№ 12
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600212 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда от 09.10.2020г., постановена по НОХД № 780/2019г. по
описа на Окръжен съд- Пазарджик подсъдимият Д. А. К. е бил признат за
невиновен в това, че през периода 01.06.2014г.-14.11.2014г. в гр.* като
фактически осъществяващ дейността и функциите на „*“ ЕООД, при
условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство
чрез упълномощеното невиновно лице- управителя В.В.Ч. и чрез
упълномощеното невиновно лице- * А.Д.Г., е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 1 417 620 лв.,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене
на счетоводството да е съставил документи с невярно съдържание, да е
потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на
закона и правилника за приложението му / ЗДДС и ППЗДС/ и да е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 1 485 347 лв., поради което е бил
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1
т.2 предл.1, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК.
С присъдата е бил отхвърлен като неоснователен гражданският иск на
държавата чрез министъра на финансите против подс.Д. А. К. за сумата от 1
417 620 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
престъплението.
1
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура-
Пазарджик, в който са изложени подробни съображения за нейната
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност като постановена в
разрез със събраните по делото доказателства, поради което се иска отмяната
й и осъждане на подс. Д. А. К. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 НК.
Присъдата е била обжалвана в законния срок и от гражданския ищец
министъра на финансите като представляващ държавата също със
съображения, че е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, поради
което се иска отмяната й и подсъдимият Д.К. да бъде осъден за сумата от 1
417 620 лв., представляваща обезщетение за претърпените от държавата
имуществени вреди от извършеното данъчно престъпление. Претендира и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 600 лв.
Против протеста е постъпило възражение от адв.И.В. и адв.Н.Б.
като защитници на подс. Д.К., в което са изложили съображения за неговата
неоснователност.
Представителят на Апелативна прокуратура –Пловдив поддържа
протеста за осъждането на подс. Д.К., а алтернативно предлага присъдата да
се отмени и делото се върне за ново първоинстанционно разглеждане заради
недостатъци при изготвяне на мотивите.
Подс. Д.К., лично и чрез защитниците си адв.И.В. и адв.Н.Б. моли
съда да потвърди оправдателната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Протестът и въззивната жалба на гражданския ищец са процесуално
допустими, а основателно се явява алтернативното искане на прокурора от
апелативната прокуратура за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане поради нарушения, допуснати при изготвяне на мотивните
съображения от страна на първоинстанционния съд.
Въпреки проведеното задълбочено, обстойно и всестранно съдебно
производство и положените усилия за разкриване на обективната истина по
делото, при което са използвани и способите за приобщаване на гласни
доказателства от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК и за
преодоляване на противоречия между тях чрез извършване на очни ставки по
чл.143 от НПК, мотивите към присъдата не позволяват да се проследи по
ясен, разбираем и непротиворечив начин волята на съда за постановеното
решение и начинът по-който е формирано вътрешното убеждение на
съдебния състав да постанови присъда с оправдателен диспозитив. Има се
предвид от въззивната инстанция вътрешната противоречивост в мотивите
2
между фактическите и правните изводи на съда от една страна, а от друга
страна липсата на цялостен и пълноценен анализ на доказателствата, и най-
вече на гласните доказателствени средства, който да убеждава в правотата и
логичността на взетото решение. И ако трябва да се следва поредността на
допуснатите процесуални нарушения при разглеждане на делото и изготвяне
на мотивите, на първо място не става ясно по какъв ред е проведено
съдебното следствие по делото- като частично съкратено следствие по чл.371
т.1 от НПК или по общия ред, при което съдът трябва да следва очертаната в
закона последователност при провеждане на процесуалните действия, в това
число призоваване за разпит на всички свидетели по делото, посочени в
обвинителния акт. В разпоредителното съдебно заседание единият от
защитниците на подс.Д.К. адв.И.В. е направил искане делото да се разгледа
по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК като е дал
съгласие/ и от името на подсъдимия, който също е длъжен изрично да
направи волеизявление за това/ да не се разпитват свидетелите / а не “отказ“
от свидетелите / С.С., С.Б., И.П., Н.Е., Г.П., М.Н., А.Р., Т.Д., А.И., З.М., М.М.
и Д.С., т.е. като съкратено съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК. В края на
заседанието, след като е обявил на страните, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е разпоредил, че
„преминава“ към разглеждане на делото по реда на чл.371 т.1 от НПК/ в
протокола от 15.05.2020г. пък съдът говори за “самопризнания по-горе“ на
подсъдимия, които ще се ползват при постановяване на присъдата, т.е. за
процедура по чл.371 т.2 НПК /. Ако е пристъпил към предварително
изслушване на страните и е приложил чл.371 т.1 от НПК, съдът е бил длъжен
да се произнесе с определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК, с което да
одобри изразеното съгласие по чл.371 т.1 НПК ако прецени, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. В
тези случаи / по чл.372 ал.3 НПК /, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.1 НПК,
не се извършва разпит на свидетелите, за които се отнася одобреното от съда
съгласие, като съответните протоколи за разпит от досъдебното производство
се прочитат по реда на чл.283 от НПК. Такова прочитане и приемане на
доказателствата по делото, на основание чл.283 от НПК, съдът дължи и при
разглеждане на делото по общия ред преди приключване на съдебното
следствие. Допуснатото процесуално нарушение придобива по съществен
аспект и рефлектира върху мотивите на първоинстанционния съд доколкото в
тях не са обсъдени и анализирани показанията на нито един от посочените
дванадесет на брой свидетели, които са били разпитани в хода на досъдебното
производство и са посочени от прокурора в обвинителния акт. Съдът не е
взел отношение по техните показания- относими ли са към предмета на
делото, дали имат обвинителен или оправдателен характер, в каква връзка се
намират с показанията на обсъдените свидетели В.Ч., А.Г., А.У., Г.М. и
обясненията на подс. К., подкрепят ли ги или ги опровергават, имат ли
значение за изясняване на правнорелевантните факти и т.н. Т.е. съдът изцяло
е игнорирал по-голямата част от гласната доказателствена съвкупност по
делото като е възприел фактическите и правните изводи само въз основа на
част от доказателствата в нарушение на критериите по чл.14 НПК за
3
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Следва да се има предвид, че процедурата на съкратено съдебно следствие,
дори и да бе проведена коректно, без значение по т.1 или т.2 на чл.371 НПК,
не освобождава съда от задължението да провери, оцени и анализира всички
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и вземе отношение по тяхната годност, относимост,
достоверност и стойност за изясняването на съставомерните факти. В
противен случай ще е налице липса на мотиви, която винаги е отменително
основание по чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК.
На следващо място, според въззивната инстанция е налице противоречие
в мотивите между възприетите от съда фактически обстоятелства и
следващите се от тях правни изводи, което прави неясна волята на съда да
бъде постановена такава присъда. На практика, първата инстанция е приела за
установени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
които имат обвинителен характер и са послужили на прокурора да обоснове
тезата си за авторството и вината на подс.К. в извършване на престъплението
по чл.255 ал.3 от НК. Това особено ясно проличава при анализа на
показанията на свидетелите В.Ч., А.Г., А.У. и Г.М.- напр. че подс.К. му носил
фактури за сделките на „*“ ЕООД, че двамата- Ч. и К. са представяли на * Г.
Г. инкриминираните фактури, че подсъдимият търсил Ч., за да бъдат
прехвърлени на негово име множество фирми, че го е завел при Г. за
счетоводни услуги, че Г. е връщала след изготвяне на справките-декларации
по ЗДДС фактурите на подсъдимия или на Ч., че подс.К. контактувал със
св.Учкунов за търговските отношения между „*“ и „*“ като му носил
фактурите за доставките, които са били нереални, че инкриминираните 55 бр.
фактури са били във фактическата власт на подс.К. и т.н. От друга страна
съдът е приел, че обясненията на подс. К. за тези обстоятелства са
недостоверни, тъй като се опровергавали от показанията на свидетелите В.Ч.,
А.Г., А.У. и Г.М., като е кредитирал показанията им от досъдебното
производство, а не в съдебната фаза, когато са ги променили или са се
отказали от тях. Същевременно съдът е счел, че въпросните гласни
доказателства/ без да се оспорват от страните писмените доказателства и
заключението на счетоводната експертиза за фиктивността на доставките/ не
подкрепяли обвинението по категоричен начин и можело само да се
предполага, че подсъдимият К. знаел за съдържанието на фактурите и на
справките-декларации, бил само „куриер“ на фактурите и фактически не е
осъществявал дейността и функциите на данъчно задълженото лице“ *“
ЕООД, включително и по отношение на счетоводната му отчетност, отделно
нямал изискуемият пряк умисъл да извърши данъчно престъпление и то чрез
посредствени извършители в лицето на юридическия управител В. Ч. и на *
Г. А. Г.. Възможно е тези изводи на съда да бъдат верни ако са възприети
показанията на въпросните свидетели, разпитани в хода на съдебното
следствие, а не обратното по време на досъдебното производство, които
показания са ползвани от прокурора при изготвяне на обвинителния акт.
Следователно, правните съждения на първия съд не съответстват на приетите
за установени фактически обстоятелства, което лишава въззивната инстанция
4
от възможност да разбере и проконтролира волята на съда за взетото решение
в посочения смисъл, както и начина и правилността при формиране на
вътрешното му убеждение. Посоченото противоречие- между фактически и
правни изводи- опорочава мотивите към присъдата и също релевира
отменителното основание на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК.
Предвид на изложените съображения присъдата се явява постановена
при допуснати, но отстраними при новото разглеждане на делото съществени
нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната й и връщане на
делото за ново разглеждане от окръжния съд, поради което и на основание
чл.335 ал.2 вр.чл. чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 09.10.2020г., постановена по НОХД № 780/2019г.
по описа на Окръжен съд- Пазарджик и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5