№ 275
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500170 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл.
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю.,
чрез юрисконсулт М.Г., срещу разпореждане № 183/02.03.2022 год. по ч.гр.д.
№ 59/2022 г. по описа на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Орл. З. С., ЕГН **********.
Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага съображения,
че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1 от ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба,
уредени в чл. 127, ал.1 от ГПК относно изложените обстоятелства, на които
се основава иска. Твърди, че целта на заповедното производство не е да
провери съществуване на вземането, а само дали то е спорно. Излага
аргументи, че за да е редовно заявлението, е достатъчно в него да са
изложени съществените юридически факти, от които произтича вземането и
които позволяват индивидуализацията му, а не да бъдат посочвани всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
Посочва, че не е необходимо прецизиране на вземането, а такова е
необходимо при евентуално исково производство, в което страните при
условията на състезателност биха доказвали своите претенции и биха
посочили своите доказателства относно основателността или
неоснователността на претенцията. Изтъква, че в заявлението и подадената
впоследствие уточняваща молба са посочени индивидуализиращите белези на
1
претендираните вземания – юридическите факти на които те се основават /
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги /, конкретните
размери на всяко от тях, период на дължимост, както и обстоятелства, имащи
отношение за настъпване на изискуемостта. Твърди, че за да се издаде
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, съдът следва да
извърши преценка единствено по твърдения на кредитора във връзка с
представения потребителски договор, а не за установяване вземанията по
размер. В този смисъл счита, че исканото на сезирания заповеден съд за
уточняване на претенциите чрез разбиване на главницата по „различни
компоненти“, включени в нея, е прекомерно. Твърди, че подаденото
заявление отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 , ал.3 и чл. 128, т.1, и т.2
от ГПК и дадените указания за посочване на дължимите суми по всеки от
договорите поотделно – по видове и по периоди, са неправилни. Изтъква, че
заявителят е посочил, че предявените суми са за неизпълнени задължения по
конкретно издадени фактури за дължими и неизплатени суми, с
конкретизиран номер на фактура и дата на издаване, фактуриран период и
размер на търсената сума по всяка фактура, като общата стойност отговаря на
сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Счита, че индивидуализацията на вземанията е достатъчна, за да се издаде
исканата заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи
какво е вземането, което се претендира и да възрази против заповедта по реда
на чл. 414 от ГПК.
На следващо място изтъква, че е възможно уточняване на
фактическите твърдения, заявени в заповедното производство, в исковото
такова, като цитира съдебна практика. Твърди, че заявителят е посочил в
заявлението, че претендира вземането си като главница, основана на
предоставени, но незаплатени телекомуникационни услуги – мобилни
разговори, мобилен интернет и телевизия и с това уточнение е изяснил
включените в главницата компоненти. В заключение обобщава, че с оглед
съдебната практика, макар дадено от страна на съда конкретно указания към
ищеца да не е изпълнено, подобен род неизпълнения не оправдава
отхвърлянето на претенцията.
Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане №
183/02.03.2022г. на ЛРС по ч.гр.д. № 59/2022 г. като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител
срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по ч.гр.д. № 59/2022 год. по описа на РС Луковит е
образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника О.З.С. за парично вземане в размер на сумата 1712.30 лв. –
2
главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението и 84.25 лев. разноски,
включващи държавна такса в размер на 34.25 лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор
за предоставяне на телекомукационни услуги, за който е открит акаунт №
14451315002, като на длъжника са издадени следните фактури: Фактура №
**********/22.09.2018г . за периода от 23.08.2018 г. - 21.09.2018 г. за сумата
от 136.40 лв., Фактура № 12569001363/22.11.2018 г. за периода от 23.10.2018
г. - 21.11.2018 г. за сумата от 111.88 лв., Фактура № *********/22.12.2018г. за
периода от 22.11.2018 г. - 21.12.2018 г. за сумата от 1061.42 лв. и Фактура №
**********/22.10.2018 г. за периода от 22.09.2018 г. - 21.10.2018 г. за сумата
от 402.60 лв. Изложени са и твърдения за сключен на 18.10.2019 г. договор за
цесия, с който вземането е прехвърлено от “БТК”ЕАД на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, за който длъжникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД на 11.11.2019 г. от “БТК”ЕАД с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. Към заявлението са представените
сключените договори и декларации от длъжника Орл. З. С., че е запозната с
Общите условия, които се прилагат.
С разпореждане № 88/03.02.2022 год., заповедният съд на основание
чл.411, ал.2 ГПК е указал на заявителя в 3-дневен срок с допълнителна молба
да отстрани констатираните нередовности, а именно: да уточни видът на
предоставените услуги, стойността на всяка услуга, периодът за който са
предоставяни, какви факти са породили правото на неустойка и как е
формирана същата, като го е предупредил, че в противен случай заявлението
ще бъде отхвърлено.
С молба вх.№ 637 от 22.02.2022 г. заявителят е уточнил, че
предявената сума се дължи по договор с № **********20052016-37137296 от
20.05.2016 г., договор № 1445131511012017-39478022 от 11.01.2017 г. и
договор № 1445131508062017-40706596 от 08.06.2017 г., по силата на които
са предоставени мобилни услуги и интернет. Пояснява, че съгласно т.104 от
Общите условия, приложими към сключения договор, ползваните услуги се
отчитат месечно и издадената фактура се изпраща до потребителя като
известие за доставяне, а неполучаване на фактура не освобождава
потребителя от заплащане на дължимите суми в определения 14 - дневен срок
от издаването й, като при неизпълнение на задължението за плащане в срок,
потребителят дължи неустойка в размер на законна лихва за всеки ден забава.
Изложени са твърдения, че във връзка с заявлението няма начислявани
неустойки, а претендираните суми за използвани мобилни услуги по
отделните фактури са: 1. Фактура № **********/22.09.2018г . за периода от
23.08.2018 г. - 21.09.2018 г. за сумата от 136.40 лв.; 2. Фактура №
12569001363/22.11.2018 г. за периода от 23.10.2018 г. - 21.11.2018 г. за сумата
от 111.88 лв.; 3. Фактура № *********/22.12.2018г. за периода от 22.11.2018
г. - 21.12.2018 г. за сумата от 1061.42 лв.; 4. Фактура №
3
**********/22.10.2018 г. за периода от 22.09.2018 г. - 21.10.2018 г. за сумата
от 402.60 лв.
С обжалваното разпореждане № 183/02.03.2022 г. Луковитският
районен съд е отхвърлил подаденото заявлението изцяло. В мотивите е
изложил съображения, че с уточняващата молба дадените указания относно
посочване видът на отделните услуги, период на предоставянето им и тяхната
стойност, произтичащо от специален потребителски договор за електронни
услуги, който е с нормативно определено съдържание, не са изпълнени.
Цитирана са разпоредбите на чл. 260, ал.2 и ал.3 от ЗЕС, според които на
потребителя следва да бъде изпращана ежемесечно ведно с фактура
детайлизирана сметка, съдържаща информация, включително такава относно
вида на ползваните услуги през разплащателния период, стойността на всеки
вид услуга и общ размер на сметката, а предвид липсата на доброволно
плащане, на още по - силно основание с детайлна информация следва да
бъде запознат потребителя. Изтъкнато е, че претенцията не е отправена от
кредитора – мобилен оператор, а от негов правоприемник – цесионер, което
обстоятелство не може да засегне правата на потребителя за минимално
гарантирана информация.
Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд
извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че
по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на
чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази
връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и
формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за
индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд
следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Предварителното информиране на потребителя за
посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява
претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение
на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за
евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при
подадено възражение от страна на длъжника.
Съдебният състав счита, че с така подаденото заявление и
уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са
изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки
дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил
единствено вида на предоставените услуги – мобилни услуги и интернет,
номера на издадените фактури, периода и тяхната стойност, въпреки че от
приложените към заявлението доказателства се установява, че се касае за
отделни договори с различен предмет. Жалбоподателят не е изпълнил
указанията на заповедния съд да конкретизира стойността на всяка услуга и
за какъв период от време е предоставяна, а по отношение на неустойката
4
изрично е отбелязано, че такава не се претендира. Следва да се отбележи, че
тези указания са съобразени с действащите законови разпоредби на ЗЕС.
Съгласно цитираните разпоредби операторът е длъжен при поискване
ежемесечно да предоставя на абоната подробна писмена информация за
ползваните услуги, заедно с първичен счетоводен документ. Касае се за
информация, която вече следва да е налична към момента на подаване на
заявлението.
Въззивната инстанция счита, че в заявлението и в уточняващата го
молба частният жалбоподател неправилно е определил претенцията си с
общото понятие „телекомуникационни услуги“, а не с терминологията на ЗЕС
от 2007 г., където тези услуги се определят като: телефонни разговори, кратки
съобщения, мултимедийни съобщения, телевизия, интернет и др. и по този
начин пълно, точно и ясно могат да бъдат отграничени една от друга.
Неясни са и твърденията на заявителят относно придобиване на
вземането. За да е налице изискуемо и ликвидно вземане срещу този
длъжник, е нужно в заявлението да се изложат обстоятелства относно
изпълнението на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В случая „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е посочило в заявлението си, че длъжникът е
уведомен за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от „БТК“ ЕАД на 11.11.2019
г. с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Съгласно
изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и
договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи,
обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но
такива липсват.
Следва да се отбележи, че цитираната съдебна практика няма
задължителен характер за съдилищата, поради което съдебният състав няма
да я обсъжда във връзка с направените в частната жалба възражения, които
намира за неоснователни.
Поради изложените съображения, Ловешки окръжен съд намира, че
обжалваното разпореждане по ч.гр.д. № 59/2022 г. на Районен съд Луковит
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 183/02.03.2022 год.
по ч.гр.д. № 59/2022 г. по описа на Районен съд Луковит.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6