№ 14378
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110131849 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу И. Н. Н. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С/адрес/, вх.А, ап.25, общ. Столична, обл. София (столица) и Б. К.
К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** с назначен по делото особен
представител – адв. А. с искане да бъде установено спрямо тях, че дължат на
ищеца следните суми:
сумата от 2129.16 лева като стойност на услуга за дялово разпределение
за имот с аб. № 202244 с адрес в гр.Со/адрес/ за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г.,
сумата от 360.54 лева като вземане за лихва за периода от 15.09.2020г.
до 29.11.2022г.,
сумата от 29.70 лева като стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. и
6.23 лева като вземане за лихва за периода от 31.12.2019г. 29.11.2022г.,
от които суми от
И. се търси цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 532,29 лева ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
1
29.11.2022 г. в размер на 90,14 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 7,42 лева ведно със законна лихва за периода от
23.12.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до 29.11.2022 г. в размер на 1,56 лева и от
Б. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1
596,87 лева ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.11.2022 г. в
размер на 270,40 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 22,28 лева ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до
29.11.2022 г. в размер на 4,67 лева.
Излага се, че сумите са били предмет на издадена и оспорена заповед по
чл.410 от ГПК от 10.01.2023г. по ч.гр.дело № 70800 /2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответнците са с абонатен № 202244 като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул.Ситняково бл.2 и са
използвали доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от месец
май 2019г. до месец април 2022г., които не са заплатени. Излага се още, че
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Н. инженеринг" ООД, което дружество е конституирано като трето
лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че
ответниците дължат претендираните суми и се ангажират доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв само от Б. чрез адв. А. като
негов особен представител, с който се оспорва исковата молба. Излага се, че
не е налице облигационна връзка между страните, оспорва се качеството му на
потребител. Навежда се, че не е налице договорна обвързаност между ищеца и
топлинния счетоводител тъй като към исковия период договорът е бил с
изтекъл срок; оспорва се количеството топлоенергия на сочената стойност;
оспорва се и претенцията за дялово разпределение като се навежда, че не се
доказва сключен договор за това. Оспорват се представените извлечения от
сметките на ищеца, редовно воденото счетоводство; оспорва се доставката на
ТЕ. Навежда се давност и се правят доказателствени искания.
2
В съдебно заседание се явява лично и ответникът И., който не оспорва
иска по същество, нито по размер, но оспорва претенцията за разноски.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От удостоверение за наследници от 11.03.2015г. се установява, че
ответниците са наследници като съпруг – Б. и син – И. на починалата през
2010г. Олга Бориславова К.а, а от договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 07.04.2003г. , обективиран в НА с № 69, том II, рег. № 1457 дело с №
245/ 2003г., се установява, че от април на 2003г. наследодателят Олга е
придобила ПС спрямо недвижим имот, апартамент 1 с площ от 28.05 кв.м. – за
който няма спор, че е исковия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 202244 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди – два броя
отоплителни тела и един водомер за топла вода. Вещото лице сочи още, че
през исковия период в имота на ответника, са били с монтирани ИРРО, но не е
бил подсигуряван достъп за отчет на уредите. От 25.10.2001г. е изключено
отоплението на стълбите като сградата е била със система за дялово
разпределение и избрано дружество топлинен – счетоводител. Сумата за БГВ
3
като топла вода е било осъществявана на база човек или по 140 л/ ден съгласно
приложимата наредба и е на стойност от 137.26 лева за исковия период.
Стойността на сумата за сградна инсталация и имот е в общ размер на 1212.16
лева, а БГВ е от 755.71 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена
за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно за
подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по
сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се
изчислява по Методика по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е –РД – 04-1.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответниците не оспорват и публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от
ГПК на 23.12.2022г., поради което погасени по давност с изтичане на 3
годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 23.12.2019г. или
за сумата от 249.19 лева за месеците от май 2019г. до 11.2019г. вкл. за БГВ и за
сумата от 87.53 лева за стойност на сградната инсталация.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което е прието от съда без
възражения, се установява, че общото задължение на ответника към ищеца се
формира по прогнозни стойности в размер на 1 976.76 лева като е имало
изравнителни суми за възстановяване. Начислените суми възлизат на 2129.16
лева за ТЕ и лихва от 360.45 лева и за стойност на услуга за ДР е 29.70 лева,
като лихвата е от 6.23 лева. Сумата за ТЕ за месеците от май до ноември на
2019г. вкл. е в размер на 336.72 лева с лихва от 1.98 лева – виж таблица на стр.
2 и 3 от заключението, които са покрити с давност съгласно стореното
възражение досежно главницата. Или след приспадане на погасената с
давност сума от 360.45 лева остава дължима главница за ТЕ в размер на
1768.71 лева с лихва от 358.56 лева. Сумата за услуга за дялово
разпределение от 29.70 лева е дължима в пълен размер.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на 6.23
4
лева върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019г. до 29.11.2022г. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
сумата от 6.23 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда като
тези суми се разподелят съобразно квотите на всеки от ответниците, които са
¾ за ответника Б., и останалата ¼ за ответника И.. Или Б. дължи главница за
ТЕ в размер на 1326.53 лева, а И. сума от 442.17 лева. От сумата за
обезщетение за лихва Б. дължи 257.42 лева, а И. 89.14 лева. Стойността на
услугата за дялово разпределение е от 20.03 лева за Б. и 7.42 лева за И..
Останалите възражения на ответната страна са неоснователни.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника Б. следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или Б. съобразно размера на правото
му на собственост върху имота дължи от 186.38 лева за държавна такса, 75
лева за възнаграждение на юрисконсулт, 552 лева за възнаграждение на особен
представител и 600 лева за възнаграждения на вещите лица дължи съобразно
уважената част от исковете спрямо него разноски в общ, редуциран размер от
1198.16 лева по гр.дело с № 31849/ 2023г, и ч.гр.дело с № 70800/ 2022г по
описа на СРС, а И. дължи в общ размер на 244.97 лева, отново редуциран
сбор на разноски по гр.дело с № 31849/ 2023г. и по ч.гр.дело с № 70800/ 2022г.
по описа на СРС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
5
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че Б. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** с
назначен по делото особен представител – адв. А. дължи на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Т.“ ЕАД
следните суми:
сумата от 1326.53 лева като стойност на доставена топлоенергия за
имот с аб. № 202244 с адрес в гр.Со/адрес/ за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до пълния размер от 1 596.87
лева
сумата от 257.42 лева като вземане за лихва за периода от 15.09.2020г.
до 29.11.2022г. като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 270.41 лева
сумата от 20.03 лева като цена на извършена услуга за дялово
разпределение ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до
изплащане на вземането за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,67 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 31.12.2019г. 29.11.2022г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 10.01.2023г. по ч.гр.дело № 70800 /2022
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Б. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** с назначен
по делото особен представител – адв. А. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1198.16
лева по гр.дело с № 31849/ 2023г, и ч.гр.дело с № 70800/ 2022г . по описа на
СРС и
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че И. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/,
вх.А, ап.25, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Т.“ ЕАД
следните суми:
сумата от 442.17 лева като стойност на топлоенергия за имот с аб. №
6
202244 с адрес в гр.Со/адрес/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ведно
със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до пълния размер от 532.29 лева
сумата от 89.14 лева като вземане за като вземане за лихва за периода от
15.09.2020г. до 29.11.2022г. като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 90.14
лева
сумата от 7.43 лева като цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в размер за периода
ведно със законна лихва за периода от 23.12.2022г. до изплащане на вземането
и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,56 лева мораторна лихва за периода от
31.12.2019г. до 29.11.2022 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 10.01.2023г. по ч.гр.дело № 70800 /2022 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/, вх.А,
ап.25, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК:
..., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 244.97
лева разноски по гр.дело с № 31849/ 2023г, и ч.гр.дело с № 70800/ 2022г . по
описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Н.“ ЕАД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7