Присъда по дело №2084/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 162
Дата: 7 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20242120202084
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 162
гр. Бургас, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниМАРИЙКА В. РАШЕВА

заседатели:ДИМЧО Р. РАЧЕВ
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
и прокурора Х. Ант. Г.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ
характер № 20242120202084 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Щ. А., с ЕГН: **********, роден на ***. в гр. Бургас,
общ. Бургас, обл. Бургас, българин, български гражданин, начално образование, неженен,
безработен, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Преображенска“ № 36, осъждан за
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 13.08.2023 г. от ресторант „Ха Лонг“, намиращ се в гр. Бургас,
к-с „Славейков“, бл. 156, партер, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи: 1 бр. черно на цвят портмоне на стойност 1 /един/ лев и съдържащата се в него сума
пари в размер на 30 /тридесет/ лева, или всичко на обща стойност 31 /тридесет и един/ лева,
от владението на Р.И.К.-Н. от гр. Бургас, собственост на „АНАМ 20“ ЕООД, ЕИК:
*********, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК вр. чл.
58а, ал.4, вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4
/четири/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИЗНС, първоначален "Строг"
режим за изтърпяване на така наложеното наказание "Лишаване от свобода“.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от така наложеното
наказание "Лишаване от свобода" за срок 4 месеца / ЧЕТИРИ МЕСЕЦА/,
времето през което подсъдимият Н. Щ. А., с ЕГН: ********** е бил задържан
по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО "Задържане под стража"
във връзка с престъплението, предмет на настоящата присъда.
1
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Н. Щ. А., с
ЕГН: **********, да заплати направените по делото в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 596,42 лева в полза на бюджета на ОД на
МВР – град Бургас.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 3 бр. оптични носители
/СД-диск/, приложени към материалите по ДП –л.139, да останат приложени
по делото за срока на съхраняването му в архив,след което да се унищожат по
реда, предвиден в Правилник за администрацията в съдилищата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране пред ОС –
Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №162/07.10.2024 г.по НОХД №2084/2024 г. по описа на БРС.
Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 434 ЗМ-580/2023г., по описа на 02
РУ- МВР-Б. ( бпор.№ 1959/2023г., по описа на БРП), с който е повдигнато обвинение срещу
Н.Щ.А., с ЕГН: ********** за ТОВА,че на 13.08.2023 г. от ресторант „Х. Л.“, намиращ се в
*****************, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. черно на
цвят портмоне на стойност 1 /един/ лев и съдържащата се в него сума пари в размер на 30
/тридесет/ лева, или всичко на обща стойност 31 /тридесет и един/ лева, от владението на Р.И.К. - Н.
от гр. Б., собственост на „А. **“ ЕООД, ЕИК: *********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29,
ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК.
В разпоредително заседание подсъдимят и неговият защитник направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т.
2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото за несъмнено
доказано от събрания в ДП доказателствен материал. Подчертава високата степен на обществена
опасност на дееца, изводима от данните за неговата съдимост, като отчита като смекчаващо
обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание още в досъдебна фаза. В аспекта на
изложените съображения прокурорът настоява за индивидуализиране като съответстващо на
тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода“, като след редукцията по чл.58а,ал.1 НК да бъде определен окончателен размер на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл.57,ал.1, т.2, б. „б“
ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия - адв.Т.Ш. от БАК, настоява спрямо подзащитния й да се определи
наказание в размера предложен от прокурора, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 2 години
след редукцията, предвидена в чл.58а, ал.1 НК.
При предоставената му лична защита подсъдимият заявява,че няма близки- сестра му и баща му са
починали,както и че не е искал да извърши престъплението, а понастоящем не е излекуван
здравословно.
В своята последна дума подсъдимият моли, съдът да му определи по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Щ.А., с ЕГН: **********, е роден на **********************************
Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият Н.А. е многократно осъждан.
- С Определение по ЧНД № 6015 / 2016г. по описа на Районен съд - Б. на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК измежду наказанията наложени по НОХД № 332 / 2015г. по описа на Окръжен съд - Б.,
НОХД № 4160 / 2015г. по описа на Районен съд - Б. и НОХД № 5105 / 2016г. по описа на Районен
съд - Б. на Н.А. е определено едно общо, най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
/пет/ години, като на осн. чл. 24 от НК е увеличено наказанието лишаване от свобода с 1 година до
размера на 6 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим. Наказанието е изтърпяно на 28.04.2020г.
С Присъда по НОХД № 1876 / 2021г. по описа на Районен съд - Б. на Н.А. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 31.03.2022г.
Цитираните осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираното деяние, за което е
привлечен към наказателна отговорност в настоящото производство, обуславят наличието на
хипотеза, при която деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен
рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1,б. „а” и б. „б“ от НК, като престъпленията не са извършени като
непълнолетен съгласно чл. 29, ал. 2 от НК и не са изтекли сроковете предвидени в разпоредбата на
чл. 30 от НК.
1
Подсъдимият Н.А. решил да отнеме чужди движими вещи, като в изпълнение на взетото решение
на 13.08.2023 год., отишъл в ресторант „Х. Л.“, намиращ се в *****************, който бил
стопанисван от „А. **“ ЕООД, ЕИК: ********* с управител свид. Н. В.Ч.
В ресторанта като барман и сервитьор работела съпругата на Н. В.Ч.- Р.И.К. - Н., която държала
служебна парична сума в размер на 30 лева в черно портмоне поставено на бара. Подсъдимият А.
след влизане в ресторанта забелязал на бара монитор от компютър, а до него черното портмоне. В
това време, свид. Р.И.К. - Н. била пред заведението и почиствала една от масите. Подсъдимият А.
взел чуждото портмоне без съгласието на неговия владелец и собственик, като бързо излязъл от
заведението и пеша продължил да се движи в посока автобусната спирка на бул. „Я.К.“, срещу
МОЛ „Г.“ в гр. Б..
Свидетелят Р.И.К. - Н. се усъмнила в поведението на А., като уведомила съпруга си и помолила
дъщеря си свид. Л.Ч. Н. да прегледат записите от охранителните камери в ресторанта. След като
установили отнемането на портмонето, свид. Н. В.Ч.излязъл от заведението и тръгнал да търси
подсъдимия А..
По пътя свид. Н. В.Ч.срещнал свид. Н.В.Д.. Д. бил в компанията на други свои приятели, като Н. Ч.
дал подробно описание на подсъдимия А. и ги попитал, дали не са го виждали. Свид. Д. показал на
Н. В.Ч.търсеното лице в храстите зад горепосочената автобусна спирка. Там А. държал черното
портмоне. Свидетелят Н. В.Ч.хванал за ръката подсъдимия А., който оставил портмонето,
отскубнал се и избягал в спрелия в близост автобус на градския транспорт. Автобусът бил с водач
свидетелят И.Г. и кондуктор свидетелят Е.И.. След подаден сигнал на тел. 112, на място се отзовал
полицейски екип, включващ свидетелят К.И., който задържал подсъдимия А..
Свидетелят Н. Д. намерил черното портмоне на земята до храстите, зад автобусната спирка и го
предал на Н. В.Ч.
В хода на наказателното производство била назначена и изготвена оценъчна експертиза, която е
дала стойност на отнетото портмоне, а именно 1 лев.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия събран по делото доказателствен
материал, разгледан поотделно и в съвкупност, а именно от гласните доказателства, показанията на
свидетелите - Н. В.Ч. Л.Ч. Н., Р.И.К. - Н., Н.В.Д., И.П.Г., Е.Й.И., К.Д.И., писмените доказателствени
средства - протокол за оглед на веществено доказателство, заключението на оценъчната експертиза,
фотопортретна и идентификационна експертиза протоколи за доброволно предаване и от другите
писмени доказателства събрани по същото досъдебното производство.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите Н. В.Ч./ л.6-7 от ДП, Л.11-13 от ДП, л.79-
80 от ДП, л.114-116 от ДП/, св. К.Д.И., св.И.П.Г.,св.Е.Й.И. /л.34-л.35 от ДП/, св.Н.В.Д. /л.36-л.37
,св.Л.Ч. Н. / л.83 от ДП/, св.Р.И.К. /л.85 -87от ДП/, обяснения на обвиняемия /л.102 от
ДП/досъдебно-оценъчна експертиза /л.39 от ДП/, протокол за обиск на лице / л.48 от ДП/, Писмена
справка от Б.бус ЕООД, /л.58 от ДП/ 2 бр. Протоколи за доброволно предаване /л.60-61/ , разписки
за предадени вещи / л.62 от ДП/, Справка от ТР относно ЮЛ „А. **“ЕООД /л.81 от ДП/,
видеотехническа експертиза /л.130 – л.137 от ДП/, от веществените доказателства -3 бр. оптични
носители, находящи се на л.139 от ДП; протокол за очна ставка между свидетеля Н. В.Ч.и св.Н. В.
Д.; справка за съдимост,докладни записки и други писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373,
ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и вината на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да маркира в
систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените
фактически изводи.
За да обоснове възприетите факти за отношението на подсъдимото лице към предмета на деянието,
настоящият първостепенен съд изгради стройна система от преки доказателства , въз основа на
които е направен единствено възможен извод за това, че подс. Н.Щ. е отнел инкриминирания
имуществен предмет- портмоне и сума от 30 лв., собствност на „А. **“ЕООД.
2
Доказателствената мотивираност на обвинителната теза се основава на
фактическите данни в свидетелските показания на св. Л.Ч. Н. , свидетеля Р.И.К., и свидетеля
Н. В.Ч. Показанията на тези трима свидетели, интерпретирани в аспекта на използувания при
класификацията им критерий-отношение към основния факт, с оглед непосредствените и визуални
преки възприятия на свидетелите относно отделни епизоди от поведението на подсъдимия и
фрагменти с доказателствена стойност, са преки. Свидетелят Р.К., пресъздава впечатленията си за
подсъдимия, който направил поръчка,а след това бързо напуснал заведението, както и детайлизира
местонахождението ,вида и съдържанието на отнетата вещ –портмоне, оставено на бара с 30 лв. на
монети, оборотни средства, което свидетелката винаги оставяла на това място и с тази сума при
предаване на работната смяна на дъщеря й Л. Н.. Показанията на св.Л.Ч. в съчетание с показанията
на нейния баща Н. Ч. съставляват валидно пряко доказателствено средство,т.к. от нейните
показания се извлича спомена й за напусналия заведението на 13.08.2023 г, мъж със шапка и
раница. Разгледани комплексно в тяхната съдържателна връзка и взаимообусловеност, чрез
показанията на двамата свидетелия Л.Ч. и Н. Ч. се установява, че на база преглед на видеозапис от
охранителна камера в заведението, двамата безпротиворечиво и единодушно открояват,че са
възприели картината на мъж, който отнел портмонето с инкриминираната сума 30 лв. и директно
напуснал заведението.
На следващо място, вътрешно съгласувани, в хронологично и смислово единство са
показанията на св.Н. Ч. и св. Н.В.Д.. Количественото натрупване на фактически данни в техните
показания и качественото им вътрешно и хронологично взаимодопълване, формира стройна и
логически издържана последователност, правеща изводът относно процеснпто събития единствено
възможен. От показанията на тези св.Д. и Н.Ч. се извличат преки доказателствени факти – относно
предприетото от св.Ч. издирване на подсъдимия , относно проведения кратък разговор със събрали
се деца на спирка „Л.М.“ до плувен басейн в к-с „С.“, сред които св.Н. Д., посочил на Н. Ч.
намиращия се в храстите зад спирката подсъдим Н.А., относно положението на подсъдимия, който
бил седнал на земята и държал черен портфейл. В контролно-съпоставителен аспект частичните
логически несъответствия и несъществени противоречия между показанията на св.Н. Д. и Н. Ч. са
преодолени и окончателно отстранени чрез проведена очна ставка между свидетелите,при която се
изясняват допълнителни елементи от фактическата картина на развитието на инкриминираното
деяние. Според показанията на Н.Д. и Н.Ч. се изяснява,че управителят на ощетеното юридическо
лице хванал за китката подсъдимия,но последният се изплъзнал и влязъл в спрелия на спирката
автобус на градския транспорт № **,както и че Н. В.Ч.се качил в автобуса и хванал отново
подсъдимия А.. Според показанията на Н.Ч. и Н.Д. хармонизирани напълно и очертаващи тясна
логическа и съдържателна взаимовръзка, св.Д. намерил в храстите инкриминирания празен,черен
портфейл и през отворените врати на автобуса подал същия на Н. В.Ч. Показанията на тези двама
свидетели се намират в хармония помежду си, лишени са от логически противоречия и доколкото
очертават последователно ,правдиво и хронологично свързано епизоди от изпълнението на
престъпната дейност на А., водят до изводи, които са единствено възможни относно авторството и
проявеното персонално участие на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия.
Показанията на св.Е.Й.И. и св. И.П.Г., служители на „Б.бус“ ЕООД, са вътрешно
консолидирани, възпроизвеждат преки лични възприятия на свидетелите, и съдът ги цени като
надежден и непредубеден източник, който може да послужи като опора за изводи досежно
извършеното престъпление и неговото авторство. И двамата свидетели по еднозначен и
непротиворечив начин,с нужните нива на логическа последователност, описват спомен,че мъж с
виетнамски произход в автобуса държал друг мъж ,двамата се бутали, а мъжът от виетнамски
произход отправял упреци и обвинения към другия,че му е откраднал портмонето.
Коментираните гласни доказателствени източници се допълват изцяло, и намират
логическо продължение в свидетелското изложение на полицейския служител при 02 РУ-Б. К.И.,
който на 13.08.2023 г.в 18.05 часа бил изпратен на сигнал за сбиване между две лица в линия 11 на
градския трнаспорт , където установил и снел самоличността на Н. В.Ч.и подсъдимия Н.А.. В една
своя част показанията на полицейския служител предвид източника на сведения пресъздават
производни доказателствени данни, т.к. възпроизвеждат заявените му от А. и В.Ч.версии относно
събитието.
Гореизложената фактическа картина относно съдържанието на инкриминираното
събитие се подкрепя напълно от обясненията на самия Н.А.. Тези обяснения съдът, без да игнорира
двойствената им процесуална природа- на доказателствено средство и на средство за защита,
предвид пълнотата, точността на преобладаващата част на коректно съобщените фактически
фрагменти / в синхорн със съвкупно оценявания доказателствен материал/ и предвид основната им
процесуална характеристика на източник, пресъздаващ почти цялостно самопризнание за деянието
/с изключение на детайлното разминаване относно размера на паричната сума в отнетото черно
3
кожено портмоне/, съдът кредитира в светлината на валидно доказателствено средство.
Доказателствена обезпеченост на обвинението мотивира и анализът на резултатите на
видеотехническата и фотопортретна и идентификационна експертиза, почиващи на професионално
интерпретиране на фактическите данни, съдържими се в предадените с протокол за доброволно
предаване 3 бр. оптични носители тип диск от камери за видео наблюдение,монтирани, както
следва: 1. пред и в ресторант „Азиатска кухня“, находящ се в гр.Б., к-с „С.“, бл.***** 2. Автобусна
спирка в комплекс „С.“ срещу складове на „П.п.“ и 3. от автобус на градски транспорт на „Б.Бус“ с
рег. №* *** **. Видеоматериалът от посочените дискове е подложен на лицево - идентификационна
съпоставка с актуални снимки за сравнително изследване на подсъдимия Н.А.. Според съда извън
всяко съмнение е способността на СТЕ да подпомогне процеса на формиране на обективни съдебни
изводи. Съдът взе предвид,че експертното изследване е съобразено с поставените задачи; ползвани
са признати от науката методи. Според настоящия състав макар и фиксираните научни изводи, да
са с вероятностен характер,т.к. извлечените и подредени в хронологичен ред кадри от 3 бр. дискове
са само частично годни за лицево-идентификационно изследване, то тези изводи,/че в заснетите и
подредени в хронологичен ред кадри не се изключва да е заснето лицето Н.Щ.А./ имат категорична
доказателствена роля и несъмнена подпомагаща процеса по разкриване на обективната истина
стойност.
Като следващ елемент в непрекъсваемата логическа доказателствена верига съдът оцени
и изводите в досъдебната оценъчна експертиза, според които реалната остатъчна стойност на
портмоне от изкуствена кожа,черно на цвят с 4 прегради към процесната дата е 1 лв.
В настоящия случай, преценявайки преките и производни доказателствени данни от показанията
на изброените седем свидетели Н. В.Ч., К.Д.И., св.И.П.Г.,св.Е.Й.И., св.Н.В.Д.,св.Л.Ч. Н., св.Р.И.К.,
в съчетание с обясненията на подсъдимия Н.А. и анализирайки ги в корелация с резултатите от
видеотехническата и оценъчната експертизи, по свое вътрешно убеждение, съдът констатира, че
изброените гласни доказателствени източници наред със самопризнанията на подсъдимия
съставляват в своята съвкупност хармонично цяло –единна и логична структура от факти, свързани
помежду си с основния факт, и водят до изводи, които са единствено възможни за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Н.А..

От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на
инкриминираните деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните
престъпления.
Съдът установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.Щ.А., с ЕГН: ********** е
осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и
б. „б“ от НК,като на 13.08.2023 г. от ресторант „Х. Л.“, намиращ се в *****************, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. черно на цвят портмоне на
стойност 1 /един/ лев и съдържащата се в него сума пари в размер на 30 /тридесет/ лева, или всичко
на обща стойност 31 /тридесет и един/ лева, от владението на Р.И.К. - Н. от гр. Б., собственост на
„А. **“ ЕООД, ЕИК: *********, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на противоправно
интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещта, което обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на
изпълнителното деяние - прекъснал е владението на правоимащото лице върху процесните вещи- 1
бр. черно на цвят портмоне и съдържащата се в него сума пари в размер на 30 лева, така и втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е
довършено.
Отнемането на портмонето от мястото на временното му съхранение върху бара в ресторант
„Л.Х.“, находящ се в гр.Б., к-с „С.“, бл.156, партер, до застъпване на смяна на Л.Ч., бягството на
подсъдимия с отнетите инкриминирани вещи,впоследствие отделянето на паричната сума от
портфейла в храстите зад спирката „Л.М.“ до плувен басейн в к-с „С.“, на транспортна линия № **
полза, обосновава извод за осъществен основен състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1
НК. След установяване на фактическа власт върху отнетите движими вещи от А. се проявява
намесата на допълнителни привходящи фактори, в резултат на която св.Д. върнал вече изоставения
4
от подсъдимия в храстите портфейл на Н. Ч. /след изземване или разпиляване на цялата
съдържаща се в него сума от подсъдимия/. Това активно последващо поведение на трети лица не
видоизменя извода за довършеност на престъплението кражба по чл.194,ал.1 НК.
Предприетите действия – отнемане на инкриминираните имуществени елементи, бързото
отдалечаване от мястото на изпълнение на деянието, опитът за лично укриване в храстите на
спирката и прибирането у подсъдимия на парични средства от портфейла пресъздава верига от
действия изцяло в спектъра на свободното изборно усмотрение на подсъдимия. Тези действия са
израз на недвусмислена външна изява на присвоителното намерение, т.к. собственическият
анимус намира безпрекословен и несъмнен израз в прибирането, разходването, разпиляването на
отнетите движими вещи.
Отнетите от фактическата власт на съпругата Р.К.- Н. на управителя на ощетеното юридическо
лице „А. **“ ЕООД- 1 бр. черно на цвят портмоне на стойност 1 /един/ лев и съдържащата се в
него сума пари в размер на 30 /тридесет/ лева са движими вещи на обща стойост 31 лв.,предвид
което са годен предмет на престъплението кражба. Същите, от една страна са били елемент от
диференцираната, чужда за подсъдимия имуществена сфера – тази на дружеството “А. **“ЕООД,
стопанисващо ресторант „Л.Х.“, находящ се в гр.Б., к-с „С.“, бл.*****, а от друга страна, са
включени в гражданския оборот, тъй като имат пазарна /парична/ стойност, респ. съставляват
пари.
Подсъдимият Н.А. не е имал разрешение от владелеца Р.К.- Н. и управителя на „А. **“ЕООД, за
тяхното отнемане, поради което се налага изводът, че това е станало без знанието и съгласието на
правоимащото лице.
Деянието на подсъдимия покрива признаците на утежнения по-тежко наказуем състав на чл.196,
ал.1, т.1 НК, т.к. е извършено при квалифициращото обстоятелство чл.29,ал.1, б.“а“ и б. „б“, а
именно – в опасен рецидив.
Настоящата престъпна деятелност на Н.Щ.А. се определя като осъществена в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква "а" и буква „б“ НК, тъй като този подсъдим е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК , както и
предвид допълнително изпълнения нормативен критерий - да е осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК.
Основание за горната квалификация са следните осъждания на подсъдимия Н.Щ.А.:
С влязло в сила на 29.11.2016 г. Определение по ЧНД № 6015/2016 г. по описа на PC - Б. е
наложено едно общо най - тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 332/2015 г. по
описа на ОC – Б., НОХД 4160/2015 г. по описа на РС-Б. и НОХД № 5105/2016 г. по описа на PC - Б. в
размер на 5 години „лишаване от свобода“,увеличено на основание чл.24,ал.1 НК до общ размер на
6 години лишаване от свобода и определено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим.
Кумулираните осъждания имат за предмет тежки умишлени престъпления – квалифицирани
състави на кражби и грабеж в условията на опасен рецидив.
Наказанието е изтърпяно на 28.04.2020 г.
С влязла в сила на 02.09.2021 г. Присъда №48/ 17.08.2021 г. по НОХД № 1876/2021 г. по описа на РС
-Б. е определено наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ за извършено тежко
умишлено престъпление по чл.196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1, вр. чл.29, ал.1,б.“а“ вр.чл.26,ал.1
НК,което е определено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим“.
Наказанието е изтърпяно на 31.03.2022 г.
Така изложеното обуславя квалифициращият признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и по б. “б“ от НК, тъй като към инкриминираната дата на коментираното понастоящем
престъпление -13.08.2023 г. не е изтекъл 5 - годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването
на наказанията по горецитираните присъди.
От субективна страна подсъдимият Н.Щ.А. е действал при форма на вината пряк умисъл по см.
чл.11, ал.2 НК, като е знаел, че отнема вещи, принадлежащи към чужда имуществена сфера. В
интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение елементите от фактическото
съдържание на изпълнителното деяние, и неговото социално значение –съзнавал е
обстоятелството, че отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е
извършена без съгласието на техния собственик /владелец. В представната дейност се обхващат
всички компоненти на отнемането на инкриминираните вещи, механизма на това отнемане, чрез
отделянето им от бара на ресторанта ,чрез което се прекъсва връзката им с правоимащото
5
лице.Касае се за съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност на подсъдимия, който
променил местонахождението портфейла с парична сума от 30 лв., с намерението да ги присвои.
Подсъдимият е съзнавал и че е осъждан на ефективни наказания лишаване от свобода за тежки
умишлени престъпления от общ характер, както и че налаганите му ефективни наказания
„лишаване от свобода“са били за срок над 1 година. Подсъдимият предвид достигнатия правно
регламентиран праг на възрастова, житейска и социална зрялост е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това
свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с
имуществените елементи, относими към предмета на извършеното престъпление.
Съдът дължи всеобхватна оценка на фактите, отчитащи конкретната тежест на деянието,
индивидуалните негови отлики, специфичното съчетание на обективните и субективните му
свойства, количественото натрупване на определени фактори, определящи нивото на противоречие
между него и интересите на обществото. Тази преценка е необходима с цел отмерване степента на
обществена опасност на конкретното престъпление, в контекста на изводите за приложение на
материалния закон на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и
отграничаването му от неприложимия текст на чл.194,ал.3 НК ,както и от института на чл.9,ал.2
НК. Според настоящия състав третирането на разглежданото престъпление като осъществяващо
законния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК не
дисбалансира критериите за справедлива оценка на нивото на обществена опасност на конкретното
деяние.
Според постоянните разяснения в практиката на ВКС Решение № 239 от 18.04.2024 г. на ВКС по
н. д. № 65/2024 г., I н. о., НК Решение № 79 от 10.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 324/2022 г., II н. о.,
НК и Решение № 85 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 297/2018 г., III н. о., НК, преценката за
наличие или отсъствие на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се прави въз основа на
всички факти и обстоятелства, реализирани с деянието, с настъпилите вредоносни последици от
него, с тяхното отражение върху обществените отношения, засегнати с престъплението, водещите
за осъществяването му престъпни мотиви и подбуди на дееца.Съгласно възприетото в Решение №
64 от 8.II.1972 г. по н. д. № 658/71 г., II н. о. „Отдавна е преодоляно вече разбирането, че
единственият критерий, по който маловажният случай следва да се разграничава от
обикновения, е размерът на засегнатото имущество. Че това разбиране е неправилно и че
нашият закон не е възприел такова разбиране, говори и съдържанието на чл. 93, т. 3 НК , в който
изобщо не се говори за размер на присвоеното или откраднато имущество, а за липса или
незначителност на вредни последици или смекчаващи обстоятелства, които характеризират
престъплението като такова с по-ниска обществена опасност от обикновения случай на такова
престъпление. Преобладаващото разбиране в съдебната практика и правната литература е, че
разграничението на маловажните от обикновените случаи следва да става в зависимост от
степента на обществената опасност на деянието и дееца, преценени с оглед на всички
обстоятелства по делото.“
На плоскостта и на разясненията в актуалната практика на ВКС Решение № 239 от 18.04.2024 г. на
ВКС по н. д. № 65/2024 г., I н. о. съдът съобрази, че ниската стойност на предмета на
посегателството, не е единственият критерий за преценката за маловажност на случая.Съдът
отчита, макар и в не абсолютно равноценно съотношение с тежестта на деянието, предходните
осъждания на подсъдимия, които имат отношение към характерово негативното оценяване
личността на подсъдимия. Видно от приложената справка за съдимост подсъдимият е осъждан
многократно /31 пъти, независимо от извършените кумулации/ за умишлени престъпления от общ
характер, преобладаващо против собствеността, за голяма част от които вече е изтърпявал
ефективни наказания лишаване от свобода. Извън формиращите квалификацията при условия на
опасен рецидив осъждания, многобройните предходни осъждания за престъпления против
собствеността, вкл. кражби и грабежи в условия на опасен рецидив, която деятелност подсъдимият
започнал да осъществява още в съвсем млада календарно възраст – на 16 г. , отразяват
антисоциален модел на мислене и световъзприемане. Справката за съдимост илюстрира инертност
на подсъдимия към прилаганата до момента спрямо него наказателна репресия,тк. престъпленията
против собствеността са превърнати от А. в избрана форма на организиране на социалното му
битие.
Самостоятелно обективните особености на самото инкриминирано престъпление изключват
квалифициране на деянието като маловажен случай. Съдът оценява измамливия начин, с който си е
послужил подсъдимият,за да провокира разсейване на съпругата на управителя Р. Ч., бягството му
с отнетите движими вещи, впоследствие след намесата на управителя Н. В.Ч.в храстите на
автобусната спирка, опитът на подсъдимия да неутрализира последиците на престъпното си
поведение, като на всяка цена запази фактическа власт над отнетите суми, в т.ч. чрез качване в
6
транспортна линия № **, впоследствие буйството му,насочено срещу Н. В.Ч. Изброените фактори
илюстрират безцеремонност на престъпната проява и обстоятелствата след довършването й,
насочват към егоистични преживявания и манифестиране на тотално незачитане на
цивилизационните норми и правилата за поведение и порядък в обществото, предназначени да
осигурят спокойно съществуване на гражданите в него, в т.ч. да осигурят нормално упражняване
правото на собственост.
Поради това единствено смекчаващите обстоятелства, свързани с ниската стойност на
инкриминираното имущество и самопризнанията на дееца, не са достатъчни да определят случая
като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражби
от този вид.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Малозначителност на деянието е налице, когато то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения или неговото въздействие е толкова
минимално, че реално не ги застрашава. Анализирайки установените по делото данни, свързани с
общественото място и механизма на извършване на деянието, съдът приема, че престъплението
разкрива достатъчна степен на обществена опасност, за да бъде прието за престъпно. Ниската
стойност на предмета на престъплението самостоятелно не е фактор, който да обоснове извод за
несъществена степен на засягане на защитените обществени отношения, т. е за малозначителност
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Гореобсъдените фактически данни във вр. със
съдимостта,способа и упоритостта на дееца, обективните характеристики на самото деяние,
специфичната субективна мотивация, са все фактори с обем и сериозност, повишаващи нивото на
обществена опасност до съизмеримото с обичайната за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от НК, в
което подсъдимият Н.Щ.А. бе признат за виновен, законодателят е установил параметри на
санкцията лишаване от свобода от 2 до 10 години.
При осъразмеряване на справедливото и адекватно наказание като пропорционален репресивен
отговор и корективно средство,съдът съобрази ръководните правила на чл.36,ал.1 НК и чл.35,ал.3
НК. Цел на наказанието е постигане на специална превенция чрез оказване на поправително
въздействие и стимулирането на извършителя към самоконтрол и въздържане от нови форми
на противообществено поведение. От друга страна, не следва да бъде неглижирана възмездната
функция на наказанието, което в същността си е форма на държавно-правна реакция на
извършеното престъпление. Поради тази причина индивидуалните субективни и обективни
свойства на деянието, относителната негова тежест и обществена опасност, специфичните
факически особености на деянието и личността на извършителя се явяват мащаба, в рамките на
който се осъществява индивидуализация на наказнието.
Обстойната съпоставка на обстоятелствата с действителна значимост за отмерването на
адекватната санкция при справедливо отчитане на обществената опасност на извършеното, на
личността на подсъдимия и на потенциалната негова поправимост, следва да бъдат обобщени в
следните направления:
На първо място,тежестта на самото инкриминирано деяние, осъществено от Н.А. не се отличава по
степен на обществена опасност и фактически характеристики от обичайните и типични
посегателства против собствеността от този вид. Действително, касае се за използвана хитрост и
преднамереност, свързана с избраната стратегия на подсъдимия да предизвика разсейване у
съпругата на управителя, чрез „привидна“ поръчка на кола и кафе. На този фон и последващо
развилите се действия, свързани с бягство, оказана съпротива на управителя Н. Ч., продължила на
обществено място – на спирката до плувен басейн в ж.к. С., а след това и в автобус № **
аргументират оценка за дръзко и безцеремонно поведение, свързано със запазване на фактическата
власт върху отнетото имущество. Описаното престъпление акумулира съобразителност,
хитрост,упоритост, липса на съзнателно отреагиране при срещата с управителя на ощетеното
юридическо лице, в опит на всяка цена да бъде запазено владението върху отнетото имущество.
Обстоятелствата след довършване на деянието съчетават тотално неглижиране на външния аспект
на непристойност и арогантност на поведението, на явната му конфликтност с цивилизационните
критерии и правила за спокойно и нормално развитие на обществените отношения по повод
собствеността. Съдът отчита,че спокойствието и атмосферата на социален порядък в автобуса са
7
били нарушени не само и единствено с поведението на подсъдимия,а и чрез поведението на
управителя на ощетеното юридическо лице,който на свой ред блъскал подсъдимия, упреквал го за
кражбата, реагирал бурно.
Тези престъпни действия с оглед явната им социална несъвместимост с устоите, реда и
общественото спокойствие в правовата държава, свидетелстват не само за инцидентно погазване на
действащите правните забрани, но свидетелстват недвусмислено за девиантно мислене и реагиране
и отсъствие на самоконтрол у подсъдимия.
При подбора на заслужената репресивна реакция на извършеното от подсъдимия деяние,в
отегчаващ аспект, съдът отчита и обремененото съдебно минало на А.. Отразените в справката за
съдимост 31 броя осъждания, независимо от очертаващите се реални съвкупности и осъжданията,
участващи при формиране на по-тежката квалификация на чл.29,ал.1, б. „а“ и „б“ НК , са явен
индикатор за социално-ценностно отслояване у този подсъдим. Обремененото съдебно минало, с
осъждания за престъпления, преобладаващо засягащи неприкосновеността на собствеността,
обосновават извод за устойчивост на този подсъдим спрямо упражненото до момента
наказателноправно въздействие от страна на държавата. Прилаганите наказания лишаване от
свобода за по-кратък срок са се оказали слаб и неефективен механизъм за регулиране на
поведението му. Очевидно настоящата престъпна дейност не е инцидентна в живота на
подсъдимия, а съставлява елемент от инертна форма на съществуване, подчинено на изградената
престъпна рутина и свързаните с нея престъпни навици, подпомагащи и направляващи
динамичната му криминална активност. Очевидно е,че в един дълъг период от време /повече от 20
години/ подсъдимият с поведението си е доказал липса на стремеж към ценностно преосмисляне
на поведението си в синхрон с действащите правила и правни забрани, демонстрирал е
неспособност или нежелание да си наложи нужната сдържаност, и дисциплина в поведението, към
които държавата в този период многократно е правила усилия да го насърчава, използвайки
различни механизми за въздействие.
В интерес на обективната справедливост, към която насочва правилото на чл. 35, ал. 3 НК, и в
групата на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита заявеното от
него съжаление за извършеното,декларираните обстоятелства от личната сфера- липса на живи
близки роднини и подкрепяща семейна среда. Съдът цени сред несъмнено смекчаващите
обстоятелства изключителния материален недоимък и проблеми и дефицити в екзистенциалното
оцеляване на А., както и актуалните данни от здравния му статус,настъпили след образуване на
съдебното производство, а именно - диагностицирането му с инфилтривно-пневмонична
туберколоза на белите дробове,което е наложило транспортирането и престоят му за около 4 месеца
в затворническа болница гр.Ловеч.
На следващо място, няма как да бъде пренебрегнат и факта на ниския размер на паричната
стойност на отнетото имущество- 31 лв., чието стойностно съпоставяне бележи драстично
разминаване с прага на МРЗ, установена за 2023 г. с ПМС № 497/29.12.2022 г. /имуществената
вреда е 25 път по –ниска от МРЗ/.
Ето защо съдът прие, че тези обстоятелства са обективна характеристика на самата невисока степен
на обществена опасност на престъплението.А здравословно уязвимото състояние на дееца на свой
ред отнема от нивото и риска на проявление на личната му обществена опасност. Изложените
съображения обосновават нуждата от проява на по-голяма снизходителност чрез приложението на
чл.58а,ал.4, вр.чл.55,ал.1,т.1 НК при диференциране на наказателната отговорност.
Ето защо, наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, диференцирано по правилата на
чл.58а,ал.4,вр.чл.55,ал.1,т.1 НК, е пропорционално спрямо извършеното престъпление. При
отмерването му са съобразени индивидуалните особености на деянието, фактическите негови
характеристики, специфичното съчетание на обективните и субективните свойства, личностните
характеристики на дееца и отсъствието на основания за укор към процесуалното му поведение.
Съдът намери,че не са налице материалноправните основания за приложение на чл.66,ал.1 НК
спрямо подсъдимия Н.А. чрез отлагане с изпитателен срок на наложеното му наказание лишаване
от свобода, т.к. преди инкриминираната дата 13.08.2023 г. –същият е изтърпявал до 31.03.2022 г.
ефективно наказание „лишаване от свобода“ във вр. с осъждане за престъпление от общ характер
по НОХД 1876/2021 г. по описа на БРС, респ. към датата на деянието не е изтекъл
реабилитационният срок по чл.88а,ал.2 НК.
Предвид горните съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален "строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 4 месеца по отношение на подсъдимия Н.А..
Съдът на основание чл. 59,ал.1 и ал.2 НК приспадна от така наложеното наказание
8
"Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, времето през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО "Задържане под стража" във
връзка с престъплението, предмет на настоящата присъда.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна фаза на наказателното производство
разноски в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Н.Щ.А., с ЕГН: **********, да заплати
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 596,42 лева в
полза на бюджета на ОД на МВР – град Б..
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства - 3 бр. оптични носители /СД-диск/, приложени към
материалите по ДП –л.139, да останат приложени по делото за срока на съхраняването му в
архив,след което да се унищожат по реда, предвиден в Правилник за администрацията в
съдилищата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



9
Съобщи за изтекли лични данни