РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Русе.27.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на____двадесет
и първи___________май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Юлиян Стаменов
2. Ралица Герасимова
при секретаря_________Тодорка Недева_______________и
в присъствието на
прокурора____________Валентина Личева_____като разгледа
докладваното от
председателя__________Петър Балков______________ВНОХД № 108
по описа
за 2020 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 162/15.11.2019
год., постановена по НОХД № 757/2019 год., РРС-І-ви нак.
състав е ПРИЗНАЛ подс. Р.Н.Я. *** за НЕВИНЕН в това, в
периода 18.10.2017 г. – 17.01.2018 г. в с. Николово, обл.
Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, противозаконно да
е пречил на помощник-частен изпълнител В.Х.при ЧСИ В.М.с
рег. № ***, район на действие Окръжен съд – гр. Русе, да изпълни задълженията си
по чл.481 от ГПК – да проведе явни търгове на движими вещи с устно наддаване по
изпълнително дело № 2015***0400140 по описа на ЧСИ В.М.,
поради което и на основание чл.304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.270,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът го е ПРИЗНАЛ за НЕВИНЕН, в това
на неустановена дата през периода 09.10.2017 г. -
17.01.2018 г., в с. Николово, обл. Русе, да се е разпоредил
с движими вещи – фитнес оборудване – лежанка и тежести, електрическа печка Diplomat, тип камина, хидромасажна
вана IBERSPA, диван триместен и два броя фотьойли, цвят
бордо изкуствена кожа, копир
и скенер Canon NP 7161, офис обзавеждане от MDF, 10 модула,
четири броя контейнери, маса с две работни места, поставени под запор и оставени
му за пазене с протокол за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. по изпълнително
дело № 2015***0400140 по описа на ЧСИ В.М.с рег. № ***,
поради което и на основание чл.304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.277,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Недоволен от нея е останал
представителят на РРП, поради което я протестира в законния срок и развивайки
оплаквания за нейната необоснованост, моли да бъде отменена изцяло и да
постанови нова такава, с която да го осъди по първоначално повдигнатите му две обвинения.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Русе поддържа протеста и настоява присъдата да бъде отменена с
постановяване на нова такава, с която Я. да бъде признат за виновен по предавените му в първата инстанция две обвинения и да го осъди
по тях.
Подсъдимият Р.Н.Я. ***, заема
становището, че е невинен, поради което счита протеста за неоснователен и желае
въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Неговият договорен защитник адв. Я.П. от РАК, счита протеста за неоснователен, а
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде
потвърдена, а протеста да остане без уважение.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в протеста доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Наведеното в него отменително
основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.
Принципно проверката на атакуваната присъда освен, че е
служебна е и всеобхватна, без рамкови ограничения на правната проблематика,
писмено визирана от протестиращия прокурор. В конкретният случай във въззивния
протест се конкретизира като отменително основание –
необосноваността на присъдата по смисъла на чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК. В нея се възпроизвеждат фактите по обвинението, чиято версия е била
отхвърлена от първостепенния съд, като на тази основа се поддържа становището,
че присъдата е необоснована и следва да бъде отменена. В него прокурорът твърди
също така, че въпреки спазения ред за събиране и проверка на доказателствата,
същите неправилно са били възприети и преценени от решаващия съд. Твърди се
също така, че решаващият съд неправилно е формирал своето вътрешно убеждение,
досежно правно-релевантни факти, свързани със съставомерността на двете
престъпления.
В настоящото производство в протеста се поставя въпроса
за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на съвкупния
доказателствен материал, така както се изисква от принципа предвиден в чл. 14
ал.1 от НПК. Съобразно процесуалните правила въззивната инстанция е последна,
обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и непосредствената оценка на
доказателствата. В настоящият случай основна цел на обвинителната власт е да
представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до
несъмнен отговор на въпроса дали подс. Я. е извършил
вменените му с обвинителния акт две престъпления. Съобразявайки възприетата
фактическа обстановка и направените въз основа на същата правни изводи,
настоящата инстанция счита, че няма основания да се приеме, че тази цел е
постигната.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Съобразил е всички относими по делото доказателства и след
задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения,
обосновано е достигнал до своите изводи относно липсата на съставомерността на
двете престъпления, за което подс. Я. е признат за невинен
за същите две престъпления.
Окръжният съд счита, че в хода на първоинстанционното съдебно
производство не са допуснати наведените в протеста съществени процесуални
нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във
връзка с правилата визирани в чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3
от НПК, за липсата на обективност, пълнота и всестранност в изследването на
всички обстоятелства по делото. По съществото си наведените доводи за
необоснованост на постановената присъда, визирайки допуснати нарушения на материалния
закон не се споделят от настоящата инстанция. Въззивният
съд след като отново подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районният
съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло
съответстват на доказателствената съвкупност, а изведените изводи са правилни и
обосновани.
Подсъдимият Р.Н.Я., роден на *** год. в гр. Трявна, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, не работи, ЕГН:
**********.
С Решение № 1131/19.10.2011 г. по гр.дело № 171/2011 г. по
описа на СГС била обявена неплатежоспособността на ”БОНИК” ЕООД, като била определена
начална дата 22.04.2010 г. и на дружеството бил назначен временен синдик-св. И.С.Т..
Впоследствие Т.бил назначен от съда и за постоянен синдик. С определение от
23.04.2012 г. по ч.т.дело № 1242/2012 г. по описа на АС-София, ”БОНИК" ЕООД
било лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Тези правомощия
били предоставени на синдика на основание чл.635 ал.2 от ТЗ. Към този момент, а
и от преди това, управител на ”БОНИК” ЕООД била съпругата на подс. Р.Я. – Ц.Б.Я..
Правилно съдът е приел за установено, че По искова молба от
св. Т.било образувано гр.дело № 6706/2013 г. по описа на Районен съд Русе. С Решение
№ 645/23.04.2014 г. по това дело, Ц.Я. била осъдена да заплати в полза на масата
по несъстоятелността на ”БОНИК” ЕООД - в несъстоятелност, сумата от 11 164.88 лв.,
представляваща получени без основание трудови възнаграждения през периода
01.05.-31.12.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
08.10.2013 г., както и сумата от 665.08лв. за разноски по делото.
В изпълнение на това съдебно решение Районен съд Русе издал
изпълнителен лист от 29.07.2014 г. срещу Ц.Б.Я. за сумата от 11 164,88 лв. в полза
на „БОНИК“ ЕООД гр. София - в несъстоятелност. По искане на синдика на „БОНИК“ ЕООД
- св. И.Т., било образувано изпълнително дело № 2015***0400140 по описа на частен
съдебен изпълнител В.М.с рег. № *** с район на действие Окръжен съд гр.Русе.
По молба на св. Т., в хода на изпълнителното производство,
на 25.04.2017 г. св. В.Х.– помощник ЧСИ на В.М.пристъпила
към опис на движими вещи, намиращи се в дома на подс.
Р.Я. и съпругата му Ц.Я., в с. Николово, ул. “Липник“ № 165. Освен св. Х., на описа присъствали св. М.И. – призовкар в кантората на ЧСИ и Р.
И., в качеството на вещо лице. За част от движимите вещи в жилището, подс. Я. представил документи, че са собственост на трети лица.
Поради това св. Х. описала вещи, за които
макар подсъдимият също да твърдял, че не са негова или на съпругата му собственост,
не представил документи, а именно: фитнес оборудване – лежанка и тежести, електрическа
печка Diplomat, тип камина, хидромасажна
вана IBERSPA, диван триместен и два броя фотьойли, цвят
бордо изкуствена кожа, копир
и скенер Canon NP 7161, офис обзавеждане от MDF, 10 модула,
четири броя контейнери, маса с две работни места. За извършените действия св. Х. съставила Протокол за опис на движими вещи №
1873/25.04.2017 г. Със същият протокол, независимо от присъствието на длъжника
– Ц.Я. на мястото, св. Х. назначила подс. Р.Я. за пазач на описаното имущество.
На 02.05.2017 г. Ц.Я. депозирала уведомление до ЧСИ В.М., с което го уведомила, че описаните вещи не са нейна
собственост. Към уведомлението приложила Фактура №197/11.05.2016 г. и фискален касов
бон от същата дата, Протокол за приемо-предаване от
11.05.2016 г. и Опис № 2, в които било отразено, че на 11.05.2016 г. „Бумеранг
2009“ ЕООД гр. София продало на „Екоерг“ ЕООД гр. Трявна
машини и съоръжения отразени в 54 позиции, сред които и вещи, идентични с описаните
от св. Х. в Протокол за опис на движими вещи
№ 1873/25.04.2017 г.
Независимо от това, с Обявление за явен търг с устно наддаване
№ 4379/19.09.2017 г. ЧСИ В.М.насрочил за 18.10.2017 г.
от 10.00 ч. търг на движимите вещи описани в Протокол за опис на движими вещи №
1873/25.04.2017 г., като определил за място на провеждане търга - с. Николово, ул.
“Липник“ № 165.
На 09.10.2017 г. до ЧСИ В.М.постъпило
заявление от управителя на „Екоерг“ ЕООД гр. Трявна, в
което посочил, че вещите по отношение на които бил насрочен търга, са собственост
на „Екоерг“ ЕООД и поискал въздържане от изпълнителни
действия върху тях. Уведомил, че преди датата на търга, тези вещи, оставени на съхранение
у подсъдимия ще бъдат изтеглени. Към заявлението отново били приложени Фактура №197/11.05.2016
г., ведно с фискален касов бон от същата дата, Протокол за приемо-предаване
от 11.05.2016 г. и Опис № 2, както и счетоводна справка, в която фактурата била
отразена и пълномощно, с което управителя на „Екоерг“
ЕООД упълномощавал св. М.М.да представлява дружеството.
С постановление от 17.10.2017 г. ЧСИ В.М.отказал да спре
изпълнението върху процесните вещи.
На 17.10.2017 г. при ЧСИ В.М.постъпило
уведомление от подс. Р.Я., че всички вещи описани в Протокол
за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. са изнесени от св. М. М., в качеството
му на представляващ „Екоерг“ ЕООД и не се намират в имота
на подсъдимия.
Въпреки това, на 18.10.2017 г. в 10.00 ч. св. В.Х.и св. М.И.
отишли на адреса на подсъдимия за провеждане на насроченият търг. На мястото вече
присъствали и няколко кандидати за участие в търга. Свидетелката Х. почукала на вратата и когато подс. Я. отворил, тя поискала от него да допусне нея, колегата
й и явилите се кандидати в жилището. Подсъдимият категорично заявил, че няма да
ги пусне в дома си, като казал, че вещите – предмет на търга вече не се намират
в къщата. Свидетелката Х. обяснила на подс. Я., че трябва да й осигури достъп и, че може да поиска
съдействие за това от органите на полицията, но подсъдимият отново заявил, че няма
да допусне никого в дома си. Поради това, св. Х. разяснила на явилите се кандидат-купувачи, че
търга няма да се състои, отразила тези обстоятелства в протокол и всички се разотишли.
С Обявление за явен търг с устно наддаване №
5607/13.12.2017 г. ЧСИ В.М.насрочил за 17.01.2018 г. от
10.00 ч. повторен търг на движимите вещи описани в Протокол за опис на движими вещи
№ 1873/25.04.2017 г., като отново определил за място на провеждане търга с. Николово,
ул.“Липник“ № 165. С писмо ЧСИ В.М.поискал съдействие
от органите на полицията – Второ РУ гр. Русе за провеждане на този търг.
На посочената дата и час, пред дома на подс. Я. пристигнали св. Виолина Х., св. М.И., св. Л.Н.– полицейски инспектор във
Второ РУ-Русе и няколко желаещи да участват в търга. Когато подсъдимият излязъл
отвън, отново обяснил, че вещите ги няма в дома му, но се съгласил да допусне св.
Х. и св. Николов да огледат вътре. При извършеният
оглед св. Х. установила, че вещите описани
от нея в Протокол за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. действително липсват.
Обяснила това на присъстващите и след като търга отново не се състоял, всички се
разотишли.
Въззивният съд намира, че решаващата първа инстанция правилно е
възприела изложената фактическа обстановка и нейните констатации се подкрепят
изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно от обясненията на подс. Р.Я., показанията на свидетелите В.Х./дадени в хода на
съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1 от НПК/, М.И. /дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК/, М.М./дадени
в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК/, И.Т., Г.Т./приобщени по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1 от НПК/, Л.Н.и Ц.Б.Я. както и от приложените
и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – копия от
материалите по Изпълнително дело № 2015***0400140 по описа на частен съдебен изпълнител
В.М.с рег. № *** с район на действие Окръжен съд гр. Русе, копие от нотариален акт
за дарение на недвижими имот от 25.05.2006 г., Решение № 17/15.01.2019 г. по гр.д.
№ 803/17 г. на РОС, извлечение от Търговски регистър за „Боник“ЕООД
– в несъстоятелност, справка от ЦПЗ-Русе ЕООД за лицето Ц.Б.Я., епикризи от ЦПЗ-Русе
ЕООД за лицето Ц.Б.Я., справка за съдимост, биографична справки, декларация за семейно
и имотно състояние.
Обосновано решаващия съд е приел, че не се събраха категорични
и непротиворечиви доказателства, уличаващи по несъмнен начин подс. Я. за автор на двете престъпления, в които е обвинен от
РРП.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат правните изводи, че подс. Р.Н.Я. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Районна прокуратура Русе предала Я. на съд, за това, че през периода 18.10.2017 г.
– 17.01.2018 г. в с. Николово, обл. Русе, в условията
на продължавано престъпление – на два пъти, противозаконно пречил на помощник-частен
съдебен изпълнител В.Х.при ЧСИ В.М.с рег. № ***, район
на действие Окръжен съд – гр. Русе, да изпълни задълженията си по чл. 481 от ГПК
– да проведе явни търгове на движими вещи с устно наддаване по изпълнително дело
№ 2015***0400140 по описа на ЧСИ В.М..
Прието било в обстоятелствената част на обвинителният акт,
че на 18.10.2017 г. преченето се изразявало в това, че подс.
Я. не допуснал св. Х., в качеството ѝ на помощник-частен съдебен изпълнител в жилището си, където
следвало да се намират процесните вещи, на които той бил назначен за пазач, а преченето
на 17.01.2018 г. – в изнасянето на вещите от имота, където се съхранявали. В резултат
от тези действия на подсъдимия, на посочените две дати било осуетено провеждането
на продан чрез явен търг с устно наддаване по изпълнително дело № 2015***0400140
по описа на ЧСИ В.М..
Безспорно установените факти и обстоятелства, относими към
предмета на доказване е съдът е приел, че за съставомерността на деянието по чл.270,
ал.1 от НК, е необходимо да се установи от обективна страна, че са налице активни
действия от страна на дееца, насочени към незаконосъобразно препятстване на изпълнението
на задълженията на помощник-частен съдебен изпълнител. При това действието, следва
да е от такова естество, че да е възможно да осуети изпълнението на задълженията
от помощник-частен съдебен изпълнител, без да е необходимо задължително да се е
достигнало до такъв резултат (доколкото престъплението е формално, на просто извършване).
Правилно съдът е приел, че за наличието на тези съставомерни
елементи на инкриминирания престъпен състав към датите посочените и отстоявани в
обвинението, категорични и несъмнени доказателства в настоящото наказателно производство
не се събраха.
При така установеното от фактическа страна от съда, обективно
не се констатират действия, извършени от подс. Р.Я. на
18.10.2017 г. и на 17.01.2018 г., по осъществяване
на изпълнителното деяние на престъплението "пречене на помощник-частен съдебен
изпълнител". Съгласно повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение,
тези действия на подсъдимия би следвало да са да осуетили изпълнението на задълженията
от помощник-частен съдебен изпълнител да проведе насрочената на тези дати продан
чрез явен търг с устно наддаване по изпълнително дело № 2015***0400140.
Същевременно, от доказателствата събрани по делото, а именно
показанията на св. М. М., обясненията на подс. Р.Я. и
приобщените по делото писмени доказателства -
Заявление от 09.10.2017 г. до ЧСИ В.М.от управителя на „Екоерг“
ЕООД гр. Трявна и Уведомление от 17.10.2017 г. до ЧСИ
В.М.от подс. Р.Я. става ясно, че най-късно до
17.10.2017 г., св. М. М., в качеството му на пълномощник на „ЕкоЕрг“ ЕООД, изнесъл от дома на подсъдимия всички движимите
вещи описани в Протокол за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. по процесното
изпълнително дело. Като основание за това била претенцията на „ЕкоЕрг“ ЕООД за собственост върху тях, удостоверена с Фактура №197/11.05.2016 г., ведно с фискален касов
бон от същата дата, Протокол за приемо-предаване от
11.05.2016 г. и Опис №2, както и счетоводна справка, в която фактурата била отразена.
При това положение става ясно, че подс.Р.Я.
действително е извършил действия, с които е препятствал изпълнението на задълженията
на помощник-частен съдебен изпълнител да проведе насрочените на 18.10.2017 г. и на 17.01.2018 г. продан чрез явен търг с устно
наддаване по изпълнително дело № 2015***0400140. Тези действия на подс. Я. обаче се изразяват в осигуряването на достъп на св.
М.М.до движимите вещи описани в Протокол за опис на движими
вещи № 1873/25.04.2017 г., както и в предоставянето на възможност последният да
изнесе, натовари и транспортира до неустановено по делото място тези вещи. Именно
по този начин и в този момент, подс. Я. извършил действия,
с които противозаконно създал пречка пред помощник-частен съдебен изпълнител В.Х.да
изпълни задълженията си, като проведе и приключи насрочената в следващите дни продан
чрез явен търг с устно наддаване по изпълнително дело № 2015***0400140. Несъмнено
тези действия на подсъдимия са противозаконни, доколкото същият не изпълнил задълженията
си вменени му с разпоредбата на чл.471 от ГПК, разяснени му и от помощник-частният
съдебен изпълнител Х. с Протокол за опис
на движими вещи № 1873/25.04.2017 г., с който бил назначен като пазач на вещите,
а именно да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея
и за разноските по пазенето й. Очевидно несъответно на това задължение е даване
от страна на подс. Я. на съгласие, предоставянето на възможност
и осигуряването на достъп на трето лице до запорирани
вещи, и които то да изнесе от определеното място за пазене и премести на неустановено
място. Предвид факта, че към 17.10.2017 г. процесните движими вещи вече не били
налични на определеното за пазенето им място, а именно в жилището на подс. Я. ***, а местонахождението ми не било известно, обективно
не било възможно помощник-частен съдебен изпълнител В.Х.да проведе нито на
18.10.2017 г. нито на 17.01.2018 г. продан чрез явен търг с устно наддаване по изпълнително
дело № 2015***0400140, тъй като съобразно чл.481, ал.9 от ГПК, съдебният изпълнител
следва незабавно след приключване на наддаванията да предаде вещта на обявеният
купувач срещу заплащане в брой. т.е., това няма как да бъде сторено когато веща
вече отсъства от мястото на проданта.
Правилно е прието, че тези действия на подсъдимия са различни
от приетите от обвинението и са извършени на неустановена по делото дата, очевидно
различна от инкриминираните дати. Несъмнено, предвид това, че на 18.10.2017 г. процесните
вещи вече не се намирали в дома на подсъдимия, без правно значение е обстоятелството
дали той ще допусне в дома си помощник-частния съдебен изпълнител и кандидат-купувачите
или не, тъй като в крайна сметка, в резултат от предходните действия на подсъдимия,
съдебният изпълнител е бил обективно лишен от възможност да проведе и приключи законосъобразно
насроченото изпълнително действие. Респективно, иначе безспорно установеният факт,
че на 18.10.2017 г. подс. Я. отказал да допусне помощник-частен
съдебен изпълнител В.Х.в дома си, не може да бъде квалифициран като деяние по чл.270,
ал.1 от НК, тъй като не това действие е пречката пред помощник-частен съдебен изпълнител
В.Х.да изпълни задълженията си. Още повече, че още тогава, а и предният ден, писмено,
подс. Я. уведомил св. Х., че вещите са изнесени от представителя
на „ЕкоЕрг“ЕООД и не се намират в дома му.
С оглед изложеното по-горе, решаващият съд правилно е
приел, че и на 17.01.2018 г. не са налице извършени от подс.
Я. действия, с които противозаконно да е създал пречка пред помощник-частен съдебен
изпълнител В.Х.да изпълни задълженията си, доколкото според обвинението на тази
дата пречката се изразявала в изнасянето на процесните вещи от дома на подсъдмиия, а както се установи от доказателствата по делото,
това било сторено значителен период от време по рано.
Решаващият съд след като е направил обстоен анализ на всички
гласни доказателства, обосновано е достигнал до извода, че макар както е споменато
по-горе, да са налице доказателства за извършено от подсъдимия деяние по чл.270,
ал.1 от НК, то е осъществено с различни действия и на различна от инкриминираните
дати. Поради това съдът обосновано е приел, че не разполага със възможност да признае
подсъдимия за виновен в извършване на такова престъпление, при липса на инициатива
от прокурора по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, доколкото се касае за съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението, касаеща значими елементи от обвинението,
каквито са начина и времето на извършване на престъплението.
Изложеното дотук предпоставя подс. Р.Я. да бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението
по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и бъде оправдан
по това обвинение.
Анализирайки по отделно и в съвкупност всички цитирани гласни
и писмени доказателства, решаващият първостепенен съд след като е съпоставил така
възприетите фактически констатации е достигнал до извода, че подс. Р.Н.Я. не е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъплението по чл.277, ал.2, вр. ал.1
от НК.
Районна прокуратура Русе предала Я. на съд, за това, че на
неустановена дата през периода 09.10.2017г. - 17.01.2018г., в с. Николово, обл.
Русе, се разпоредил с движими вещи – фитнес оборудване – лежанка и тежести, електрическа
печка Diplomat, тип камина, хидромасажна
вана IBERSPA, диван триместен и два броя фотьойли, цвят
бордо изкуствена кожа, копир
и скенер Canon NP 7161, офис обзавеждане от MDF, 10 модула,
четири броя контейнери, маса с две работни места, поставени под запор и оставени
му за пазене с протокол за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. по изпълнително
дело № 2015***0400140 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ ***.
Безспорно, деянието по
чл.277, ал.2 НК може да се осъществи само чрез действие, което представлява
акт на разпореждане с вещта поставена под запор и оставена на дееца за пазене. Изяснено
от правната теория и съдебната практика е, че разпореждането може да бъде изразено
в правни или фактически действия. В първата хипотеза ще е налице разпореждане, ако
деецът извърши правни действия, с които вещта се отчуждава или обременява с различни
вещни тежести (напр., ако извърши продажба, замяна, дарение със запорираните вещи и др.). При този вид разпореждане вещите могат
да преминат във владението на друго лице на формално правно основание. При втората
хипотеза, фактическото разпореждане може да се изрази в действия, с които се въздейства
върху материалния състав на вещите (напр., преработване, увреждане, деформиране,
разглобяване на съставни части или консумиране на вещта) по начин, по който тя вече
е неизползваема с оглед функционалното си предназначение или като предмет на гражданския
оборот. В този смисъл е Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г., ОСГК на ВС, което
изяснява съдържанието на понятието "акт на разпореждане".
От друга страна съдът правилно е съобразил, че липсват и други
такива доказателства, които биха допринесли за разкриване обективната истина по
делото. Установено е също така, че при това положение по делото липсват доказателства
подс. Р.Я. да се е разпоредил с процесните вещи по някой,
от регламентираните от вещното право способи. Такива факти не се излагат и в обвинителният
акт, с който подс. Я. бил предаден на съд. Според обвинението,
подсъдимият се „разпоредил“ с вещи поставени под запор и оставени му за пазене по
изпълнително дело № 2015***0400140, като допуснал представител на „Еко Ерг“ЕООД
в дома си, където били вещите и му помогнал да ги изнесе от там. По мнение на съда
обаче, не е достатъчно само да се установи, че вещта не е налична у подсъдимия,
назначен за пазач и, че той я е предал на трето лице, тъй като за съставомерността
на деянието по чл.277, ал.2 от НК е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че
той се е разпоредил с нея, по някой от горепосочените способи. Това в настоящото
производство не бе сторено. Напротив, установено е, че за движимите вещи описани
в Протокол за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. по процесното изпълнително
дело, „Еко Ерг“ ЕООД разполага с писмени доказателства, според които е придобило
собствеността върху тях през 2016 г., чрез възмездна сделка с „Бумеранг 2009“ ЕООД
гр. София, в качеството на продавач. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията
на св. М. и обясненията на подс. Я.. Доколкото в настоящото
наказателно производство нито истинността на писмените доказателства, нито гласните
такива бяха оборени, следва да се приеме, че подс. Я.
не е извършил акт на разпореждане с тези вещи, а е предал фактическото владение
върху тях на собственика им, което изключва съставомерността на деянието му по смисъла
на чл.277, ал.2, вр. ал.1 от НК. Предвид принципът, че
разширителното тълкуване може да се прилага в наказателното
право само когато това води до намаляване използването на репресия /разширява се
напр. приложното поле на привилигирован състав/, а засилването,
разширяването на обема на репресията чрез тълкуване е недопустимо, няма как да бъде
споделено становището на прокурора, изложено в обвинителният акт, че с предаването
на фактическото владение върху една вещ на собственикът ѝ е осъществено разпореждане
с тази вещ, а от там и изпълнителното деяние по чл.277, ал.2 от НК.
Въззивният съд споделя заключението на решаващия
съд, че липсват каквнито и да са доказателства за
съпричастността и авторството на извършено престъпление от страна на подс. Я..
Обосновано съдът и настоящата въззивна инстанция не споделят обвинителната
теза на представителя на районна прокуратура и становището на прокуратурата
изцяло. В действителност районният съд правилно е приел, че подс.
Я. не е извършил и това престъпление за което е обвинен.
В крайна сметка окръжният съд не споделя становището на
представителя на районна прокуратура, че решаващата инстанция е нарушила процесуалния
закон като е постановил своята необоснована присъда, поради недоказаност на
двете обвинения. Същите са недоказани по безспорен и категоричен начин, поради
което правилно подсъдимия е оправдан и по това обвинение.
Аргументът, че поради недостатъчно индивидуализиране на вещите,
предмет на сделката между „Еко Ерг“ ЕООД и „Бумеранг 2009“ ЕООД, не може да се приеме
за безспорно, че те са идентични с вещите описани в Протокол за опис на движими
вещи № 1873/25.04.2017 г., не може да послужи като основание да се отрече с категоричност
факта, че св. М. е взел вещи, които според обсъжданата сделка са собствеността на
представляваното от него дружество. Напротив, и от показанията на св. М. и от обясненията
на подс. Я., чиято достоверност в тази им част не е разколебана,
става ясно, че изнесените от М. вещи са част именно от вещите предмет на сделката
между „Еко Ерг“ ЕООД и „Бумеранг 2009“ ЕООД. Освен това, от прочита на Протокол
за опис на движими вещи № 1873/25.04.2017 г. изготвен от св. Х. се установява, че в съществената си част вещите
също са описани общо и без достатъчно индивидуализиращи белези.
Съобразявайки гореизложеното, липсата на безспорни и категорични
доказателства, съдът обосновано е преценил, че през периода 09.10.2017 г. - 17.01.2018 г. подс. Р.Я. не се е разпоредил с движими вещи – фитнес оборудване
– лежанка и тежести, електрическа печка Diplomat, тип
камина, хидромасажна вана IBERSPA, диван триместен и два броя фотьойли, цвят бордо
изкуствена кожа, копир и скенер Canon
NP 7161, офис обзавеждане от MDF, 10 модула, четири броя контейнери, маса с две
работни места, поставени под запор и оставени му за пазене с протокол за опис на
движими вещи № 1873/25.04.2017 г. по изпълнително дело № 2015***0400140 по описа
на ЧСИ В.М., поради което съдът на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнато обвинение да е извършил и престъплението по чл.277,
ал.2, ал.1 от НК.
Предвид това въззивният съд намира, че присъдата като
правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1
от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че
други изменителни или отменителни
основания освен сочените в протеста не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 162/15.11.2019 год., постановена по НОХД №
757/2019 год., РРС-І-ви нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.