РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 28.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17489 по описа за
2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.М.Р.,
Б.Н.Р., И.Н.Р., М.И.Р., Т.И.В.Р. и М.И.Р., чрез процесуалния си представител
адв. К.Я., са предявили срещу „А.д.и.в с.“ ЕООД, искове по чл.59,
ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността да ползват
собствения си недвижим имот за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г.
Подържат
твърдения, че като наследници на Р.М.Р. по реституция, настъпила по
силата на закона, са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор
68134.1936.1209 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп.директор на АГКК с адрес в гр. София,
район Витоша, ул. „***********с площ от 5679 кв метра. В средата на имота била
построена вилна сграда, представляваща недвижими имоти с номера 1,2 и 3 със
застроена площ от 88 кв. метра, която била собственост на ответника. Излагат
правни и фактически доводи, че имотът бил ограден, охраняван и достъпът до него
бил ограничен. Ответникът не ги допускал до него, поради което ползването му било
невъзможно. Тъй като били лишени от ползването на имота, през 2002 г. предявили
иск за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за лишаване от правото
на ползване на имота за периода 13.06.1997 г до 13.06.2002 г., като с решение №
1811/19.11.2012 г., постановено по гр. дело № 1685/2009 г. на САС, 2-ри състав
било установено правото им на собственост върху имота, а ответното дружество
било осъдено да заплати обезщетение за времето, в което не са ползвали имота.
Въпреки това били лишени от ползването на имота. По твърдения ответникът
отдавал под наем имота за ползване от трети лица.
С оглед
изложеното, молят да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 534379,56 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването им от възможност да ползват процесния
имот за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г. Претендират разноски.
В срока за писмен отговор ответникът „А.д.и.в с.“ ЕООД оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърдението, че ищците са собственици на имота. Излага, че
имотът е одържавен като земеделска земя, поради което ответниците нямат право
да претендират заплащането на обезщетение за ползване на урегулиран имот.
Оспорва заповедите за възстановяване на собствеността. Твърди, че ищците нямат
право на обезщетение за лишаване от правото на ползване, изчислено върху 5679
кв. метра, тъй като част от земята е прилежаща на построената от частния
праводател на ответника постройка. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока за
писмен отговор ответникът „А.д.и.в с.“ ЕООД е предявил срещу
първоначалните ищци и насрещен иск за заплащане на сумата от 26000.00 лв.,
представляваща стойността на построените в собствения на ищците недвижим имот
ПИ с идентификатор 68134.1936.1209 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „***********с
площ от 5679 кв.метра, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на
насрещния иск 14.02.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. В подадената
искова молба ответникът излага правни и фактически доводи, че е собственик на
ПИ с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната карта и регистри, одобрени
със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с площ
от 220 кв.м. от правото на собственост с адрес на поземления имот в гр. София,
район „Витоша“, кв. Б., ул. ***********, ведно с разположената в ПИ сграда с
идентификатор 68134.1936.1209.1 със застроена площ от 79 кв. метра.
Поддържа, че
след одържавяването на поземления имот същия е бил застроен с вила 27,
собственост на „А.“ ЕООД, облагороден с дървесни видове с изградени пътеки,
подпорни стени, имотът е урегулиран, а вилата е включена в капитала на
ответника по първоначалните искове като правоприемник на ищеца. Описаните в
исковата молба подобрения: от север – ажурна стоманена ограда с височина от
1,50 м., изградена върху подпорна стена с дялан камък с широчина 4 м. и
височина от 1,2 метра, входна метална врата, два броя режийни шахти, главна
портална входна врата с ел.задвижване, от изток – два броя осветителни тела,
автомобилна алея с каменни плочи и бетонови елементи, широка 4,5 метра, ажурна
ограда със стоманени профили с откоси с височина от 2,50 метра, ажурна ограда
със стоманени профили с откоси с височина от 2,50 метра, пешеходни пътеки с
бетонови тротоарни плочки 30/30, от югоизток – будка за охрана, от юг – розови
храсти; около целия имот общо 30 бр. осветителни тела, от запад – пешеходна
пътека с бетонови тротоарни плочи 30/30 и стоманена ограда със стоманена мрежа,
оценява на 26 000 лв.
Предвид
изложеното, ищецът по насрещния иск моли ответниците /ищци по претенциите по
чл.59, ал.1 ЗЗД/ да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 26000.00 лв.,
представляваща стойността на построените в собствения на ищците недвижим имот
ПИ с идентификатор 68134.1936.1209 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „***********с
площ от 5679 кв.метра, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на
насрещния иск 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока за
отговор на насрещния иск ответниците оспорват исковете по основание и размер. Излагат,
че не е установено кога са извършени подобренията, каква е тяхната стойност,
дали са извършени с или без знание на собствениците на имота, кой е извършил
подобренията и какво представлява претендираната сума – обезщетение за
разходите, сторени за подобренията или увеличената стойност на имота след извършване
на подобренията. Възразяват, че вземането е погасено по давност.
В изпълнение
изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и възраженията на ответниците по насрещните
искове /ищци в производството/ с определение от 23.11.2016 г. съдът е
предоставил възможност на ищеца по насрещните искове да отстрани констатираните
в хода на процеса нередовности в указан срок, което не е сторено.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и активно субективно съединени искове по чл.59, ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 534379,56 лв., представляваща сбор от претенциите
на С.М.Р. за 178126,67 лв., на Б.Н.Р. за 89063,33 лв., на И.Н.Р. за 89063,33
лв., на М.И.Р. за 59375,55 лв. на Т.И.В.Р. за 59375,55 лв. и на М.И.Р. за 59375,55
лв., всички представляващи обезщетения за ползването на собствен на ищците
недвижим имот за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г. при съобразяване
притежаваните от тях квоти в съсобствеността, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда 20.12.2013 г. до окончателното им изплащане.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Общата
хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато
лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение
в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на правно
основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти - ползването без правно основание от несобственика – ответник, на
собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което
се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца бе
да установи следните предпоставки: 1. че е собственик на имота /вещта/, 2. че ответникът
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размерът
на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота -
наемната цена на този функционален тип имоти.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Възраженията на ответника, че ищците не притежават правото на собственост
върху имота, за лишаване от ползването на който претендират обезщетение, съдът
намира за неоснователни. Съображения:
Настоящият състав възприема формираната практика на ВКС изразена в решение
№ 89/11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. относно
преклудиране на възраженията срещу правопораждащите спорното право факти, и
решение № 104/13.03.2012 г. по гр. д. № 1745/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., в
което е прието, че въпросът за валидността е недопустимо да бъде пререшаван, а
правоизключващите и правоунищожаващите възражения се погасяват. Поради това,
съдът намира, че следва да съобрази постановеното влязло в сила решение №
1811/19.11.2012 г. по гр.д.№ 1685/2009 г. по описа на САС, 2-ри състав, с което
е бил разрешен спор между страните на същото правно основание /чл.59, ал.1 ЗЗД/
за ползване на имота за предходен период – 13.06.1997 г.-13.06.2002 г. Въпросът
за собствеността на имота действително не е бил разрешен в това производство
със сила на пресъдено нещо, но възраженията на ответника срещу правопораждащите
спорното право факти, които са били предмет на разглеждане в това производство
и са предмет на настоящите претенции са преклудирани. Последното, доколкото
частичните претенции на ищците са били уважени въз основа на положителна
преценка за притежание от тях на правото на собственост върху имота. Поради
това, при липса на произнасяне със задължителен характер по образуваното тълк.
дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че възможността на ответника да
оспори правопораждащия спорното право факт – дали ищците са собственици на
имота е преклудирана.
При различен извод по това възражение /със спорен характер/, съдът намира
че следва да изложи допълнително следните изводи:
От представените по делото удостоверения за наследници ведно с договор за
продажба на наследство от 19.11.2007 г. (след реституцията), се установява, че
ищците са наследници по закон при описаните квоти: С.М.Р. – 1/3, Б.Н.Р. и И.Н.Р.
– по 1/6 всеки, и М.И.Р., Т.И.В.Р. и М.И.Р. – по 1/9 всеки на Р.С.Р., която е
била собственик на нива в землището на с. Б., София, в местността „Ширината“, с
площ от 5990 кв.метра, който имот е бил завзет на основание ЗОЕГПНС.
Според чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти, собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по
Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално
до размерите, в които са отчуждени, се възстановява на лицата, от които те са
били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.дело №
3/1994 г. на ОСГК на ВС, собствеността върху отчуждените по изброените в чл. 1
и чл. 2 от ЗВСВОНИ закони, се възстановява при наличието на три кумулативни
предпоставки: 1/ към момента на влизане в сила на закона имотите да са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми
или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2/ имотите да съществуват реално до размерите,
в които са отчуждени; и 3/ собствениците да не са били обезщетени чрез
изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.
От изброените предпоставки на закона тази, която се отнася пряко до самите
обекти на реституция, е „те да съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени“. По делото е установено, че е одържавен незастроен имот, в който
впоследствие е изградена вила № 27 (от УБО, чийто правоприемник е ответното
дружество). Според цитираното тълкувате;но решение, когато е одържавен
незастроен имот, който след това е застроен, следва да се имат предвид
разпоредбите на Закона за собствеността, определящи отношението между
постройката и земята, върху която тя е изградена. Като допуска с чл. 83 ЗС
собственикът на земята да отстъпи на друго лице да построи сграда върху
неговата земя и да стане собственик на постройката, на последния собственик
законът дава и правото да се ползува от земята - чл. 64 ЗС. Според чл. 15, ал.
3 и чл. 15-в, ал. 1 ЗС правото на строеж върху държавна земя или държавен или
общински парцел включва и ползуването на незастроената част от земята, както и
правото да се построят жилища за нуждите на роднини по права линия на
суперфициарния собственик. Съгласно чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и 2 ЗС земята
при етажна собственост е обща част - дяловете на отделните собственици върху
нея зависят от стойността на притежаваните от тях етажи или части от етажи, а
могат да настъпят и промени в размера на тези дялове при промяна на сградата
поради надстрояване. Следователно налага се изводът, че при тези случаи в
застроения имот постройката има главно значение, а теренът-несамостоятелно,
обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен
имот, независим от сградата върху него. В този смисъл имотът, съществувал преди
застрояването, вече реално не е същият. Ето защо, ако одържавеният незастроен
недвижим имот към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ е застроен, следва да се
приеме, че възстановяване на собственост не настъпва.
Възможно е обаче хипотезата на
частично застрояване на отчужден незастроен имот. Ако от останалата незастроена част може да се обособи самостоятелен имот,
респективно при имот в регулация, тази част да е достатъчна съобразно действащите норми за устройство
на територията за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел, така
отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално
до размерите, в които е бил отчужден. Следователно в този случай се
възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота. Необходимото
и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като
обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените
промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение
за действието на реституцията.
По делото е установено, че в полза на ищците е възстановена собствеността и
е деактуван имот, съставляващ дворно място с площ от 5438 кв.м., находящо се в
кв. Б., местност „Ширината —Панорамен път“, без новоизградената вила № 27,
застроена на 88 кв.м., а за частта от имота, която е усвоена за прокарване на
път между вилите на УБО, в размер на 552 кв.метра, наследниците на Р.М.Р. са
обезщетени по реда на чл. 6 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ – с компенсаторни
записи. Същевременно, от представената по делото скица на поземлен имот № 2848
от 20.01.2014 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София се установява, че възстановеният на ищците
и деактуван имот в момента представлява
имот с идентификатор 68134.1936.1209 с площ от 5679 кв. метра, в който се
намира жилищната сграда с идентификатор 68134.1936.1209.1. и с площ 79 кв.
метра, съгласно скица на сграда № 2849/20.01.2014 г. За да се възстанови
правото на собственост в полза на ищците, законът не поставя условието
предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им,
поради което възражението на ответното дружество, че е отчуждена нива, а е
възстановен имот в регулация е неоснователно.
С оглед изложеното и доколкото имотът
е обособен като самостоятелен, съдът намира за установено, че ищците са
собственици на замята, а ответното дружество – на новопостроения обект –
сграда, върху който държавата е запазила правото си на собственост след
реституцията.
По делото се установява от представените писмени доказателства – договори
за наем, както и от показанията на разпитаната свидетелка Елка Георгиева П.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК /свидетелката е служител на
ответното дружество/, че през процесния период сградата в имота, представляваща
вила № 27, което е собственост на ответника „А.“ ЕООД, е отдавана под наем на
търговско дружество „К К.“ ЕАД, както и че за отдадения под наем имот на
ответното дружество е заплащана наемна цена. По делото не се спори, а и се
установява от писмените договори за наем и от показанията на свидетелите П. и Ц.,
че за предходен период страните да отдавали под наем на Р.К., а впоследствие на
„Д.Г.“ АД, собствените си недвижими имоти, от което всеки от тях е получавал
съответния граждански плод, поради което не са имали спор относно достъпа до
имота. Предаването на държането на имот - вила на наемателя „К К.“ ЕАД е
осъществено от страна на ответника на 13.08.2008 г., което се установява от
приложения по делото Протокол опис, както и от чл. 3 от Договора за отдаване
под наем на имот от 04.08.2009 г., вписан в служба по вписванията в вх. рег. №
34476, акт № 135, том I от 2009 г. Поради изложеното и доколкото сградата се намира в имота на
ищците, който е ограден с масивна ограда, с ограничен режим на достъп и предвид
функционалната му свързаност с ползването на наетата сградата, съдът приема за
установено, че с предаването на държането на последната на наемателя „К К.“ ЕАД
от страна на ответника „А.“ ЕООД в качеството му на наемодател, ищците са били лишени от възможността да
ползват собствения им имот, представляващ поземлен имот – двор на отдадената под
наем жилищна сграда. Това обстоятелство се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства, които не са оспорени от страните, а именно
нотариалната покана от 28.10.2009 г. от собствениците на имота до „А.“ ЕООД,
както и от писмото от „А.“ ЕООД до наемателя „К К.“ ЕАД, от които е видно, че
ищците са поискали достъп до имота, от който са били лишени след сключване на
договора с наемателя „К К.“ ЕАД. Същевременно от протокола за предаване на
дистанционно управление за автоматична входна врата и от показанията на
свидетелите Ц. и П., се установи, че достъп на ищците е бил осигурен едва през 2016
г., когато на пълномощника им Ц. Ц. е предадено дистанционно управление за
автоматична входна врата.
Ползването от несобственик може да се осъществява
по различен начин, а обстоятелството дали той получава и добиви от вещта,
включително и наем, е без значение по така предявения иск. Достъпът до
собствения на ищците имот е бил предоставен от ответника на наемателя му, поради
което ответникът е ползвал вещта без основание, чрез наемателя си, тъй като се
е разпоредил фактически с нея, поради което дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обедняването на ищците в тази хипотеза е тъждествено по размер с
обогатяването на ответника, като се изразява в средния пазарен наем, който
ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна
цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота (Така Решение №
677/05.11.2010 г. по гр.дело № 1822/2009 г., III ГО на ВКС).
Определянето на размера на неоснователно
получената имуществена облага се преценява към момента на преминаването на
благата от имуществото на обеднелия в това на обогатилия се, т.е за периода на
неоснователното ползване. Действителният размер на пропуснатата
полза се определя въз основа на реални критерии за местоположението, характера
и предназначението на имота, като обезщетението има комплексен и конкретен
характер (Така Решение № 1409 от 24.02.2009 г. на IV ГО на ВКС), поради което
съдът следва да отчете действителното икономическо ощетяване на собствениците
на имота, като се вземе предвид не само средната му пазарна цена, но и факта,
че същият представлява двор към сграда, собственост на „А.д.и.в с.“
ЕООД, до която достъпът е значително органичен. Поради това собствениците на
земята следва да търпят известни ограничения в правото си на собственост, произтичащи
от правото на собственика на сградата да упражнява правомощията си да я владее
и ползва по предназначени, в това число да има достъп до нея и да не бъде
необосновано смущаван докато я обитава. Съобразявайки действителната фактическа
обстановка, както и посочените критерии, относими към справедливото и точно
определяне на средната пазарна цена, съдът възприема вторият вариант на
приетото в производството заключение по тройната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Т., инж. М. и арх. Ц.-О., по метода на пазарните
аналози, в който експертите са определили средна пазарна наемна цена на имота
за периода 20.12.2008 г. до 20.12.2013
г. в размер на 534379,56 лв. В този вариант вещите лица са изчислили
дължимото обезщетение върху площ от 5311,51 кв. метра, след като са извадили
общата застроена площ на сградата, както и прилежащата ѝ площ, за която
на ищците обезщетение не се дължи, тъй като ползването ѝ от собственика
се осъществява на правно основание (в този смисъл Решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 2968/2015 г., IV ГО на ВКС). Размерът
на площите се установява от приетото по делото заключение по
СТЕ, изготвено от инж. Т.Т. след оглед на място, според което застроената площ
на двуетажната сграда е 79 кв. метра, застроената площ на зимната градина е 30
кв. метра, а застроената площ на гаража е 25,39 кв. метра или обща застроена
площ – 134,39 кв. метра. Прилежащата
площ към построените в имота сгради е 233,10 кв.метра.
Възражението
на ответника, че от площта на имота, който подлежи на оценка, следва да се
приспаднат и алеите за достъп до него от североизток и югозапад, чиято обща
площ е 221,61 кв. метра, съдът намира за неоснователно. Въпросните алеи са
собственост на ищците и с площта им не следва да се намалява площта на имота. При
положение, че собственикът на сградата ползва част от имота, в която тя е
построена, която част надвишава
необходимата за ползването на сградата, без да има основание за това, той
дължи обезщетение на собственика на имота за това ползване. Обстоятелството, че
фактическото предназначение на имота към момента е залесено парково пространство
с алеи, което обслужва изградената в имота сграда, следва според съда, да бъде
отчетено единствено при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, което е тъждествено със средната пазарна наемна цена на имота
без ползваните от собственика на сградата на право основание части от него. С
оглед изложеното съдът възприема последния вариант на заключението на
експертизата, тъй като експертите са отчели действителната прилежаща площ на
сградата, а при изготвяне на оценката са взели предвид моментното състояние на
имота – парково пространство, представляващо двор на сграда, към която достъпът
е ограничен. За определяне на
обезщетението по чл. 59 ЗЗД ирелевантно е състоянието на имота към момента на
завземането му, както и разходите, които ответникът евентуално е извършил във
връзка извършени СМР, доколкото претенцията за подобрения в чужд имот е предмет
на самостоятелен иск.
Поради тази
причина претенциите на ищците за заплащане на описаните суми, представляващи обезщетение
за ползване на недвижим имот, съобразно наследствените им квоти, са основателни
и като такива следва да бъдат уважени в пълен размер.
С оглед основателност на главните искове следва да бъде уважена и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.12.2013 г. до
окончателно погасяване на задължението.
По насрещния
иск:
С искова
молба, изпратена по пощата на 14.02.2014 г. с вх. № 18709/17.02.2014 г., първоначалният
ответник е предявил срещу ищците насрещен иск за сумата от 26000.00 лв.,
представляваща стойността на построените в собствения на ищците недвижим имот
ПИ с идентификатор 68134.1936.1209 с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. „***********с
площ от 5679 кв.метра, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на
насрещния иск 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, който е
бил приет за съвместно разглеждане от съда.
С
определение от 23.11.2016 г. съдът е приел доклад по делото, констатирал е, че
исковата молба не съответства на изискванията на чл.127, ал. 1 от ГПК и е дал
указания на ответника и ищец по насрещния иск в двуседмичен срок да допълни
обстоятелствената ѝ част и да конкретизира каква част от общата сума
претендира от всеки ответник и на какво основание, които указания не се
изпълнени в срок. Съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба. Според ал. 2, когато
исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1 ГПК и по чл.128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). По същия
начин се постъпва и когато дадените указания не са били изпълнени в срок или са
били изпълнени само частично. Тъй
като исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и т.
5 от ГПК, а ищецът не е изпълнил указанията на съда в предоставения срок, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, насрещната исковата молба следва да бъде
върната с настоящото решение.
По отношение
на разноските:
Ищците са направили разноски в производството за
държавни такси в размер на 21375,33 лв. (лист 2, 100 и 163), 400 лв. за депозит
за вещи лица (лист 119) и 2400 лв. с вкл. ДДС, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 08.04.2014 г. (на лист 135), от които, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, следва да им бъдат присъдени поравно само разноските за държавна
такса и депозит за вещо лице, в общ размер на 21775,33 лв. Заявената
претенция за присъждане на адвокатското възнаграждение е неоснователна
доколкото в представения на лист 135 договор за правна защита и съдействие е
посочено, че договореното възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС е платимо
по банкова сметка, ***е не е представено. С оглед задължителните указания
дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, какъвто документ
фактурата не е. За пълнота следва да се отбележи, че възражението на
ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност до
размера на минимално дължимото по Наредба е неоснователно, тъй като претендираното
от ищците възнаграждение е многократно по-ниско от минимума, определен в чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед
изхода на спора, на ответника разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.М.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 178126,67 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изп. директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с
площ от 5679 кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Н.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 89063,33 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изп. директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с
площ от 5679 кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Н.Р.,
родена на *** г. в Германия, със съдебен адрес ***, партер, на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 89063,33 лв. – обезщетение за ползване на недвижим
имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор
на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с площ от 5679
кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.И.Р.,
роден на *** г., със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 59375,55 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп.
директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с площ
от 5679 кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.И.В.Р.,
родена на *** г., със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 59375,55 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп.
директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с площ
от 5679 кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.12.2013
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.И.Р.,
роден на *** г., със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 59375,55 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изп.
директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Витоша“, ул. ***********, с площ
от 5679 кв. м., за периода от 20.12.2008 г. до 20.12.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.Д.И.В С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.М.Р.,
ЕГН **********, Б.Н.Р., ЕГН **********, И.Н.Р., родена на *** г. в Германия, М.И.Р.,
роден на *** г., Т.И.В.Р., родена на *** г. и М.И.Р., роден на *** г., всички
със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при
условията на разделност сумата от 21775,33 лв. – общо разноски на ищците в
настоящата инстанция.
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба с
вх. №18709 от 17.02.2014 г. на „А.Д.И.В С.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу С.М.Р.,
ЕГН **********, Б.Н.Р., ЕГН **********, И.Н.Р., родена на *** г. в Германия, М.И.Р.,
роден на *** г., Т.И.В.Р., родена на *** г. и М.И.Р., роден на *** г., с която
ищецът е предявил срещу ответниците насрещен иск за заплащане на сумата от
26000 лв., представляваща подобрения в собствения на ищците недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1209 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г.
на Изп. директор на АГКК с адрес в гр.
София, район „Витоша“, ул. ***********, с площ от 5679 кв. м., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната искова
молба в съда (14.02.2014 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Решението, в
частта имаща характер на определение, с която е върната исковата молба на
ответника, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
В останалата
част решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: