№ 356
гр. Бургас, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500223 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, чрез адв.
Димитър Проданов от Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 2351
от 21.11.2023 г. по гр. д. № 6996/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което са
отхвърлени кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск по чл. чл. 76,
предл. 1 ЗС, предявен от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Д. А. З. и „ДЕЛТА
ГАРД” ЕООД, за осъждането им да върнат отнетото на 29.04.2022 г. чрез
насилие владение върху поземлен имот с идентификатор 67800.54.41 по
КККР на гр. Созопол, с площ от 1 943 кв.м., находящ се на територията на
къмпинг „Каваци”, м. „Мапи”, землището на гр. Созопол, ведно с находящите
се в този имот ваканционно бунгало с размери 3,00 на 3,00 м, ваканционно
бунгало с размери 3,00 х 4,00 м, рецепция с навес, дървена конструкция с
площ от 50 кв. м. и масивна стоманобетонна постройка – поща с площ от 180
кв.м; 2) евентуален иск по чл. 75 от ЗС, предявен от ХЕЛИО-ТУР-С” АД
срещу Д. А. З. и „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, за осъждането им да предадат
отнетото на 29.04.2022 г. владение върху същите имоти; 3) иск по чл. 76,
предл. 1 ЗС, предявен от „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД срещу Д. А. З. и
„ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, за осъждането им да върнат отнетото на 29.04.2022 г.
чрез насилие държане върху същите имоти.
Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно.
Сочат, че процесният имот е включен в актове за държавна собственост.
1
Фактът на собствеността следвало да бъде взет предвид, доколкото в случая
се касаело за упражняване на владение върху специфична територия,
отредена от държавата за задоволяване на определени стопански цели, а
именно къмпинг. Оспорват се изводите на съда, че последният договор за
наем на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е бил прекратен. На основание
чл. 236 ЗЗД договорът следвало да се счита продължен за неопределен срок
при липса на противопоставяне на наемодателя. Според въззивниците
обстоятелството, че ответникът е Д. А. З. е закупил имота през 2021 г. и се
легитимира като собственик, не е пречка за защита на владението върху
процесния имот поради факта, че ищцовите дружества, въпреки ефекта от
прехвърлителната сделка, не са губили владението върху имота. Спрямо тези
дружества последиците от разпоредителния акт не се зачитали. Развиват се
подробни съображения, че дори да се приеме, че на процесната дата
ответникът оправдано е искал да осигури достъп до имота, който е закупил
през 2021 г., действията му са в противоречие с правните интереси на
ищцовите дружества, чието присъствие там датира много преди същата дата.
Сочи се, че съдът не е обсъдил подробно и критично свидетелските
показания. Така например според въззивниците е логично лицето, което е на
работа в къмпинга, да сигнализира на своите работодатели за случилото се, а
показанията на ангажираните от ответниците свидетели били в обратен
смисъл. Освен това съдът следвало да ги счита за заинтересовани, тъй като
имали висящи дела с идентичен предмет с ищцовите дружества.
Същевременно се изтъква, че показанията на ищцовия свидетел са
интерпретирани прекалено стеснително от съда. Съдът бил отделил малко
внимание на доказателствата, че на посочената дата е имало навлизане на
товарна техника в процесния имот, която е превозвала съоражения,
предназначени само и единствено за ограждане. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това исковете да
бъдат уважени. Претендират се разноски.
Д. А. З., чрез адв. Стефан Петров от Адвокатска колегия – Пловдив, е
подал отговор на въззивната жалба. В него разяснява, че
първоинстанционният съд само е упоменал, че горецитираният акт за
държавна собственост е представен по делото, но не е направил извод, че
процесният имот е включен в него. Освен това от акта не можела да се
установи никаква връзка с „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД. От диспозитива на Решение
от 09.03.2006 г. по гр. д. № 2546/2004 г. на ВКС следвало собственическото
качество на праводателите на ответника и че имотът не е част от
приватизационна сделка. Излагат се доводи, че договорът за наем на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е прекратен, тъй като страните изрично са
договорили това да стане с изтичане на срока, освен ако действието му не
бъде продължено по общо съгласие. Въззиваемият настоява, че по делото не е
доказано нито владение, нито държане върху процесния имот. От
доказателствата се установявало, че на процесната дата въззиваемият не е
извършвал никакви действия по отношения на собствения си имот. Сочи се,
че на тази дата представители на дружеството „Трансформър“ ЕООД са
заградили имоти, собственост на това дружество, които нямат никаква връзка
2
с имота на въззиваемия. В тази връзка се цитират показанията на св. Г. и Н..
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба и от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД,
чрез адв. Десислава Миразчийска от Софийска адвокатска колегия. В него
излага, че съдът правилно е приел, че от събраните доказателства не се
установява нито факта на осъществено от „ХЕЛИОС-ТУР-С“ АД владение,
нито факта на държане на имота от страна на „ТР РУСАЛКА ХОЛИДЕЙС“
ЕООД към датата на твърдяното насилствено отнемане. Изтъква се, че при
владелческите искове не се изследва собствеността, а само фактическата
власт върху имота. От свидетелските показания се установявало, че
владението върху процесния имот преди и към дата на твърдяното отнемане е
осъществявано от собственика З.. Сочи се, че дори свидетелят на ищците при
разпита си е заявил, че имотът е собственост на З. и с него се занимава *** му
Г.Д.. Приложените по делото договори за наем между ищцовите дружества
нямало как да докажат наличието на държане или владение по отношение на
който и да е имот, тъй като касаят облигационни отношения и не доказват
самия факт на владението или държането към определен момент. На
следващо място, въззиваемият изтъква, че според свидетелите „ДЕЛТА
ГАРД“ ЕООД нито е охранявало, нито е заграждало процесния имот. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно. В
обжалваната част то е частично недопустимо, като аргументите за това са
следните:
Съобразно извършената по делото съдебно-техническа само пощата е
трайно прикрепена към терена, а останалите посочени от ищците обекти:
ваканционно бунгало с размери 3,00 на 3,00 м, ваканционно бунгало с
размери 3,00 х 4,00 м, рецепция с навес, дървена конструкция с площ от 50
кв. м. са преместваеми обекти, т.е. движими вещи и за тях не може да се води
иск по чл. 75 ЗС. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в тази част.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В исковата молба се твърди, че от 2000 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е
владяло процесния имот, въпреки че с влязло в сила Решение от 09.03.2006 г.
по гр. д. № 2546/2004 г. на ВКС, IV-Б г. о., е установено по отношение на
праводателите на Д. А. З., че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не е собственик на този
имот. Твърди се още, че от 2016 г. до 29.04.2022 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е
осъществявало владение върху имота чрез наемателя „ТХ РУСАЛКА
3
ХОИДЖЕЙЗ“ ЕООД. Излага се, че в периода от 19.06.2017 г. до 22.07.2021 г.
фактическата власт върху процесния имот е била отнета от „ДЖИ ЕНД ДЖИ
– 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД. С влязло в сила Решение № 1387 от
22.06.2020 г. по гр. д. № 9467/2017 г. на Районен съд – Бургас било
постановено връщане на имотите, поради което според ищците
владението/държането им не следвало да се счита за прекъснато.
Тезата на ответника Д. А. З. е, че е закупил имота на 07.12.2021 г., но е
установил владените върху него на 24.03.2022 г., тъй като дотогава „ДЖИ БИ
ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и/или „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД незаконосъобразно не
са го допускали до имота.
„ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД твърди, че не е отнемало владението/държането
на ищците върху процесния имот на сочената от тях дата и не е установявало
фактическа власт впоследствие.
Предявени са главни искове по чл. 76, предл. 1 ЗС от владелеца и
държателя и евентуален по чл. 75 ЗС от държателя.
Следва да се отбележи, че според практиката на ВКС е възможна
различна правна квалификация при идентична фактическа обстановка, защото
тя се извършва с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и заявения от
него петитум (Определение № 1126/12.10.2009 г. по гр.д. № 1008/2009 г. на
ВКС, I г.о.).
За да бъде уважен искът по чл. 75 ЗС, следва да се докажат: 1) фактът на
установеното от ищеца владение на недвижима вещ, продължило поне шест
месеца, и 2) фактът на неправомерното му отнемане от ответника.
За да бъде уважен искът по чл. 76, предл. 1 ЗС, следва да се докажат
следните предпоставки: 1) фактът на установеното от ищеца владение или
държане на движима или недвижима вещ и 2) владението или държането да
му е отнето от ответника чрез насилие.
Законът определя, че исковете по чл. 75 и 76 ЗС следва да бъдат
предявени в шестмесечен срок от отнемането на владението. В случая това е
изпълнено, тъй като се твърди, че отнемането е станало на 29.04.2022 г., а
исковата молба е подадена на 28.10.2022 г. Дали действително е било налице
такова отнемане е въпрос по същество.
Съгласно скица от СГКК (л. 54 от първоинстанционното дело)
понастоящем процесният имот е с идентификатор 67800.54.41, а по предходен
план – 10.94.
По делото е представен протокол за въвод (л. 104 от
първоинстанционното дело), от който се установява, че праводателите на Д.
А. З. са установили владение върху процесния имот на 31.01.2001 г. Ищците
са оспорили съдържанието на този документ, като са твърдели, че въвод не е
извършван на посочената дата. С протоколно определение от 21.06.2023 г. е
открито производство по оспорване на съдържанието на документ. Съдът е
указал на ищците, че е в тяхна тежест на докажат истинността му. По делото
не са събрани доказателства, които да опровергават съдържанието на
протокола за въвод (свидетелските показания касаят по-късен период),
4
поради което следва да се приеме, че през 2001 г. владението върху имота е
упражнявано от праводателите на З., а не от ищците. Разбира се, това не
изключва възможността владението да е установено в следващ момент.
Като доказателства по делото са представени сключени между
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (наемодател) и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД
(наемател) договори за наем на къмпинг „Каваците“: договор за наем от
01.02.2009 г. (л. 28 от първоинстанционното дело) и анекс към него от
25.01.2012 г. (л. 27 от първоинстанционното дело), договор за наем от м.
04.06.2013 г. (л. 37 от първоинстанционното дело), договор за наем от
05.01.2015 г. (л. 38 от първоинстанционното дело) и договор за наем от
01.05.2016 г. (л. 23 от първоинстанционното дело). Договорът от 04.06.2013 г.
е с нотариална заверка на подписите. С първите три договора са били
отдадени под наем недвижими имоти, част от които са терен с площ от 217
400 кв.м., представляващ къмпинг „Каваците“ и находящи се в него
търговски и туристически обекти, а с последния договор къмпинг „Каваците“
отново е отдаден под наем, но вече като терен с площ от 32 400 кв.м. Не е
ясно от къде произтича разликата в площта на къмпинга, нито кои имоти се
включват в обхвата на договора. Липсва приложението по чл. 1.1 от договора,
което е неразделна част от него. Дори да се приеме, че договорът за наем е
сключен за целия къмпинг, включително процесният имот, последният
договор за наем (този от 01.05.2016 г.) е със срок на действие 3 години от
датата на подписването му. Първоинстанционният съд е приел, че на
основание т. 1.2 договорът следва да се счита за прекратен. Това виждане е
правилно, тъй като цитираната от въззивниците норма на чл. 236 ЗЗД е
диспозитивна. Същевременно следва да се отбележи, че според практиката на
ВКС държането, което се защитава с иска по чл. 76 ЗС не зависи от
основанието, от което е възникнало, нито от продължителността му.
Наемателят може да брани своето държане и след изтичане на договора за
наем, когато не е изпълнил задължението си по чл. 230 ЗЗД да предаде вещта
на наемодателя. Вж. в този смисъл Решение № 685 по гр. д. № 1365/2008 г. на
ВКС, I г. о., Определение № 60435/13.12.2021 г. по гр. д. № 3038/2021 г. на
ВКС, I г. о., и др. В случая сам по себе си договорът за наем не доказва
осъществяването на фактическа власт, особено в хипотеза като настоящата,
при която се твърди осъществяване на фактическа власт след края на срока на
договора.
В исковата молба е посочено, че от 19.06.2017 г. до 22.07.2021 г.
държането на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД върху процесния имот е
било отнето от „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД.
Впоследствие с влязло в сила Решение № 1387 от 22.06.2020 г. по гр. д. №
9467/2017 г. на Районен съд – Бургас бил уважен искът по чл. 76 ЗС на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД срещу „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и
„ДЕЛТА ГАРД“ ООД. Поради това според ищците фактическата им власт не
следвало да се счита прекъсната в посочения период. Съдът констатира, че
Решение № 1387 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 9467/2017 г. на Районен съд –
Бургас касае имоти, сред които не е процесният. При това положение следва
да се приеме, че ищците са признали, че не са упражнявали фактическата
5
власт върху имота в периода от 19.06.2017 г. до 22.07.2021 г., а тя се е
осъществявала от „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД.
На 22.02.2022 г. Д. А. З. е подал жалба до ОД на МВР – Бургас, че в
имота му има самонастанили се лица, обитаващи две сгради: рецепция и поща
(л. 166 от първоинстанционното дело). Впоследствие е отказано образуване
на досъдебно производство (л. 160-162 от първоинстанционното дело). В
хода на досъдебното производство са изследвани данни, че фактическа власт
върху имота е установило дружеството „ДЖИ БИ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от
01.04.2022 г. между З. (чрез пълномощника му Г.Д.) и „С.Д.С.Б.“ ЕООД (чрез
С.Т.) за 20 кв. м. от процесния имот (л. 183 от първоинстанционното дело),
със срок до 30.09.2022 г. Подписът на страните върху този документ е
оспорен. В първоинстанционното производство е извършена съдебно-
почеркова експертиза, според която подписите действително са положени от
посочените лица.
Разпитаният по делото св. Е. сочи, че „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ”
ЕООД има договор за наем от 2015 г. и го е стопанисвало от тогава до
29.04.2022 г. Според св. Б. обаче дружеството е влязло във владение в
къмпинга през 2021 г. Тъй като двамата свидетели са заинтересовани,
показанията им следва да се преценяват във връзка с другите доказателства
по делото. Посочените по-горе доказателства от досъдебното производство,
както и признанието на ищците, опровергават тезата на свидетелите, че
ищците са осъществявали фактическа власт върху имота.
В производство по чл. 75 и 76 ЗС представените документи за
установяване на правото на собственост се взимат предвид само доколкото
установяват факта на владението като фактическо състояние – арг. от чл. 357,
ал. 2 ГПК. Вж. в този смисъл Решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр. д. №
1536/2009 г. на ВКС, I г. о. По настоящото дело са представени множество
документи, които имат отношение към собствеността, но не и към
владението: актове за държавна собственост (л. 13-22 от
първоинстанционното дело); нотариален акт за собственост (л. 100 от
първоинстанционното дело); решение за възстановяване на собственост от
поземлена комисия (л. 103 от първоинстанционното дело); заповед за
отписване от актовите книги на недвижими имоти (л. 105 от
първоинстанционното дело); писмо от Министерството на икономиката във
връзка с капитала на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (л. 106 от първоинстанционното
дело); решение на ВКС по спор за собственост (л. 107-109 от
първоинстанционното дело); заповед за отчуждаване (л. 111 от
първоинстанционното дело). Поради изложеното тези доказателства е
излишно да бъдат коментирани.
По делото е представено удостоверение от 07.11.2022 г. от кмета на
Община Созопол (л. 153 от първоинстанционното дело), че собственик на
къмпинг „Каваци“ е „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, а наемател е „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“. Този документ е издаден след датата на твърдяното отнемане,
неясно въз основа на какви доказателства, поради което не следва да се
6
коментира в настоящото производство.
По делото е представена приходна квитанция за такса, заплатена на
26.04.2022 г. от Д. А. З. към Община Созопол (л. 154 от първоинстанционното
дело). След подписа на служителя е записано на ръка „платена такса за
разрешение за рязане на храсти“. Не е ясно обаче за кой имот се отнася тази
такса.
По делото е представен протокол за извършено трасиране (л. 159 от
първоинстанционното дело), но не става ясно на коя дата (посочено е само
„04.2022 г.“), нито по инициатива на кого е извършено.
Неотносими към спора са заповедите за премахване на незаконни
строежи (л. 113-115 от първоинстанционното дело); писмо от Община
Созопол относно незаконен строеж (л. 158 от първоинстанционното дело),
становище от Община Созопол относно промяна на предназначението на
процесния имот (л. 169 от първоинстанционното дело); уведомление от З. до
РДНСК и Община Созопол за незаконен строеж (л. 185 от
първоинстанционното дело), отговори от същите (л. 187-188 от
първоинстанционното дело), писмо от 03.03.2022 г. от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД
до министъра на вътрешните работи (чл. 172 от първоинстанционното дело).
По делото остана недоказан фактът на владението, респективно
държането, от страна на ищците. Липсват каквито и да е данни за свързаност
между Д. З. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, както и че З. е отнел
владението/държането върху процесните имоти от ищците. Установи се, че на
процесната дата „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД са заградили други имоти в къмпинг
„Каваци“, но не и процесния. Следва да се посочи, че искът по чл. 76, предл. 1
ЗС би бил основателен когато се използва физическа сила или заплаха срещу
лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа
сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или
ключалка (Решение № 88/30.10.2020 г. по гр.д. № 4380/2019 г. на ВКС, II г.о.),
но такива доказателства въобще не бяха събрани в хода на делото. Поради
всичко изложено исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС са неоснователни.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, в частта, която
решението не се обезсилва, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат както въззивниците (за
обезсилената част), така и въззиваемите (в останалата част). В становище от
19.03.2024 г. обаче въззивниците изрично са заявили, че не претендират
разноски. Д. З. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лв., а „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД – в размер на
1500 лв.
Направено в своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като се касае за
вещен спор, с множество писмени доказателства, гласни доказателства,
експертизи. Поради изложеното е оправдано присъждане на адвокатско
7
възнаграждение в сочения размер е обосновано.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2351 от 21.11.2023 г. по гр. д. № 6996/2022 г.
на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 75 ЗС на
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК *********, за осъждане на Д. А. З., ЕГН
**********, и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, ЕИК *********, да предадат отнетото
на 29.04.2022 г. владение върху ваканционно бунгало с размери 3,00 на 3,00
м, ваканционно бунгало с размери 3,00 х 4,00 м, рецепция с навес, дървена
конструкция с площ от 50 кв. м., като ПРЕКРАТЯВА производството по в.
гр. д. № 223/2024 г. в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2351 от 21.11.2023 г. по гр. д. №
6996/2022 г. на Районен съд – Бургас, в останалата част.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК *********, и „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на Д. А. З., сумата от 3600
лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК *********, и „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД,
сумата от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8