№ 4352
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110126830 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ........ срещу ............ искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сумата 1990.77 лв., представляваща стойност на
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден
имот, находящ се в ..., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022г. /датата на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 11.86 лева – главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019год. до 29.02.2020год., ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022г. /датата на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 424.34 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.07.2019г. до 16.03.2022г. и сума в размер от 2.97 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 16.03.2022г. /проекто-докладът е изменен с протоколно определение от
15.12.2022г. – л. 96, стр. 2/.
В исковата молба са изложени твърдения, че продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се изготвят от ищцовото дружество и се
одобряват от КЕВР. Ответното дружество не е предприело действия като ползвател за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия, но е консумирало такава, без
да заплаща стойността й. Твърди се, че по този начин ответното дружество се е
обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество. За сградата-етажна
собственост е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма ... в изпълнение на чл. 138б от ЗЕ. Сумите за процесния
имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на ответника са
издадени изравнителни сметки. Съгласно ОУ купувачите на топлинна енергия са
1
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ доставката, след получаване на данъчна фактура. Всеки месец ответното
дружество е имало възможност да предяви възражение относно стойността на
начислената сума, но не е направило такова, нито е заплатило в срока ползваната
топлинна енергия. На ответника била връчена покана за доброволно изпълнение.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника /л. 85 и сл./, с който се оспорва основателността на
предявените искове като в тази връзка са изложени следните съображения: направено е
възражение, че вземанията са погасени по давност; заявено е, че през процесния
период имотът е необитаем; оспорено е обстоятелството, че ищецът е доставяло
изобщо топлинна енергия на твърдяната стойност; релевира, че изобщо не е
потребявана топлинна енергия; посочва, че няма уреди за дялово разпределение
Третото лице помагач на страната на ищеца – . не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 15693/2022год. по описа на СРС,
34-ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими.
Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД,
основан на твърдения за неоснователно консумирана от ответника топлинна енергия е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав: 1) доставка на
топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот, собственост на ответника
през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на посочената стойност; 2)
консумиране на доставената топлоенергия от ответника за процесния период; 3) липса
на правно основание за ползването на топлинна енергия от страна на ответника; 4)
настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника /в
този смисъл изрично и Решение № 198 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г.,
II т. о., ТК/.
При установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане и др.).
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения
иск –доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот,
собственост на ответника през процесния период в твърдяното в ИМ количество и на
2
посочената стойност и консумиране на доставената топлоенергия от ответника за
процесния период, следва да се посочи следното: видно от представения по делото акт
за частна държавна собственост /л. 41/ се установява, че процесният имот е
предоставен на Областен управител на Област София /съобразно т. 13 от акта/.
По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по
делото за процесния период, поради което и съдът приема, че за потребена от
ответника в процесния имот топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят
приложение разпоредбите на договора за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди на ЗЕ, включително и в частта за определението на „потребител на топлинна
енергия”. Това е така, защото за доставка на топлинна енергия за стопански нужди,
какъвто е случая, форма за валидност на договора за доставка на топлинна енергия
съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период е писмен договор. В
случая, доколкото ответникът е юридическо лице – търговец, то единствената
възможност за същия да се обвърже с договор за доставка на топлинна енергия с ищеца
е писмен договор за доставка на енергия за стопански нужди. Това е така, защото
юридическо лице може да е потребител само на енергия за стопански нужди. Писмен
договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е сключен между
страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна енергия на
основание на договор са неприложими.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че от изслушаното по
делото заключение на СТЕ /л. 108 и сл./, кредитирано от съда като компетентно
изготвено се установява, че за процесния имот за периода от 01.05.2018год. до
30.04.2020год. доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 5620.17 лева /л. 112/
като сумата за отопление на имота е начислена правилно, в съответствие с
действащата нормативна уредба.
От заключението на ССчЕ /л. 115 и сл./, кредитирано от настоящия състав като
компетентно изготвено се установява, че дължимата топлинна енергия възлиза на
сумата от 1986.78 лева /л. 124/.
По отношение на последните две предпоставки от фактическия състав на
предявения иск – липса на правно основание за ползването на топлинна енергия от
страна на ответника и настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, следва да се посочи следното: по делото е безспорно
установено обстоятелството, че между страните не е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Този факт се признава както от ищеца в исковата молба, така и от
ответника в ОИМ. Поради тази причина ищецът основава иска си на твърдения за
неоснователно консумирана от ответника топлинна енергия. Същевременно от
приетата ССчЕ се установи, че ищецът е доставил топлинна енергия в размер на
1986.78 лева, а дължимата главница за дялово разпределение е в размер на 15.84 лева
/л. 124/.
По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност, следва
да се изложи следното: вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от
момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече 5-
3
годишната погасителна давност. Доколкото заявлението е депозирано на 25.03.2022г.,
то вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. и за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019год. до 29.02.2020год. не са погасени по
давност.
С оглед изложеното искът за главница за ползвана топлоенергия следва да се
уважи за сумата от 1986.78 лева като за разликата над сумата от 1986.78 лева до
пълния предявен размер от 1990.77 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение на вземането за главница за дялово разпределение, искът е основателен и
доказан изцяло.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е
настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност.
Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след
покана и то за вече възникнало вземане. (В този смисъл Решение № 4/23.01.2009 г. по
гр.д.№ 5382/2007 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВС; ТР № 82/28.02.1975 г. по гр.д.№ 74/1974 г. на ОСГК на ВС; Решение
№ 131/18.02.2009 г. по гр.д.№ 6346/2007 г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В настоящия случай видно от представената по делото покана /л. 39/ и обратна
разписка /л. 40/ се установява, че поканата е получена от ответника на 10.09.2021г. От
изготвената по делото ССчЕ се установява, че размерът на обезщетението за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 419.11 лева /л.
124/, а размерът на обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение
възлиза на сумата от 3.67 лева /л. 124/. Следователно искът за обезщетение за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 419.11
лева като за разликата над сумата от 419.11 лева до пълния предявен размер от 424.34
лева следва да се отхвърли като неоснователен. Искът за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
4
При този изход от спора възниква правото на разноски за всички страни по
делото като се съобрази уважената/отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца ........ ответникът следва да заплати сумата от 778.54 лева,
съразмерно с уважената част от исковете /ДТ – 81.51 лв. юрисконсултско
възнаграждение – 100.00 лв.; депозити за вещи лица – 600.00 лв./.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР №4/2013год. на ВКС ответникът
следва да заплати на ищеца ........ разноски, които съдът намира за доказани в размер на
98.23 лв. по гр. д. № 15693/2022год., СРС, 34 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 0.38 лева за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100.00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ......., с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление ...... срещу ............, с ЕИК ......, с адрес: ......., че
............ дължи следните суми: сума в размер от 1986.78 лв. – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот,
находящ се в ..., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022г.
/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от
11.86 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019год. до
29.02.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.03.2022г.
/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от
419.11 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 16.03.2022г. и сума в
размер от 2.97 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2019г. до 16.03.2022г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните суми: искът за главница за ползвана топлоенергия за разликата над сумата от
1986.78 лева до пълния предявен размер от 1990.77 лв.; искът за обезщетение за забава
за разликата над сумата от 419.11 лева до пълния предявен размер от 424.34 лева.
ОСЪЖДА ............, с ЕИК ......, с адрес: ....... да заплати на ......., с ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление ...... сума в размер на 778.54 лева – разноски за
исковото производство и сума в размер на 98.23 лева – разноски по гр. д. №
15693/2022год. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ......., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ...... да
заплати на ............, с ЕИК ......, с адрес: ......., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
0.38 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ..
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6