РЕШЕНИЕ
№ 2036
гр. Пловдив, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330112869 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против
М. ИВ. К., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни
правоотношения по договор за предоставяне на услуги, а именно:
- Договор за мобилни услуги № **** от 04.09.2016г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер **********, с уговорена стандартна абонаментна
такса в размер на 11.99 лева с ДДС. Към договора било сключено допълнително
споразумение № **** от 01.05.2018 г., съгласно което месечната абонаментна такса се
променя на 44.99 лева с ДДС и Договор за лизинг от 01.05.2018 г., с който е предоставен
мобилен телефонен апарат Apple iPhone Х 64GB Space Grey, с цена в размер на 1862.77 лева
с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 80.99 лева с
ДДС;
- Допълнително споразумение № **** от 06.01.2018 г. към Договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 06.01.2018 г., съгласно което за мобилен телефонен номер
**** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена месечната абонаментна такса в размер
на 24.99 лева с ДДС. По силата на Договора за лизинг от 06.01.2018 г. е предоставено на
потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy А5 2017 Black, с цена в размер на 588.57
лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 25.59
лева с ДДС;
- Договор за мобилни услуги № **** от 01.05.2018 г., с който е предоставен на
ответника мобилен телефон с номер **********, с абонаментна такса в размер на 10.99 лева
с ДДС. Към договора било сключено допълнително споразумение № **** от 01.04.2019 г.,
съгласно което месечната абонаментна такса се променя на 49.99 лева с ДДС и Договор за
1
лизинг от 01.04.2019 г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Apple iPhone ХS
256GB Silver, с цена в размер на 2198.57 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни
лизингови вноски всяка в размер на 95.59 лева с ДДС;
- Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г., с който е предоставен мобилен
телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2018 Dual Gold, с цена в размер на 563.27 лева с ДДС,
платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 24.49 лева с ДДС.
За задълженията на ответника били издадени 3 броя фактури за периода от 01.07.2019
г. до 01.09.2019 г., а именно: № **********/01.07.2019 г., № **********/01.08.2019 г. и №
**********/01.09.2019 г.
По-конкретно, фактура № **********/01.07.2019 г., е издадена за отчетния период
01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. и включва задължения за мобилни номера ****, ********** и
********** – за месечни абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и лизингова вноска
за Apple iPhone ХS 256GB Silver, в размер на 95.59 лева с вкл. ДДС. Във фактурата са
включени и неустойки в общ размер на 345.03 лева – поради предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по инициатива на потребителя –изявена от него воля за
пренасяне на номерата в мрежата на друг оператор на ел. съобщителни услуги за мобилните
номера **** и **********, както и вземания за предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставени с договорите за лизинг мобилни устройства Apple iPhone Х 64GB
Space Grey, Samsung Galaxy А5 2017 Black и Samsung Galaxy J3 2018 Dual Gold в общ размер
на 1486.35 лева. Общата сума, начислена във фактурата е 1960.63 лева.;
фактура № **********/01.08.2019 г., е издадена за отчетния период 01.07.2019 г. –
31.07.2019 г. и включва задължения за мобилен номер ********** и лизингова вноска за
мобилни устройство Apple iPhone ХS 256GB Silver, в размер на 95.59 лева с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата е 79.46 лева.;
фактура № **********/01.09.2019 г. е издадена след предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, при условията на който е ползван мобилен номер **********,
по вина на потребителя – поради изпадането му в забава, и същата включва задължение за
неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 326.96 лева, както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно
устройство Apple iPhone ХS 256GB Silver в размер на 1911.80 лева. Общата сума, начислена
във фактурата е 2238.76 лева.
Общата стойност на издадените фактури е в размер на 4278.85 лева, като във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между страните. Тъй като, в периода след прекратяване на процесните
правоотношения и преди подаването на заявлението в съда, ответникът е заплатил
доброволно сумата от 563.87 лева, поради което общата стойност на неизплатените парични
задължения на ответника спрямо ищеца по издадените фактури, е в размер на 3714.98 лева.
По – конкретно, се претендират от ответника следните суми:
360.82 лева – главница за задължения по Договор за мобилни услуги № **** от
01.05.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № **** от 01.04.2019 г. към Договор за
мобилни услуги, с които се предоставя мобилен номер **********, от които сумата в общ
размер на 33.86 лева – начислени абонаментни такси, за периода от 01.06.2019 г. –
31.07.2019 г. и неустойка в размер на 326.96 лева;
2102.98 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
01.04.2019 г., за мобилно устройство Apple iPhone ХS 256GB Silver, за периода от 01.06.2019
г. – 31.07.2019 г. в общ размер на 191.18 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 01.08.2019 г. – 01.03.2021 г. в общ размер на 1911.80 лева;
890.89 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
2
01.05.2018 г., за мобилно устройство Apple iPhone Х 64GB Space Grey, за периода от
01.06.2019 г. – 01.04.2020 г;
360.29 лева – главница за неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 01.06.2019 г. – 20.10.2020 г. по Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г.,
с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2018 Dual Gold.
Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното
заповедно производство по ч.гр.д. № 9391/2021г. по описа на ПРС, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №51606 от 09.06.2021 г. за посочените вземания:
3714.98 лева - главница, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до
погасяването й, ведно с разноски.
Заповедта е редовно връчена на длъжника, който подал възражение в срока по чл.
414 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови
претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се за уважаване на исковете, като иска да се постанови съдебно решение, с
което да се признае за установено, че „Теленор България” ЕАД има вземания срещу
ответника. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор в срок.
В подаденото от ответника възражение по заповедното производство по ч.гр.д. №
9391/2021 г. по описа на ПРС, длъжникът прави възражение за погасяване с тригодишна
давност на задълженията по Договор № ****/04.09.2016 г., Договор за лизинг от 06.01.2018
г., Договор № ****/01.05.2018 г. и Договор за лизинг от 01.05.2018 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5160/09.06.2021 г. по чл. 410
ГПК, издадена по частно гр. дело № 93919/2021 г. на ПРС, е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца следните суми: 3714.98 лева – главница, дължима по Договор за мобилни
услуги № ****/04.09.2016 г., Допълнително споразумение и Договор за лизинг от 06.01.2018
г., Договор за мобилни услуги № ****/01.05.2018 г., Допълнително споразумение и Договор
за лизинг от 01.05.2018 г., Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г., Допълнително
споразумение и Договор за лизинг от 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2021 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 74.30 лева за
държавна такса и 432.02 лева- адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника, като същият е подал възражение в срок, в
което прави възражение за погасяване с тригодишна давност на задълженията по Договор №
****/04.09.2016 г., Договор за лизинг от 06.01.2018 г., Договор № ****/01.05.2018 г. и
Договор за лизинг от 01.05.2018 г.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от които произтичат претенциите
му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договори за мобилни услуги,
договори за лизинг и сключените към тях споразумения, със соченото в исковата молба
съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройства за посочените тел.
номера именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати
уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани
3
телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди;
настъпване на падежа за плащане на сумите; както и изправността си по договорите, т.е. да
докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми. По отношение на
претендираната неустойка – уговорката за дължимост на неустойка в конкретен размер при
неизпълнение на поети от ответника задължения.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни
факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, както и
твърденията и възраженията в отговора, вкл. за изтекла погасителна давност, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично
основателни, поради следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото – договори, а именно:
Договор за мобилни услуги от 04.09.2016 г., с предпочетен номер +****;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
06.01.2018 г., с предпочетен номер +****;
Договор за лизинг от 06.01.2018 г., по повод договор с предпочетен номер +****, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy А6 2017 Black;
Договор за мобилни услуги от 01.05.2018 г., с предпочетен номер +****;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
01.05.2018 г., с предпочетен номер +****;
Договор за лизинг от 01.05.2018 г., по повод договор с предпочетен номер +****, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
Apple IPhone X 64 GB Space Grey;
Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г., по повод договор с предпочетен
номер +****, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
01.04.2019 г. с предпочетен номер +****;
Договор за лизинг от 01.04.2019 г., по повод договор с предпочетен номер +****, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
Apple IPhone XS 256 GB Silver,
се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни
номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски.
Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях,
които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр
от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за
нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите
са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
4
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в
негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират
писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е
достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво
отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура
и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни
суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е предоставил срок от
издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за
оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни
абонатът да е упражнил това свое право.
След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва
да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е
предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
От събраните писмени такива по делото, се установява, че изрядната страна по
договора е ищецът, който е предоставил на ответника услугите по договорите, без обаче
същите да са били заплатени. Относно въпроса за едностранното прекратяване на договора
от страна на оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от
абоната, като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните са възникнали валидни
облигационни отношения по гореописаните договори.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа,
задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия
на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и
приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор
има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и
цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26
от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя
ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я плати съгласно определения в срок.
Следователно абонаментната такса се дължи по силата на сключения договор за
мобилни услуги, независимо дали от клиента са ползвани електронни съобщителни услуги
или някакви други услуги.
В конкретния случай, ищецът претендира сумата в общ размер 33.86 лева –
главница, представляваща начислени абонаментни такси , за периода от 01.06.2019 г. –
31.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги № **** от 01.05.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № **** от 01.04.2019 г. към Договор за мобилни услуги, с
които се предоставя мобилен номер **********.
Видно от Договор за мобилни услуги № **** от 01.05.2018 г., изменен с
Допълнително споразумение № **** от 01.04.2019 г. към Договор за мобилни услуги, с
които се предоставя мобилен номер **********, страните са уговорили стандартен месечен
абонаментен план и в размер на 49.99 лева.
Следователно, претендираната в настоящото производство сума за неплатени
абонаментни такси и ползвани мобилни услуги за процесния период по процесния Договори
за мобилни услуги и Допълнително споразумение към него, доколкото е в размер на 33.86
лева, съдът намира, че е изцяло основателна.
5
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да
заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за
погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са дължими.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури,
но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като
ответникът има сключени договори, по които получава изпълнение, следва да дължи и
насрещно такова.
По отношение на лизинговите вноски, както следва:
2102.98 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
01.04.2019 г., за мобилно устройство Apple iPhone ХS 256GB Silver, за периода от 01.06.2019
г. – 31.07.2019 г. в общ размер на 191.18 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски
за периода от 01.08.2019 г. – 01.03.2021 г. в общ размер на 1911.80 лева;
890.89 лева – главница за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
01.05.2018 г., за мобилно устройство Apple iPhone Х 64GB Space Grey, за периода от
01.06.2019 г. – 01.04.2020 г;
360.29 лева – главница за неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 01.06.2019 г. – 20.10.2020 г. по Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г.,
с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2018 Dual Gold,
съдът намира следното:
Видно от сключените между страните Договори за лизинг се установява, че
ответникът М. ИВ. К., в качеството й на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като
лизингодател, са предоставени на лизинг мобилни устройства, срещу посочена във всеки от
договорите лизингова цена, платима на 23 равни месечни вноски.
Подписите, положени под договорите за лизинг, за лизингополучател – М. ИВ. К. не
са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения по договорите за лизинг. С подписването им
лизингополучателят е декларирал, че са му предоставени лизинговите устройства – чл. 4 от
договора.
Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Конкретните условия, права и задължения на страните, срокове и начин на плащане
са уредени в Договорите за лизинг и Общите условия към тях, представляващи неразделна
част от тези договори, с които лизингополучателят е запознат изцяло и ги е приел
безусловно, задължавайки се да спазва Общите условия на договора, още с подписването
им.
Основание за начисляване на сумите за предсрочно изискуемите лизингови вноски, е
разпоредбата на чл.12, ал.1 от Общите условия на договорите за лизинг на оператора,
предвиждащ, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение
по договор, лизингодателят има право да обяви оставащите месечните вноски за предсрочно
изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, месечните
вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащането на дължими съгласно тези договори плащания.
От събраните по делото доказателства – договорите, съдът намира, че размерите на
дължимите и незаплатени лизингови вноски за мобилните устройства, се установяват в
претендираните от ищеца, размери.
Ето защо, в конкретният случай, съдът приема за установени предпоставките за
6
настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от лизинговите вноски. Предвид
упражненото от страна на лизингодателя право да обяви предсрочна изискуемост и с оглед
факта, че няма представени доказателства по делото мобилните устройства да са върнати на
оператора, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на претендираните суми, чиято
изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди
по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми по договорите за
лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на
претендираните суми, съдът намира, че тези искове са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено
и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от датата на подаване
на заявлението в съда – 08.06.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер на 326.96 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.05.2018 г. и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.04.2019 г. с предпочетен
номер +****, за периода 01.06.2019 г. – 31.07.2019 г.
В конкретния случай, видно от представения договор от 01.05.2018 г., е посочено,
че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради
неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения му срок.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция, която се извлича от
възможността неустойката да бъде единствено намалена.
В договорите страните са уговорили неустойката по правоотношенията в размер на
оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти. Неустойката всъщност е
равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата.
Нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключването на
договора и постигнатото споразумение с Комисия за защита на потребителите не влияе на
преценката. Без значение е и обстоятелството, че ищецът претендира неустойката в
трикратен размер на абонамента. Клаузата за неустойка е част от договора, а по
действителността на договора и неговите клаузи, съдът е длъжен дори да се произнася
служебно и без направено насрещно възражение.
Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК;
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
7
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при уговарянето, следва изводът, че не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението
изобщо не е породило правно действие.
Освен това, дори, да се приеме, както е посочено в Допълнителното споразумение към
Договора за мобилни/фиксирани услуги от 01.04.2019 г., че страните са уговорили неустойка
по правоотношението в трикратния претендиран размер на стандартните абонаменти по
договора. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за
обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението
се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и
също, въпреки че неизпълнението е различно. Реално, колкото е по - малко неизпълнението,
толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати.
Поради това, съдът намира, че клаузата за уговорена неустойка е неравноправна, с
която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ
бр. 100 от 2019г.).
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при уговарянето, следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
правоотношението изобщо не е породило правно действие.
Ето защо, търсената сума в общ размер на 326.96 лева, ще се отхвърли изцяло.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите
зависят от консумацията на абоната. Давностния срок е започнал да тече от момента на
изискуемостта на задълженията, защото до неговото настъпване кредиторът не би могъл да
иска изпълнение. Предвид месечния характер на плащанията, най-ранните вземания са
станали изискуеми към момента на издаване на първата фактура - 01.07.2019 г. Давностният
срок е бил прекъснат от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 08.06.2021 г.,
съгласно фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност
не е изтекъл по отношение на никое от процесните вземания.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете
страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива от 74.30 лева – платена ДТ и 588.06 лева – адв. възнаграждение. По
съразмерност се дължат общо 604.06 лева, които ще се присъдят в тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 461.75 лева.
Ответникът не е направил разноски, поради което и не следва да му се присъждат
такива.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Пазарище“ № 3, вх. В, ет. 5, ап. 14, ДЪЛЖИ на
„Йеттел България“ ЕАД, (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК
*********, следните суми: 33.86 лева /тридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ –
главница, представляваща стойността на неплатените абонаментни такси и ползвани
мобилни услуги, за отчетен период от 01.06.2019 г. – 31.07.2019 г. по Договор за мобилни
услуги № **** от 01.05.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № **** от 01.04.2019
г.; 2102.98 лева /две хиляди сто и два лева и деветдесет и осем стотинки/ – главница за
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.04.2019 г., за мобилно устройство
Apple iPhone ХS 256GB Silver, за периода от 01.06.2019 г. – 31.07.2019 г. в общ размер на
191.18 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 01.08.2019 г. –
01.03.2021 г. в общ размер на 1911.80 лева; 890.89 лева /осемстотин и деветдесет лева и
осемдесет и девет стотинки/ - главница за неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 01.05.2018 г., за мобилно устройство Apple iPhone Х 64GB Space Grey, за периода
от 01.06.2019 г. – 01.04.2020 г; 360.29 лева /триста и шестдесет лева и двадесет и девет
стотинки/ – главница за неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от
01.06.2019 г. – 20.10.2020 г. по Договор за допълнителен лизинг от 20.11.2018 г., с който е
предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2018 Dual Gold, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
08.06.2021 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване дължимост на сумата от 326.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за мобилни услуги № **** от 01.05.2018 г., изменен с Допълнително
споразумение № **** от 01.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5160/09.06.2021 г. по ч.гр.д. № 9391/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Пазарище“ № 3, вх.
В, ет. 5, ап. 14, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, (с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД), ЕИК *********, следните суми: 604.06 лева (шестстотин и четири лева и
шест стотинки) – разноски по съразмерност за настоящото производство и сумата от 461.75
лева (четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) - разноски по
съразмерност за заповедното производство по ч. гр. д. № 9391/2021 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
9