Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. Враца, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 1215 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искане на двамата родители, представляващо
спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 и иск по чл. 143 СК.
Производството по делото е образувано по
молба от Д.Д.А., ЕГН **********, чрез адв. М.Д., против И.Б.А., ЕГН **********, за разрешаване на
въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, като се иска постановяване на решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на
страните М.Д.А., ЕГН **********, да бъде предоставено на бащата Д.Д.А., при когото да бъде определено и местоживеенето на
детето на адрес: **********да бъде определен режим на лични отношения на
майката И.Б.А. с детето М.Д.А., както и ответницата да бъде осъдена да заплаща
на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на
140,00 лева, считано от депозиране на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че детето М.Д.А.
е родено на *** г. от съвместното съжителство между страните. След раждането му
семейството се установило да живее в ****** в дома на брата на ищеца. Сочи, че
грижите за детето били поети от бащата и неговите родители, а ответницата често
напускала общия им дом с непознати мъже и отсъствала в продължение на месеци,
без да се интересува от детето. Заявява, че ответницата не била в състояние да
се справи с грижите за детето – не знаела кога да го нахрани, преоблече и в
случай на заболяване кога да му даде предписаните лекарства. Твърди, че на
18.01.2019 г. ответницата постъпила за лечение в „Специализирана болница за
активно лечение на пневмо-фтизиатрични
заболявания – гр. Враца“ ЕООД за лечение на туберкулоза. Сочи, че двамата
родители не живеят заедно, поради което се иска съдът да се произнесе с
решение, с което упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните М.Д.А., ЕГН **********, да бъде предоставено на
бащата Д.Д.А., при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето на адрес: **********да бъде определен режим на лични
отношения на майката И.Б.А. с детето М.Д.А., както и ответницата да бъде
осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 140,00 лева, считано от депозиране на исковата молба до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор
от ответницата И.Б.А..
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане № ********** от 07.05.2015 г., издадено от община Враца
въз основа на Акт за раждане № 0197/07.05.2015 г., страните по делото са
родители на малолетното дете М.Д.А., ЕГН **********, роден на *** г.
Видно от
представеното копие от Служебна бележка изх. № 20/14.03.2019 г., детето
посещава детска градина „Българче“ – филиал ******, като от представните
2 бр. приходни квитанции № 00193350/09.04.2019 г. и № 0002208/11.06.2019 г.,
месечната такса за м. май и м. юни 2019 г. в размер на 23,80 лева са заплатени
от ищеца.
От Трудов договор №
4/12.02.2019 г. се установява, че ищецът Д.А. работи по трудов договор, сключен
с „БМБ Билд“ ООД, на длъжност „Общ работник“, на
4-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 285
лева, допълнително месечно трудово възнаграждение за всяка година придобит
трудов стаж в размер на 0,6%.
Видно от Експертно
решение № 1448 от 01.04.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – гр. Враца, и Протокол № 83, изготвен от СБАЛПФЗ – Враца ЕООД,
ответницата И.А. е с диагноза „Туберкулоза на дихателните органи“. Съгласно
Удостоверения № 523/22.04.2019 г. и № 685/11.06.2019 г., издадени от СБАЛПФЗ –
Враца ЕООД, И.А. провежда лечение за белодробна туберкулоза и считано от м.
02.2019 г., не е заразна и може да има контакти със сина си.
Със Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ВР/290/ФП/03.05.2019 г., издадена от ДСП – Враца, на ответницата е
отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 ЗХУ в размер на 87 лева за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е приет социален
доклад вх. № 9755/17.06.2019
г., изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Враца, в който е отразено, че родителите
на детето живеели на семейни начала от 2011 г. до м. януари 2019 г., като от
съжителството им е родено детето М.. Майката е напуснала дома и живее в друго
населено място. Основни грижи за детето полага бащата Д. с помощта на неговите
родители. М. има изграден дневен режим, съобразен с възрастта му, посещава
редовно детска градина, няма хронични или наследствения заболявания. Детето
живее с баща си и баба си и дядо си по майчина линия в ******, жилището
представлява едноетажна къща, състояща се от две стаи и кухня. Обзаведено е с
всичко необходимо за домакинството, поддържа се нужната хигиена,
жилищно-битовите условия са задоволителни. Детето е привързано и има добри
взаимоотношения с баща си, има изградена връзка с баба си и дядо си по бащина
линия. Семейството е с добра социална интеграция. М. е с добър емоционален
тонус, спокоен и контактен. Имс проблем с говора и не може да съставя прости
изречения, има неустойчиво внимание.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Р.П.К. и А.И.Ц..
Свид.
Р.К. *** от 24 години и познава семейството на ищеца. Познава и ответницата, но
сочи, че след раждането на детето, по – често е виждал Д. да се грижи за детето
и да го извежда с количката. Виждал е и родителите на Д. да му помагат при
отглеждането на детето. Знае, че ответницата е напуснала селото, но не знае
причините за това. Сочи, че ищецът продължава да се грижи за детето, то
посещава детска градина, много добре гледано е, чисто е, изглежда много добре,
облечено е добре. Заявява, че за Д. може да каже единствено хубави неща и освен
че се грижи за детето, пере, чисти и помага в домакинството. Смята, че Д. и
неговите родители могат да се грижат за детето, имат финансова възможност,
къщата им е подредена, обзаведена, чисто е.
Свид.
Ц. е съседка на ищеца и сочи, че познава страните по делото. Сочи, че през
повечето време родителите на Д. се грижат за детето, защото то е най –
привързано към дядо си. Заявява, че докато е била в селото, ответницата се
грижела за детето. През м. януари 2019 г. напуснала ****** и оттогава не е
идвала да вижда детето. Според свидетелката, Д. е добър баща, добре се грижи за
детето, всяка сутрин го води на детска градина и го прибира следобед. Детето е
добре гледано, нахранено е, облечено е и е чисто. Заявява, че знае, че откакто
се е родило детето майката няколко пъти е отсъствала от дома им за по няколко
месеца, но не знае къде е ходила и какво е правила. През това време детето
оставало при баща си. Сочи, че е виждала и ответницата да води и да взима
детето от градина, както и да му купува неща от магазина.
Съдът
възприема показанията на свидетелите, тъй като всеки от тях има преки
наблюдения върху грижите, които се полагат за детето от неговото семейство. Свид. К. има повече впечатления за грижите на бащата, а свид. Ц. – и на двамата родители. От показанията на
свидетелите се установява, че ищецът А. полага всички необходими за детето
грижи, същото е добре гледано, облечено, нахранено, чисто е, посещава редовно
детска градина, а в дома му са осигурени добри битово-жилищни условия.
Изслушан
по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебното заседание на 21.06.2019 г., бащата Д.А.
разказва, че през м. януари 2019 г. ищцата се разболяла от туберкулоза и лежала
близо 2 месеца в болницата и след като я изписали на 15.03.2019 г., заявила на
ищеца, че няма да се прибере в дома им, не иска нито него, нито детето и ще
ходи, където си иска. Изгонила го от отделението в болницата и го заплашила, че
ще извика полиция. Заявила му, че можела да си роди други деца, когато реши.
Ищецът сочи, че още от раждането той гледа детето, а ответницата не била
грижовна майка и не знаела как да се грижи за детето. Разказва за случай през
2017 г., когато ответницата взела детето и избягала при баща си в *******. Било
през зимата, валяло дъжд и сняг и детето се разболяло от пневмония. Понеже
ответницата не му слагала памперси, било и подсечено. Сочи, че ответницата не
може да се справя самостоятелно в живота, не може да чете и пише, никога не е
работила. Освен това провежда лечение чрез прием на лекарства и контролни
прегледи. Сочи, че ответницата в момента живее в *******с друг мъж. Твърди, че
тя не търси детето, не се обажда, не дава пари за отглеждането му. Според
ищеца, докато са били заедно, ответницата „ходела по мъже“. Разказва за два
случая. Първия от 2015 г., когато заварил ответницата с друг мъж в центъра на ******.
А вторият път – докато ответницата била в болницата в началото на 2019 г.,
ищецът я заварил в болничната стая с друг мъж, който лежал в същото отделение.
Ищецът заявява, че работи в гр. София, в строителството и пътува всеки ден от ******
до гр. София и обратно. Заявява, че месечният му доход е около 600 лева и е
достатъчен за отглеждане на детето, като и неговите му родители му помагат. Същите
са пенсионери, получават пенсии и помагат в отглеждането на детето.
Изслушана
по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебното заседание на 21.06.2019 г., майката И.А.
заявява, че не се отказва от детето си. Твърди, че ищецът и неговите родители 5
години я тормозили, без да посочва в какво конкретно се е изразявал този
тормоз, дали е бил физически или психически. Единствено сочи, че миналата
година ходили с ищеца да работят в Гърция, при което той й взимал парите и не й
давал и стотинка да си купи нещо. Освен това не й давал да общува с нейните
родители. Потвърждава, че живее в *******с друг мъж и неговите родители. Мъжът
й изкарвал по 900 лева на месец, като работел, където го извикат и отглеждал 50
кози. Този мъж никога не бил виждал детето. Сочи, че тя самата занапред ще
получавал пенсия заради заболяването си. Твърди, че ищецът и родителите му
бъркат по кофите и се опасява, че ще разболеят детето.
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
С оглед така възприетото от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По искането по чл.
127, ал. 2 вр. чл. 59 и чл. 143 СК:
При произнасяне по въпроса на кого
от родителите да бъде
предоставено упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на
детето. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава въпросите
по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като взима предвид възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието
на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите,
социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са изведени
по тълкувателен път в ППВС № 1/12.11.1974 г. и имат
задължителна за съда сила.
Легално определение на понятието „най – добър интерес на детето”
се съдържа в §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, като определението включва изброяването на сходни на посочените в чл. 59, ал. 4 СК критерии,
а именно, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните
му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността
или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата
и др. Изброяването на критериите както
в СК, така и в ЗЗДет не са изчерпателно
избоени, като цялостната преценка относно интереса на детето се
извършва от съда след анализ
на всички данни, които имат отношение
към развитието и благосъстоянието на детето.
В настоящия случай
и двамата родители заявяват желание да им бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетния М. и да бъде определено
местоживеенето на детето, а на другия родител да бъде определен режим на лични
отношения и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установи, че бащата
на детето полага необходимите грижи за М., притежава нужните родителки капацитет
и качества, разполага с материално – битови условия за отглеждане на детето,
има собствено жилище, има постоянна работа и трудови доходи в достатъчен за
отглеждане на детето размер. Разполага с подкрепата и помощта на своите
родители при отглеждането на детето. Детето посещава редовно детска градина,
има личен лекар, поставени са му всички имунизации и няма хронични заболявания.
Установи се още, че
детето е привързано към баща си, изградени са емоционална връзка и близки отношения както с бащата, така и с бабата и дядото
по бащина линия, с които обитават едно жилище. От показанията на свидетелите съдът прие
за доказано, че детето е добре гледано, облечено според сезона и възрастта си,
чисто и спретнато. Жилището разполага с достатъчно пространство, обзаведено е с
всичко необходимо за домакинството, битовите условия са добри и се спазва
нужната хигиена.
От друга страна,
ответницата не съумя да докаже собствените си родителски качества и капацитет, които да дават основание да се приеме, че
същата е годна да полага адекватни грижи за малолетното си дете. Напротив, от
доказателствата по делото се установи, че до момента същата се е отнасяла
безотговорно към детето си, като от раждането му няколко пъти е напускала дома
им и на практика е оставяла детето изцяло на грижите на бащата, отсъствала е по
няколко месеца без никой да знае къде се намира, с кого е и какво прави. По
време на тези си продължителни отсъствия ответницата не е търсила детето, не е
идвала в дома на бащата да го вижда, нито е полагала каквито и да било грижи за
него, включително не е заплащала месечна издръжка. Същата окончателно напуснала
дома на ищеца през м. март 2019 г., като към настоящия момент живее в друго
населено място с друг мъж, който никога не е виждал детето М.. Оттогава ответницата
не е търсила и не е виждала детето. Соченото поведение навежда на извод, че
ответницата омаловажава отговорностите си като майка, не е способна да постави
нуждите на детето пред своите собствени и се отнася безотговорно към
родителските си задължения. Същевременно същата не работи, не разполага с
постоянни месечни доходи, извън определените й социални помощи от 87 лева, нито
със собствено жилище. Същата живее в дома на новия мъж, с когото съжителства,
където не е сигурно докога ще остане, нито какви са условията в жилището. Освен
това този мъж никога не виждал М. и не е ясно какви биха били отношенията между
двамата и дали новата обстановка не би навредила на детето.
От друга страна,
детето е силно привързано към своя баща и баба си и дядо си по бащина линия,
които го отглеждат от раждането му, имат изградена емоционална връзка и са
единствените хора, които детето разпознава като свое семейство.
Не на последно
място, следва да се вземе предвид и че майката на детето страда от заболяване
„Туберкулоза“, което макар и незаразно към настоящия момент, налага
продължително лечение чрез прием на лекарства и регулярни болнични прегледи.
При така направените изводи
за притежаваните родителските качества и материални възможности на двамата
родители, съдът съобрази най – добрия интерес на детето и с оглед критериите
пол и възраст. Касае се за дете от мъжки
пол, на 4 г. и с оглед установените по делото обстоятелства, съдът
намира, че в най – добър интерес на М. е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на неговия баща Д.А., при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето на адрес: ******, *******По отношение на личните
отношения между детето и неговата майка, с която детето няма да живее:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за защита на интересите на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 СК, родителите имат равни права и задължения. Общуването на детето с всеки от
родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е единствено в негов интерес /в този смисъл са Решение № 291/09.10.2012 г. по гр. д. №
115/2012 г., ВКС, III г. о. и Решение по гр. д. № 433/1973 г., ВС, II г. о./.
Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти, а същият се преценява от съда с оглед
интереса на детето, което не бива да прекъсва връзката си с родителя, който няма да упражнява
родителските права. Съгласно чл. 59, ал. 3 СК, режимът на
лични отношения включва определянето на дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя,
на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът, изхождайки от обстоятелствата по
конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин,
че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане /т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г./. При определяне режима на лични отношения следва
да се намери балансът между равномерното разпределяне на почивните дни и
свободното време между двамата родители, които имат равни права да прекарват
време с детето, а от друга страна – режимът да бъде съобразен с нуждата и
желанието на детето да общува пълноценно и с родителя, който няма да упражнява
родителските права.
На майката И.А. следва да
се осигури възможност да взема детето М. всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с право
на преспиване в дома на майката, един месец през лятото, който не съвпада с
годишния отпуск на бащата, както и за коледните и новогодишни празници – всяка
четна година и за великденските празници – всяка нечетна година. За изпълнение
на режима ответницата следва да взема детето от дома на баща му, където да го
връща след изтичане на определеното време с детето. Съдът приема, че този режим на лични отношения ще осигури възможност за пълноценни
контакти с майката, за да да има
възможност тя да изразява своята родителска обич и да полага грижи за М.. Същевременно режимът е подходящ и с оглед
ниската възраст на детето, което се нуждае от спазване на своя ежедневен режим
и непосредствени грижи от лицата, с които е свикнало – баща му, бяба му и дядо му по бащина линия.
По иска с правно основание чл. 143 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. първо СК, в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжката на детето, дължима от родителя, който няма да
упражнява родителските права, в случая майката И.А..
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка,
съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия
да я осигурява, но при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към настоящия момент
е 140 лева.
В настоящия случай
ищецът претендира именно минималния размер на издръжката от 140 лева, която
следва да се присъди, считано от депозиране на исковата молба – 27.03.2019 г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По предварителното изпълнение:
Предвид императивната
разпоредба на чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По разноските:
Ищецът не
претендира разноски.
Доколкото на основание чл. 83,
ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – гр. Враца държавна такса върху сбора от
тригодишните падежи на определената издръжка за детето,
а именно сумата от 201,60 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по
отношение на детето М.Д.А., ЕГН **********, на неговия баща Д.Д.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето М.Д.А., ЕГН **********, при неговия баща Д.Д.А.,
ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на майката И.Б.А., ЕГН **********, с детето М.Д.А., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с право на преспиване в дома на
майката, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата,
както и за коледните и новогодишни празници – всяка четна година и за
великденските празници – всяка нечетна година, като за изпълнение на режима
ответницата следва да взема детето от дома на баща му, където да го връща след
изтичане на определеното време с детето.
ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното си дете М.Д.А., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Д.Д.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140,00 лева /сто
и четиридесет лева/, считано от депозиране на исковата молба –
27.03.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд
– гр. Враца държавна такса по иска за издръжка в размер на 201,60 лева /двеста
и един лева и шестдесет стотинки/.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а В ЧАСТТА, в която е допуснато предварително изпълнение,
решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
през Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….