РЕШЕНИЕ

 

Номер    260605                     24.11 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и шести  октомври                             2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3771      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 512797-F553901/19.05.2020г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 17” ЕООД ЕИК 20706439 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „МЕГЗ 17” ЕООД ЕИК 20706439 да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

           МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

   Обжалвано е Наказателно постановление № 512797-F553901/19.05.2020г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 17” ЕООД ЕИК 20706439 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

 

   Жалбоподателят „МЕГЗ 17” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. Н. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

 

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка с оглед установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС във връзка с подадено заявление за това е констатирано, че лицето е допуснало нарушение, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин от датата на започване на дейността – 17.07.2019г. Установено е, че първата продажба, свързана с дружеството е направена на 17.7.2019г. чрез пратка, приета от „Спиди“ АД, при предаването на която не е издаден фискален бон или друг документ.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F543901/14.04.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „МЕГЗ 17” ЕООД административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, преписка по регистрация на дружеството по ЗДДС, пълномощни, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички продажби.

     Във връзка с това следва да се посочи, че наистина се касае за продажба, а не за пощенска услуга, тъй като макар и посредством използване услуги на куриерска фирма, в настоящия казус е налице предаване на собствеността върху определена стока от страна на дружеството-жалбоподател чрез притежавания от него електронен магазин на трето лице срещу определена парична сума, тоест извършена е продажба. В този смисъл е изцяло приложима нормата на чл. 3, ал.16 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ : „Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.“

 

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за определен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 512797-F553901/19.05.2020г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „МЕГЗ 17” ЕООД ЕИК 20706439 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 3000лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

   По делото се твърдят, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка не отговаря на обективната истина твърдението за липса на датата на извършеното деяние, тъй като и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е следвало да регистрира фискално устройство най-късно на 17.07.2019г. и са изложени доводи по какви причини е възприета именно тази дата – предвид събраните поделото доказателства за първата предадена пратка от стопанисвания електронен магазин. Тоест не само, че не липсва посочване на датата на деянието, а напротив- същата е приета изцяло в интерес на нарушителя и въз онова на обективни писмени доказателства.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят „МЕГЗ 17” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

  

     По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.