№ 13633
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110104062 по описа за 2023 година
Ищецът С. И. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 713155,
сключен на 28.7.2022г. със ***, в който е предвидено предоставяне на обезпечение на
кредитора, и неустойка, в случай на неизпълнение на задължението. Твърди, че още при
сключване на договора, му е начислена неустойка от 120 лева. Предявява иск за признаване,
че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е нарушено изискването на шрифт в ЗПК, в
него не са посочени ГПР, не е посочен размер на договорна лихва, договорът е нищожен на
основание чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД. Неустойката не се следва, тъй като клаузата противоречи на
добрите нрави, същата е нищожна и на основание чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП. Нарушена е
разпоредбата на чл.19 ЗПК. Налице е заобикаляне на закона. С оглед изложеното, предявява
се установителен иск, за признаване на разпоредбата, предвиждаща неустойка, за нищожна.
Ответното дружество, в срока за отговор, е предявил насрещен иск, който е бил
нередовен, поради което, след изтичане на дадения от съда срок, исковата молба е върната.
С оглед на обстоятелството, че същият е подаден в срока за отговор,изложеното в него
следва да се приеме за отговор. Искът се оспорва, с неотносими към него доводи .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното: С определението доклад по
делото, в о.с.з. от 13.7.2023г., предвид твърденията в насрещния иск, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за кредит,
както и че още при сключването му ответното дружество е начислило неустойка от 120 лева,
чието плащане е разсрочено на вноски. С определението по чл.140 ГПК, предвид
посочването в исковата молба, че екземпляр на договора не е предоставен на ищеца,
ответникът беше задължен да представи по делото договор за кредит, както и извлечения за
1
плащания. Със същото определение, ответникът е предупреден, че при непредставянето на
исканите документи, съдът може да приеме, че на 28.7.2022г. между С. И. и ответника е
сключен потребителски кредит № 713155, в който е предвидено предоставяне на
обезпечение на кредитора в тридневен срок, и неустойка, в случай на неизпълнение на
задължението, от 120 лева, както и следва да бъде сторено, на основание чл.161 ГПК,
предвид представените от ответното дружество извлечения от лог-файл, доказващ
сключването на договора и предоставяне на главницата на ищеца .
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, разпоредбата
заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неравноправна е всяка клауза в договор, сключен с потребител, която: 1.е неиндивидуално
уговорена и в негова вреда; 2.не отговаря на изискванията за добросъвестност и 3.води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, и тези на
потребителя. Клаузата, въпреки че е включени в договора, са типизирани, следователно не
може да се приеме, че са били индивидуално уговорени с ответника. Тази неустойка – съдът
намира, че вземането е за неустойка, а не „оскъпяване” – термин, непознат за правото,
доколкото уговорката отговаря на всички предвидени в чл.92 ЗЗД белези – предварително
изготвена разпоредба, предвиждаща отговорност за договорно неизпълнение, на конкретно
задължение. Разпоредбата на чл.4,ал.2 от договора, не отговаря и на изискването за
добросъвестност, тъй като кредиторът не предлага насрещна престация. ВКС е разгледал
въпроса за наличието на противоречие с добрите нрави при сключване на договор, като
постановките са приложими и при разглеждането на отделните разпоредби на един
двустранен договор. Така например, с решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011
г., Г. К., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите
нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби
на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то
следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
2
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес“.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с повече от 1/3 , като не
предвижда насрещно задължение за кредитора. Поради изложеното, неустойката не
удовлетворява значим законов интерес, нито изпълнява обезпечителната си функция, поради
което и нищожна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора и искът е
основателен.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски, включително
адвокатско възнаграждение, срещу размера на което в отговора / в насрещния иск/ е
направено възражение за прекомерност.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, е
основателно. Съдът е сезиран с установителен иск за признаване нищожността на
разпоредба на договора, който иск е оценяем /чл.69,ал.1,т.4 ГПК/, с цена на иска 120 лева.
Следователно, минималното възнаграждение, определено въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ,
възлиза на сумата от 400 лева, а доколкото делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, то и съдът присъжда минимума.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че разпоредбата на договор за кредит №
713155/28.7.2022г., сключен между Светлозар С. И. ЕГН ********** с адрес *** и ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, която предвижда задължението на
заемателя да заплати сумата 120лева неустойка за неизпълнение на задължението да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения :1.Безусловна банкова гаранция или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, е нищожна, на основание чл. 26,ал.1
3
ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави – ал.1, пр.3 във връзка с чл.143,ал.1ЗЗП.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Светлозар С. И. ЕГН ********** с *** сумата 450 лева разноски, от които 50 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Сумата е платима от ответника по банкова сметка:BG21INTF40012050647658.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4