършеното
деяние и характеризиращи личността на дееца. При определяне размера на
наказанието , съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието ,
подбудите за извършването му , всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието , предвидено за това престъпление
е „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”. Подсъдимата не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. От
престъплението не са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът като констатира , че са налице всички
изисквания на чл.78а от НК, с оглед императивното изискване на Закона
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
освободи подсъдимата от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер
на 1000 лева , като при определяне размера на наказанието , съдът взе предвид
тежестта на извършеното деяние, обстоятелството , че е нанесено едно телесно
увреждане на пострадалия , характера на причинената телесна повреда.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет
за разглеждане граждански иск, предявен
от пострадалия против подсъдимата размер на по 2000 лв. за причинената телесна
повреда – масивно кръвонасядане на горно вътрешната част на ляво бедро, представляващи
обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди – претърпени болки и физически неудобства в следствие на причинените телесни
увреждания.
Съдът с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на
престъпление, неговото авторство и вина намира искът за доказан по основание,
тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимата
престъпление - нанасяне телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК. Причинените на пострадалия неимуществени вреди се изразяват в
причинените му болки и страдания, както и физически ограничения и затруднения в
следствие на увреждането. Съгласно задължителната практика на ВС болката се
определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от
физическо въздействие, а страданието- като продължаваща болка – Постановление №
3/1979г. на ВС. Видно от събраните по делото доказателства оздравителните
процеси във връзка с причинените на тъжителя увреждания са протекли без
усложнения, доколкото по делото не са налице медицински данни за настъпили
такива. Свид. Д сочи, че повече от седмица пострадалият е имал затруднения при
придвижване. Освен това такъв тип нараняване създава и естетически и психологически
проблем на тъжителя. Като прецени горните обстоятелства, съдът намира
предявеният размер на претенцията за прекомерно завишен, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че искът за
обезщетение, предявен против подс. Г. съобразно характера, местоположението на
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №191/28.04.2021 г. ПО НЧХД № 43/2021 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
уврежданията следва да
се уважи до размер от 900 лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на
претърпените неимуществени вреди от деянието. Не се ангажираха доказателства от
страна на тъжителя за настъпили усложнения или неблагоприятни преживявания,
които да превишават нормалните такива, констатирани при този род телесни
повреди. Над тази сума до пълния предявен размер от 2000 лв. гражданският иск
следва да се отхвърли като недоказан.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК вр. с чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс съдът се произнесе по направените разноски и дължимата ДТ върху уважения
размер на гражданския иск , като присъди същите в тежест на подсъдимата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: