О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
274 Година 2019, 14 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
2. мл. с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 996/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Подадена е
касационна жалба от М.Д. *** и от М.М.Д. *** против решение № ІІІ-94/26.07.2018г.,
постановено по в. гр. д. № 996/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В
жалбата е направено искане за изменение на решението в частта на разноските.
Препис от касационната
жалба е изпратен на ответните страни, които не изразяват становище по искането
за разноски.
След като
прецени твърденията на страните и относимия към молбата доказателствен
материал, съдът намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Според т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното
решение е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато същото не
съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от
разрешаването на повдигнатия спор, претенцията за разноски има самостоятелен
характер и по нея съдът се произнася само след като бъде сезиран. С нормата на
чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен
акт в частта за разноските, които представляват изключение от общото правило за
неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща
случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане
за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се
отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова
законът не изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80
от ГПК, за да упражни правото си по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза
обхваща случаите, в които съдът е определил дължимите разноски, но страната
прави искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
извършването им. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК е
абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие производството по
изменение на решението в частта за разноските.
В процесния
казус искането на въззивната страна е за допълване на съдебното решение по
чл.248, ал.1, предл.І от ГПК и на изследване подлежат своевременното му
заявяване и наличието на предпоставките по чл.355, вр. чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Искането за допълване на решението е инкорпорирано в касационната жалба и
се явява подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Поради това, е процесуално
допустимо.
Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността
на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78. Производството по съдебна делба е особено исково
производство и разноските, които се присъждат в него също се подчиняват на
особен режим. Според т.9 от ППВС № 7/1973г. разноските между съделителите в
делбеното производство се разпределят съобразно признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а ако са
направени по съединен иск – завещание, оспорване истинността на писмени
доказателства, дарение, претенции по сметки и др., разноските се възлагат
съобразно с общите правила – чл.78 от сега действащия ГПК. Това постановление
се прилага и към настоящия момент поради аналогичната уредба на цитираните
норми с разпоредби на чл.64 и чл.293а от отменения ГПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в определение № 4/06.01.2011г. по ч. гр. д. №
542/2010г. но ВКС, II отделение, определение № 47/29.01.2015г. по ч. гр. д. №
6919/2014г на ВКС, I ГО и определение № 255/09.10.2013г. по гр. д. № 563/2010г.
на ВКС, I ГО. Според цитираната практика разноските в делбеното производство,
които са извършени за признаването и ликвидирането на съсобствеността, се
заплащат съобразно с дяловете на съделителите при приключването му. Разноските
за адвокат, когато не е повдигнат спорен въпрос за правата на съделителите и за
начина на извършване на делбата, се понасят от всеки съделител, така, както са
направени. При наличие на спор по съединени искове и при разглеждането им, разноските
се определят по общите правила на чл.78 от ГПК. В настоящия случай такива
въпроси не са повдигнати, поради което отговорността за разноски между
съделителите трябва да се понесе по правилото на чл.355 от ГПК. Тази норма е
изключение от общите правила на чл.78 от ГПК, които уреждат отговорността за
разноски в исковото производство като санкция за неправомерно поведение. В
делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищец, и
ответник, един спрямо друг. Затова и съдебно-деловодните разноски се понасят от
тях съобразно със стойността на дяловете им. Разноските за адвокатски хонорар,
обаче, се понасят от страните така, както са направени. Това е така, защото
завеждането на иска за делба не е обусловено от поведението на ответника, а от
целения резултат – ликвидиране на съсобствеността. По изложените съображения,
искането на М.Д. за присъждане на извършените пред въззивната инстанция
разноски в общ размер на 865 лева, е неоснователно. Искането ще бъде
неоснователно и ако трябва се приложи нормата на чл.78 от ГПК, вр. чл.81 от ГПК, тъй като въззивната жалба на Д. е оставена без уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.Д. *** и от М.М.Д. *** за присъждане на съдебно –
деловодни разноски по в. гр. д. № 996/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването ме на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: