РЕШЕНИЕ
№ 22180
.................., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20231110167469
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ................... твърди, че по договор за застраховка .............. е
заплатил в полза на застрахования сума в размер 1964, 98 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на МПС марка
.................... настъпили в резултат от ПТП на .................... в .................. на ул.
................. ...................... Излага, че виновен за ПТП е водачът на автомобил
марка .................., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответното дружество. Ищецът поканил ответника да заплати
доброволно дължимата сума в размер 1964, 98 лева, представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни
разноски или в общ размер 1979, 98 лева с писмо от 18.09.2023 г., като на
17.10.2023 г. ответникът заплатил сумата от 989, 99 лева и отказал да изпълни
задълженията си по договора за застраховка ...................... по предявената от
ищеца регресна претенция за разликата над 989, 99 лева до пълния размер от
1979, 98 лева заплатено застрахователно обезщетение с включени 15 лева
ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му присъди сумата от 989, 99
лева, представляваща разликата между дължимото и частично заплатено
обезщетение и ликвидационните разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.12.2023 г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът ...................... в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, като твърди, че
вина за процесното ПТП има единствено водачът на застрахования при ищеца
1
автомобил, който нарушил разпоредбата на чл. 98 ЗДвП, причинно-
следствената връзка на ПТП с вредите, както и техния размер. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че към датата на ПТП – .................... между ищеца и собственика на
увреденото МПС марка ....................е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане ......................, както
и че към този момент застраховател по застраховка .................... на автомобил
марка .................. е бил ответникът по делото; фактът, че ищецът е заплатил на
ремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер 1964, 98 лева, както и че
по извънсъдебно предявената регресна претенция от ищеца към ответника,
последният е заплатил на ищеца сума в размер 989, 99 лева.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от ...................., уведомление за щета от ...................,
застрахователна полица за застраховка .................., опис заключение по щета,
както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С. Г. Д. и А. ................... А. се установява, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане на лек
автомобил марка .................... на .................... автомобил марка .................. се
движи в .................. по ул. ................. и при ..................... водачът предприема
маневра за завой надясно към дебаркадера (специално пригодена платформа
за товаро-разтоварна дейност), вследствие на което реализира ПТП с
паркирания на ул. ................. в лента за почасово платено паркиране в
очертанията на паркомястото лек автомобил марка .................... От протокола
за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на двамата свидетели, се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача
на автомобил марка .................., който е предприел маневра за завой надясно
без да остави необходимата странична дистанция от паркирания на разрешено
за това и в рамките на очертанията на паркомястото лек автомобил марка
.................... От приетите по делото писмени доказателства, както и от
2
приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. Г. Д. и
А. ................... А. се установява, че процесното ПТП не е настъпило на
кръстовище, както твърди ответникът, като се установява, че увреденият лек
автомобил е бил паркиран на разрешено за това паркомясто в рамките на
очертанията на същото. С оглед на изложеното, неоснователни са
възраженията на ответника, че вина за процесното ПТП има водачът на
застрахования при ищеца автомобил, който нарушил разпоредбата на чл. 98
ЗДвП. Вещото лице е категорично, че водачът на лек автомобил марка
....................не е имал възможност да предотврати удара, тъй като МПС е било
паркирано в очертанията на зоната за платено почасово паркиране, което се
потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на автомобил
марка .................. са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на лек
автомобил марка .................... конкретизирани в представената преписка по
щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се
установява, че посочените от застрахователя повреди на лек автомобил марка
.................... отговарят на описания в протокола за ПТП и уведомлението за
щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от опис-заключение по
образуваната при ищеца щета, фактура, възлагателно писмо, опис-протокол и
доклад по щета. Вещото лице е категорично, че щетите по автомобил лек
автомобил марка ....................се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на .................... произшествие в ...................
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно
трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол –
решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. .....................52/2009г. на ВКС, ТК, І ТО,
при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна
пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата
гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да
се отчита овехтяване. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава
3
пазарната му стойност. С оглед изложеното при определяне на действителния
размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, съгласно което стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил марка .................... изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП, е 1242, 43 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая
това е размерът на действителните вреди, определени на база средни пазарни
цени към датата на ПТП без овехтяване – сумата от 1242, 43 лева. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 1257, 43 лева.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 989, 99
лева преди завеждане на настоящия иск, поради което искът за разликата от
267, 44 лева следва да бъде уважен ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до погасяването и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 989, 99 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 251, 23
лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение
на вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 364, 93 лева,
представляващи депозит за възнаграждение на вещо лице, депозит за
призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...................... да заплати на ................... на основание чл. 411 КЗ
сумата от 267,44 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка
.................... настъпили в резултат от ПТП на .................... в .................. на ул.
................. ....................., ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 251,23 лева
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
989,99 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ................... да заплати на
4
...................... сумата от 364,93 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5