РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12670 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата
В.А.И., чрез своята майка и законен представител Е.П.Ч., твърди в исковата
молба, че на 26.04.2018г., в гр. София, лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *******,
с водач К.Г. ***, с посока на движение от ул. „Тирана“ към ул. „Иван Абаджиев“,
в лявата лента, в района на бл. 30, поради несъобразена скорост, участва в
пътнотранспортно произшествие с пресичащата платното за движение отдясно наляво
спрямо посоката на движение пешеходка (В.А.И.). В резултат на пътнотранспортното произшествие
ищцата сочи, че е получила мозъчно сътресение, контузия на главата челно,
контузия на главата вдясно и контузия на дясното коляно.
В
исковата молба се твърди, че пострадалото дете е било за кратко в безсъзнание,
както и че няма спомен за травмата – не може да възпроизведе инцидента, оплаква
се от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало
положение, повишена светлочувствителност, загуба на координацията на мускулите
и шум в ушите. Твърди се, че вследствие на инцидента ищцата продължава да не
вижда с увреденото при инцидента дясно око, като преди настъпване на процесното
пътнотранспортното произшествие не е имала каквито и да е проблеми с очите. Към
момента и е поставена диагноза хиперметропия. Поддържа се, че отговорността на К.Г.В., като водач на лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег. № *******, е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД, полица № BG/02/118000245074, валидна от
10.01.2018 г. до 09.01.2019г. Ищцата сочи, че е завела претенция за обезщетение
на неимуществени вреди, вх. № ОИ-362089/06.06.2018 г., по която ответното
дружество не е направило предложение за извънсъдебно обезщетение за търпените
болки и страдания.
Ето
защо, ищцата В.А.И., чрез своята майка и законен представител Е.П.Ч., моли съда
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да осъди З. „Б.И.“ АД да заплати сумата от
30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва за забава от датата на поканата по чл.
380 КЗ – 06.06.2018 г., както и сумата от 109 лв. - за претърпени имуществени
вреди, за закупени диоптрични очила за корекция на зрението, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи, че размерът на
неимуществените вреди е завишен, а освен това изцяло претендираните вреди не се
установяват с представените доказателства по делото. Оспорва наличието на
причинно - следствена връзка с инцидента на претенцията за имуществени вреди,
които счита за недоказани. Оспорва да е причинен деликт от К.Г.В. - водача на
лекия автомобил.
Релевира
възражение за съпричиняване от ищцата, като сочи, че не е пресичала на
обозначено място и не е направила необходимото да избегне удара, като не се е
съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я превозно средство.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият
състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на
ищеца са причинени травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания.
От писмените доказателства, приети в
настоящето производство и от заключението на изслушаната и приета по делото
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 26.04.2018 г. около 19,30 ч., лек автомобил. „Хонда, Сивик“ с peг. № СА *******, управляван от К.В. *** с посока на движение от ул. „Тирана“ към
ул. „Иван Арабаджията“. Автомобилът се е движил със скорост около 55 км/ч, при ограничение на скоростта от 30 км/ч. По същото време
пешеходката В.И., на 9 г., е предприела пресичане на бул. „Кръстю Пастухов“ в района на бл. 30, в посока от отляво надясно спрямо движението на автомобила, с бързо бягане (според показанията на самия водач) и на нерегламентирано място. Водачът на лекия автомобил е предприел аварийно спиране
заедно с маневра за заобикаляне на пешеходката отляво спрямо движението на
автомобила. Ударът е настъпил
на 15,8 м. преди мерната линия
и на 1,2 м. вдясно от средната
разделителна линия в платното за движение на автомобила“. В посоката, от която е идвал лекия автомобил. „Хонда, Сивик“, на 26,2 м. преди мястото на удара са разположени пътни знаци А13 "Изкуствени неравности по
платното за движение" и В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока
от 30 км/ч. , като последният се е движил със скорост от около 55км/ч.
Според вещото лице, реакцията на водача е била
своевременна и адекватна, като предприел своевременно аварийно
спиране и опит за заобикаляне на пешеходката, но не е имал техническа възможност да спре, тъй като
мястото на удара е попадало в опасната зона за спиране на автомобила. Според експертизата, ако лекият автомобил
„Хонда Сивик“ се е движил с позволената скорост от 30 км/ч, то водачът би
имал възможност да спре автомобила около 4 м. преди да достигне мястото на удара с пешеходката, с което би могъл
технически да предотврати настъпването на ПТП.
Спорен
по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от
страна на водача на лекия автомобил.
При преценка на това обстоятелство,
настоящият съдебен състав приема следното: От доказателствата по делото се
установи, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът
на лекия автомобил, защото се е движил с
по-висока скорост от разрешената на конкретния участък, сигнализирани с пътен
знак, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният
автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД.
По
делото не е спорно, че гражданската отговорност на посочения от ищеца
делинквент към датата на процесното произшествие е застрахована при ответното
застрахователно дружество.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза от вещо лице, специалист по нервни болести, се
установява че ищцата е получила вследствие на произшествието следните телесни
увреждания: контузия на меките тъкани по главата париетално челно в дясно с
диагностицирано мозъчно сътресение; контузия на дясно коляно и дясно лакетна
става. Проведено е болнично консервативно лечение, четири дни, след което е
изписано в стабилизирано състояние, с препоръка да спазва ограничителен лечебен
и диетичен режим за три седмици. Болките и страданията са с висок интензитет
непосредствено след травмата, като постепенно са намалели и отзвучали при
изписване от болницата. Предвид приложената документация ищцата е възстановена
напълно, като е изписана от Клиниката по неврохирургия без усложнения, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. В съдебно заседание вещото
лице сочи, че главоболието може да е било и във връзка с нуждата от диоптрични
очила.
Съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза от вещо лице - офмалмолог, по-ниското зрение на дясното
око на ищцата, се дължи на далекогледство (хиперметропия) в същото око, като не се дължи на процесното
пътнотранспортно произшествие, а е унаследено състояние. От процесното
произшествие не е имало травми на очите.
Водачът на лекия автомобил, участвал в
произшествието, разпитан като свидетел, К.Г.В. сочи, в края на април 2018 г. е
управлявал собствения си автомобил по ул. „Кръстьо Пастухов“, не си спомня скоростта, но живее в района и знае, че след 30
метра има пешеходна пътека, като счита, че е карал съобразно с ограничението. Сочи,
че изведнъж от ляво на дясно е претичало малко момиченце, не е имал време за
реакция, натиснал е спирачки, но я е закачил с дясната част на колата.
Момиченцето е тичало на „спринт“, рязко е излязло. Мястото е била около 30-40
метра преди пешеходната пътека. В района са две ленти, като се е движил в
лявата лента, защото вдясно има плътно паркирали автомобили. Момичето е било
само, на 8-9 години.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. (Съобразно
приетото в ППВС № 4/68 г.).
Критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди травматични увреждания, а
именно: контузия на меките тъкани по главата париетално челно в дясно с
диагностицирано мозъчно сътресение; контузия на дясно коляно и дясно лакетна
става; периодът на възстановяване – два месеца и обстоятелството, че съгласно
документацията ищцата е възстановена напълно. В тази връзка съдът съобрази показанията
на Р.П.Ч., брат на майката на ищцата, който сочи че племенницата му В. е
останала в болница „Св. Анна“АД четири дни, като след това е имала главоболие и
не са и давали да гледа телевизия и да чете. Около два месеца не е можела да
спи, бълнувала е, и не е ходела на училище. Съобразявайки тези обстоятелства,
както и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че сумата от 8 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. (решение № 94 от
18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II Т.О.; решение № 1 от
04.03.2020 г. на ВКС по т.д. № 512/2019
г., I Т.О.). До пълният размер от 30 000 лв. искът следва
да бъде отхвърлен.
Законната лихва върху присъденото
обезщетение следва да бъде начислена от 06.06.2018 г.,
съобразно чл. 429, ал. 3 от КЗ, от датата на претенцията до застрахователя.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно заключението на
автотехническата експертиза, ако се е движил
с позволената скорост от 30 км/ч, водачът на автомобилът би имал възможност да
спре около 4 м. преди да достигне мястото на удара. Ето защо, независимо от
поведението на детето, съобразявайки пътната обстановка – самият водач сочи, че
в близост има детска площадка и обстоятелството че се е движил с превишена
скорост, съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Водачът сам се е поставил в ситуация да не може да спре, при възникване на
опасност на пътя, независимо от ограничението на скоростта.
Относно претенцията за имуществени вреди
Видно от заключението на медицинската
експертиза, от вещо лице офтамолог, хиперметропия в дясното око на ищцата, не
се дължи на процесното пътнотранспортно произшествие, следователно сторените
разходи за диоптрични очила, не са в причинно – следствена връзка с деликта и
иска за имуществени вреди в размер на 109 лв. е неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв. К.Д., се следва адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (по договор за
правна защита и съдействие от 30.10.2020 г.),
в размер на 402,40 лв. На ответника на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокат в размер на 1248,47 лв. с ДДС и сумата от 138,72 лв. за депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 320 лв., представляваща държавна такса, както и сумата
от 245,13 лв., за експертиза, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на В.А.И., **********, чрез
своята майка и законен представител Е.П.Ч., ЕГН **********, представлявана от
адв. К.Д.,***, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 8
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.04.2018г., в гр. София, на ул. „Кръстю
Пастухов“, по
вина на К.Г.В., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил лек
автомобил Хонда Сивик“, с рег. № ******* към посочената дата е бил застрахован
при ответника, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. и иска за заплащане на сумата от 109 лв. - за претърпени
имуществени вреди, за закупени диоптрични очила за корекция на зрението, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на
адв. К.М.Д. от САК, на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗА, сумата от 402,40 лв.
– адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.А.И., **********, чрез своята майка и законен представител Е.П.Ч.,
ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 1248,47 лв. с ДДС - за разноски за адвокат
и сумата от 138,72 лв. - за депозит за експертиза.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 320 лв. - държавна
такса и сумата от 245,13 лв., за
експертиза, заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: