О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 6.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 въззивен състав в закрито
заседание на шести януари през
две хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Тодорова ВНЧД № 4311 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.
Постъпила е жалба от Н.С., Д.С.Х., С.С. чрез
повереника им срещу определение на СРС, НК, 99 състав по н.ч.д № 11757/19 г. от
23.07.2019 г., с което се оставя без разглеждане жалбата им срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 3.07.2019 г.
по досъдебно производство № 5565/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25710/2017
г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
В жалбата се твърди, че определението е
неправилно и се прави искане да бъде отменено, като бъде отменено и
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изтъква се, че определението
е постановено при нарушаване на съществени процесуални правила, довели до
нарушаване на правота на защита на жалбоподателите. Оспорва се изводът на СРС,
че жалбоподателите нямат качеството на пострадали, като се приема, че той почива
на формалистичен подход, който игнорира обстоятелството, че производството е
започнало по техен сигнал за противоправно поведение на Николай Борисов,
последица от което е сериозното нарушаване на имуществените им интереси.
Излагат се подробни съображения за това, че единствено след установяване на
деяние по чл. 309 НК е възможно да бъде установено и действителното деяние по
чл. 212 НК, като се обсъждат доказателства в подкрепа на твърдението, че на жалбоподателите е причинена имуществена
вреда на значителна стойност.
Съдът, като прецени изложените в жалбата
доводи и ги обсъди в контекста на всички събрани по делото доказателства и
извършените процесуалноследствени действия до момента, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, подадена е от процесуално легитимирано лице с право на жалба по чл. 243, ал. 7 НПК в законоустановения срок.
На
първо място въззивният съд изясни фактите по разследването, които са
значими за правилното му произнасяне:
Досъдебното производство е било образувано с
постановление от 20.11.2017 г. за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като
впоследствие е било прекратено с постановление от 3.07.2019 г. поради липса на
извършено документно престъпление.
По делото няма привлечени лица като обвиняеми.
Първостепенният съд в обжалваното определение
е приел, че жалбоподателите нямат процесуалното качество на пострадали по чл.
74 НПК, тъй като не са претърпели съставомерни вредни последици от деянието,
предмет на разследването.
Въззивният съд споделя правната оценка на фактите по разследването, извършена от районния съд от гледна точка на процесуалната легитимация на жалбоподателите да инициират съдебен контрол върху постановлението за прекратяване
на наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са пострадалият от
престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно
легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен.
Възникването на правото на обжалване пред съд е обвързано винаги с наличието на правен интерес от
постигане на благоприятен за съответния субект резултат. По отношение на пострадалия и ощетеното
юридическо лице този интерес е обвързан с възможността им в съдебната фаза да
встъпят като страни в производството. Жалбоподателите в процесния случай обаче нямат такъв защитим правен интерес, тъй като не са пострадали от престъплението, предмет на
наказателното производство,
според изискванията на НПК, поради което и не могат да бъде страна в съдебната
фаза.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е посегателство срещу правилното
осъществяване на документооборота, поради което криминализацията защитава
публичния ред за безпрепятственото извършване на тази дейност и не отдава
правно значение на съпътстващите вреди, които евентуално са настъпили в
индивидуална правна сфера. Това обаче не означава, че обезщетение за тези вреди
не може да се потърси по гражданскопроцесуален ред от увредения или че лицето,
което се приема за засегнато в широк смисъл от деянието, няма право на достъп
до горестоящата прокуратура, защото нейна е компетентността да разшири обхвата
на разследваното престъпление и/или да добави нови престъпления.
Изложените съображения са достатъчни, за да
се приеме, че при този ход на развитие на досъдебното производство, по което
липсват привлечени лица в качеството на обвиняеми и пострадали по смисъла на чл. 74 НПК, районният съд законосъобразно е стигнал до извода, че не е
сезиран от лице с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК и на това основание е оставил без разглеждане жалбата на Н.С., Д.С.Х., С.С., депозирана чрез повереника им. След като атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство не подлежи на
съдебен контрол поради липса на лица с легитимация по чл.
243, ал. 4 НПК да го обжалват пред съда, това означава, че разглеждането на
жалбата срещу него е от компетентността
на горестоящата прокуратура по отношение на тази, която е прекратила
наказателното производство.
Жалбоподателите са изложили подробни съображения за неправилност на постановлението за прекратяване, като считат, че
фактическата обстановка е невярно установена, което е довело и до неправилно
изясняване на въпроса дали са им причинени значителни имуществени вреди. Поради това правната защита на жалбоподателите в конкретния случай се осигурява по реда на
вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата – по чл. 200 НПК. Този извод се
формира по аргумент от по-силното основание по чл. 243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ
прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното
производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че
постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не
съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред
горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира
за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да
възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да
поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата,
поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ да
преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да
извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на
разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е
извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по
делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед
осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице. Доколкото
жалбоподателите излагат твърдения, че са увредени от неправомерно поведение, което определят като престъпно, основателността на становището
им следва да бъде проверена от СГП.
Мотивиран от всичко изложено,
въззивният съд намира, че обжалваното определение на СРС е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, а делото
да бъде изпратено на СГП по
компетентност за проверка на основателността на жалбата.
Ето защо СГС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НК, 99 състав
по н.ч.д № 11757/19 г. от 23.07.2019 г., с което се оставя без разглеждане жалбата
на Н.С., Д.С.Х., С.С. чрез повереника им срещу постановление за прекратяване на
наказателното производство от 3.07.2019 г. по досъдебно производство № 5565/2017
г. по описа на СДВР, пр.пр. № 25710/2017 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Делото да се изпрати
на Софийска градска прокуратура по компетентност за произнасяне по жалбата.
Определението не
подлежи на обжалване и протестиране, да се съобщи на въззивния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.