Р Е Ш Е Н И Е

22.02.2021г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и пети януари

Шести наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1953 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №145 от 15.07.2020г Директорът на ОДБХ-Плевен е наложил на основание чл.416 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на „А.о.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.К. административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „А.о.“ ЕООД, представлявано от А.В.К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.Д.Д., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното НП.

         За въззиваемата страна ОДБХ-Плевен, се явява юрк. Г.Д., която изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №0000758 от 05.05.2020г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 29.04.2020г при извършена физическа проверка на животновъден обект № ***, собственост на „А.о.“ ЕООД, представлявано от А.В.К. е констатирано, че липсват 81 /осемдесет и един/ броя овце. Собственикът на животновъдния обект не е уведомил общинският ветеринарен лекар или ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за промяната в обстоятелствата в законоустановения срок.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител З.Б.А. и свидетеля Б.Х.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – констативен протокол №000631 от 29.04.2020г. От показанията на разпитания актосъставител З.Б.А. и от показанията на свидетеля Б.Х.Г. се установява, че на 29.04.2020г при извършена физическа проверка на животновъден обект № ***, собственост на „А.о.“ ЕООД, представлявано от А.В.К., находящ се в ***, е констатирана липсата на 81 /осемдесет и един/ броя овце. Според актосъставителя А. по данни на информационната система в животновъдния обект се водели 186 броя дребни преживни животни, като 65 животни са дошли с пътен лист от обект в с.Любеново, който пътен лист е издаден на 24.04.2020г. и е приключен на 27.04.2020г. От показанията на разпитания актосъставител З.Б.А. и от показанията на свидетеля Б.Х.Г. се установява, че освен животните, описани в пътния лист от 24.04.2020г., в обекта не били налични още 16 други овце. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя А. и свидетелят Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях липса на 81 броя овце. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „А.о.“ ЕООД в нарушение, което не е извършил. От приобщените като писмени доказателства по делото писмо вх.рег. №264876/21.10.2020г. на началника на РУ-Пордим и писмо вх.рег.№264879/21.10.2020г. на Началника на РЦ 112-Монтана се установява, че на 26.04.2020г. в 20,30 часа А.В.К. е подала сигнал  към ЕЕНСП 112 и в ОДЧ на Първо Ру-Плевен за кражба на 13 бр.овце от животновъден обект в ***.

При така установената фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. чл.132, ал. 1, т. 6 ЗВМД и незаконосъобразно е наложил на основание чл.416 ал.2 от ЗВМД на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на същото нарушението е описано по следния начин: на 29.04.2020г при извършена физическа проверка на животновъден обект № ***, собственост на „А.о.“ ЕООД, представлявано от А.В.К. е констатирано, че липсват 81 /осемдесет и един/ броя овце, като собственикът на животновъдния обект не е уведомил общинския ветеринарен лекар или ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за промяната в обстоятелствата в законоустановения срок. На първо място, следва да се отбележи, че в случая е ангажирана безвиновна отговорност на дружество по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 2 от ЗВМД. На второ място, санкцията по ал. 2 на чл. 416 от ЗВМД е приложена за описани в разпоредбата на ал. 1 нарушения /в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН/. Видно от тази разпоредба, имуществената санкция се налага когато собственик на селскостопански животни не изпълни нормативни задължения, които са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22. За да е формално законосъобразно в такъв случай постановлението, следва да се посочи кое точно нормативно задължение, на което субекта на нарушението е адресат не е изпълнено, и в какво именно се състои това неизпълнение. Съобразно разпоредбата на чл.132, ал. 1, т. 6 ЗВМД  /редакция ДВ бр. 13/2020, в сила от 14.02.2020 г./ собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. Видно е, че посочената разпоредба предвижда точно определен срок за писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, но само по отношение на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация – във връзка с които положения, не са налице никакви фактически твърдения нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП. Следователно липсва яснота и пунктуалност на твърдяното нарушение, през призмата на нормативните изисквания на  чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВМД. Тук е мястото обаче да бъде отбелязано и това, че цитирането на същата правна разпоредба в наказателното постанонвление не е съобразено и с датата на констатиране на нарушението – 8.05.2020 г., към който момент е била приложима редакцията на ЗВМД съобразно ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г., а вместо това – е цитирана нова редакция на разпоредбата, въведена с ДВ бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г., която е неприложима в случая. Според съда в обстоятелствената част на постановлението не са описани съответните съставомерни признаци на нарушението, които да кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма. В конкретния случай в наказателното постановление е следвало изрично да се посочи, че става въпрос за липсващи по някаква причина точно идентифицирани животни, които са предназначени за лична консумация, каквото е изричното изискване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от закона, което не може да се тълкува разширително или поправително. В обжалваното наказателно постановление липсва посочване за това кои именно изисквания на посочената норма са нарушени от жалбоподателя, предвид съдържанието на тази норма, изискваща описанието на неспазването на всяко от алтернативните й хипотези да е пълно, ясно и точно при прилагане на санкционна последица. При така описаното в обстоятелствената част на постановлението не става ясно дали съответните животни са откраднати, умрели или убити /на които обстоятелства съответства задължението по чл. 132, ал. 1, т. 5 от ЗВМД/ или са транспортирани, заклани, продадени или дарени, за които обстоятелства е налице задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от същия закон. При твърдение за нарушаването на  чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД е трябвало да се посочи кои точно изисквания на тази разпоредба са нарушени – тези за транспортиране, за промяната на собствеността или за клане на животни. Липсата на тези обстоятелства е довела и до компрометиране на правото на защита на жалбоподателя. Освен това както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление липсва индивидуализация на животните чрез отразяване на номерата на ушните им марки, за да се прецени на кого са собственост с оглед състава на чл. 416, ал. 2 от ЗВМД.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.439 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №145 от 15.07.2020г на *** на ОДБХ-Плевен, с което е наложил на основание чл.416 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на „А.о.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.К. административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: