Решение по адм. дело №271/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 54 ал. 1, т. 4, чл. 61, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл.1 и сл. от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни.

Административното дело е образувано по жалба на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя - В. Ц. М., чрез адвокат В. Н. Н. от АК Ловеч със съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], ст. 204, срещу Уведомително писмо /УП/ за отказ от изплащане на 2023 - безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин с изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като същото се сочи, че e постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при липса на доказателства. Според оспорващото дружество, не е изпълнено и изискването за форма на акта, която да съдържа посочване на правни и фактически основания за издаването му. Твърди се също, че въз основа на приети неверни данни административният орган е направил грешно заключение, че не са налице условията за субсидиране, тъй като дружеството развива основна дейност - производство на мляко и млечни продукти. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното УП и да върне преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от управителя В. М. и адв. Н. от ЛАК, които поддържат жалбата на заявените в нея основания и излагат аргументи за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. В допълнително представени писмени бележки оспорващото дружество чрез своя процесуален представител развива доводи по съществото на спора.

Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, която оспорва жалбата и развива доводи по същество. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък и релевира възражение за прекомерност по отношение на заявеното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ 342420, както и че същият е подал заявление за подпомагане с УИН 11/110723/66467 за кампания 2023 /л. 34 и сл./ по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МлК/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МлК-РП/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове /ИП/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ и Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ /л. 39/. Със заявление за подпомагане от 19.07.2023 г. „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД е добавил към заявените от него интервенции за подпомагане и Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/ - л. 61.

Във връзка с подаденото от дружеството заявление за кампания 2023, от страна на ДФЗ били извършени задължителни административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл. 54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрираната система за администриране и контрол /И./. На основание чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП е изискана и предоставена информация, както следва: от Националната агенция за приходите - за размера на приходите /общо и от селскостопанска дейност/, декларирани в годишната данъчна декларация /ГДД/ за най-близката данъчна година, за която има данни; от Националния статистически институт - информация, в зависимост от вида на правния субект, за кода на икономическа дейност /КИД/, основната икономическа дейност или упражняваната дейност за предходната година. Изискана е информация и за приходите от селскостопанска дейност, съгласно подадените годишни отчети за дейността /ГОД/ за съответната данъчна година /л. 14-33/.

След постъпването на изисканите данни, от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо за отказ от изплащане 2023 - безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин с изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г. /л. 11-13 и л. 319-323/.

Получените резултати от извършените административни проверки са отразени в Таблица 1 от писмото, както следва: получени директни плащания за предходна година – 26 846,66 лв.; директните плащания за предходна година са по-малко от левовата равностойност на 5000 евро – не; размер на директни плащания за предходна година – 26 846,66 лв.; общи приходи за най-близката данъчна година – 607 947,03 лв.; най-близка данъчна година – 2022 г.; постъпления от неселскостопански дейности за най-близка данъчна година – 607 947,03 лв.; процент на директни плащания спрямо приходи от неселскостопански дейности – 4,42%; процентът на директни плащания е най-малко 5% от приходите от неселскостопанска дейност – не; процент на приходи от селскостопанска дейност спрямо общо приходи – 0,00%; приходи, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година – 0; приходите от селскостопанска дейност са най-малко 1/3 от общия размер на приходите – не; код на основна дейност от НСИ – 47.11; кандидатът упражнява селскостопанска дейност – не.

Въз основа на това, органът приел, че „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 71, ал.1, предложение първо от ЗПЗП, с процесното УП е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подаденото от дружеството заявление за кампания 2023 по интервенциите на директните плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗПЗП.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

Приложени са и заверено копие от карта за регистрация като земеделски стопанин на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД /л. 336/, извлечения от ГФО за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. /л. 337-340/, декларация за подпомагане, ведно с приложения /л. 341 и сл./.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ с вещо лице - икономист /вх. № 2787/ 13.10.2025 г. в АдмС Ловеч – л. 883-900/, по която заключението на вещото лице е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Според заключението, оспорващото дружество е регистрирано като земеделски стопанин, като вещото лице се позовава на копието на регистрационната карта на л. 336 от делото. Видно от експертизата, „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД притежава крави „холщайн“ - немска порода, която е само за мляко и продажба на месо не се извършва. В експертизата са обобщени и данните за броя на отглежданите през 2022 г. и 2023 г. от жалбоподателя телета до и над 6 месеца, юници и крави, както и счетоводните сметки, в които са отразени.

От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че в сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ за 2022 г. са осчетоводени продажбите с фактури на млечни продукти от „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД на клиенти, които са в размер на 55 812,34 лв. В сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г. са осчетоводени стоки в размер на 439 055,65 лв., като в тази сума влизат и директните продажби на млечни продукти от 4 магазина на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД и тази сума е отразена в „Отчет за приходи и разходи“ за 2022 г. и в Справката за икономическа дейност с код 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Според експерта, приходът от млечните продукти от магазините неправилно е осчетоводен по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г., вместо по сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“. В сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ за 2023 г. са осчетоводени продажбите с фактури на млечни продукти и директните продажби на млечни продукти от 4 магазина, които са в размер 402 008,48 лв. В сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2023 г. са осчетоводени продажби на стоки /без млечни продукти/, които са в размер на 162 374,37 лв.

В експертизата са отразени приходите на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД от продуктите, произведени от собствената мандра, като са отчетени директните продажби, както и извършените продажби в четирите магазина на дружеството. Видно от направената от вещото лице справка, за 2022 г. общата сума от тези продажби възлиза на 241 414,51 лв., а за 2023 г. е в размер на 402 008,48 лв.

Според изготвените от експерта справки за приходите от ГФО и по счетоводни данни, за 2022 г. общо реализираните приходи от дружеството по ГФО и по счетоводни данни са в размер на 494 868,59 лв., като приходите от селскостопанска дейност са в размер на 55 812,94 лв. според ГФО и 241 414,51 лв. - според счетоводните данни; приходите от неселскостопанска дейност – 439 055,65 лв. според ГФО и 253 454,08 лв. - по счетоводни данни, като относителният дял на селскостопанската продукция към общо приходите в % вещото лице е изчислило, както следва: 11,22% - по ГФО и 48,78% - по счетоводни данни. За 2023 г. стойностите по ГФО и по счетоводни данни са идентични, като не е налице разминаване, а именно – общо приходи – 564 382,85 лв., приходи от селскостопанска дейност – 402 008,48 лв., приходи от неселскостопанска дейност – 162 374,37 лв., относителен дял на селскостопанската продукция към общо приходите в % - 71,23%.

Вещото лице дава заключение, че в ГФО за 2022 г. неправилно са отразени всички продажби от 4 магазина /млечни продукти и други хранителни стоки/, като приход от стоки в Отчета за приходи и разходи и в Справката за икономическа дейност с код 47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

Видно от заключението, през 2022 г. получените директни плащания от ДФЗ са в размер на 67 571,82 лв. и са осчетоводени по кредита на сметка 713/1 „Приходи от ДФЗ“, като получените директни плащания за предходната година не са по-малко от левовата равностойност на 5000 евро. Получените общи приходи за 2022 г. са в размер на 494 868,59 лв. В ГФО в Отчет за приходи и разходи за 2022 г. е отразен приход от неселскостопанска дейност в размер на 439 055,65 лв., като процентът на директните плащания, спрямо приходите от неселскостопански дейности е изчислен в размер на 15,39 %. Процентът на директните плащания не е най-малко 5 % от приходите от неселскостопанска дейност. Вещото лице е отразило също, че в ГФО в Отчет за приходи и разходи за 2022 г. приходът, получен от селскостопанска дейност е в размер на 55 812,94 лв., като процентът на прихода от селскостопанска дейност, спрямо общите приходи е 11,28 %. По ГФО „Отчет за приходи и разходи“ приходите от селскостопанска дейност са под 1/3, но по счетоводни данни са над 1/3. В ГФО в Справката за икономическа дейност е заявен код 47.11 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, като според представената информация от НАП и НСИ, в експертизата е отразено, че жалбоподателят не упражнява селскостопанска дейност.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че относителният дял на селскостопанската продукция към общо приходите на дружеството е 48,78%. Приходите от продажбата на магазините са осчетоводени в сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г. и оттам грешно е подадена информацията и е отразена в ГФО. Сочи, че ДФЗ не проверява на място документите в счетоводството, а ползва данните, които са декларирани в НАП и Националния статистически институт. Пояснява също, че въз основа на информацията от счетоводните сметки е съставена оборотна ведомост. На база на тази оборотна ведомост /оборотните ведомости за 2022 година и за 2023 година са приложени към заключението/ се съставя ГФО, който включва именно: отчети за приходи и разходи, икономическата дейност и тъй като сумата от 4-те магазина е осчетоводена в сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“, така е отразено в ГФО и поради това е прието от ДФЗ, че лицето не извършва стопанска дейност. Вещото лице потвърждава, че през 2023 г. вече правилно са отчетени приходите от стопанска дейност и те са в размер на 71,23%, като този резултат е получен при аналогично количество на животни и на магазини през 2022 г. и 2023 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При проверка по редовността и допустимостта на оспорването, с оглед наличните данни за връчване на акта на 07.05.2025 г. /л. 13 и л. 323/, изпращане на жалбата до Държавен фонд „Земеделие“ на 16.05.2025 г. /л. 8/, съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание, подписана и е подадена пред местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация. С процесното уведомително писмо правната сфера на жалбоподателя е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес от обжалване. Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. От представеното решение от заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол № 228 от 07.05.2024 г. /л. 10/ се установява, че издателят на процесното уведомително писмо - И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ. Предвид изложеното обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното уведомително писмо е издадено в предписаната от закона писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата, че от страна на административния орган липсва посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на акта, в него са посочени стойности на директни плащания, приходи от извършвана дейност и съответните процентни изражения, въз основа на които административният орган е направил своите правни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на помощта. Доколко тези изводи кореспондират с приложимите материалноправни разпоредби е въпрос на материалноправната законосъобразност на акта, а не относно формата. Следователно, обжалваното УП съдържа реквизитите на индивидуален административен акт, регламентирани в чл. 59 от АПК, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен административен акт. В случая, административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни /л. 14-33/ съобразно правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП. Следва да се съобрази, че не всяко нарушение на административн опроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила, съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта.

Преценката за законосъобразност на оспореното уведомително писмо по критерия по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон, сочи на основателност на оспорването. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода за неправилно приложение на относимите материалноправни норми спрямо установените фактически обстоятелства по отношение на извършения с УП отказ от изплащане на безвъзмездната финансова помощ.

Съгласно § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г./, за кампания 2023 г. /за която кампания е постановен и процесният отказ/ се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54 от ЗПЗП.

Според приложимата съобразно горецитираното правило редакция на чл. 54, ал. 1 от ЗПЗП /Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕС/ № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал. 2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

Така изброените хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност.

Приетото от органа в процесното УП, а именно, че „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, не кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства.

От доказателствата и приетото по делото заключение по назначената СИЕ се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022 г. /предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023/, по счетоводни данни оспорващото дружество е реализирало приходи от селскостопанска дейност в размер на 241 414,51 лв., като относителният дял на приходите от селскостопанската продукция към общо реализираните от дружеството приходи е 48,78% /л. 894 и л. 896/. Следователно, възприетото от административния орган в Таблица 1 към процесното УП, а именно, че тези стойности са 0, не кореспондира с действителните размери на приходите за 2022 г., изчислени от вещото лице.

Действително, както посочва и експертът, отразените от органа стойности са на база данните, получени от НАП и НСИ, но съдържащата се в тях информация не е коректна поради допуснатата грешка при съставянето на Годишния финансов отчет на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД. Доколкото приходът от продажба на млечните продукти от магазините на дружеството неправилно е осчетоводен по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“, вместо по сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, то очевидно жалбоподателят е осъществявал селскостопанска дейност при реализацията на произведената от него продукция – мляко и млечни продукти, като както вече се посочи, доходите му от селскостопанска дейност през 2022 г. съставляват най-малко 48,78%, което е повече от една трета от общия приход на предприятието. Видно е, че и за 2023 г., при установени с експертизата относително същия брой животни, същата дейност в мандрата и при същия брой магазини за търговия на дребно, без да е допусната счетоводна грешка при отчитането за 2023 г., относителният дял на приходите от селскостопанска продукция е 71,23% /л. 894/.

С оглед изложеното и доколкото доходите на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД от селскостопанска дейност за 2022 г. /241 414,51 лв. – л. 894/, очевидно съставляват повече от една трета от общия приход на предприятието /494 868,59 лв. – л. 894/, то в случая е налице основание за изплащане на заявената от дружеството безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по посочените в заявлението за подпомагане интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г.

В процесния случай, целта на закона, която е подпомагане на земеделски производители, извършващи земеделска дейност, при наличието на кумулативно посочени в закона условия, не е изпълнена с оспореното уведомително писмо, тъй като са били налице законовите изисквания за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2023, в който смисъл е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Обстоятелството, че в служебно изисканата информация от НАП и НСИ се съдържат данни, които не кореспондират с действителното фактическо положение относно осъществяваната от дружеството селскостопанска дейност, не може да бъде във вреда на земеделския стопанин.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган в установената форма, но са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и5 от АПК, което налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката на административния орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за заявеното подпомагане за кампания 2023 г. в 14-дневен срок от получаване на преписката съобразно чл. 57, ал. 1 от АПК, след влизане в сила на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски в общ размер на 2 900,00 лева, съгласно представения списък на л. 905 от делото, от които: 50,00 лв. - платена държавна такса за образуване на делото /л. 7/, депозит за вещо лице – 350,00 лв. /л. 877/, договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 500,00 лева /л. 326/. Предвид изложеното, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения акт, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия така направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът намира, че направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, макар и своевременно релевирано, е неоснователно и недоказано предвид обема на реализираната процесуална защита от страна на упълномощения от оспорващия адвокат, и от друга – бланкетно, доколкото същото не съдържа доводи по които съдът да вземе отношение. При това, претендираното договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 500,00 лв. не следва да бъде редуцирано, предвид и следните съображения: Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Според чл. 8, ал. 2, т. 7 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е 800,00 лв. Предвид решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ въпреки задължителния ѝ характер, който ѝ придава националната правна уредба. В конкретния случай, предвид § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, съдът съобрази, че делото съдържа над 500 листа, подредени в три тома, същото е с фактическа и правна сложност, с проведени общо три открити съдебни заседания, в които упълномощеният от жалбоподателя адвокат е взел активно участие с ангажиране на писмени доказателства и съдебно икономическа експертиза по която е изслушано изготвеното от експерта заключение, като както в жалбата, така и в хода по същество от страна на упълномощения адвокат са изложени подробни аргументи, изготвена е писмена защита. Отделно, макар в обжалваното УП да не е посочен конкретен размер на отказаната безвъзмездна финансова помощ и в този смисъл материалният интерес да не е конкретно определен, то това не изключва наличието на материален интерес в случая, доколкото безспорно отказаната безвъзмездна финансова помощ има материално изражение – представлява определена сума, която адм. орган следва да определи и изплати на земеделския стопанин. Гореизброените обстоятелства, обуславят извод за определяне на размера на претендирания от оспорващия адвокатски хонорар над минималния такъв от 800,00 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя - В. Ц. М., чрез адвокат В. Н. Н. от АК Ловеч със съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], ст. 204, Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023 - безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин с изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 11/110723/66467 за кампания 2023 и съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], [улица], да заплати на „М. - МЛЕКОПРОДУКТ“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 2 900,00 /две хиляди и деветстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на РБ, чрез АдмС Ловеч.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.