№ 34020
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110141807 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. К. С. и С. К. С., с която се иска Е.
И. В. да бъде осъдена да им заплаща обезщетение за ползването на техните идеални части от
съсобствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор . – по 225
лв. на всеки ищец, от датата на връчване на исковата молба.
Извършена е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.,
видно от която Е. И. В. е починала на 09.05.2024 г., т.е. преди подаване на исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство. Следователно към момента на
сезиране на съда не е била налице абсолютна процесуална предпоставка – правоспособност
на ответника (арг. чл. 27, ал. 1 ГПК), поради което производството е недопустимо и следва
да бъде прекратено.
Само за пълнота следва да се посочи, че е налице още едно основание за прекратяване
на производството. В случая се претендират от двамата ищци обезщетения по чл. 31, ал. 2
ЗС за бъдещ период – от момента на връчване на исковата молба, обективираща писмена
покана по чл. 31, ал. 2 ЗС до ответницата. Съдът намира предявените искове за недопустими,
тъй като претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде предявена само за вече възникнали и
съществуващи вземания, т.е. за периода от поканата за плащане на такова обезщетение до
предявяването на иска, но не и за бъдещи вземания, каквито се претендират в случая. Не е
налице хипотезата на чл. 124, ал. 2 ГПК, предвиждаща възможност да бъде предявен иск за
осъждане на ответника да изпълни свои повтарящи се парични задължения, дори тяхната
изискуемост да настъпва след постановяване на решението, тъй като иск по чл. 124, ал. 2 от
ГПК може да бъде предявен само за вземания, които са установени по основание, размер и
падеж, а вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС не е такова – обезщетението се дължи, само ако
ответникът е осъществил преди предявяването на иска еднолично ползване на цялата вещ.
Доколкото от изложените в исковата молба твърдения следва, че писмена покана от ищците
до ответницата в момент, предхождащ подаването на исковата молба, не е отправяна,
безпредметно е даването на каквито и да е указания на ищците.
1
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41807/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищците /чрез адв. Д./.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2