№ 298
гр. гр.Велинград, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.А
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело №
20235210100472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана от вх.№2747/29.05.2023 г., депозирана от
Н. В. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С****************, и съдебен адрес:
гр.****************, против Община Велинград, представлявана от кмета К., с която са
предявени иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сума от 650 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от
2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е
идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен
план на града, за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 197,88 лева, представляваща лихва за забава, за периода
от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г..
В исковата молба ищеца твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд
Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. наследодателката му
Стефка Николова Мандова е призната за съсобственик на 2/3 идеална част от имот,
възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел №
424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който
имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия
регулационен план на града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника.
Твърди се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно училище „Георги
Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до настоящия той се
ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил. Поддържа се, че по този начин
Община Велинград е 1 лишила наследодателката му от възможността свободно да използва
собствеността си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение.
Поддържа, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на
имота, но такова не е получавано. Излага, че наследодателката му подала искова молба
1
(служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на
имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003 г.. С влязло в сила решение
на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г.,
ответникът е осъден да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на
съсобствения имот за съответния период. Твърди се, че и след това ответникът продължил
да отказва да заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с
Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил
уважен. Впоследствие между страните били водени още множество дела, по които исковете
били уважени, въпреки това ответникът продължавал да не плаща обезщетение. Предвид
изложеното се моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 650
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от
парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от
настоящия регулационен план на града, за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 197,88 лева, представляваща лихва
за забава, за периода от 26.05.2020 г. до 26 .05.2023 г..Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, изразява становище, че
предявените искове са изцяло неоснователи. Оспорва идентичността на имота и квотите на
страните в съсобствеността по отношение на него. Твърди се, че за процсения период няма
искане от ищеца до Общината за заплащане на обезщетение, а на следващо място, че не
ответникът не е създавал пречки пред другия съсобственик да ползва имота съобразно
предназначението му и правата й, а тя не е пожелала да ползва реално. Сочи се, че
процесният имот не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е
предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито получава доходи от
него. Признава се, че част от процесния имот попада в двора на ОУ „Георги Бенковски“, но
се твърди, че в друга е реализирана, съгласно регулация улица, а третата попада вече в друг
парцел, като никоя от тези не се ползва лично и само от Община Велинград. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана на гр.
Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието като писмено
доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело № 633/2001г. на Окръжен съд
Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г.. С доклада по делото е обявено за безспорно
помежду им и обстоятелството, че той се е ползвал от ОУ „Георги Бенковски“ през
процесния период.
От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която съдът кредитира
като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната наемна цена за
периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. за процесният имот възлиза на по 654 лв.
/0,50лв. за ползване на кв. метър и квадратура за 2/3 ид.части от имота /, размерът на
дължимото обезщетение за ползването на процесния имот за периода от 01.01.2020 г.
до 31.01.2020 г. възлиза на 654 лв.
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите предпоставки,
регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС - страните по делото са съсобственици на
процесния имот при права 2/3 за ищеца и 1/3 за ответника. Ответникът - Община
Велинград е предоставил ползването на целия имот на ОУ”Г.Бенковски” Велинград,
като наследодателят на ищеца е отправила писмена покана до другия съсобственик,
2
обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично
ищцата претендира за обезщетение за ползване на имота.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишена наследодателката на
ищеца при ползване на целия имот от ответника, респ. от третото лице за спора, на
което е предоставено ползването, съдът приема заключението на съдебно-
икономическата експертиза, според което то е в размер на 654 лв..
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни
съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС-
за заплащане на обезщетение в размер на 650 лв., за периода от 01.01.2020 г. до
31.01.2020 г. за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от
съсобствениците е основателен и доколкото не е налице изменение на иска чрез
увеличаване размера му, то съдът е обвързан от диапозитивното начало.
По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено плащане
на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и задължение за заплащане
на лихви за забава върху него. По делото не са представени доказателства за
погасяване на това вземане от страна от ответника. Ето защо при съобразяване
заключението на вещото лице се установява, че искът е доказан по основание и размер
и следва да бъде уважен изцяло, при съобразяване диапозитивното начало в
гражданския процес и липсата на искане за увеличаване размера на предявения иск.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските сторени от
ищеца следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а именно 100 лв. за внесена
ДТ, 400 лв. депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със седалище и
адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета К.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В.
Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С****************, сумата от 650 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв.
424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода
01.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 26.05.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 197,88 лева (сто деветдесет и седем лева и 88 ст.), представляваща лихва
за забава, за периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, седалище и
адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета К.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В.
Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****************, сумата от 500.00 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4