№ 13
гр. Варна, 06.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Т. Р. от гр. Варна и Т. ГР. Р. от гр.
Варна, и двамата чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв.
Кр. Т. – ВАК, срещу определение № 261054/01.11.2021г. постановено по т.д.
№ 1959/2019 по описа на ОС – Варна, с което съдът е оставил без уважение
молбата им за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване на постановеното по т.д. № 1959/2019г. на ВОС решение.
Жалбоподателите твърдят в частната си жалба, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил посочените в подадените
от страните декларации по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства и не е отчел
представените доказателства за доходи. Молителите се намират в
изключително затруднено финансово състояние. Живеят в едно домакинство
под наем, нямат доходи, нямат работа, а М.Р. е с 80% трайно намалена
работоспособност, като няма влязло в сила решение за отпускане на
инвалидна пенсия. Налице е учредено право на ползване на жилище в
гр.варна, ул.“Струга“, 46, ет.7, ап.116, но това не означава, че молителите
живеят на този адрес. Обстоятелството, че лицето се води на трудов договор в
ДЗЗД Тимекс, при данни, че не е получавала трудови възнаграждения
означава, че се касае за незаличен от регистрите сключен трудов договор.
През финансовата 2020 година получените 5337,23 лева от М.Р. не могат да
обусловят извод, че лицето може да заплати дължимата държавна такса.
1
Наличето на два автомобила, при данните, че същите са обект на запор не
може да послужи като основание за отказ от освобождаването от държавна
такса, а сумите от публичните продани са постъпили за погасяване на
задълженията към взискателя. Моли съдът да постанови определение, с което
отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него постанови
друго, с което освободи молителите от заплащане на държавна такса.
Ответникът „Юробанк България“ АД моли съдът да потвърди
определението.
Производството по т.д.1959 по описа за 2019 година на Варненски
окръжен съд е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД искове
срещу М. Т. Р. и Т. ГР. Р. с правно основание чл.422 ГПК.
С решение от 25.05.2021 година, съдът е признал за установено, в
отношенията между страните, че ответниците дължат на „Юробанк България“
АД, в условията на солидарност сумата от 71 580, 86 евро, дължима по
договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда -25.02.2019 година до окончателното изплащане на
задължението, ведно с разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, като с молба от
28.07.2021 година въззивниците са поискали освобождаване от държавна
такса и разноски по делото поради тежкото си финансово състояние.
В декларациите са декларирали, че не получават доходи, както и, че
нямат влогове, имотите са възбранени и изнесени на публична продан.
От извършените справки е видно, че за М.Р. има регистрирано МПС-
л.а. ВАЗ 2106.
Съгласно справка от НОИ за М.Р. има подадено заявление за отпускане
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като процедурата
не е завършила.
Налице са данни за учредено право на ползване върху имот, находящ се
в гр.Варна, ул.“Струга“.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в
наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано
2
имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема
предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни
обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за
защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е
съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по
молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на
служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде
необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите
доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Когато молбата за освобождаване от
държавна такса е постъпила без приложена декларация, съдът следва да
изиска същата от молителя и да му даде срок /в този смисъл определение №
369/17.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2110/2013 г., II т. о., ТК; определение №
609/09.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 412/2011 г., III г. о., ГК; определение
№ 354/21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, III г. о.; определение №
318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № II г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по
ч. гр. д. № 740/2012 г. на IV г. о. /. Също така, ако имуществената декларация
е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде
възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното
значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно
имущественото състояние /в този см. са определение № 290/13.03.2016 г.
постановено по ч. т. д. № 66/2016 г. на 2-ро т. о. на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК,
както и определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. №
2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр.
д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. /.
Видно от представените декларации за материално и гражданско
състояние, молителите не упражняват дейност и не получават месечен доход.
3
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по
делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за
заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при
което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на
дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да
понесе по делото. Общият размер на дължимата по предявените искове
държавна такса е в размер на 2800 лв.,
От друга страна, съдът взема предвид средствата необходими за
издръжка на едно лице на месец, определени според данните на НСИ за 2020
г., които за последните три месеца от изминалата 2020 г. са в размер средно
на 635 лв., респ. към 2021 г. същите не биха били в по-малък размер.
С разполагаемите от молителите средства същите не могат да заплатят
дължимата за производството държавна такса, тъй като тя представлява
непосилен разход, съизмерим с отсъстващите към момента доходи.
От събраните по делото служебно от съда доказателства е видно, че
притежаваните имоти са възбранени, като с оглед предмета на делото и
данните за издадена заповед за незабавно изпълнение е очевидно
предприемането на изпълнение срещу длъжниците. Данните за наличие на
два автомобила, с оглед вида на автомобила и годината на регистрация не
променят направеният по-горе извод.
Наличните у лицето средства са необходими за неговата издръжка в
хода на производството, с оглед времетраенето на процеса до приключването
му с влязъл в сила акт. С освобождаването му от дължимите за
производството такси и разноски се постига баланс между минимално
необходимите средства за месечната му издръжка и участието му в
производството, без да бъдат накърнени неговите права.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искането се уважи в посочения по-горе смисъл.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение № 261054/01.11.2021г. постановено по т.д. №
1959/2019 по описа на ОС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСВОБОЖДАВА М. Т. Р. от гр. Варна и Т. ГР. Р. от гр. Варна от
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по т.д. №
1959/2019г. на ВОС решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5