Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 19.10.2018 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
деветнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 953 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР.
ИЩЕЦЪТ - В.Т.Д.
твърди, че по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 175, том
1, дело № 292/1984г. на КрлРС и наследство е собственик на поземлен имот с
идентификатор 36498.503.1737 в град К., общ. К. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., ул. „Х.К.“ №
34; площ 894 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер
по предходен план: 1737, квартал 1746, парцел IV-1737; съседи: 36498.503.1742,
36498.503.9446, 36498.503.1743, 36498.503.9548, 36498.503.43, 36498.503.1736,
36498.503.1738, 36498.503.1741.
Твърди, че
ответниците били съсобственици на съседния имот, от северната страна на имота
му с идентификатор 36498.503.1738 - първия ответник, по силата на нотариален
акт № 1000, том 2, дело № 630/1984г. и протокол от 23.11.1982г. по гр.д. №
590/1982г. на КрлРС, а вторият ответник, въз основа на Постановление за
възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията гр. К. вх. peг. № 1790/01.08.2011г., Акт № 33, Том 7. Твърди, че
през 1997г. от имота на ответниците (южната страна) се придал към собствения им
с брат му имот - празно дворно място с форма на триъгълник, с площ 33 кв.м. – северо-западната страна. Спор за материално право, а именно - за 33
кв.м. празно дворно място постоянно имали със съседите - ответници по делото,
което били заплатили с брат му и притежавали по силата на нотариален акт № 76,
том 3, дело № 900/1997г. на КрлРС, който нотариален акт представили в Общината,
непосредствено след снабдяването им през 1997г. Тази част от границата между
двата имота и до настоящия момент не била материализирана с ограда, заради
спора.
Твърди, че към
датата на одобряване на кадастралната карта със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г.
на Изпълнителния директор на АГКК била допусната грешка при заснемането и
неправилно заснета спорната граница между собствения му имот с идентификатор
36498.503.1737 и имота на ответниците с идентификатор 36498.503.1738., като
реалната част от 33 кв.м., която заплатили и притежавали с посочения нотариален
акт била включена към имота на ответниците. Многократно искал съвместно със
съседите да се извърши процедура в Общината за поправка на имотната граница, но
тъй като се касаело за спор за материално право относно 33 кв.м., както
съседите така и Общината отказали да извършат процедурата по административен
ред.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при
заснемането и неправилно е заснета спорната граница между собствения му имот с
идентификатор 36498. 503.1737 и имота на ответниците с идентификатор
36498.503.1738., както и че ищеца е собственик на празно дворно място с площ 33
кв.м., а именно - част разположена на югозападната граница на техния имот и на
северозападната граница на имота му, неправилно включена и е показана на КККР,
като реална част техния имот - 36498.503.1738.
В ХОДА на
делото, въз основа на приетите заключения на вещото лице К., ищецът уточнява
предявения иск, с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, както следва: МОЛИ съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 33 кв.м.,
заключено между точки 1, 2, 3 и 4 от скицата на в.л. К., представена с неговата
СТЕ с вх. № 6642/12.06.2018г. на КрлРС, и че е КККР на гр. К., одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК е налице грешка, допусната при
заснемане и нанасяне в кадастралната карта на границата между имота на ищеца с
идентификатор 36498.503.1737 и имота на ответниците с идентификатор
36498.503.1738, в резултат на която грешка собственото на ищеца дворно място,
неправилно е приобщено към имота на ответниците, както и че вярната имотна
граница между имотите на страните представлява линията между точки 1 и 2 от
същата скица на в.л. К.. Моли скицата от СТЕ на в.л. К. с вх. №
6642/12.06.2018г. на КрлРС да е неразделна част от съдебното решение.
ОТВЕТНИКЪТ - А.Н.Д.
оспорва така предявения иск. Твърди, че съгласно представената от ищеца Скица
на поземлен имот № 15-149481 от 03.04.2017г., собствения му поземлен имот с идентификатор 36498.503.1737 с номер
по предходен план: 1737, квартал 1746, парцел:
IV-1737 бил заснет с площ от 894 кв.м.,
съответстваща на легитимационните му документи.
Оспорва твърдението на ищеца, че през 1997г. от имота на
ответниците - южната страна било придадено празно дворно място, с форма на триъгълник,
с площ от 33 кв.м. - северозападна страна. Не му било известно одобрения ПУП
със Заповед №1118/1991г. да бил изменян през 1997г. Не отговаряло на истината и
твърдението на ищеца, че границата между два имота не била материализира с
ограда. Ограда между двата имота имало и същата била заснета при изработване на
КККР на град К.. Оградата между двата имота
представлявала телена мрежа с железобетонни колове. Тази ограда не била
поставена от ответника и той никога не бил я премествал. Не отговаряло на
истината твърдението на ищеца, че процесиите 33 кв.м. му били заплатени изцяло
или частична. В този смисъл оспорва записа в приложения
към исковата молба Нотариален акт №76, том III, дело
№ 900/1997г., на стр. 2, съгласно който, неправилно било вписано, че стойността
на придаваемите места в размер на 50 087 неденоминирали
лева
била изплатена напълно и в брои и
внесена
в ***град К., с квитанция № 10256 от
04.03.1997г. на негово име и на името на П.С.З.и Н.С.Д.. Твърди, че не бил
получавал никакво обезщетение и не бил уведомяван за това, че такова ми е било
изплатено.
ОТВЕТНИКЪТ - И.Т.К.
намира, че предявения иск по чл.52, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 124, ал 1 от ГПК е допустим, но по същество е неоснователен и изцяло го оспорва, като заедно
с това в исковата му молба до съда били изложени неверни обстоятелства и
твърдения в полза на ищеца, които нямат общо с действително случилото се и
фактите. Изразява позиция по обстоятелствата и твърденията на ищеца и споделя
действително случилото се и заедно с това взема становище по представените
доказателства, както следват:
Твърди, че в
началото на 2011г. участвал и спечелил след наддаване на публична продан,
организирана от ЧСИ К.П.и бил обявен за купувач на недвижим имот, находящ се в
град К., улица „Д.Д.” № 10, представляващ 2/3 ид.ч.
от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 822 кв.м.,
съставляващо поземлен имот III-1738, в кв. 174Б по плана на града, ведно с целия
втори етаж от построената в имота масивна жилищна сграда и ведно с цялата нова
двуетажна пристройка към масивната жилищна сграда и ведно с 2/3 ид. ч. от
избените помещения и от всички общи части на къщата. Още от възлагането на
имота върху него влязъл във владение и започнал да го ползва като свой и от
тогава и до момента не е имал спорове с никого във връзка с този имот. Твърди,
че заедно със своите родители и с негови приятели започнали почистване на
дворното място, тъй като било обрасло с храсти и дървета и не било поддържано и
обработвано от неговите собственици от дълго време (по негова преценка и според
вида и размера на растенията там - поне от 10-15 години), но в същото време
било оградено от всички страни. Като в тази част от двора (южната страна),
оградата била с метална мрежа и циментови колове, която очевидно била направена
доста отдавна, но видимо добре и безспорно очертавала границите на имота му.
След почистването на дворното място решил да изгради нова и по-здрава ограда на
мястото на вече съществуващата и го направил без да променя разположението на
оградата, включително и спрямо имота на ищеца Д.. Оспорва изцяло твърдението в
исковата молба на ищеца Д., че имал спорове за материално право във връзка със
собствеността на 33 кв.м. празно дворно място, което се придавало по регулация
към имота му, както и че границата между двата имота не била материализирана с
ограда, защото тези твърдения били неверни. Оградата съществувала още когато
ходил на оглед на имота във връзка с публичната продан и тази ограда била на
мястото си очевидно за него и от много години по-рано, а по-късно вече като
собственик я обновил, без да променя разположението й. Твърди, че няма и не е
допусната грешка при заснемането на имотите и при одобряването на кадастралната
карта за тях и границата между двата им имота с ищеца била отразена такава,
каквато е била на място и с години по-рано. До момента не бил уведомяван по
никакъв начин, че част от закупения от него имот била придадена по регулация
към съседен имот, включително и към имота на ищеца. Сочи, че закупил имота от
публичната му продан без тежести и без заявени претенции към вида и целостта му
от други лица и започнал да го владея веднага като собственик, така както бил
ограден в реалните му граници и оттогава никой не е оспорвал правата му във
връзка с този имот. Сочи, че преди неповече от половин година, В.Д. му казал,
че преди години купил някаква част от земята, на която бил собственик. С
получаваното на копие от исковата молба разбрал за претенциите на ищеца, а и за
това че някога по-рано се бил снабдил с нотариален акт по регулация за придаваема към имота му част от съсобствения му с другия
ответник имот.
Твърди, че от
момента на закупуването на този имот го владее в цялост явно, спокойно и без
друго лице да му пречи или оспорва правата му върху имота и с оглед на това в
настоящия отговор прави възражение срещу ищеца Д. за изтекла в негова полза
придобивна давност по отношение на спорните 33 кв.м., за които той твърди, че
бил придобил по регулация през 1997г., но реално не е владял или ползвал
никога, включително и от тогава и към настоящия момент.
Твърди, че
ищецът действително не е заплатил за това придобиване на съсобствениците тогава
стойността на тези 33 кв.м. и те не са били уведомени и не са разбрали за тази
промяна по отношение на имота им, като в същото време това, че са били внесени
парични суми в банка на името на някого не означава, че тези суми са били
реално получени от лицата, на чието име са внесени парични суми, въпреки че
формално процедурата за плащане да е била довършена за пред Общината и пред
нотариуса, издал нотариалния акт по регулация. В тази връзка процедурата по
придобиването по регулация не е била реално и законно довършена и по тази
причина не е настъпила промяната в собствеността на придаваемото
място по отношение на двата имота.
С оглед на
това, оспорва истинността и съдържанието на представения като доказателство към
исковата молба нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по
регулация № 76, том III, дело 900/1997г., издаден от Нотариус при Карловски
районен съд по отношение на неговата точка 1/ за Празно дворно място от 33
кв.м., ведно с намиращите се в него подобрения и трайни насаждения съставляващо
част от имот пл. № 1738 в кв. 174Б по плана на гр.К..
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното копие от нотариален акт № 175, том 1, дело № 292/1984г. на КрлРС, Н.Т.Д. и В.Т.Д. придобили по силата на
покупко-продажба паянтова жилищна сграда и дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 815 кв.м., находящо се в град К., който имот по
регулационния план на града съставлява пл. № 1743, в кв. 174 и за него е
отреден парцел XVII.
От
представеното копие от нотариален акт № 76, том III,
дело № 900/1984г. на КрлРС, Н.Т.Д. и В.Т.Д. са
признати за собственици по регулация на 33 кв.м., ведно с намиращите се в него
подобрения и трайни насаждения, при съседи: А.Н.Д. и Н.и В. Т.Д., съставляващо
имот пл. № 1738, в кв. 174Б по плана на град К..
Видно от
представената скица на поземления имот № 15-149481-03.04.2017г., имота на
ищеца, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри има следната
характеристика, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.1737 в град К.,
общ. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот:
гр. К., ул. „Х.К.“ № 34; площ 894 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 1737, квартал
174б, парцел IV-1737; съседи: 36498.503.1742, 36498.503.9446, 36498.503.1743,
36498.503.9548, 36498.503.43, 36498.503.1736, 36498.503.1738, 36498.503.1741.
Представеното
удостоверение за наследници № 3264/03.12.2015г. на Община К. удостоверява, че Н.Т.Д.
е починал на 15.07.2003г. и единствен негов наследник е брат му - В.Т.Д. (ищец
по делото). Ето защо, съдът приема, че ищецът по силата на договор за
покупко-продажба и наследство е единствен наследник на описания имот.
По отношение
собствеността на ответниците са представени писмени документи. За ответника - А.Н.Д.
от представените копия от Протокол от 23.11.1982г. по гр.д. № 590/1982г. на
КрлРС и нотариален акт № 1000, том 2, дело № 630/1984г. на КрлРС се установява,
че е собственик на 1/3ид.ч. от имот с идентификатор 36498.503.1738, разположен
северно от имота на ищеца, а другите 2/3ид.ч. от имота са собственост на
ответника - И.Т.К., по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот,
вписано в Служба по вписванията гр. К. вх. peг. № 1790/01.08.2011г., Акт № 33, Том 7.
Видно от
представената скица на поземления имот № 15-502635-12.10.2017г., имота на
ответниците, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри има следната
характеристика, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.1738 в град К.,
общ. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот:
гр. К., ул. „Х.К.“ № 32; площ 890 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 1738, квартал
174б, парцел III-1738; съседи: 36498.503.9577, 36498.503.1741,
36498.503.9548, 36498.503.1737, 36498.503.1739, 36498.503.1740.
Видно от постъпилото
от Банка ***ЕАД писмо, рег. № 09-20-00943 от 17.03.2018г., със същото се
уведомява, че не разполагат с квитанция № 10256 от 04.03.1997г., нито с
информация относно вносителя, размера на сумата и основанието, тъй като
документът и информацията са Били съхранявани в нормативно установените
законови срокове, съгласно Закона за счетоводството, след което унищожени.
Видно от
постъпилото от Община К. писмо, изх. № 11-00-246 от 29.03.2018г., със същото се
уведомява, че поради унищожаване на документация, съгласно сроковете за
съхранение, според утвърдената номенклатура не разполагат с исканите документи,
а именно – Писмо изх. № АБ-94-Н-138/24.03.1997г. и Протокол от 22.02.1995г. на
Комисия по чл. 265 от ППЗСТУ.
Представена е
документация, удостоверяваща изменение в ПУП, ПР на основание чл. 134, ал. 2,
т. 6 от ЗУТ, частично за УПИ III-1738, в кв.
174б по УП на гр. К. за предаваема по регулация част,
ведно със справка за внесена за това сума по сметка на ДСК. Изискани са и
представени окомплектовани преписки за изменение на регулационния план на град К.,
частично за УПИ III-1738, в кв.
174б, по Заповед № 1259/21.12.2004г., Заповед № 1295/21.12.2004г., Заповед №
553/11.07.2011г.
По делото са
изслушани заключения на вещо лице М.К. по назначена съдебно техническа
експертиза и допълнителна такава, които не бяха оспорено от страните и съдът ги
възприема, като обективни, безпристрастни и компетентни. За изготвяне на заключението по допуснатата
експертиза, вещото лице е ползвало, както приложените документи по делото –
скици и нотариални актове за собственост, приложените окомплектовани преписки
от Община К. за изменение на регулационния план на град К., така и
съхраняващите се в Община К. кадастрални и регулационни планове (действащи и
отменени), имащи отношение по поставените задачи.
Съгласно
заключението на вещото лице, депозирано на 16.01.2018г., през 1991г. е в сила
кадастрален и регулационен план на част от гр. К., заключена между улици – „Д. С.“,
„Д.Б.“, „Х.К.“ и бул. „О.“, одобрен със Заповед № 1118 на Кмета на община К., в
която част попадат и процесиите имоти, а именно: имот с идентификатор
36498.503.1737, съгласно одобрената КК на гр. К., а към онзи момент- имот №
1737, за който се отрежда УПИ IV-1737 в кв. 174 Б, собственост на ищеца и имот
с идентификатор 36498.503.1738, съгласно одобрената КК на гр. К., а към онзи
момент имот № 1738, за който се отрежда УПИ III-1738 в кв. 174Б, собственост на
ответниците.
С влизането в
сила на плана между собствениците на имоти №№ 1737 и 1738 се създават
взаимоотношения длъжник - правоимащ, което ще рече,
че част от имот № 1738 се придава към парцел IV-1737 и която част е заключена
между буквите А-Б-В-Г-А (Приложение №1, лист 99 от делото). Нотариален акт №
76, т. III, д. 900/1997г. говори за успешно проведена процедура по изкупуване
на придадените части от имотите към парцел IV-1737, в това число и частта от
имот № 1737. Именно нотариалният акт, имащ констативно значение удостоверява,
че условията за заемане на отчуждения със самата регулация имот са изпълнени.
През
2004 година,
Зачеркванията със знак „х“ по регулационната линия между УПИ III-1738 и УПИ
IV-1737, в кв. 174Б по УП на гр. К., в частта между буквите А-Г (приложение №
1) навеждат до извода за наличието на последващ акт,
даващ отражение по дворищно регулационната граница между страните. След
направената справка в община К., вещото лице констатирало, че със Заповед №
1259/21.12.2004г. на Кмета на Община К. е одобрено изменението на ПУП-ПР,
частично за УПИ III-1738, УПИ IV-1737, УПИ II-1739 в кв. 174 Б, като парцелната
граница е приведена в съответствие с имотната такава относно ПИ 1738
(Приложение № 2).
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, депозирано на 12.06.2018г., частите
от имотите, придобити с нотариален акт № 76, т. III, дело 900/1997г. са при
действието на регулационен план за част от гр. К., одобрен със Заповед №
1118/1991г. на Кмета на Община К.. Последват изменения със Заповед № 1259/2004г.
„частично за кв. 174 Б за УПИ III-1738 и УПИ IV-1737“, с която заповед „в част
план за регулация (ПР), междусъседската регулационна линия тангира
по съществуващата имотна граница“. Със заповед № 553/2011г., която касае
единствено ответниците, се разделя УПИ III-1738 на два: УПИ III-1738 и IX-1738.
В заключението си, вещото лице твърди, че извършило налагане между имот
представляващ ПИ № 1737, за който съгласно заповед № 1118/1991г. на кмета на Община
К. се отрежда УПИ IV-1737, в кв. 174 Б и имот 1738, за който със заповед №
553/2011г. се отрежда УПИ IX-1738. В резултат на това се констатирало, че процесната част от имот 1738 с площ от 33 кв.м.,
представляваща четириъгълник с върхове 1-2-3-4 и описана в нот.акт за
собственост на недвижим имот по регулация № 76, т. III, д. 900/1997г., съгласно
действащия УП за тази част на гр. К. се вмества не в имота на ищеца - УПИ
IV-1737 на основание по-горе цитирания нотариален акт, а в УПИ IX-1738
собственост на ответниците.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетелите осигурени от ищцовата
страна се установява следното: Свидетелят Н. Ц.Г.твърди, че познава В.Д. от 20
години. Известно му е, че същият имал имот, находящ се в град К., на улица „Х.К.“,
представляващ - дворно място със стара къща. Преди около 15 години му била
предадена някаква част от север на имота с площ около 30 квадрата. Твърди, че
ходил в имота му. Негов съсед бил И.К., който купил имот в съседство. Когато
посещавал имота забелязал, че оградата между двата имота – на И. и В. била
преградена с обикновена мрежа, с циментови колове. Твърди, че В. имал проблем
със старите собственици, за да си огради имота, а сега собственик на този имот
бил И.. В. искал да прави масивна ограда. Известно му е, че имало стара ограда
с мрежа, която била по на север от новата. Спорните 30 квадрата били оградени,
това место било към него, после било предадено, но незнае как е станало.
Свидетелят уточнява, че В. живеел повече от 10-15 години в А. и последно бил
имота му миналата година, лятото, но само до вратата, защото повече не можело
да се влезе, поради израсналите големи дървета. Имота бил заграден отгоре и
имал катинар. Новата ограда била построена от новия собственик преди 3-4
години. Сочи, че не е бил свидетел на преместването на оградата, но новата
ограда, поставена от юг, влизала в къщата, а старата била с няколко метра по на
север. Към момента имотът на В. никой не го ползвал, обраснал е с дървета и
храсти. В имота имало стара, необитаема къща, в лошо техническо състояние. Освен В. друг не ползвал имота,
той бил единствен наследник. Братът на В. живеел в тази къща, а преди това са
живели родителите им. Свидетелят В.Д.П.твърди, че познавала В. от 20 години, а
от 2002 г. живеели в къщата му на ул. „Д.ш.“ с една нейна приятелка. Известно и
било, че В. *** – една стара къща, с много дървета, кестени и орехи. Рядко
посещавала този имот, същият бил изоставен, имало доста храсти, треви.
Последните две години не е ходила в имота му. Чувала, че В. имал търкания със
старите собственици на съседния имот от северната страна, касаещи предаване на
част от имот и изграждането на ограда. Преди, когато ходила в имота, там имало
стара ограда с мрежа, а сега последните години била друга оградата,
по-стабилна. В тази изоставената къща последно живеел братът на В., който
починал преди 7-8 години. Твърди, че В. *** от 2002 г. Същият бил в А., идва си
само лятото и отсядал на адреса на ул. „Д.ш.“. Твърди, че ходила в имот на „Х.К.“,
защото когато била старата ограда имаше лешник и кестен. Последно като посетила
имота, преди 4-5 години, установила, че кестена и лешника били в другия имот.
Това го забелязала, защото ходили да си берат лешници. В съседния имот също
имало кестени и доста дървета.
От
показанията на свидетелите, осигурени от ответника И.К. се установява следното:
Свидетелят К.И.П., приятел на ответника от деца твърди, че И.К. преди четири
години закупил имот, представляващ двор с къща. Тъй като били съседи, се
виждали всеки ден и посещавал имота. Твърди, че преди 2-3 години му помагал за
изграждането и възстановяването на оградата
между неговия двор и задния двор, намиращ се от югоизточната част. При
изграждането на оградата, първо се разчиствало мястото, защото било обрасло
като джунгла, нямало достъп до оградата. После поетапно се възстановили колове
с нова мрежа, където имало нужда. Твърди, че имало и стара мрежа и стари
коловете - боядисвани. Между двата имота имало друга ограда на същия принцип –
циментови колове с мрежа, но имало паднал кол, на места мрежата била скъсана,
разрушена или обрасла и нямало как да се оправи. Разчистили терена около
старата ограда и я възстановили на същото място. Новата ограда направили на
мястото на старата, тя била правена поетапно и нямало как да я започнат да я
правят на друго място. Заявява със сигурност, че не са местили оградата в
едната или другата посока. Съседният имот представлявал празен двор, може би не
е стъпвал човешки крак там от 50 години. В двора имало сграда, която се
разпадала. Имало и дървета на по 50-100 г., спрямо растителността е трудно
проходим. Оградата нямала фундамент, нямала и тогава. Свидетелят М.Г.К.добър приятел на ответника от ученическите им
години твърди, че И.К. през 2011г. закупил имот на ул. „Х.К.“ или на ул. „Д.Б.“.
В този имот за първи път отишъл при въвода във
владение, месеци след закупуването му. Имотът тогава представлявал гора, много
обрасъл в дървета, много изоставен, неподдържан по никакъв начин. Имало една
едва видима пътека, по която се стигало до входа на къщата. Немогло да се
разбере къде има ограда, защото била напълно обрасла. Твърди, че помагал на И.
с физическа работа, за да разчистят терена, който прележал към къщата, която
купил. Помагал му да изчистят целия двор, от бръшляни, в който имало и огромни дървета по на 15-20-30-50 години.
Разчиствайки многото малки храсти, с течение на времето стигнали до оградата.
Имотът бил ограден отвсякъде. В една от оградите от югоизток имало няколко
счупени колове. Оградата не била разрушена, имало съществуваща ограда със
счупени колове. Твърди, че именно за тази ограда помогнал на ответника да я
възстановят във вида, в който я заварили, като разчистили двора. Подменили
определен брой колове, като поставили такива на същото място, където са били и
опънали мрежа на местата, където можело, тъй като на в една част от оградата,
която се попадала в пресечна точка на ул. „Х.К.“ и все още съществувала старата
мрежа, обраснала с дървета. Имало няколко метра, която била вътре в самото дърво
и нямало как да се премахне, дървото била на 50 и повече години. Възстановили
оградата на същото място, на което е била старата, като не са променяли нищо по
никакъв начин. Твърди, че съседният имот бил неподдържана територия, гора.
Никога не бил виждал някой да го ползва този имот, не бил виждал никога хора, а
и трудно е да се влезе в имота.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Според трайно
установената съдебна практика (Решение № 126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г.
ІІ гр.о.; Решение № 49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о.; Решение №
495/30.07.2013г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС и др.), искът по член 54,
ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост на част от имот, която е заснета в
очертанията на имота на ответника, или за цял имот, който не е заснет като
самостоятелен в действащата кадастрална карта. За тази част, респективно за
този имот съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение
и в графичното изображение на имотите. Основното изискване към кадастралната
карта е да отразява имотите съобразно правото на собственост, т.е. да отразява
пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални
във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило
обстоятелство, касаещо собствеността следва да се
отрази и при графичното изобразяване на имота в плана – член 2, ал. 1 от ЗКИР.
Установена е законова презумпция в ал.5 на същия текст – обстоятелствата
отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят, до доказване на противното. Затова ищецът по този иск,
следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, или незаснетия
като самостоятелен имот, тъй като това е основанието той да бъде заснет в плана
с верните си имотни граници. Това може да стане само с положителен
установителен иск. Основанието за заснемането на спорната площ към определен
имот е правото на собственост, това е и смисъла на поправката на грешката в
кадастралната карта. Тя е резултат от неправилно отразяване на пространствените
предели на правото на собственост. Затова основният спор по такъв иск е правото
на собственост на ищеца, а последица от разрешаването на този спор е поправка
на грешката в плана.
В случая,
правният спор реално се концентрира само върху част от имот пл. № УПИ III-1738, в кв. 174б по плана на град К., който имот
представлява югоизападна част от имота с пл. № 442 с
площ от 33 кв.м., заключено между точки 1, 2, 3 и 4 от скицата на в.л. К.,
представена с неговата СТЕ с вх. № 6642/12.06.2018г. на КрлРС,, съдържаща се на
лист 215 от делото. Само по отношение на тази част от имота, ответниците
противопоставя своето право на собственост. По отношение на останалата площ на
имота, няма спор за собственост и не е предмет на иска по член 54, ал. 2 ЗКИР.
По отношение
на спорната площ:
От
заключението на вещото лице се установи, че при първото урегулиране парцела
между страни през 1997г. и съгласно представения нотариален акт за придаване по
регулация, говори за успешно проведена процедура по изкупуване на придадени
части от имота на ответниците към имота на ищеца. След изменението в РП през
2004г., процесните 33 кв.м. са включени в имота на ответниците. Безспорно,
провеждане на доказване уреждане на сметките по регулацията, т.е. ангажиране на
годни доказателства оборващи тази констатация на нотариуса, ищецът не
е ангажирал. Това налага, съдът да приеме, че действително липсва плащане на
обезщетение в полза на собствениците за придаваемата площ
от техния имот към имота на ищеца. Предвид констатираното, съществените за
настоящото дело материалноправни въпроси касаят
предпоставките за придобиване на право на собственост върху част от имот при
придаването му по регулация към съседен имот при действието на ЗТСУ и на ЗУТ,
кога дворищната регулация се счита за приложена и какви са правните последици
от отпадането на отчуждителното действие на
дворищната регулация по смисъла на пар. 8, ал.1
от ЗУТ.
Известно е, че
с приемането на ЗТСУ (1973г., в сила до 2001г.), ДРП е имал отчуждително действие, т.е. с влизането в сила на
плана, имотите или частите от тях, които се придават към съседни парцели по
регулация се считат за отчуждени и оттам правото на собственост върху тях
преминава към собственика на парцела, към който те се придават (чл. 101 от
ЗТСУ). Това отчуждително действие
обаче ще отпадне, ако при изготвянето на последващия план
се установи, че предходният не е бил приложен, при което имотните границите на
имотите по предхождащия неприложения план стават парцелни граници по новия
план. Приложен ли е бил планът, то същият се ползва за кадастрална основа при
приемането на следващ ДРП и имотните граници по новия план са дефакто регулационните линии по предходния план.
Разяснения относно това - кога един план се счита за приложен, тоест дали
парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и
е следвало да станат парцелни по новия регулационен план са дадени от
задължителната съдебната практика, вкл. ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВС. ДРП следва
да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните
линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). И докато
планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ЗТСУ (отм.), при което новият план се създава въз основа на
положението на имотите преди регулацията, т.е. отчуждителното действие
на регулацията отпада. При наличие на условията за изменение на ДРП от кръга на
тези по чл. 33, ал.1 ЗТСУ (отм.), а именно- грешка в кадастралната основа,
явна фактическа грешка на плана или когато плана е одобрен при съществени
закононарушения, то ДРП се приема за „приложен“, при доказаното наличие на две
кумулативно дадени предпоставки: 1) завземане на имота по законоустановения ред
и 2) изтичане на 10 годишен срок от това завземане, т.е упражнявано владение в
рамките на този срок върху завзетата част. В случай, че основанията за
изменение на плана са установените от чл. 32, т.1 и т.2 ЗТСУ (отм.)
следва да е налице едно от алтернативно посочените в чл. 33, ал.2 ЗТСУ (отм.)
условия - до деня на откриване на производството за изменение на РП,
придадената по регулация част с предходния регулационен план да е завзета
по законоустановения ред или дължимото за нея обезщетение да е
изплатено по нормативно определения ред от ППЗСТУ. Ето защо, независимо от коя
от посочените хипотези е налице като основание за изменение на плана, условие
за допустимост на изменението е или да е изплатено обезщетение или придаваемите части за са заети по законоустановен
начин и оттогава да са изминали 10 години. Иначе казано, ако до приемането на
новия план през 2004г., ищецът бил изплатил дължимото обезщетение, то РП
от 1997г. щеше да е приложен, поради което при изготвянето на новия последващия ДРП през 2004г. придадените 33 кв.м.
нямаше да се връщат в собственост на ответниците и следваше да бъдат заснети в
границите на неговия имот. Във втората хипотеза, след изтичането на тези 10 години
владение, закононарушението при съставяне на предишния план би се санирало и новият план ще се издаде въз основа на
парцелните границите на имотите по стария опорочен план.
В разглеждания
случай, ДРП за град К., имащ отношение към спорните имоти е утвърден през 1997г.
при действието на ЗТСУ и по отношение на спорната площ от 33 кв. м., която е
била отредена за УПИ IV-1737 в РП от 1997г. в първоначалния му вид,
регулацията не е приложена, защото както се посочи - липсват доказателства да е
било платено обезщетение за това придаваемо място
от ищеца. Липсват доказателства и то да е заето по законоустановен начин. Смята се, че придаденият
имот е зает по законен ред, когато той е бил зает фактически при спазване на
съответно действащите разпоредби. Със Заповед №
1259/21.12.2004г. на Кмета на Община Карлово е одобрено изменението на ПУП-ПР,
частично за УПИ III-1738, УПИ IV-1737, УПИ II-1739 в кв. 174 Б, като парцелната
граница е приведена в съответствие с имотната такава относно ПИ 1738, като
спорните 33 кв.м. са включени в имота на ответниците. Отчуждителното действие
на регулацията по ЗТСУ е регламентирано в пар.6,
ал.2 ПР на ЗУТ, който предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на
ЗУТ ДРП могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на
влизане в сила на ЗУТ, тоест до 30.09.2001г., а пар.
6, ал. 4 ПР на ЗУТ предвижда, че одобрените по стария ред до 31.12.2001г. нови
ДРП могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от
влизането им сила, т.е най- късно до 31.06.2002г. След изтичане на посочените
срокове, съгласно пар. 8 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени ДРП се прекратява при това автоматично, както е прието с ТР № 3 от
28.03.2011г. по т.гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно така посочената
разпоредба на ЗУТ, отпада отчуждителното действие
само на дворищната регулация и касае само страничните регулационни линии между
два парцела. Този текст се отнася до неприложен дворищно - регулационен план
при влизане в сила на ЗУТ, който е имал отчуждително действие,
но след изтичане на срока предвиден в него за прилагането му, в резултат на
неплащане на дължимото обезщетение необходимо, за да бъде приложен, автоматично
е отпаднал този негов вещноправен ефект.
Отпадането на отчуждителното действие на
регулацията не означава, че ДРП вече не е в сила, а че заинтересованата страна
може да поиска привеждане на границите на парцелите в съответствие с границите
на собственост- тоест такова изменение на ДРП, в което имотните граници да
бъдат превърнати в парцелни.
В настоящия
случай съдът приема, че регулацията по РП към 1997г. в първоначалния му вид (когато
към имота на ищеца е придадена част от 33 кв.м. от УПИ III-1738) не е била
приложена и поради неосъществяване на второто условие, а именно - имотът да е
бил зает в тези му граници и това състояние е продължило повече от 10 години.
При формирането на този си извод съдът взе предвид обстоятелството, че
събраните по делото гласни доказателства категорично се стига до извода, че
местоположението на оградата не е била премествана във времето; имотът на ищеца
е бил пустеещ, обрасъл в храсти и високи дървета, като при възстановяване на повредената ограда
преди 3-4 години от ответника - И.Т.К., същата се изградила на съществуващата
такава. В тази им част показанията на свидетелите на ответната страна са
конкретни, категорични, ясни и непротиворечиви, за разлика от казаното от
свидетелите на ищеца, които нямат непосредствени наблюдения за състоянието на
имота, включително и терена, представляващ граница между двата имота. Ето защо,
следва да се приеме, че от приемането на ДРП през 1997г. не са изминали десет
години, в рамките на който, придадените с плана 33 кв.м. от УПИ III-1738 по
регулация са били владяни, поради което и те не
са преминали в собственост на ищеца. По изложените съображения и
исковата претенция се явява неоснователна и катко
такава следва да бъде отхвърлена. С оглед констатацията на съда, не следва да
се обсъжда и наведеното от ответника - И.Т.К. възражение за придобиване
посочените части по давност.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода
на спора, разноските сторени от ответниците следва да се понесат от
ищеца. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Претендират се разноски в размер
на 600 лева за изплатен адвокатски хонорар от ответника И.Т.К. и 350 лева за
изплатен адвокатски хонорар от ответника - А.Н.Д., които следва да се присъдя,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание член 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от В.Т.Д. *** с ЕГН **********
против А.Н.Д. *** с ЕГН **********
*** с ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на дворно място с площ от 33 кв.м., заключено между
точки 1, 2, 3 и 4 от скицата на в.л. К., представена с неговата СТЕ с вх. №
6642/12.06.2018г. на КрлРС, и че е КККР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК е налице грешка, допусната при заснемане и
нанасяне в кадастралната карта на границата между имота на ищеца с
идентификатор 36498.503.1737 и имота на ответниците с идентификатор
36498.503.1738, в резултат на която грешка собственото на ищеца дворно място,
неправилно е приобщено към имота на ответниците, както и че вярната имотна
граница между имотите на страните представлява линията между точки 1 и 2 от
същата скица на вещото лице К. с вх. № 6642/12.06.2018г. на КрлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Т.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на А.Н.Д.
***
с
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Т.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на И.Т. ***
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.Г.